Борбата на македонските българи в Македония срещу гръцката въоръжена пропаганда 1854-1945г.

македонски партизани петър низамов
Македонски партизани на Тито пишат на БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК – Позив към населението от 1944г.
март 18, 2022
Сърбия Петър Низамов
Македонски българи убиват шефовете на полицията и краля на Сърбия в борбата си да се обединят с България
март 20, 2022

За разлика от сърбите, които към 1913г. са незанчителен брой във Вардарска Македония, то нещата не стоят така с гърците в Егейска (Южна или Гръцка Македония).

Македонските българи в Македония са били принудни да водят освободителна война не само срещу османците, ами и срещу гърците, които често са турски съюзници срещу българското освободително движение. И то не само по по отношение на църквата и вярата.

Съпротива на гърците срещу съюзника на Аглия и Франция – Османската империя, по време на Кримската война и решаването на въпроса от Великите сили за Българската екзархия в българска полза – българи в Македония.

Епирското въстание или Бунтът в Епир от 1854 г. е гръцко въстание в Епир, потушено от османските власти.

Избухва на 30 януари 1854 г. в селата източно от Арта в Амбракия – Епир по време на Кримската война (1853 – 1856), инспирирано от страна на общественото мнение в Кралство Гърция, и довело Атина до ръба на войната срещу Османската империя. В отговор на бунта, воюващите срещу Руската империя във войната европейски сили организират морска блокада срещу гръцкото кралство и бунтът бързо заглъхва, потушен от османското правителство.
През април 1854 година избухва Гръцкото въстание в Македония, начело с капитан Цамис Каратасос. Въстанието се проваля и на 22 април 27 първенци от Полигирос са изклани, а разрушенията и кланетата се разпространяват в останалата част на Халкидика. В Топлик седем момичета са заключени във воденицата на джамията. Турците ги обграждат и ги карат да приемат исляма. Едно от момичетата скланя и се жени за турчин, но шест отказват. Турците запалват мелницата и ги изгарят живи. Обявени са от Православната църква за мъченици и празникът им е в неделята между 1 и 7 май.

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Гръцко въстание в Македония (1854)

Ядрата на въстанническите отряди обаче се запазват до въстанието от 1878 година.Гръцкото въстание в Македония от 1854 година (на гръцкиΜακεδονική επανάσταση του 1854) е поредица от три неуспешни бунта на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Кримската война 1853 – 1856 година заедно с вълненията в Епир и в Тесалия.

Югозападна Македония и въстанието.

В основата на въстанието в Югозападна Македония е 56-годишният ветеран на Гръцката война за независимост (1821 — 1829) Теодорос Зякас. Той вдига на въстание селищата в Аграфа и с малко хора заминава за Гревенско, за да прекъсне връзките между Епир и Македония.[1] После се връща в Тесалия и в началото на април тръгва от Трикала начело на отряд от 700 бойци. Османците започват да унищожават планинските селища в Югозападна Македония и Източен Епир и Зякас бърза да потърси сблъсък с тях. От 28 май до 1 юни с 300 бойци Зякас се сражава край село Диминица.
Зякас тъкмо е постигнал споразумение с другите въстанически водачи в Ламия за координиране на усилията и освобождаване на цяла Югозападна Македония. Зякас успява да мобилизира хора от Кожани – заместникът му Митрос Сякаварас, от Самарина, от Сятища. Останалите въстанически вождове обаче не се появяват в Гревенско и Зякас се окопава със силите си в планинското село Спилео. Османците подлагат на терор областта и заплашват живота на митрополит Агапий Гревенски. 12 000 души начело с Абди паша се установяват пред Спилео, а Мехмед Тагу паша се установява на изток от селото в Ряхово.Решаващият бой е на 16/28 май. На западните подстъпи Карамициос отбива турската атака, а Зякас също оказва упорита съпротива на югозападната страна. Едва след вмешателството на консулите на Британия и Франция, на 19/31 май Зякас оставя Гревенско и се връща в Гръцкото кралство. В областта избухва терор, вследствие на който много села са напуснати.

