Българите под руска власт – Волжки българи в Татарстан и историята на Волжка България

Свобода или смърть
Мотото на ВМРО „Свобода или смърть“ е написано на БЪЛГАРСКИ, а не на македонски „Слобода или смрт“ и доказва, че в Македония се е говорило на книжовен български език
март 8, 2022
волжките българи
ОВЧАТА БИТКА – 1223г. волжките българи са единствените разгромили Чингиз Хан и Златната орда
март 10, 2022

Българите под руска власт – Волжки българи в Татарстан и историята на Волжка България

Една от най-големите лъжи е , че в република Татарстан, на територията на Волжка България със столица Казан живеят татари. Всъщност там живеят милиони българи. Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг – БРАТ НА КАН АСПАРУХ и един от синовете на кан Кубрат.

ОТНОСНО ИМЕТО ТАТАРСТАН НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ:

Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането – партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от „македонци“ и „татари“. До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си „татари“ , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност.
(Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг – БРАТ НА КАН АСПАРУХ и един от синовете на кан Кубрат.)
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Те не са преселници, а потомци на Котраг – брата на кан Аспарух – създателят на Дунавска България.

Както стана въпрос в предишнит публикации, че синовете на Кубрат се разделили, като Аспарух основал Дунавска България, Кубер се заселил в аварския хаганат, след разгрома, на който, той се премества в Македония. Не е ясно кога точно се съединяват двете Българии,но това става през VIII век.

Друг син на Кубрат е Котраг, който се отправя на север, където основава България на р. Волга (най-голямата река в Европа).

От Х век са приели исляма, но това не ги прави небългари.

Те са създателите на втората българска империя в Средновековието по река Волга.

Това е била велика държава, с богата култура, която е съперничала на Източната Римска империя и Арабския халифат. От 1552г., когато руският цар Иван Грозни превзема и разрушава Казан местните българи са под руско робство. Репресират ги и руските царе, и руските болшевики, които жестоко смазват опита им да създадат своя държава през 1918-1920г. През 1920г. Ленин с декрет създава ,,татарска“ нация. Векове наред волжките българи водят борба за признание, което Русия им отказва. Тя ги управлява чрез своите поставени лица русофилите, наречени още татаристи. Въпреки това волжките българи пазят старите си традиции и обичаи. Не са сепаратисти, нито фундаменталисти, но искат да имат права и най-вече да бъдат признати с тяхното народностно славно име ,,българи“, а Татарстан да стане ,,Булгария“, защото да си българин е въпрос на гордост, чест и слава, а татарин е обидно и подигравателно обръщение, наложено чрез лъжи и много насилия от руските поробители.
Волжките българи, които днес гласно заявяват:,,Мы болгары, а не татары!“ търсят подкрепа в справедливата си борба от своите братя в Дунавска България.

Част 1 – Съветско робство

НА 28.02.2022г. СЕ НАВЪРШИХА ТОЧНО 104г. ОТ УБИЙСТВОТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ САРДАР ВАИСОВ (ГИНАНУДИН ВАЙСЗАДЕ АЛ БУЛГАРИ).

Главен предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българското освободително движение във Волжка България.

Бил е председател на партията „Съвет на волжките български мюсюлмани“. Произхожда от една от династиите на българските владетели до ХVI век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление.
На 28 февруари 1918г. се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата „Идел-Урал“. Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов.
Първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално прекръстени от уродлива Царска Русия на глупавото „татари“), след падането на руската династия Романови, е била Българска република. След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на престъпната Червена армия.
В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение – партията „Съвет на волжките български мюсюлмани“. Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава – във формата на република – на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.
Терминът „Ханзаде“ в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през ХVI век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава – Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата „ханзаделеге“ в названието на новата държава представлявало легитимност – по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на ХVI век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар болгарский”. В „Кратка програма“ от 1917г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация – падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.
Българската република била провъзгласена през януари 1918г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин – изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава – „Сада-и-Болгар“ („Гласът на България“) и за въоръжаването на Зелената гвардия – армията на републиката – с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862г. структури, съдебни органи, военни формирования – Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.
В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт – акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжка България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал – автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането – партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от „македонци“ и „татари“. До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си „татари“ , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви „Татарска република“.
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название „Татарска“ през юни 1920г. За волжките българи татарското (монголско – Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: „Неканения гост е по-лош и от татарин“. Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.
Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:
„Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация – „татари“, не е нищо друго освен историческа грешка.“
Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу „нечестивото име татари“.
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари“ .
След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите…(те са) преки потомци на волжките българи. Името „татари“ е историческа грешка.“
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.
Вторият тежък удар идва от Сталин – той разделя българите на две области – Татарстан и Башкирия. – 1946г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през Втората световна война. След поредица от раздробявания, продължили векове.
Днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга – „Bulgaria magna“ от европейските карти от ХIII и XIVв. Броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб.
Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност „българин“, макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

ПОМНИ ГЕРОИТЕ СИ ! ПОМНИ КРЪВТА СИ !

