Защо скопският войвода се бие за българите в Тракия през Илинденско-Преображенското въстание ?

572
0

Защо скопският войвода се бие за българите в Тракия през Илинденско-Преображенското въстание ?

Илинденско-Преображенското въстание: Цено Куртев е бугарски подофицер, револуционер, учесник во македонското револуционерно движење, член и војвода на Македонската револуционерна организација.

Съдържание :

Рроден е во Златица во 1877 г. Служи како подофицер во 24-ти Черноморски полк во Бургас. Член е на ВМОРО од 1900 г. Активен член на Тајните македоно-одрински подофицерски братства. Во крајот на јануари 1903 г. Куртев влегува во четата на Михаил Герџиков, која што навлегува во Одринско да го подготви населението за предстоечкото востание.
Учествува на конгресот на Петрова нива во текот на јули 1903 г., на којшто е определен да го раководи востанието во Василикоска околија во реонот на село Резово.
Во тој реон востанието започнува на 3 август, кога четата на Цено Куртев напаѓа и убива тројца стражари во Резово, коишто се обидуваат преку насилство да ги соберат пушките на населението. На 4 август четите на Цено Куртев и Петар Ангелов ја напаѓаат турската војска во село Маџура.
Судирот продолжува 5 часа. Осумнаесет турски војници се убиени, а двајца – заробени. На 6 август четата на Цено Куртев го опсадува турскиот гарнизон во село Корфу колиби . Судирот продолжува две дни и дури на 7 август вечерта преживеаните Турци успеваат да избегаат. На 8 спроти 9 август Цено Куртев го срушува фарот кај Инеада, за да го отежни придвижувањето на турските војски по море. На 11 август четата на Цено Куртев го напаѓа село Лиман, а на 13 август влегува во град Ахтопол, којшто веќе е напуштен од турскиот гарнизон.
Војводата ги разбива државните солници и ја раздава солта на населението од Ахтопол и соседните села – Бродилово, Кости, Каланџа и Стефаново.
После востанието Цено Куртев се прибира во Бугарија, но продолжува активно да учествува во дејноста на ВМОРО. Во текот на 1904 г. Цено Куртев е испратен како војвода на чета во Кочанско, Вардарска Македонија.
Таму дејствува под раководството на околискиот војвода Крсто Б’лгаријата. На 1 март 1905 г. Цено Куртев влегува во Македонија во текот на Ќустендилскиот пункт на ВМОРО, на чело на чета од 14 души и се упатува кон Кочанскиот реон. Дел од четниците треба да пристапат како пополнување во четата на Крсто Б’лгаријата.
Двајцата војводи и стари пријатели така и не успеваат да се сретнат. Војводата Цено Куртев загинува на 2 април 1905 г. со целата своја чета во судир со турската војска при село Драмче, Кочанско, уште на неполни 28 години.
На 2 април 1905 година во битка со турскиот аскер кај селото Драмче, Кочанско, бил убиен целиот одред на кочанскиот војвода Цено Куртев. Во битката загинал и скопскиот војвода Велко Манов. Заземен е четничкиот архив, по што започна аферата Драмчев. Почит кон споменот на хероите!
Илинденско-преображенското въстание петър низамов petar nizamov вмро вморо македония
(на сликата куртев е втор од лево кон десно, во најгорниот ред)

Велко Манов

Велко Манов е бугарски револуционер, скопски војвода на Внатрешната македонско-одринска револуционерна организација.
 Илинденско-преображенското въстание петър низамов petar nizamov вмро вморо македония
Велко Манов е роден во 1883 година во велешкото село Ореше, тогаш во Отоманската империја. Влегол во ВМОРО и на 1 септември 1904 година влегол во Македонија на чело на четата составена од:
Се враќа во Бугарија и во декември влегува во Македонија со четата на Петар Апостолов. Велко Манов е убиен на 2 април 1905 година во Драмче во битка со турски војник заедно со четата на Цено Куртев.
Илинденско-преображенското въстание петър низамов petar nizamov вмро вморо македония
Списък на четниците на велко манов от кюстендилския пункт на вморо

Написаното е на македонската литаратурна норма на българския език! Надолу – на книжовен български език!

Спомени от Странджа. Бележки по Илинденско-Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.