Въстанието в Халкидика

На полуостров Халкидика османците, поучени от Халкидическото въстание от 1821 година, взимат превантивни мерки. Изпратени са силни морски сили и в началото на януари 1854 г. Якуб паша е назначен за мюдюр на Атон, за да поддържа реда там.
Турците незабавно мобилизират сили от Солун и се обръщат за съдействие към френския консул Луи дьо Морнар и французите изпращат военния си кораб „Льо Ерон“ в Атонския залив. На 24 април капитан Льо Бег смята, че въстаниците са просто пирати, дава им един час да се оттеглят и след това открива стрелба по корабите им, причинявайки големи щети.
Боят на 16/28 май при Кумица е последният на полуострова. Въстаниците на Каратасос са принудени да се оттеглят към Мегали Вигла с тежки загуби. В Атина междувременно се променя политическата ситуация – създава се окупационно министерство и всички бунтовници са призовани да се приберат в Гърция. Османците от своя страна предоставят всеобща амнистия под натиск на европейските сили. На 13 юни, с посредничеството на консулите, въстаниците са приети въоръжени на борда на френския военен кораб „Льо Солон“ под командването на барон Русен, напускат Атон и са откарани в гръцкото пристанище Халкида. Хаджи Таир с армията си напуска Атон.
Критското въстание от 1866 – 1869 година (на гръцкиΚρητική Επανάσταση) е най-кървавото и най-продължителното от въстанията на критските гърци срещу османското владичество през XIX век. Макар и неуспешно в непосредствената си цел – освобождение и обединение с Гърция, то засилва националноосвободителното движение на Балканите и натиска върху османските власти за реформи в полза на християнските поданици на султана. Все пак въстаниците постигат ограничена автономия на Крит в състава на империята.

Един от косвените резултати от въстанието е решаването на българския църковен въпрос през 1870 чрез учредяването на Българската екзархия във вреда на гръцката патриаршия.

 

 

Съпротива против Сан Стефанския мирен договор, предаването на цяла Македония на България и Гръцкото въстание в Македония (1878г.)

Както писахме, гърците въобще не участват в Руско-Турската Освободителна война от 1877-78г. За сметка на това те вдигат въстание срещу предаването на цяла Макеодния на България по силата на Сан Стефанския мирен договор.
Гръцкото въстание в Македония от 1878 година (на гръцкиΜακεδονική επανάσταση του 1878Македонско въстание от 1878опит за въстание, според български историци) е поредица от неуспешни бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година. Чрез тях гръцката държава заявява претенциите си за анулиране на договора от Сан Стефано и изтласкване на българския етнически елемент от Македония.[2]

Предпоставки

Капетаниса Перистера Крака от Сятища, участвала в бунтовете от 1878 година.

До началото на Източната криза Гърция се придържа към политика за мирно разрешаване на националния си въпрос в духа на мегали идеята.

През 1876 година се създават етериите „Аделфотис“ (Братство) и „Етники Амина“ (Национална защита), в които членуват редица значими гръцки общественици.
След края на Цариградската конференция през 1876 година те започват подготовка за въоръжено въстание със знанието на министър-председателя Александрос Кумундурос.
С избухването на руско-турската война от 1877-1878 и нахлуването на руската армия в европейските османски владения в Гърция се засилва желанието за вдигане на въстания в ЕпирТесалия и Македония.

В началото на 1878 гръцки части нахлуват в Тесалия, но са принудени да се оттеглят, след като Русия и Османската империя сключват примирие.

Литохорско въстание срещу българи в Македония.

На 19 февруари (3 март нов стил) 1878 година избухва въстанието в Литохоро край Олимп. Оглавено е от Космас Думбиотис, който нахлува в Македония с 500 души, транспортирани по море с гръцки кораби. Образувано е привременно правителство, начело с Евангелос Коровангос, което обявява присъединяването на Македония към Гърция и известява за това консулите на европейските държави в Солун. До 4 март бунтът е потушен. Някои гръцки чети остават в района и в края на 1878 година, като се отдават на грабежи, включително и над гръцкото население.
Известни са опити на ръководителите на българското въстание в Кресна и Разлог да установят сътрудничество с тези отряди. В района на Олимп е изпратен с четата си войводата Георги Караискаки, който продължава да действа в Тесалия и през лятото на 1879 година.

Бунтове в Югозападна Македония срещу българи в Македония.