Сардар Ваисов – 1878 г. -28 февруари 1918 г. (40 г.)

Сардар Ваисов (Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари) е предводител на волжките българи, смятан за основоположник на булгаристкото движение.
Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг – БРАТ НА КАН АСПАРУХ и един от синовете на кан Кубрат. Ваисов е председател на партията Съвет на волжките (булгарски) мюсюлмани.
Произхожда от династия на българските владетели до 16 век, но не се нарича престолонаследник и не изказва никакви претенции за монархическо управление.
На 28 февруари 1918 година се предвижда общонародно тържество по повод създаването в Поволжието на щата „Идел-Урал“. Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери, организирана от татаристкия активист Султан Галиев, с негово участие убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар ВаисоВ.
ЕСЕРИ са Партията на социалистите-революционери (ПСР, есери) – револционна социалистическа партия в Руската империя и Руската република. Тя е най-влиятелната немарксистка лява организация в страната в началото на XX век. Идеите на есерите за демократичен социализъм са в основата на тяхната победа на изборите за Учредително събрание през 1917 г. Няколко месеца по-късно есерите са свалени от власт от РСДРП , а учредителното събрание – закрито.

Част 2 – Робството на руските царе

Падането на Казанското Канство и волжките българи под властта на Московията и после на Руската империя. 

Иван Грозни, срива град Казан/на втората снимка, и се провъзгласява за „цар на Българи и Руси“. По късно в България се развива култ към „бате Иван“, който уж цял да ни спаси от Турция. Но как може Българоубиец, да спаси българи… не може! Това е един от многото случай в който Бъулгари са избирали за герой, своят палач./град Казан/
Вместо встъпителни думи, спомените на един от руснаците обсаждали Казан: Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащити от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко… ранените… Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници… сечта престана но кръвта се лееше… Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката…
След затриването на Златната Орда, която държала българите под робство, нашите братя въстават и създават Казанското Канство. То е пряк наследник на Волжка България, и за това свидетелства дори най първото име на град Казан – Булгар-Ал-Джахид – Новият Булгар. Според редица волжки историци от днешните идел-уралски републики, единстветана съществена разлика между Казанаското Ханство и Волжка България е че столицата се е преместила. и Тъй като Казанското Канство е било на ключов търговски път, то е било апетитна хапка за Руснаците в техните амбиции, да засвадеят цяла Азия. Входната врата за това е именно Волжка България. За съжаление тя става жертва на Руската имперска политика.
Карта на Казанското Канство, важен търговски център, макар и не толкова огромен по територия, и Волжко Български воини.
Всъщност днес историята ни я представят много лаконично. Опитват се ако може да я подминат. Да кажат само с едно изречение „тогава и тогава, великият Иван Грозни, смачка нищожните българи…“. Да ама не! И макар руснаците да се оправдават с това че: „Българските Канове са направили 40 последователни атаки над Руски Територий, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на 16 век“, това е просто една бегъл опит да се оправдае варварското избиване на населението на многолюден град и търговски център. Докато човек разгръща страниците на книгата „Пълна колекция на руските хроники“, може да се удиви от небивалиците. В своите бълнувания се стига дотам че се твърди че Иван Грозни е нападнал Казанското Канство, не заради имперска политика, а защото „българите предвождани от Крал Мохамед Гирай пленили 150 000 роби“. От това човек би заключил че половината население на тези северни земи е отишло в плен на Българите. Някак си не се връзва…
Гербът на град Казан от 16 век Бараджът(Драконът) е бил свещенно животно за Волжките Българи

 

 снимка от съкровището от Наги-Сент Миклош.

 

Гербът на Москва –  Руски войн пронизка Барадж – символ на победата над Волжка България.
Всъщност гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над Волжките България. Самият Иван IV Грозни като човек, във визша степен Мегаломан заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато „светът не е виждал. Катердралата „Свети Василий“, по руски известна като „Собор Покрова“, се издига през 1588  в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание че заповядал да убият архитекта – Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по красиво. Яковлев е човекът който създава плановете на стените на Казанският Кремъл, с който добил славата си.  Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на Волжките Българи, въху който е бил забивано копие(респективно – Кръст). Цялото сдание е като един своеобразен паметник на българското падение и всеки който има някога път до Москва трябва непременно да отиде и да заплюе поне веднъж паметникът на нашето поражение…
Волжка БългарияВолжка България