Хр. Силянов

ДВАДЕСЕТ ДНИ СВОБОДА

Илинденско-преображенското въстание петър низамов petar nizamov вмро вморо македония

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

ВЪСТАНИЕТО НА КРАЙМОРСКИТЕ УЧАСТЪЦИ – Илинденско-Преображенското въстание

Един езически култ. — Нестинарите. — Светокът. — Топаци и Устрели. — Празникът на Светока. — Скачане по огъня. — Сражението в Маджура. — Сражението в Корфоколиби. — Опожарени села. — Гърците под въстаническа власт.
Аз бях изненадан от успеха на акциите в двата крайморски участъка на Цено Куртев и Петър Ангелов, обемащи селата: Пиргопуло, Резово, Блаца и Маджура. Въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание от тези участъци през първите дни на Илинденско-Преображенското въстание унищожиха или прогониха намиращите се в района им турски гарнизони, изравниха със земята няколко съседни турски села, подчиниха на организацията крайморските гръцки села и градеца Ахтопол и двадесетина дена се наслаждаваха на пълна свобода — господари по сухо и по море.
Имах вече случай да спомена, че тоя край, отстранен при морето и отдалечен от Лозенград и М. Търново, беше най-късно организиран: едва преди година и няколко месеца. Четирите села не броеха повече от 150 въоръжени хора, кримкари в грамадната си част. Но не в слабата материална подготовка се състоеше особеността на тоя район, а в по-ниската култура на селяните, в тяхната първобитност и консерватизъм.
Прости, наивни като деца, те живееха със своите езически поверия, облечени в християнско рухо. Деветнадесет века след Христа те оставаха езичници, а християнството им беше само етикет. Организацията беше първият културен фактор, който покрай своята специална революционна мисия трябваше да се бори за изкореняване на суеверията им. Училища тук никога не е имало, понеже Екзархията не се смята длъжна да просвещава ония краища в Турско, които не са прицелна точка на чужди пропаганди и, следователно, не рискуват да бъдат загубени за българщината. Твърде характеристично за умствения уровен и психиката на тия революционери, под властта на които след 6 август попадна голяма част от Черноморското крайбрежие, е така нареченото нестинарство. Четниците от България, особено войводата Петър Ангелов, ми говориха много за тоя запазен и крайно интересен езически култ.
Жителите от Вургари, Пиргопуло, Блаца, Маджура, Резово, както и от съседните им гръцки села Стефаново, Каланджа, Кости, Бродилово и др. носят името нестинари. Със своите вярвания и обредност нестинарството е особена секта, ако не и отделна религия, малко известна и непризната официално. Последователите й не са организирани, нито пък имат амбицията да създават свои едноверци. Но те са фанатично привързани към своите вярвания и обреди, които ни напомнят демоническите религиозни оргии на старите тракийци. Под нестинари в М. Търновско разбират хора, които скачат по огъня.
Скачането по огъня е най-характерният акт на тоя култ, в който централна фигура заема Св. Константин. Очевидно, касае се за някое всемогъщо езическо божество, стояще по-горе от Светата Троица и прекръстено с името на християнския светец Св. Константин, който въплоцдава доброто и злото и направлява човешките съдби. От разположението на Св. Константин — на Светока, зависи земното благополучие или злощастие на не-стинара. Който строи къща или заорава нива, който пие вода от неизвестни кладенци и пр., без да е поискал позволение от сестрата на св. Константин, той си навлича гнева на Светока.

Светокът се явява само на сестра си — една стара жена, която допреди две години живеела в село Маджура.

Облечен в бяла риза и окичен с три наниза жълтици, той сяда на специално за него приготвен стол и прокобява бъдещите злощастия, които има да сполетят селяните. Сестрата пък съобщава прокобяванията на Светока, като за всеки въпрос или отговор получава приношение в пари или в натура. Ония, които са си навлекли гнева на Светока, се преследват от разни чудовища: топаци, устрели и пр. Бивол, който се удави в реката, става на топак: огромно чудовище, което пие кръвта на хората.
Устрел пък е ширококрила птица, която също пие кръвта на хората. Устрелът се ражда, когато се строи къща, без да се изоре почвата и без да се вземе изин от сестрата на Св. Константин или когато се убие турчин, без да се промуши с нажежен шиш. Денем устрелите и топаците обитават водите и пустите места, а ноще слизат по селата. Затова нестинарите не бива да преминават нощно време реки, догдето не са пропели петли. Има води, които принадлежат на Светока, затова от тях не бива да се пие вода освен в деня на Св. Константин. Такива кладенци се покриват с гладки плочи, които се откриват само тоя ден.

