Поредното доказателство за това, че в Средновековието в територията на дн. Република Северна Македония са живели българи, а не македонци и че цар Самуил е български цар, идва от напълно независим източник от Исландия и Норвегия!
Харалд Хардрада (Харолд III) е крал на Норвегия от 1046г. до 1066г. (до 1047г. съвместно с племенника си Магнус I), който като наемник е воювал в Македония срещу българите на Петър Делян. .
Това е времето, в което България е била паднала под византийско владичество и областта Македония става тема с име – забележете “България”!
Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания.
Основател е на днешната норвежка столица Осло. Един от най-видните герои от норвежката и викингската (норманската) история.
Преди това викингите на Харалд Хардроде са били използвани от византийците като наемници в различни войни. Една от тях е потушаването на въстанието на Петър Делян. Та, именно това събитие е описано в настоящото безценно доказателство това, че Самуил и Петър Делян не са македонски царе, нто са искали да създават македонска държава, а са български царе, опитващи се да обединят Мизия, Тракия, Македония и Добруджа в България .
Според македонските историчари, цар Самуил е македонски цар и е създал Македония на македонския народ през Х век.
Но какво мисли исландският скалд Тиодолф Арнорсон в осмостишието, съчинено през 1065 г.?
“Чух аз, че силната буря краля връхлетяла при Тауг, но ОПУСТОШИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ помогнал на брат си много. Като снел от главата си шлема, на петнадесет години от рождението си той се разделил с умрелия Олаф.”
Това е абсолютно независим източник и несъмнено доказва, че македонци в областта Макеодния не са съществували в Средновековието като отделен етнос.
Какво е станало с древните македони съм писал в статии като: “Македонците имат тракийски (пеонски) произход, а древните македони не са живели в дн. Северна Македония”.
През 1066г. Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите – 1066г.
Харалд Хардрада е свързан с българската история. На византийска служба като наемник той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения в Македония, Мизия и Тракия. Те участват във войната с арабите в Сицилия.
Включва се и във войната срещу българския цар Петър Делян, син на цар Гаврил Радомир от брака му с Маргьорита, дъщеря на унгарския крал Геза (971- 997), който възстановява чрез въстание в тема България (Македония) независимостта на България през 1040г. Петър Делян приема името Петър на царя-светец Петър (927-970), първият официално признат от Византия през 927г. “цар на България”, син на цар Симеон Велики (893-927).
През 1041г. Византия потушава въстанието на Петър Делян и Алусиан и повторно успява да установи господството си над България.
Нейните съюзници наемниците норманите имат решаващ принос в ключовата Островска битка срещу българските войски.
Старата българска Самуилова столица Преспа е съсипана от норманите, командвани от бъдещия крал на Норвегия Харалд Хардрада.
Той е описан в една сага като “РАЗОРИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ”, а не на македонците. Това прозвище се среща в едно осмостишие на исландския скалд Тиодолф Арнорсон, съчинено през 1065 г.
Цялото съчинение можете да четете като натиснете ТУК.
“Чух аз, че силната буря краля връхлетяла при Тауг, но ОПУСТОШИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ помогнал на брат си много. Като снел от главата си шлема, на петнадесет години от рождението си той се разделил с умрелия Олаф.”
Така че през 1040-1041г. норвежкият крал и неговите поданици много добре са знаели, че воюват с България и с българите в областта Македония, а не с някакви ”антични македонци”.
Първа Островска битка – 1041 г. в Македония между въстаниците на Петър Делян и византийските войски заедно с викингите на Харалд Хардрада
Битката при Острово между византийските и българските войски става в 1041 г. край Островското езеро при градчето Острово в Егейска Македония днес в границите на Гърция.
В 1040 г. Петър Делян застава начело на въстание срещу византийците и е провъзгласен за цар на България. Той бързо освобождава западните български земи от Белград до Лариса, но на следващата година е предаден от братовчед си Алусиан, който на 10 юни го ослепил и изменнически избягал в Цариград.
Както и при предишното завладянане на българские югозападни земи, византийците насочнат удара си по пътя през Воден към Острово–Лерин–Битоля (днес там минава жп-линията Солун – Скопие).