/Църквата паметник на Унищожението на Волжка България/

Обсадата на Казан продължила 40 дни като града паднал на 2 октомври 1552 година. В историята е останало името на последната Българска царица – Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю – любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама. Царицата остава вдовиза през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на син й. В летописът „Казанска история“, написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна Духовна Опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки през мавзолея на супруга си, ден преди да падне града тя започва да ридае: „Досега аз бях  ханска съпруга – ридае тя – а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача – сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!“Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: „О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!“
Волжка БългарияВолжка България
/Царица Сююмбике като върховен съдия на първата снимка, и в плен на Иван Грозни на втората/След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В „казанска история“ говорят за 16 кораба злато, а самите руснаци само споменават несметни богатства.
Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб,мед,домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите… къщите бяха красиви и богати… в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата
За съжаление, съдбата на българите е вечно да се сблъскват с брутален примитивизъм и както Българските така и Волжките Българи градят историята си върху низ от войни с народи на ниско цивилизационно равнище, за което знанието е по низшо от Златото. За това свидетелства и изгарането на Казанската Библиотека. Явно че на Руският владетел книги и мъдрост не са му трябвали… но Злато – винаги.

 

..след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни прибавя към титлата си Велик Княз (Цар ) Камски и Български. Тази титла се запазва при всички руски царе до 1917 г.

В средновековието, Източна Европа познавала само 2 наистина големи държави – Волжка България и Киевска Рус.

Волжка България (според руската история) е името на държавата по поречието на Волга, в която се заселва част от българския народ след 660 г.,  основана от един от синовете на хан Кубрат, наречен Котраг, по името на племената, които предвожда – останалите в Черноморска Скития кутригури, известни по това време вече под името „котраги. През 922 г., за да запазят своята независимост от Хазарския хаганат, изповядващ юдаизма, тези волжки българи по политически причини приемат исляма от арабски емисари. 

Во́лжская Булга́рия (Волжская Болгария, Волго-Камская Булгария, Серебряная Булгария 

 Според „Джагфар Тарихи“, свитък от български летописи 1680 година от Казанското Канство, т.нар. Сакланска династия, управлявала Волжка България от нейното създаване до завладяването й от Московското велико княжество през 1487г., е разклонение на династията Дуло.

В продължение на 3-4 века, продължава упоритата конкуренция и конфликт между двете империи, която бива прекъсната от Монголското нашестие, което наклонява везните в полза на руската държава, за сметка на българите.

В културно отношение обаче, нещата не стоели точно така. През целият период от основаването на Волжка България, чак до окончателното падане на Казанското Канство, и в годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседката си, и открито е копирала всичко което е могла. След като през 1552 година е унищожена и последната форма на българска държавност в Волгокамският регион, стотици видни аристократи от Волжка България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочутите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на руските градове и да създадат едно типично класическо градоустройство на съответните градове.

До 19 век, почти 13 ВЕКОВНОТО присъствие на българите във Волгокамският регион е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата „народна“ Русия. Така, Русия, в желанието да не признае, че древните корени на Волгоуралието идват от Дунавска и Волжка България (държавност, архитектура, военно дело (богатирите), религията, писмеността и най-вече, че руският език не произлиза от някакъв “черковно славянски”, а е форма именно на старобългарския) води политика на непризнаване на българите като народност, а напротив на татаризация.

През 1920 г. Ленин с декрет насилствено преименува българите в Русия на татари. В Русия така и не забравили факта, че повече от два века са били зависими, подчинени и дълго време са плащали данък на владетелите на Волжка България.

Първите контакти и културни връзки между двете държави, още отрано обуславят доминиращата роля на българската цивилизация през периода от 10-12 век. Подобно на Дунавско-българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, като изпраща кораби натоварени със храна от житницата на България – Добруджа, и за Волжка България е записано, че е пратила 30 кораба пшеница (вървели нагоре, срещу течението на Волга) в дар на княз Юрий и руските княжества през 1229 г., когато в Русия настъпва повсеместен гладИ до днес в Русия е популярно наименованието на средноазиатското просо – Болгарское пшено, както и особеният сорт пшеница – Болгарка.

Това е бил един самостоен и равностоен клон на нашата народност. Народ генетично близък с нас дори днес. Това са волжките българи. Те предадоха част от основите на своята древна култура на съседите си Кипчаци, Башкири, Тюрки и Руснаци, точно както ние я донесохме на Балканите.

Не особено известен в България, обаче, е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Бесарабия, Украйна и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго.

Понастоящем Татарстан е в състава на Руската Федерация. Има площ 67 836 км² и население над 3 800 000 души – 2002 г. Образуван е на 27 май 1920 г. със Столица-Казан. Казан е бил основан през 10 век от волжките българи като укрепление по тяхната гарница с фино-угърските племена (мари, удмурти). През 11-12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия Изток.