Петър Ангелов разправяше, че свещеникът от Пиргопуло — едно младо, доста възприемчиво попче, което ходило и в Цариград — прекарал една такава „вода на Св. Константин” през градината си, насадена с чушки.

Като научили за това селяните, обзети от суеверен страх, решили веднага да го убият. С мъка попчето успяло да умилостиви раздразнените селяни, като им обещало тържествено да повърне водата.
Що за комити могат да бъдат едни хора, които не смеят да излизат нощно време вън? Веднаж, преди Илинденско-Преображенското въстание, Петър Ангелов устроил на смъртната дружина от село Маджура една такава игра. Дружината пътувала за Резово и трябвало да мине Маджурската река. Като стигнали брега, войводата дал заповед да се мине реката в сгъстен строй. Когато всички селяни били във водата, двама четници, нагласени от войводата, съблечени предварително по долни дрехи, моментално хвърлили наметалата си, плеснали силно с пръчки по водата и извикали колкото ги глас държи: топак!Настанала страшна бъркотия. Едни от селяните се гурнали във водата, други с изплашени викове минали отсреща и хукнали по разни посоки. „Сгъстеният строй” в една минута се обърнал в разсипан и войводата останал само с няколкото си четници.
Чак на другия ден селяните могли да се съберат на мястото, откъдето били потеглили.
— Къде бяхте? — запитал ги Петър Ангелов.
— По-напред като ти говорехме, че има топак, ти не вярваше. Сега видя ли с очите си? — отговорили те.
Напразно войводата се мъчил да ги убеди, че той е устроил тая игра, за да ги престраши и да им докаже, че топаци и устрели има само в техните глави.
Най-големи празници на нестинарите са: Голям Св. Константин и Малък Св. Константин. През тези два деня в годината става скачането по огъня. Целта на това скачане е, първо, да се умилостиви Светока и, второ, да се види кому Светока помага и кому — не. Този, който се ползува с благоволението на Св. Константин, него огънят не го пари.
Ето как ставала тази церемония. На един харман се на-клажда огън от 15—20 кола дърва. До хармана са събрани всички нестинари, мъже и жени. Щом огънят се запали, тъпани и гайди засвирват песента на Св. Константин, а мъжете и жените почват да се наливат с най-силния спирт, какъвто
може да се намери при бакалите в Ахтопол и Ениада. През това време до огъня въртят закачена на едно дърво иконата на Св. Константина, обкована със сребро и с увиснали по нея синджири. Под оглушителния шум на тъпаните и гайдите иконата продължава да се върти, а нестинарите пият, догдето огънят прегори и стане на жар. Зашеметени от спирта, от шума на тъпаните и от непрекъснатото въртене на иконата, в която са втренчени всички погледи, нестинарите почват да се чувствуват прихванати от Светока. Свирните моментално прекъсват и настава мъртва тишина. Прихванатите моми — тях най-напред прихващал Светокът — почват да скубят косите си и да блъскат главите си, където завърнат. Това лудо блъскане на глави и скубене на коси трае, догдето се прихванат от Светока повече хора.

Неприхванатите стоят с наведени глави и с очи, устремени в една точка, и викат под такт „кю-кю”.