Йоанис Фармакис, Николаос Акселос, Хараламбос Лелудас, Николай Китроски, Евангелос Хостевас, Димитриос Тепитис, Панайотис Калугерис и Димитриос Екзархос през въстанието от 1878 година.
На 18 февруар в планината Червена гора (Вуринос) е образувано „Привременно правителство на македонската провинция Елимия“, начело с Йоанис Говедарос – председател, секретар Анастасиос Пихеон и военен ръководител на отряд от 500 души Йосиф Лятис. Главното му искане е отмяната на договора от Сан Стефано. Привременното правителство отправя апел до гръцкото правителство за присъединяване на кожанскокостурския район към Гърция. Бунтовниците получават помощ от Гърция, която иска да покаже, че териториалните ѝ претенции не се изчерпват само в КритЕпир и Тесалия. Според гръцки източници около 15 000 души участват в бунтовете в Югозападна Македония между градовете Кожани и Битоля до зимата на същата година.
Четническото движение има гръцки национално-политически цели, но четите са съставени от харамии и често се занимават с разбойничество. Според доклад от руското консулство в Солун до посолството в Цариград четите при Олимп и в окръзите Костурски, Караферийски и други, съставени от гърци и власи, ограбвали населението, докато неголеми политически чети, въоръжени от атинските комитети, работят за въстание в Епир и Тесалия. Гръцко-албански чети се появяват и между Битоля и Воден и ограбват пътници и отвличат имотни хора за откуп.

Терор над българи в Македония от гръцките чети

Гръцка въоръжена пропаганда в Македония е насочена пряко срещу българи в Македония.

Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (на гръцкиΜακεδονικός αγώναςМакедоникос агонаскатаревусаΜακεδονικός ἈγώνМакедоникос Агон, в превод Македонска борбаМакедонска битка) е въоръжен конфликт, условно състоял се между 1903 до 1908 година, в намиращата се под османска власт област Македония между гръцки и български чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тя се превръща в национална политика на Гърция, като е финансирана и организирана от правителството и династията. Гръцките части често оказват военна помощ на османската войска и правят опит за съединение с четите на Сръбската пропаганда в Македония. Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е насочена и срещу румънската пропаганда сред куцовласите и албанското национално-революционно движение.
Целта на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, както и в Гръцкото въстание в Македония от 1878 година и Гръцкото четническо движение в Македония от 1896 година, е да потвърди териториалните претенциите на Гърция в Македония.

Зараждане на андартско движение

Причини за появата – срещу българи в Македония.

След като Берлинският договор от 1878 година оставя цяла Македония в рамките на Османската империя, преобладаващото българско население започва да изгражда революционни структури по примера на БРЦК, които да отвоюват свободата си с въоръжени въстания. Създадената през 1893 година БМОРК организира своите комитети главно в областите, където българското население съставлява основната част от населението. След създаването на първите си чети през 1897 година влиянието на организацията се засилва и придобива голяма популярност сред цялото българско население в Македония. Освен в защита на интересите на местните българи, организацията служи и в интерес на Българската екзархия. От декември 1903 година до септември 1904 година 161 села гонят гръцките си свещеници и преминават с църквите си към Екзархията. Постоянно увеличаващият се процент патриаршисти, които приемат върховенството на Екзархията заплашва интересите на Цариградската патриаршия в региона, и на Гърция, която в този момент е изолирана.
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война от 1897 година Етники Етерия, организацията, виновна за избухването на войната, е разпусната от гръцкото правителство. Подписаният Цариградски договор унижава Гърция и я поставя в незавидно положение. Поради тази причина до 1903 година гръцката държава ще се противопоставя на формирането на въоръжена пропаганда в Македония. В периода 1898 – 1902 година ВМОРО придобива изключително влияние в Македония. Традиционната вражда между патриаршисти и екзархисти в областта търпи засилване, тъй като отделни патриаршисти подпомагат турските власти и/или се корумпират до такава степен, че отблъскват голяма част от населението на страната на ВМОРО. Събитията като Горноджумайското въстание, опита за въстание на Анастас Янков и Коте Христов в Костурско и последвалото Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година провокират намесата на Великите сили във вътрешните дела на Османската империя. Това води до активизирането на гръцките власти по отношение на Македонския въпрос.

Начални стъпки по създаването на гръцка организация в Македония

Печат на Елиномакедонския комитет, изобразяващ Александър III Македонски и Василий II БългароУБИЕЦ.