Днес в републиката се налага мнението за необходимостта от пренаписването на историята на Татарстан и признаването, че по-голямата част от така наречените татари са потомци на насилствено преименуваните наследници на котраговите българи. От 1991 г. неправителствени организации работят за възстановяването на историческата истина. Особено активна е Международната академия за българщина, изкуство и култура.

Волжка България

Карта на Волжка България, основана около 660 г. от Котраг, един от синовете на Кубрат

В статиите си, събрани в изданието “Величието на Волжка България”, доцент Татяна Яруллина- Ал Булгари, историк от днешен Татаристан, споделя последното становище, прието от Международната академия. Според нея, историята на Волжка България се дели на три периода : великобългарски /VІІ – ІХ – ХІІІ век/, златноордински /ХІІІ – ХV век/ и казански /ХV – ХVІ век/.

В края на ІХ – началото на Х век към Идел-Уралската част на Волжка България са присъединени териториите от Карско море до Каспийско море, от устието на р. Ока, до устието на р. Енисей.

Върху тези територии българите основали повече от двеста града, най-известните от които са Булгар /VІІІ в./, Биляр /922-925 г./, Самар /дн. Самара 912 г./, Астрахан /1122 г./, Уфа /1185 г./. Биляр, който през периода ХІ – ХІІІ век станал столица на държавата, бил много голям за периода на Средновековието град с около 150 000 жители. Някои изследователи твърдят, че е бил втори по големина европейски град, след Константинопол. През този период, Волжка България овладяла важни търговски пътища от Азия за Европа и се превърнала в мощна източноевропейска държава.

С качването на казанския престол на знаменития златоордински владетел Олуг Мухаммед хан започва историята на Казанското царство. Синовете му успешно воюват с московския княз Василий II и го пленяват на 6 юли 1445 г., което силно подронва основите на Московската държавност. На 1 октомври същата година Олуг Мухаммед освобождава княз Василий срещу невероятно висока контрибуция, изплащана от русите на Казан цели 17 години.

Друг важен аспект от културната доминация на българската етногенеза в Русия, са множеството българи във придворието на руските князе. За княгиня Олга (на картината долу), майка на Светослав I, руският източник „родословец на руските князе„, казва:

„Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга (защото след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена – бел.ред.) И бе тя мъдра и велика.“ И в двата преписа Владимирския и Уварския се споменава следното: В първия „Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.“, а във втория “ Игоря женихъ (Олегъ) въ Болгарѣ, поятъ же за него княжну, именемъ Олгу, и бѣ мудра вельми.“ Като се вземе в пред вид и факта, че нейното завещание в полза на дъщеря й Златослава е написано именно с кръгла българска глаголица, а не на някаква друга писменост, както и странното изказване в устатата на нейния син Светослав І, че “ Переяславец на Дунае «есть среда земли моей», е съвсем логично да предположим историческата достоверност на на горните два текста.

Княгиня Олга (Елена) – от гръцки  Ἑλένη – означава „светлина, „сияние“, но също и  „избраница“Оттам и старото руско име, с което е наречена – Ал’га „огнена“. Тя била родена около 890 г. и произхождала от земите на България. Според цитираните източници княгиня Олга е всъщност Елена, племеницата на цар Симеон Велики. Внучка е на княз Борис I Покръстител. Княз Владимир Киевски е кръстен именно на дядо си Владимир Расате, бащата на Елена-Олга. Била омъжена за княз Игор І, княз на Киевска Рус, управлявал от 912 до 945г., син на новгородския княз Рюрик. След неговото убийство тя управлявала Русия, като регент на мястото на непълнолетния им син Светослав І. Заминала за Константинопол, където почти 70-годишна приела Светото Кръщение, като при него отново получила името Елена. Върнала се в Русия и се посветила на мисионерство. Християнството обаче така и не се наложило до края на живота й, като държавна религия в страната. Дори собственият и син Светослав І останал езичник. Олга е първият управник на Русия, приел християнството. Починала на 11 юли 969 г. в Киев.

Нашествието на сина й княз Светослав I  в Дунавска България през 968-969 г., прераснали в руско-византийска война, е свързано не просто с военна експанзия. Светослав е предявил своите династични претенции към българския престол, именно като внук на вероотстъпника Расате, още повече подсилено от това, че самия той е езичник. Доказателство в подкрепа на това е факта, че след оттеглянето на Светослав, цяла Източна България (заедно със столицата Велики Преслав) попада под византийска власт. Побеждавайки българите, водени от цар Борис II, княз Светослав установява столицата си в Преславец (край днешна Тулча), като казва:  „Переяславец на Дунае «есть среда земли моей».