Когато Светокът прихване повечето, нестинарите подскачат до огъня и всички едновременно, при усилено биене на тъпаните, се хвърлят боси в огъня и няколко пъти кръстосват огнения харман [1]. След няколко часа всички се събират до мястото на огъня и с иконата начело тръгват да срещнат нестинарите от съседното село. При срещата двете икони, носени от селяни, се покланят една на другата и онова село, иконата на което е по-голяма, се признава за „по-голямо”. „По-малките” селяни отиват на гости при „по-големите” и там се започват отново гощавки и пиене. Гощавките траят до другия ден. Тогава „по-големите” селяни изпровождат „по-малките” до мястото, откъдето са ги взели. Оттук нестинарите потеглят към селския параклис, поставят там иконата на Св. Константин, тъпаните и гайдите и си разотиват. В параклиса — по-скоро капище, което съществува наред с черквата —
1. Тук изпущам няколко реда, в които се говори, че след газенето по огъня, прихванати от Светока двойки се отдавали в гората на еротични оргии. Както по-после узнах, такъв елемент не се споменава у никого от ония, които преди и след мене са писали върху нестинарите. Отрича го и проф. М. Арнаудов, който е изложил своите научни изследвания върху нестинарството и анкети на самото място в един обемист труд („Студии върху българските легенди и обряди”, част I — II, София, 1924, стр. 548 8?). С изключение на поменатите оргии, другите обредни прояви на нестинарския култ, тъй както ги предадох преди 28 години по разказа на войводата П. Ангелов и други четници, се приближават или съвпадат с данните, които проф. Арнаудов е събрал от други автори и разказвачи. Впрочем аз се спрях на нестинарството не от фолклорен интерес, а само във връзка с революционната подготовка на тогавашните нестинарски села.
се пази само една икона — на Св. Константин, тъпаните и гайдите.
От началото и до края церемонията се ръководи от селския свещеник. Запитан веднъж попа от Пиргопуло, защо участвува в тия диви и нехристиянски обреди, отговорил:
— Аз съм заставен да правя това, да се преструвам на нестинар и да ръководя скачането, защото иначе не бих могъл да стоя в селото.
*

Такива бяха въстаниците от тия два участъка, където предстоеше да се извършат редица важни акции.

По една случайност действията тук започнаха два дена преди определената дата. На 3 август Цено Куртев заловил и екзекутирал в Резово един таксилдарин, двама стражари и един шпионин. На другия ден пък съединените чети на Цено Куртев и Петър Ангелов дали в Маджура едно сражение, каквото никоя чета в довъстанишкия период не беше давала. Едно отделение от 25 души аскер дошли в селото и почнали да мъчат и изтезават селяните. До Илинденско-Преображенското въстание оставаше само един ден. Нашите не се стърпели. Двамата войводи решават да атакуват на своя отговорност аскера и завързват сражение.
Няколко аскерлии паднали още при първите залпове, а останалите се затворили в две къщи и почнали мъжествено да се защищават. За пръв път в Одринско ролите между царския аскер и въстаниците бяха разменени: аскерът, затворен в две къщи, се защищава, а нашите нападат. Войниците се сражавали отчаяно и не искали да чуят за предаване. Нашите дали двама убити и двама ранени [1]. Цено Куртев, по признанието на другарите му, се сражавал съвсем прав: чантата и куртката му били на няколко места продупчени. На поканите на нашите да се предадат, аскерлиите отговаряли със залпове и псувни. Така яростно се продължило сражението до другия ден сутринта. Нашите подпалили къщите на войниците, едни от които били избити, а други изгорели живи. Само един ранен се предал, а друг войник бил заловен в един… брашнен сандък. Дали на ранения медицинска помощ, качили го на кон и го предали на здравия пленник да го отведе във Василико с едно писмо до каймакамина.

1. Единът от ранените бе Минко Савов от Карнобат, млад поет, нежен и свенлив като мома.

На 5 през нощта след полунощ всички въоръжени сили на Цено Куртев и Петър Ангелов, неотпочинали още от нападението в Маджура, са стояли пред турското село Корфоколиби. Трима селяни, между които и един бивш овчар при корфоколибски бегове, влезли като парламентьори в селото, явили се пред кмета и му предложили да предаде селото и оръжието на селяните, за да се избегне кръвопролитието. Кметът отговорил, че е готов да се предаде, но трябвало по-напред да пита юзбашията, който същата вечер пристигнал в селото им с едно отделение войска. Юзбашията тутакси заповядал да се стреля против парламентьорите и се приготвил за защита. Нашите блокирали от всички страни селото, подпалили няколко крайни къщи и се завързало сражение. През деня позволили на кадъните да минават безпрепятствено през въстаническия кордон. Възползувани от това, почнали да бягат, заедно с жените, и някои турци, преоблечени във фереджета. Някои били забелязани и избити. Войниците се защитавали добре, към обед дори се опитали да разкъсат блокадата и да ударят нашите в тил. Привечер обсадените получили подкрепление откъм морето и нашите не без мъка успели да отстъпят. При все това на другия ден аскерлиите избягали, а и селяните започнали да впрягат колата си за път.
На 11 август вечерта двамата наши войводи нападнали турското пристанище Ениада, но то се оказало напуснато от жителите си. Там те подпалили складовете с въглища, откъдето пожарът се разнесъл из цялото село и го обърнал в пепелище. Същата вечер П. Ангелов отишел в Корфоколиби да го доизгори, а Цено Куртев изравнил със земята селото Лиман и с 14 килограма динамит хвърлил във въздуха морския фар до пристанището Ениада [1].