Герман Каравангелис с турски офицери. Снимка на Леонидас Папазоглу
На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която след 1871 година се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:
{{Цитат|Училището, както винаги в нашата история, става работилница, където се укрепва националното съзнание, и разсадник, където вярата и националните идеали се култивират дълбоко… Без тази инфраструктура е чудно, доколко би била ефективна изцяло подкрепата от страна на гръцката държава и в частност изпращането на въоръжени отряди в Македония от свободна Гърция.
Данни за подобни въоръжени гръцки формирования, които трайно пребивават в Македония, се появяват в българския печат през 1896 г.
През 1900 година за костурски митрополит е назначен Герман Каравангелис лично от гръцкия посланик Николаос Маврокордатос. Каравангелис, с помощта на битолския консул Стаматиос Пезас, изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата Коте Христов, като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са Геле ТърсиянскиГеорги Сидер и Вангел Георгиев. Последният организира първата гъркоманска чета заедно с андарта Георгиос Перакис и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като ЛеховоПисодерКлисура и Бел камен и в някои български гъркомански села като Желево.
През 1902 година Йон Драгумис се включва в дипломатическите среди и е изпратен в Битоля като подконсул, където основната му задача е да създава тайни комитети за въоръжена борба срещу българщината. С откровено антибългарска риторика той насърчава гърците към етническо прочистване на българите. Създава тайната организация „Амина“ (Защита) заедно с Филипос КапетанопулосТеодорос МодисХристос Думас и други, в статута на която влиза идеята за четническо движение. Скоро такива организации се появяват в ГевгелиЕнидже ВардарНегуш и Солун. Заедно с Павлос Мелас през 1904 година започват да набират пари за оръжие, като подпомагат и дейността на Герман Каравангелис[5].
Впоследствие в Атина се създава македонски комитет под ръководството на журналиста Димитрис Калопотакис, който пише „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“. Започват доставки на оръжие от вътрешността на Гърция, а през 1903 година пристигат и първите гръцки войводи, доброволци от Крит и Мани. Герман Каравангелис, придружен от чета от гърци, албанци, турци, критяни и гъркомани, наброяваща около 50 души, обикаля Костурско и Леринско като продължава да развива пропагандата.

българи в Македония петър низамов

Реч в Елия край Бер на Анастасиос Сьорманолакис (от Бер), главен организатор на гръцкия комитет в града, на 12/25 юни 1904 по време на гръцки революционен конгрес, прикрит под формата на екскурзия. „Екскурзиантите“ идват с четири влака от Солун, Битоля, Воден и Негуш. Събират се около 4000 души. Присъстват солунският митрополит Александър, костурският Герман, воденският Стефан, берският и негушки Константийгенералният консул в Солун Ламброс Коромилас, преводачът Теодорос Аскитис
Изпратените в Македония от гръцкия офицер Георгиос Цондос критяни Евтимиос КаудисГеоргиос ПеросЛамбринос ВранасГеоргиос ДиконимосГеоргиос ЗуридисГеоргиос СтратинакисЕвстратиос БонатосМанусос Катунатос и Николаос Лукакис участват в потушаването на Илинденско-Преображенското въстание[1], а Коте Христов и Павел Киров, криейки се в Руля, успяват да отстранят войводата на ВМОРО Лазар Поптрайков чрез предателство. Убиват го, а отрязаната му глава изпращат на Каравангелис. Според някои източници андартът Георгиос Сейменис се включва във въстанието на страната на ВМОРО[6].
Илинденско-преображенското въстание, организирано от ВМОРО, затвържава върховенството на организацията и българския етнос в Македония. В отговор гръцките националисти протестират срещу България в Атина, но Гърция официално не предприема никакви действия. След края на въстанието мрежите на вътрешната организация са разпокъсани, а населението е силно обедняло и наплашено. В този момент Каравангелис успява да застави някои села да приемат отново върховенството на Цариградската патриаршия, а с помощта на турските власти затваря български училища и гимназията в Костур.
През февруари 1904 година гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са Александрос КондулисГеоргиос КолокотронисАнастасиос Папулас и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят разузнавателна обиколка в югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача в останалите дялове на Македония получава гръцкият посланик в Цариград Георгиос Цорбазоглу. През пролетта на същата година гръцкото външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония с цел подпомагане на бъдещите военни действия.[1] Към македонския комитет на Калапотакис се учредява и върховен съвет, а в гръцката столица се основават и други дружества в подкрепа на андартската акция в Македония. Гръцките консулства пряко започват да участват и да организират гръцките комитет и чети в областта. Ламброс Коромилас става консул в Солун с нови проекти за осъществяването на гръцките стремежи.[1] През септември 1904 година е заловено писмо на Павлос Мелас до битолския консул Димитриос Калергис, след което избухва дипломатически скандал между Османската империя и Гърция и консулът е отстранен.[7]

Създаване на андартското движение в Македония срещу българи в Македония.

Групата андарти са посрещнати от Коте Христов и трима негови сподвижници. При навлизането им в Македония при Чурилово ги посрещат Павел Киров и Лакис Пирзас, които после ги отвеждат във вътрешността. Между 16 – 25 март офицерите посещават селата ГабрешЧерновищаРуляОщимаЖелево и Оровник, където посещават училищата и църквите, и раздават дребни рушвети. От Оровник Мелас се насочва към Битоля за среща с Йон Драгумис, а после през Солун се прибира в Пирея, като изготвя доклад за гръцкия министър-председател. Офицерите Папулас и Колокотронис изпращат втори доклад, опровергаващ оптимизма на Павлос Мелас и възможността да се развие четническо движение, което да измести българската организация.

По същото време се засилва и сръбската пропаганда в Македония в северозападна Македония, а между власи и българи в Македония се наблюдава все по-голямо сътрудничество.

На 12 май в Айтос е убит един от първите андартски войводи Вангел Георгиев. Скоро след това Коте Христов е заловен от турските власти и в началото на 1905 година е обесен. Успоредно с това много села преминават под върховенството на Българската екзархия. Тези събития карат Гърция да изпрати много нови чети в Македония до края на годината.[1].

българи в Македония петър низамов

Портрет на Павлос Мелас от Теофилос Хадзимихаил. След смъртта на Мелас всички андарти се стремят да възпроизвеждат позата му при снимки и портрети.

През месец юли 1904 година Павлос Мелас в Кожани приобщава към андартството разбойническата дружина на Алексис Караливанос от Тесалия. Мелас се завръща в Атина на 2 август, като по същото време пет малки чети – на Евтимиос КаудисПанделис КандиласЛукас КокиносГеоргиос Цондос и Спирос Спиромилиос (Буас) влизат в Македония, а на 28 август също и Павлос Мелас, но вече с чета. Към 8 септември са вече в Богатско. В СребрениПрекопана и Бел камен насилва населението да се върне към Цариградската патриаршия, но в Неред попадат на турски аскер и се разпръскват на 19 септември. Изтеглил се в Лехово Павлос Мелас изчаква до 8 октомври разбойническата дружина на Караливанос, с която повторно атакува Неред, където този път е участъковата чета на Никола Мокренски и окръжния ревизор Георги Попхристов. Отблъснатите андарти се реорганизират и Павлос Мелас се насочва към Статица, където впоследствие е убит.
Павлос Мелас е митологизиран посмъртно, като с това в Гърция се засилват претенциите за Македония, а също и антибългарските настроения сред гръцкото общество. Неговата смърт е повод за активна пропаганда за активизация на гръцката политика по отношение на Македонския въпрос, което и става от следващата година. Скоро това довежда до редица изстъпления от страна на андартите в Македония спрямо мирното българско население.

българи в Македония петър низамов

Пощенска картичка с последните думи на Мелас „Българин да не остане“

От средата на месец септември Евтимиос Каудис води сражения с четата на Митре Влаха. При село Ощима се завързва първо сражение, като и двете чети дават жертви. Митре Влаха изтегля четата си, след като на помощ на андартите идва турски аскер. На 30 ноември Митре Влаха, заедно с четата на Геро Ресенски, напада 50 членната чета на Спирос Спиромилиос и Каудис в село Желево. Писодерска милиция и турски аскер повторно подпомагат андартите и вечерта притиснати четниците на Митре Влаха напускат бойното сражение. След това сражение Каудис се прехвърля в Марихово, за да спре отделянето на населението от Патриаршията.

българи в Македония петър низамов

Георгиос Катехакис

На 20 октомври 1904 година в Македония с чета влиза гръцкият андарт капитан Рувас (Георгиос Катехакис). Със своите 60 четници установени в село Лехово през нощта на 13 ноември атакува село Зелениче. В същото време българският първенец Стефан Готев празнува сватбата на сина си, заедно с младоженците и българи в Македония и турци от селото. Андартите нахлуват по време на тържеството и избиват 13 души, сред които домакина и младоженеца, и няколко деца, а други 5 са ранени. В същото време част от гръцката чета атакува и къщата на местния български поп. Смесени европейски комисии установяват гръцките зверства и нехайността на турската държава, като изпращат вербални ноти до Високата порта. Нападението и масовото избиване на невинни българи в Македония и турци остава в спомените като „Зеленишката кървава сватба“. Тя е пряк отговор на убийството на Павлос Мелас, макар зеленичани да не участват в акцията срещу него. За гръцките андарти това е наказателна акция.
Скоро след Рувас в Македония навлиза с 40 членна чета и капитан Вардас (критянина поручик Георгиос Цондос). Обикаля главно областта Костенария и южните костурски райони. Избива местните български първенци в Езерец и Видолуща, а на 4 декември в Осничени убива и районния войвода Костандо Живков. Вардас става върховен началник на всички чети в Битолския вилает.
В Солунския вилает главният консул Ламброс Коромилас привлича гръцките офицери Георгиос КакулидисМихаил МораитисКонстантинос МазаракисАтанасиос Ексадактилос, Спирос Спиромилиос, Димитриос Какавос и Йоанис Аврасоглу[1], които заедно с товари оръжие пристигат по море от Гърция. Прави неуспешен опит да привлече на своя страна и Апостол Петков, който впоследствие ще се превърне в техен основен противник. Още в първите дни на септември Лука Иванов разбива една гръцка чета. На 26 ноември Караташо разбива четата на капитан Епаминондас между селата Саракиново и Родиво. Въпреки българските успехи, гръцките четнически акции се засилват. През октомври 1904 година Гоно Йотов повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс (Телос Агапинос), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Акритас (Константинос Мазаракис). По същото време Константинос Буковалас и Йоанис Дафотис повеждат чета в района[9]. По същото време се поставя началото на гръцката въоръжена пропаганда и в Източна Македония[1].

1905г.

Действия в Битолския вилает срещу – българи в Македония.

Костурско

Четата на Капитан Вардас

В костурско в средата на февруари андартска чета удря село Мангила, като районната чета и селската милиция на ВМОРО разбиват и отблъскват гърците. През март в Осничани и Езерец гърците убиват 10 души българи, в отговор Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“ е опожарен, постоянен сборен пункт на гръцки андарти. Пощадена е само църквата на манастира. Още са опожарени използваните от андартите Чуриловски[11] и Сливенски манастир през март 1905 година.
В отговор на 20 март 1905 година в село Лошница капитан Вардас (Георгиос Цондос) събира четите на Евтимиос Каудис, Йоанис Каравитис, Макрис (Георгиос Диконимос), Теодорос КукулакисЙоанис Пулакас, Мальос (Стефанос Дукас), които заедно с милицията от съседните чисто гръцки села, наброяват повече от 300 мъже. По нареждане на Герман Каравангелис обединената чета напада на 25 март българското село Загоричани и извършват страшно клане. Следва поредна международна комисия на австроунгарския и руския консули, заедно с италиански офицери, които описват ужасните зверства извършени от гръцките андарти. Според консулите леринският и костурският каймакамин са замесени в клането.
През април андартите избиват при село Сконско група беззащитни работници, предимно от Жупанища, отиващи на работа в Гърция, а през юни в планината Вич са избити петима селяни от Българска Блаца и трима от Прекопана. Убийствата вероятно са извършени от четите на Георгиос Катехакис, Петрос Манос и Павлос Гипарис, които по същото време дават сражение на турски аскер край Българска Блаца. Четите на Никостратос Каломенопулос и Христос Цолакопулос са разбити край Бел камен и дават много жертви. В района пристигат и четите на Константинос Мазаракис, Спирос Спиромилиос и Емануил Кацигарис. През август отчасти е опожарено Осничани. През септември неуспешно атакуват Лувраде. В Търнава и Брезница андартите унищожават църковни книги. Митре Влаха, Пандо Кляшев и Христо Цветков през декември повторно прогонват гръцка чета от Брезница.

Леринско, Преспанско, Мариовско и Битолско

Гръцки андартски дейци. Първи ред: Ставро Кочев, Григор Войнов Втори ред: Константинос Папаставрос (Мавроматис), Исидор Сидеров, Андонис Зоис, Трайко Браянов, Лакис Пирзас и Димитриос Станкас Трети ред: Александър Мицаров, Александрос Георгиадис, неизвестен (може би Стерьо Сапунджиев), Стефос Григориу, Христо Панайотов Малечкио, Георгиос Модис

 

В Леринско андартите започват набезите през пролетта. Нападат Айтос през май и октомври, като втория път убиват свещеника и подпалват 10 къщи. Село Герман е ограбено, в Кладороби са убити 17 души, а в Горно Неволяни, също като в Зелениче, нападат беззащитни сватбари и убиват 11 души. Андартската чета на капитан Нидас се предава на турския аскер при село Белкамен, а на 27 ноември е пленена гръцко-турска чета при село Сребрено.

В Преспа желевската андартска чета залавя българи в Македония между селата Буковик и Бесвина, между които и свещеника на селото поп Кръсте.

Четата на Насо Кършаков осуетява плановете на андартите и ги прогонва. След напускането на привлечения от стрелбата аскер, гръцката чета повторно напада село Бесвина, като палят няколко къщи и горят църковните книжа и пособия. Костурските чети прогонват 70 андарти от село Оровник, а на 18 декември разбиват друга чета в Буковик. Пандо Кляшев пише:
Веднага след тези сражения подигнаха се силни потери и взеха да стават чести обиски: на всеки 3 – 4 дена в 30 – 40 села изведнаж. Вследствие на това нашите движения са, за сега, много затруднени и не можем да преследваме гръцките чети.
Андартски чети навлизат и в битолското поле и в полите на Пелистер, като главната им база е в село Буково и Буковския манастир. Атакувани са влашките села Магарево и Търново и екзарйихските къщи в Буково и Брусник. В село Путурус на 23 октомври гърците опожаряват 14 от 17 къщи и избиват пет души и изгарят 2 деца. В Църничани изгарят 10 къщи и убиват трима дървари над село Драгош.
Гръцки чети навлизат и в областта Мариово като се установяват в гъркоманските ГрадешницаСтаравинаЗовикГрунищаПчанищаБудимирци. На няколко пъти нападат селата БешищеСкочивир и ДреновениДобровени като андартите отвличат и колят видни българи. В прилепско през юни/юли в село Бърник андартите изколват 10 души и палят няколко къщи. Още жертви невинни жертви се дават в ПутурусЦърничаниПеталиноГеорги Ацев при село Полог разбива андартска чета от 10 критянци и 15 милиционери от гъркоманските села. Вероятно това е четата на Маринос Либеропулос.
В Битоля гръцкият комитет и гръцката митрополия организират редовни погроми над местни български учреждения и десетина атентати срещу видни български дейци, на които жертва става гимназиалния учител Христо Вълканов.
Според английския майор Войван, който няколко седмици обикаля костурско и други околии, броят на дейсващите през пролетта на 1905 година андарти в Битолския вилает възлизат на 800 – 1000 души, а според една статистика на Андрей Тошев от началото на андартската акция до пролетта гръцката граница са преминали близо 2800 андарти. С пристигането на новите чети в Западна Македония гръцката пропаганда се засилва. Проблем представлява силната съпротива на македонските власи организирани от Румънската въоръжена пропаганда[1].

Действия в Солунския вилает срещу българи в Македония.

С подрепата на Рахман бей, който има голям чифлик в Ениджевардарско, е въоръжена четата на Георгиос Петру, която е изпратена към Мъгленско, но е разбита при Петрово на 24 декември 1904 година[12]. През 1905 година в Солунския вилает гръцките андарти започват да навлизат масово и в Ениджевардарското езеро, където дотогава са се криели само български чети, начело с Апостол Петков. Престрелките са ежедневни, но въпреки турските рейдове и неспирните андартски атаки езерото остава под български контрол. В района на през ноември Ениджевардарското езеро започва да действа четата на Лазар Доямов, а в Лъгадинско тази на Яни Рамненски. Гъркоманинът Гоно Йотов още от октомври 1904 година ръководи гъркоманска чета в Ениджевардарското езеро, а през 1905 година посреща пристигащите от Гърция чети.
Във Влахомъглен започва да действа чета на капитан Матапас (Михаил Анагностакос). Убива игумена на Ошинския манастир и го замества до началото на 1906 година,[13] когато се премества в Ениджевардарско.
В дойранското село Миравци на 4 януари около 40 турци и гърци отвличат 26 души, като извън селото разстрелват 12, и изнасилват едно момиче. На 3 март андарти нападат и разрушават с динамит къщата на свещеника в Попово. А

ндартска чета се организира и в петричко, която убива българи в Македония само по пътищата и полетата – българи в Македония.