Волжка България

Волжка България

Това е завещанието на княгиня Олга, жена на княз Игор и майка на Светослав І, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. в полза на дъщеря й Златослава. Написано е на кръгла българска глаголица. „2 апреля 2012 г. впервые для широкой общественности продемонстрируют серебряные пластины с завещанием княгини Ольги. Текст завещания записан на серебряных пластинах круглой Болгарской глаголицей черноризцем Григорием и датирован годом 6454 от сотворения мира (946 от рождения Христа).“

В „Тверската летопис“ е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация.

Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов – също е имало надпис на руски със думите „Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански“. Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влияние над руснаците, който я възприемат едва през 15 век.

Ненапразно руските летописци първоначално наричали казанския народ „казански българи“. Затова московският княз Иван III Васильевич, наречен Иван Велики, след превземането на Казан в 1487 г. побързал да добави към своята титла званието „Цар Български“, макар че „българско царство“ на Балканите, като такова по това време отдавна вече не съществувало. Много по-късно в титлите на великодържавните руски царе задължително влиза и „княз Български„. Известно е също, че митрополитът Казански (1675-1688 г.) наречен от казанските мохамедани „Айтусак“, се наричал „митрополит Казански и Български“ (Ахмеров, с. 62).

През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титула: „Наш велик господар Иван, по божията милост велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, цар Казански и Астрахански, владетел Псковски, и велик княз Смоленски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички.“ Съобразно историческата средновековна традиция, от Иван Грозни до Николай ІІ, руските царе носят титлата „князь булгарский”, защото владеят територията на старата Волжка България, а титула „цар Казанский“ е заради превземането на самото казанско царство.

Първоначалната титла на волжкобългарските владетели е илтивар, а след ислямизацията – емир. Титлата ясно е фиксирана във формата илтивар, според Мешхедския ръкопис – препис на “Рисаля” – Пътеписа на Ибн Фадлан. Там се казва: “О, Аллах, съхрани в благополучие царя, илтивар, царя (малик) на българите!” Титлата хан е непозната за волжките българи!!! След приемането на исляма владетелите на държавата се наричат емири.

Волжка България
Волжка България

/Казанският Кремъл/

Этот па­мятник датирован 1320 годом.
„Как было указано выше, памятники ставились над могилами представителей высшего сословия, и здесь интересно проследить, кем же они были при жизни. На верхней ступени социальной лестницы, очевидно, стоял эмир. Именно такой термин упоминается на одном из памятников Булгарского городища: «Эта гробница эми­ра великого, величайшего, весьма славного, весьма по­четного, знатнейшего, славнейшего, благороднейшего, воспитателя ученых, подпоры слабых Ахмеда-хаджи, сына Мумика, сына мир-Хусейна Назара ал-Булгари» (некоторые имена читаются не совсем четко). “ – http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm

След разпадането на Златната Орда на мястото на старата държава БУЛГАРИЯ възниква Казанското царство. Казан е пряк наследник на Великия Булгар и първоначалното му име е Булгар ал-Джадид (Новият Булгар). Както пише Гайнетдин Ахмеров, известен казански историк от ХIХ век – „макар че традиционно се смята, че България и Казан са две държави…историческо сравнение и изучаване лесно може да открие тяхната пряка наследственост: в Казанското ханство живеел същият народ от потомци на котраговите българи, запазил и развил всичките си предишни традиции и обичаи, занаяти и занимания  Едва ли не цялата разлика между тези две държави била в пренасянето на столицата на друго място- от Велики Булгар в Казан.“

След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век, много техни жители се преселват в Казан, който става център на държава, зависима от Златната орда. По това време градът става известен като Булгар ал-Джадид („Новия Болгар“).

Руските владетели, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от Крепоста на град Казан – Кремлин/Кермен.

Изумени от красотата на крепостта, руснаците възприели от името й „Кремлин“ – думата „Кремль“ – със значение крепост в езика си, и повикали Волжко-Български майстори да построят Московският Кремъл.

През ХV век Московският Кремъл бил проектиран и построен именно по образец на Казанския Кремъл. През ХVI-ХVII в. това строителство било продължено, като дървените сгради се заменят с каменни. Собакината кула на Московския Кремъл повтаря архитектурата на кулата на Сююмбике в Казанския. Това показва жизнеността на българското изкуство, или както пише С. М. Червонная „изкуството на Казанското царство се е сформирало на древнобългарска основа и в много области творчеството е непосредствено продължение на художествените традиции на Волжка България.

Столетия по-късно изследователите ще нарекат това време – Казански Ренесанс по модела „гератски …, тимуридски…, арменски…, китайски Ренесанс“. Поразява ни хармонията на това изкуство… „синкретизмът на тази художествена култура, хармоничното развитие на науката, философията (суфизма), литературата, поезията, епиграфиката, ръкописна калиграфия, най-старите зачатъци на книгопечатане и печатна миниатюра…“

След като техният Кремъл бил построен, 27 години след завземането на Казан, чрез умишлен пожар били унищожени всички сгради в Казанският Кремъл, и останала само каменната кула, / за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса, владетелката на Казанското царство – Сююмбике/. На върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така, че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руския царизъм. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички Волжки Българи, като спомен за отминало величие.

Англиският пътешественик Дженкинсон, описва за пръв път огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя че „Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх“. Мнозина историци, считат, че точно кулата в Казан е първообразът на Кремъл – мястото на сегашните руски президенти.

Волжка България

Кулата Сююмбике е една от емблемите на Казан

Столицата на Казанското ханство Казан отначало се казвала Яна Казан (Нови Казан), защото унаследила това име от града още от времето на Велика България – Иске Казан (Стари Казан). За последен път Иске Казан се споменава в руските летописи в 1399 г., когато била разорена до основи от московския княз Василий. Стратегическото и търговско значение на Казан е нараснало и се утвърдило в източна Европа след окончателното разоряване на Булгар от Тимур и след това от руската войска (в 1399 и 1431 г.). Казан е унаследил величието на Велики Булгар и на Сарай (столица на Златната Орда).

Казан е особен град. Минавайки през него, човек минава през историята. Върви по стъпките на волжките българи, основали града, усеща стихията на Златната орда и силата на армията на Иван Грозни. По тези места могат да бъдат видени Кул Шариф – най-голямата джамия в Европа, кръстена на ислямския учен Кул Шариф, загинал през 1552 г. при превземането на града и анексирането на Волжка България от руските войски, църквата „Благовещенски събор“ и наклонената „ханска“ кула Сююмбике.

Сриването на Казан до основи обаче, не попречва на българите и тяхната жизненост, да го възстановят само за век, и да съградят облик на града, така че и до днес в Русия да се смята за особена привилегия човек живее именно в Казан.

Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на българската крепост Казан, спрямо релефа на Московския терен. Смята се че по време на обсадата на града, той е побирал до 40 000 души, които след превземането му били избити изцяло от русите.

Още десетки, от паметниците на културата из Москва, са построени от българи, включително огромен брой средновековни църкви, у чиито стени пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни, но велики български майстори.

Волжка България

/Казанският Кремъл/

Обсадата на Казан продължила 40 дни, като града паднал на 2 октомври 1552 година. Тогава армията на Иван Грозни избива за няколко дни повече от 180 000 волжки българи и заграбва съкровищата на българските владетели. Била издигната пирамида от отсечените глави пред крепостните врати на града и казанските жители били принуждавани да се кълнат пред нея, че не са българи, а татари, руси, калмыки, за да останат живи… Мишарските българи били изгонени от градовете им със забрана да ги приближават по-близо от 20 км. Така те били подложени на мор.

В Башкортосан било избито цялото население: старците – с дървета и камъни, пеленачетата – посичани със саби, жените – с разпаряне на коремите, бунтовниците били набучвани на колове, прекарвали куки през ребрата им и ги избивали с оръдия. В леда на река Мензел пробили отвори, в които мушкали всеки 39 от 40 души, докато труповете я задръстили. В края на краищата българите били преименувани: мишарски, тюменски и казански – на татари, сербийските българи – на чуваши, а уралските – на башкири…

В историята е останало името на последната Българска царица – Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю – любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама.

Волжка България

/Последната българска царица на Казанството царство – Сююмбике във Кулата на крепоста Кремлин/ .

Царицата остава вдовица през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на двегодишния си син Утямъш-Гирей, син на казанския хан Сафа-Гирей. В летописът „Казанска история“, написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за сбогуването на Сююмбике с Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна духовна опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки до мавзолея на съпруга си, ден преди да падне града, последните думи на Сююмбике са били именно към жителите на града:

„О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи.“ Говори се още, че след падането на града Сююмбике се хвърлила от последния етаж на кулата в центъра на крепостта, на чийто връх днес има полумесец.

„Казанска история“ посочва, че в тази неравна война са загинали повече от седемстотин хиляди волжки българи. Русия слага своята ръка върху пътя по река Волга и получава достъп до несметните богатства на Урал и Сибир. Обаче Източна Волжка България – която обхващала земите на днешна Башкирия – била покорена едва в 1584г.

За да се оправдае пред Европа за избиването на над 700 000 волжки българи и унищожаването на 40 приказни български градове, Русия заявила, че наказва “татарите”. Татар”, обаче, не е етноним (няма такава държава), а унизително прозвище за “чужденец” на монголски. (От древнотюркското и монголското *tat-, калмицкото (монголско, ойратско) *tatr – говорещ неразбрано, чужденец, евенкски tate – заекващ, tatera – нерезбран говор (анолг.бълг.диал.тартанисам- – говоря глупости), кримскотатарски tutuk,киргизки duduk – заекващ, така първоначално тюрките наричат ираноезичните жители на Средна Азия, аналогично на гръцкото варвари, дарданци и пр. – говорещи неразбрано. В пущунски tutaraj, taraj – бърборещ, говорещ неразбрано.)

Гербът на град Казан от 16 век изобразявал дракон (Барадж). Драконът е бил свещенно животно за Волжките Българи – снимка от съкровището от Наги-Сент Миклош.

Иван IV Грозни в 1552 г. превръща българската столица Казан в гробищен град. Ето как изглеждат тези „Славни“ дела на Иван Грозни според руския историк Н.М.Карамзин, който цитира описанието на един от участниците в обсадата на града (История государства Российского, Москва, 1989, 1 тираж 100 000):

“ …Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко люде… ранените… Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници… сечта престана но кръвта се лееше… Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката…“/т.VIII, стр.212/.

Гербът на Москва – Руски войн пронизва Барадж (Драконът) – символ на победата над Волжка България.

Победата над волжките българи е изобразена върху герба на Москва – руски воин пронизва барадж (дракон, предпазващ българите от всякакви зли духове и вражески армии), което е символ на победата над Волжка България.

Но гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над волжките българи. Самият Иван IV Грозни, който след разгрома на Казан през 1552г. побързал да добави към своята титла „Цар на руси и българи“, заповядва да се съгради и църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато „светът не е виждал“.

Катедралата „Свети Василий Блажени“ – паметник на погрома.  Катедралата „Свети Василий Блажени“, по руски известна като „Собор Покрова“, се издига през 1588 г. в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание, че заповядал да убият архитекта – Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по-красиво. Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на волжките българи, върху които е било забивано копие (респективно – кръст). Цялото здание е един своеобразен паметник на падението и разгрома на Волжка България – вековния съперник на Русия.

Завоеванието на Казан, а по-късно на Астраханското и Сибирското ханства завинаги останало в руския герб, в образа на трите царски корони над двуглавия орел, като най-голямата централна корона съответства на Астраханското царство.

Гробницата – мавзолей на Кан Абдула Челбир (1178-1225), който е бил единственият владетел побеждавал и унизил Чингис хан, се намира в днешния археологически комплекс на град Болгар, по поречието на Волга. Този велик български хан е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят, че в ранните си години, той разширява Волжка България до Азовско море и води редица успешни битки. Затова и получава с основание прозвището си Челбир (Велики).

Грандиозния разгром на монголците, нанесен от Волжка България през 1223 г, в сражение, наречено „Овчата битка”, е документиран, като първото и последно поражение на Чингис хан, докато е бил жив. От войската, именно на волжките българи, водени от Кан Абдула Челбир.

Монголската армия била водена от Бахадир Субадай – най – изтъкнатия пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 армия се изправил пред, на пръв поглед, малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане, според Джагфар Тарихи, оцелели 4000 души, а според китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорния български летопис, българите решили да не продават пленените монголци в робство, а ги разменили за овни ! Така, Чингис хан дал 4000 овце на българите, за да получи воините си обратно.След грандиозния провал на монголите в тази битка, те не посмели да нападат отново, поне докато Кан Абдула Челбир е бил жив. След неговата смърт следват три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235 г. Едва в 1236 г. монголците успели да пробият защитата на поволжието. Според Казанският историк А. Халилов: ” Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината, Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната Орда. В това отношение, може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение.”

Част 3 – Монголските нашествия и славата на Волжка България

ОВЧАТА БИТКА – 1223г. Волжка България разгромява Монголците на Чингиз Хан и разтърсва света.

Овчата битка през 1223 – или как българите побеждават монголската империя.

На снимката – снаряжение на волжко-български воин. Тамошните българи са първите в света, който нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло. По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си… татари(оригинално значение – паплач, пълчище), а в училищата там се учи за „героичното“ завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ…

 

….И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи

Ибн Ал Хасир

 

Когато човек отгърне книгата „история на ТАССР(Татарска Съветска република), от 1973, той прочита следното „Поздней осенью 1223г. булгары вышли навстречу монголам, устроили в нескольких местах засады, и когда монголы прошли засады, булгары окружили их со всех сторон и почти всех перебили. Лишь немногие, спасшись бегством………дошли до ставки Чингис хана…“ – В превод, „Есента на 1223, булгарите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили“.