И така, нестинарите станали пълни господари на положението: не остава нито един жив турчин в техния край. Не по-малко от турците изплашени били на първо време

1. Отделни групи турци, неуспели да избягат по море, бяха се спотаили в Резовската гора. На такива турци се натъкнал един селски разузнавателен патрул, предвождан от дядо Райко. Тоя предан работник загина най-мъченически от турска ръка. Дядо Райко свободно влязъл в селото и излязъл на брега — разказва Петко Хашлака, помощник-войвода на Цено Куртев. — В гората имало аскер. Дядо Райко убил един-двама турци, ала и него ранили, хванали го и му заковали пирон в главата. С него заедно загина още един жител от с. Блаца, от което бе родом и той. („Приноси”, кн. III, стр. 195).
и гърците от съседните села. Мнозина от тях дори започнали да бягат с гемии, заедно с турците. Но като видели, че никой не ги закача, те се окуражили и на 12 август пред Цено Куртев в Резово се явили няколко пратеници от градчето Ахтопол и от гръцките села Бродилово, Каланджа и Стефаново, с молба да се пощадят селата им. Те обещали пълно подчинение и парична помощ на организацията и изказали готовност да се поставят в услугите на войводата. Цено ги успокоил и на другия ден изпратили в Ахтопол едно отделение въстаници от Илинденско-Преображенското въстание, което назначило настоятелство от гръцки първенци и му поверило управлението на града. Същото било направено и в другите села.
Няма съмнение, че гърците са постъпили така единствено под влиянието на страха. Те са знаяли, че тържеството на въстаниците по време на Илинденско-Преображенското въстание е временно, и в душата си сигурно са чувствували отвращение и злоба към довчерашните дрипави въглищари, на които по неволя трябваше да се покорят, за да спасят кожите си. Характерен е следният случай: ахтополци и гърците от съседните села се нуждаели от сол, а голямата солница в Ахтопол, в която имало 300 000 кг сол, била заключена и запечатана от турците преди избягването им. Но гърците не са имали кураж да разпечатат солницата сами, а повикали едно въстаническо отделение, та да не падне по-сетне върху тях някакво подозрение за измяна спрямо турската власт. И при все това, предлагали са на войводата да се въоръжи една чета от техните младежи, за да защищава крайбрежието от евентуални нападения на „общия” враг… В няколко дена гърците от тия няколко села събрали помежду си около 700 лири и ги предали на организацията. Те още се задължили да наблюдават морето и да долагат на началството за всяко движение на турски гемии и параходи. Лодкарите, лодките и гемиите в Ахтопол също бяха останали на разположението на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание. И мнозина са си позволявали удоволствието да се разхождат с лодки по Черно море…
Това пълно тържество на нестинарите се продължи цели двадесет дни.

Илинденско-Преображенското въстание

Илинденско-Преображенското въстание

Илинденско-Преображенското въстание

 

**************

Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“   

Аз съм Петър Низамов и това е “Сръбските зверства в Македония и съпротивата на македонските българи 1912-1941г.”

Абонирйте се за историческия ми канал в YouTube като НАТИСНЕТЕ ТУК!

Помощ за страницата и дейността:
PayPal: paypal.me/PetarNizamov     ДАРЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК   [email protected]


Илинденско-преображенското въстание защо скопският войвода се бие за българите в тракия през илинденско-преображенското въстание? Илинденско-преображенското въстание илинденско-преображенското въстание: цено куртев е бугарски подофицер, револуционер, учесник во македонското револуционерно движење, член и војвода на македонската револуционерна организација. Петър низамов илинденско-преображенското въстание

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на “Български Юридически Комитет”

Още по темата:

петър низамов, перата, съд, сгс дела,съд варна,председател на сгс,съдебни решения по граждански дела,решения по дела,пловдивски съд,решение на съда,решения дела,варна съд,наказателни,дела,окръжен,окръжен съд решения,работа в съда,сгс председател,сгс съдии,софийски съд,пос съдии, пловдив, съд пловдив, съдии пловдив, всс, инспекторат всс,вкс, вас, върховен съд, висш съдебен съвет, адвокат, адвокат наказателни дела, адвокат граждански дела, адвокат брачни дела, адвокат административни,наказателно право,наказателен процес,гражданско право, граждански процес,административно право,конституционно право,Петър Низамов, Перата, Петър Низамов- Перата, Бургас, България, новини, новини от последния час, новини от деня, новини от днес, България новините, The news from Bulgaria, блиц новини, топ новини, най-важното, най-коментираното, последните новини, Бойко Борисов, БТВ новините, новините на Нова,путин, русия, зеленски, кирил петков, украйна, войната в украйна, байдън, сащ, нато, изтребители, военна техника, украински бежанци, азов, мариупол, киев, лвов, харков, николаев, донецк, луганск, чернигов, днипро, запорожие, аец, атомна централа, бомбардировки, ракети, байрактар, танкове, руска колона, костадин ангелов, здравей българия, зоран заев, патриотична коалиция, вмро бнд, воля, валери симеонов, красимир каракачанов, веселин марешки, телевизия скат, ива николова, илияна беновска, николай бареков, пик, политическа партия герб, делян пеевски, беновска пита, pikbg, pikbg, стефан янев, кирил петков, асен василев, продължаваме промяната, пламен узунов, станислав илчовски, евродиков, сашо диков, The Clashers, евроком, тошко йорданов, мика зайкова, ива митева, седем осми тв, слави трифонов, люба кулезич, росен миленов, шивиков, има такъв народ, бойко борисов, републиканци за българия, румен радев, отровното трио, арман бабикян, николай хаджигенов, осман октай, иво христов, доц. Мангъров, николай марков, васил божков, костадин ангелов, цветан цветанов, валери симеонов, топ 10, красимир каракачанов, Kristian Tanev, българско лято, веселин марешки, бойко рашков, станислав цанов, костадин костадинов, пп възраждане, пламен пасков, киро брейка, христо иванов, цвета караянчева, корнелия нинова, мая манолова, министър ангелов, томислав дончев, изправи се мутри вън, настимир ананиев, стоян колев, стъки, гарджока, ангел джамбазки, научно популярни филми, баба ванга, иван гешев, йорданка фандъкова, системата ни убива, петър низамов, цанов напред и нагоре, демократична българия, ничия земя, господари на ефира, крис танев, господари на уеба, national geographic, бг аудио, скандау, national geographic бг аудио, 2021 discovery бг аудио, 2021 публицистиката на NOVA, дискавъри бг аудио, 2021 съдебен спор, ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА, преслава, тайни записи, скандал, скандално, българска национална телевизия, БНТ, Канал 3 TV, канал 3 тв, илияна йотова, elit mediaBulgaria, народни песни, васил левски, христо ботев, българска история, фончо тариката, рашия, гибо, ала бала, румен радев освиркан, филми бг аудио, научнопопулярни филми бг аудио, научно популярни филми с бг аудио, свободна европа, даниел лорер,петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,

Отзиви от клиенти и последователи

  • Daniel dimitrov
    Daniel Dimitrov
    2024-08-04
    Facebook

    Искам да изразя огромната си благодарност за невероятните резултати, които постигнахме с Петър Константинов Низамов само за две седмици. Твоят професионализъм, отдаденост и мотивация направиха истинска разлика. Под твоето ръководство не само че подобрих физическата си форма, но и се почувствах много по-добре. Благодаря ти за всичко и очаквам с нетърпение новите тренировки и резултати, които ще постигнем заедно братле. Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov

  • Ето го човекът, който ми направи програмата и заради него свалих 13 килограма. Който иска и има желание, може да му изготви лична такава. Пера, мерси брат. Сега съм си, като тинейджър.

  • Има ли желание има и начин, много е важен и инструктора Петър Константинов Низамов има още докато стигнем до 90кг но няма невъзможни неща

Истории

Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar NizamovПетър Низамов кръгови тренировки лого Petar Nizamov workout advertisement banner webp compress
Previous articleВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска
Next articleБългария е приютила арменските бежанци, не знам защо сегашното поколение се държи така – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]

КОМЕНТИРАЙТЕ СВОБОДНО !