Лично византийският император Михаил IV Пафлагон повежда войските на империята срещу ослепения български Цар. Макар незрящ, след предателството, цар Петър II Делян застава начело на значително по-малобройни български войски и се изправя срещу навлязлата в българските земи византийска армия при Остров. Българите оказват яростна, изключително ожесточена съпротива и преминават в контраатака. Тогава ромейският боен ред е спасен от повелия напред норманите си византийски наемник и бъдещ норвежки крал Харалд III. Българите са отблъснати от варяжките отряди. Само благодарение „професионалните главорези на бъдещия норвежки крал“
– варвари стремящите се да попаднат във Валхала като бъдат убити в бой, ромеите успяват да установят контрол над полесражението. С не по-тежки загуби от ромейските, българската войска се оттегля от бойното поле в лагера си. Подробностите за самата, явно завършила без решителна победа, но в полза на империята, битка остават неясни.
След неутрализиране на българската атака в битката при Острово с внезапен маньовър в тил, заобикаляйки останалите след битката главни български сили, император Михаил IV се озовава пред Скопие, в града заради генералната битка е останал малоброен гарнизон и българската столица бързо е превзета.
По примера на Кракра Пернишки, Мануил Ивац подготвя българските войски да отбият очаквания ромейски удар откъм Остров и Прилеп, но с бърз марш в дълбокия български тил императорът от Скопие овладява изненадващо Ниш, след което ромейската армия се разделя на две за да възвърне византийския контрол върху Средец и Белград.
Средец е превзет от византийците след тежък ръкопашен бой по улиците, а легендарния ръководител на съпротивата Боян (Ботко, Батил) влиза чрез Кекевмен в скандинавските саги като Бойон. Укреплението Бояна край Средец на този войвода Батил (Ботко, Боян) последно прекратява съпротивата си в 1041 г.
Особено мъжествено се сражават значителни въстанически сили под командването на войводата Мануил Ивац, който укрепва пътищата към Битоля и Прилеп. След пълното овладяване на централните части на тема България, императорската армия се връща в нейния юг – Македония и потегля за Прилеп за да разгроми последните български сили на Мануил Ивац, който е преградил околните теснини, издигайки дървена стена. Ромеите щурмуват стената. В последвалата битка българите са разгромени и Мануил Ивац капитулира.
След тази победа ромеите продължават на юг и обсаждат Воден и Остров, където останалите български части под предводителството на слепия цар Петър II оказват яростна съпротива. В щурма на Остров отново норманите на Харалд Хардрад единствени успяват да победят българите и според едни източници лично Хардрад посича, а според други императора пленява цар Петър II Делян, който е отведен в Константинопол и затворен в тъмница където вероятно умира малко по-късно, но това източниците не съобщават, а според трети българския Цар накрая се подвизава в последното огнище на съпротива – областта на Средец и преданието разказва, че е погребан в старопланинския манастир 7-те престола.
Останалите свободни български крепости в Македония (Охрид, Битоля, Преспа и Дебър) продължават съпротивата, но са опустушени от норманите, които разрушават и гробницата на Свети Ахил в Преспа въздигната от цар Самуил. Съпротивата на отделни крепости и градове продължава дълго. Всичко това психологически сломява волята за съпротива на част от българските боляри и те подобно на Самуиловите се покоряват на императора. Последна пада силната българска крепост на Дунава – Белград, мястото откъдето избухва въстанието. Същата година на 10 декември Михаил IV умрял.
За решителната си роля в сражението при Воден на Островското езеро, и по-късно разоряването на българските крепости Дебър, Битоля, Охрид, Преспа и накрая на българския царски замък на Острово сред едноименното езеро викингът на византийска служба Харалд Хардрада е възвеличен в скандинавските саги и остава в историята като Опустошителя и разорителя на България.
Завърнал се в родината си с такава крупна бойна слава, той в 1046 г. става крал на Норвегия под името Харалд III.
Втора Островска битка – 1043 г. в Македония
В 1043 г. видният пълководец във войската на византийците Георги Маниак вдига бунт срещу империята и напълно разгромява армията на василевса в станалата битка с нея при Острово, но е убит от предател веднага след сражението.
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
Истории
Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov
