14.3 C
Бургас
сряда, май 22, 2024
Google search engine

Етнология

Home История Етнология

Моите научни статии по етнология!

Етнология (от гръцки: ἔθνος – „народ“ + λόγος – „знание“) е дял на антропологията, който изучава процеса на формиране и развитие на различните етнически групи, тяхната идентичност, форми на културна самоорганизация, закономерностите в колективното им поведение и взаимодействие с други етнически групи, връзките между отделните личности и социалната среда в групата.

Етногенезис, или в ж.р. етногенеза (от гръцки: Ἔθνος, „народ“ и γένεσις, „произход“) се нарича процесът на постепенно формиране на дадена народностна група или нация въз основа смесването на различните етнически компоненти, които участват в генофонда им.

Етнографията (от гр. ἔθνος – „народ“ и γράφω – „пиша“), още и народознание, е културологическа дисциплина.

Занимава се с изследване на обичаитетрадициитебита, културата (народното изкуство, облеклото, езика), занаятите, семейните и родовите взаимоотношения, вярвания на отделните съставни части на дадено общество.

Доколкото проследява развитието им в различните исторически периоди, често е считана и за историческа дисциплина.

Така например в българската етнография се изучават културните различия между основните български етнографски групи – шопидобруджанцитракийцимакедонцирупцибалканджии и полянци, които принадлежат на обща народност – българската, но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи.

Въпросът за границите между различни научни дисциплини е въпрос колкото научен, толкова и обществено-политически. Етнография/етнология са определяни/възприемани като два стадия на наука, практическа и описваща (от гр. гραφω – „пиша”) и изследваща, обобщаваща (гр. lógos „наука”) народа (гр. εθνος „племе", „народ”). Произходът на научната област „антропология“ също се извежда от гръцки думи, като в центъра й е човекът/човечеството (гр. άνθρωπος „човек“, lógos „наука”).

Дори етимологията на думите показва тясната взаимообвързаност между етнография, етнология, антропология – доколкото „народите“ са съставени от хора, а хората съществуват в различни по вид общности, то изучаването им е взаимосвързано. Исторически развитието на тези научни дисциплини е свързано и отразява различни обществено-политически реалности, което определя и значителните разлики според държава/регион, време. Тези значими разлики не могат да бъдат предадени в енциклопедична статия, така следващите редове имат характер единствено на отправна точка за справки и размисъл.

Етнографията / народоуката / Volkskunde се развива основно при т.нар. условно обособявани „културни нации“ (за разлика от т.нар. „държавни“ нации): нации, при които изграждането на национална идентичност въз основа на културно наследство – език, религия, култура – предхожда и е предпоставка за изграждане на собствена национална държава. Тези концепция за нация, свързана тясно с национално-консолидационни процеси, се развива интензивно основно през XVIII–XIX век и е характерна предимно за немскоезичното пространство. Обозначението на науката за културата на собствения народ е „народоука“ (Volkskunde). Обозначението „фолклор“ се използва и като синоним на народоука/етнография (преобладаващо в скандинавските страни), но и за конкретно изследователско поле – народното словесно и музикално творчество. Като самостоятелна наука етнографията / Volkskunde се оформя в края на ХVIII в. с творчеството на немските романтици – лингвисти и германисти Й. Хердер и братя Грим.

Успоредно в това пространство се развива етнологията/Völkerkunde като наука за „другите“, „чуждите“, основно извъневропейските народи.

Антропологията през това време (XVIII–XIX век) обозначава наука за природата на човека, основният акцент е върху физическите особености, целта е да се създаде класификационна система на човека като биологичен вид. Тясна е връзката с природните науки, конкретно с медицината, развиват се антропометричните изследвания и соматометрията. Този вид научни търсения са характерни основно за колониални империи/държави, свързани са с необходимостта от опознаване на местните хора/народи с оглед изработване на политики спрямо тях. Докато в немскоезичното пространство при изследване на извъневропейските общества/народи има преплитане в обозначенията „антропология“ и „етнология“, в англоезичното пространство „етнология“ има по-ограничено разпространение и антропология е водещото название. Обособяват се различни научни поддялове на антропологията – физическа/биологична, лингвистична, културна, социална и др.

Специфично е развитието на руската наука, която – заедно с немскоезичните школи – оказва съществено влияние върху развитието на етнографията в Югоизточна Европа. Отличителна черта на руско-съветско-руските модели от най-ранните от началото на ХХ век до съвременните е търсенето при изследванията на традицията на белези и прояви на етническа специфика. С. Широкогоров, Л. Гумильов, Ю. Бромлей, Э. Маркарян са сред водещите учени, формирали етническата теория и понятието „етническа традиция“. От началото на миналия век до глобализираната съвременност възгледите за етноса и етническата традиция преминават през значимо развитие; в продуктивен сблъсък се срещат природно-биологичното, примордиално разбиране за етноса като „обективна даденост“ и възгледът за етничността като социално-политическа конструкция.

Тясната обвързаност наука-политика определя значимите разлики в зависимост от обществено-политически възгледи вътре в едно направление. През XVIII, XIX, а и до средата на ХХ век, широко разпространена в антропологията е теорията за полигенезиса на човечеството, според която различните раси имат различен произход. Водещи са възгледите за „фундаментални разлики между хората“ като биологични видове. Тези теории служат като основа за развитието на расизма през XIX и ХХ век. Успоредно се развива и антропологичната теория за моногенезис, при която се търсят доказателства за единните произход и развитие на човечеството. Изтъкнати представители на това антропологично направление са Л. Морган, Спенсър, Тейлър, Лубок (Morgan, Spencer, Tylor, Lubbock) и др., използващи в изследванията си термини като „дивачество“, „варварство“ и „цивилизация“, които се възприемат като свързани с развитието на технологиите през различните ери/стадии от еволюционното развитие на единното човечество.

НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ВИДЕА

ПОСЛЕДНО ВИДЕО

ПОЛИЦИЯТА В БУРГАС ЦЯЛА ГОДИНА МЪЛЧИ ЗА МУТРЕНСКИЯ БОЙ НА БАНДАТА...

Днес се навършва точно 1 година, откакто ние от Юстиция предадохме запис С МУТРЕНСКО СБИВАНЕ на една от покровителстваните от в Първо Районно...