 

/Монголските пълчища  незпознавали загубата до преди нахлуването им в Волжка България/Волжка БългарияВолжка България

 

Тази книга е била писана много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като „пресичане на пътища“, и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило?
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара вегаът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.
Според визатииският стратег – Лъв Философ живял през 9ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: „те(българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй“ От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.
Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 война, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте воини. През 1223 битката „разстърсила вселената“, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.

 

Гробницата-Мавзолей на Кан Габдула Челбир, единственият владетел побеждавал и унизил Чингис Хан се намира в днешният археологически комплекс на град Болгар по поречието на Волга. Този велик Български хан е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят че в ранните си години той разширява Волжка България до Азовско море, и води рецица успешни битки. По времето на Челбир, Волжка България преживява Златен век, който за жалост твърде скоро угасва под ботуша на поробителите.

След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според Казанският историк А.Халилов: „Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение“

Монголско нашествие във Волжка България

Монголско нашествие във Волжка България

Информация
Период1223 (първо), 12291230 (второ), 1236 (трето)
МястоВолжка България
РезултатМонголска победа
Страни в конфликта
Монголска империя
част от волжко българската аристокрация
Волжка България
Кумани
Мордва
Командири и лидери
Субетей
Джебей
Кукудай
Бубеде
Бату хан
Кулкан †
Гази-Барадж Бурундай
Габдула Челбир
Алтън бек
Бичман†
Хазан†
Алтънчач
Пуреш
Пургаз
Сили
поне 300 000?
Жертви и загуби
тежкитежки, унищожени са красиви български градове, избита е голяма част от населението

 

Монголско нашествие във Волжка България се осъществява от 1223 г. до 1236.

 

Монголските кампании

 

През 1223 след победата над руските и кипчакските армии в битката при Калка, монголската армия под ръководството на Субутай и Джебей е изпратена да покори Волжка България. Дотук в историята войските на Чингис хан са разглеждани като непобедими. Обаче през 1223 българите побеждават монголците при така наречената Овчата битка. Армия водена от българския елтебер (цар) Габдула Челбир, заедно с армиите на мордовските принцове или инязорите Пуреш и Пургаз побеждават силите на Чинги Хан през 1223 близо до завоя на река Самара, една от първите загуби на монголците. След поредица тежки сражения, изморената монголска армия тръгва надолу по поречието на Волга. Междувременно руснаците продължават атаките си срещу Българската държава с цел да превземат богатия район.
Монголците се завръщат през 1229 под командването на Кукдай и Бубеде. Техните сили побеждават българските гранични отряди на река Урал и започват да окупират горната част на долината Урал. Няколко години по-късно, през 1232 монголската конница подчинява югоизточната част на Башкирия и окупира южните части на самата Волжка България. Въпреки това монголците не успяват да превземат главните градове на България.
Следвайки провала на няколко български управителя да се обединят за обща защита, монголците нападат отново през 1236, водени от Бату хан. Техните сили, наброяващи 300 000 души, обсаждат и превземат БилярБолгарСуарЖукотин и други градове и замъци на Волжка България. Населението е избито или продадено в робство. Волжка България става част от владенията на Джучи, по-късно известни като Златната орда.
Преместване на населението
Оцелялото земеделско население е принудено да напусне земите. По-голямата част се заселва по поречието на река Кама и северните райони. Околността около град Казан става новият център на българите. Казан и Чали стават нови главни политически и търговски центрове.
Някои градове – като Болгар и Жукотин са възстановени, но остават главно търговски центрове и населението им, в по-голямата част, не е българско.
Въстания
След като монголците заминават за да превземат Русия, българите въстават. Монголците се връщат и потушават въстанието.
Последствия
В средата на 14 век някои княжества на Волжка България стават по-независими и дори секат собствени монети. Някои от тези княжества дори са управлявани от българи. През 1420-те Кашанското княжество под управлението на Гиасетдин на практика става независимо от Златната орда. През 1440-те всички земи с българско население стават част от Казанското ханство, което се управлява от монголските династии. Ханството също включва земите на марийците и чувашите, докато владетелите на териториите на башкиритеудмуртите и мордовците стават васали на Казан. Тези народи традиционно са били под икономическо и културно влияние от Волжка България.

**************

Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“   

Аз съм Петър Низамов и това е „Западно-украинската република и войната Украйна – Полша“

Абонирйте се за историческия ми канал в YouTube като НАТИСНЕТЕ ТУК!

Помощ за страницата и дейността:
PayPal: paypal.me/PetarNizamov     ДАРЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК   [email protected]

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на „Български Юридически Комитет“

Още по темата „МАКЕДОНИЯ“:

 

Петър Низамов
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]