 

В целия санджак в този период най-много жертви и дава най-много сражения воденската околия под ръководството на Лука Иванов. От 26 октомври 1904 до 1 юли 1905 година, воденските чети имат 12 сражения с андарти, с двама ранени и двама убити четници, а сред населението загиват 33 българи в Македония и 8 власи. В сражения с турски аскери от 21 февруари до 1 август през 1905 година дават 10 убити и 7 ранени четници и 61 мирни селяни – общо 102 убити и 5 ранени.

Четата на Павлос Мелас

 

В Солунския санджак няколко гръцки чети са разбити. През месец юни, между манастира „Света Анастасия Узорешителница“ и село Василика 64 членната чета на офицерите Константинос Буковалас и Йоанис Дафотис е разпръсната с доста жертви, като турския аскер пленява провизиите им. На 11 май друга андартска чета е разбита и разпръсната в сражение с български четници и милиция при село Смоквица. На 25 август 18 членна андартска чета се предава на турците при село Сарагьол. Български селски чети на няколко пъти прогонват андартски чети, като при една засада на пътя Воден-Негуш убиват четирима гърци. В Солун често се случват престрелки между гърци от една страна и българи в Македония и власи от друга. На проверки от турската власт е подложена Митилинската банка, която финансово подпомага андартите.
При опит за организиране на андартска чета в Сярско, четата на Георги Радев убива ръководителя на гръцкия комитет Хар. Димитров в село Олшани. В средата на годината започват да действат гръцко-турски чети, като отначало убиват отделни селски търговци, свещеници и учители, а през ноември вече нападат и цели села. В град Сяр начесто се случват престрелки между членове на българските и гръцките комитети. В демихисарско едновременно през месец октомври са екзекутирани ръководителят на гръцката пропаганда в село Острово и турския кехая. Преди това са изгореничи плевните на участващите в гръцката въоръжена пропаганда гъркомани в село Крушово. След разгрома на андартската чета на Йоанис Дафотис от 100 души пропагандата губи цялата инициатива и преминава в защита до началото на следващата година[1].

1906г.

Стратегия и нови подкрепления срещу – българи в Македония.

Клетвата на Георгиос Янглис пред Централния македонски комитет в Атина, 30 август 1906 г.

 

Заради географските особености в Западна и Централна Македония гръцката пропаганда развива широка четническа дейност. В Източна Македония действат значително по-малко чети, а основно се разчита на придизвикване на афери, при които да бъдат арестувани видни българи, терористични нападения и кланета над мирни българи. Засилването на пропагандата се усеща осезаемо от началото на 1906 година, когато в Македония пристигат много нови гръцки офицери със собствени чети. Пореден успех за гръцката кауза е постигнатата пълна централизация на гръцките македонски комитети и налагането на общо ръководство на гръцкия консул в Солун Ламброс Коромилас и прикрепените гръцки офицери към него Димитриос КакавосАтанасиос Ексадактилос и Александрос Мазаракис, които имат представителство в Атина и са в пряка връзка с Гръцкия македонски комитет там.
Основните цели на пропагандата в централна Македония са закрепване на позициите в Ениджевардарското езеро и постепенно разширение на север, запад и юг към градовете Енидже Вардар, Воден и Негуш и прилежащите им села. През есента на 1906 година ръководният център се изнася в самото езеро. Специално внимание представлява триъгълникът Негуш – Бер – Катерини, през който се осъществява цялото снабдяване на гръцките чети в централна Македония. Постигат се значителни успехи в областта между Паяк планина – Гевгели – Струмица, а в Лъгадинско и на Халкидики гръцките чети нападат българските търговци и работници, с цел да притиснат икономически мирното българско население в цялата област. Същата дейност извършват и терористичните тайни комитети под ръководството на Атанасиос Сулиотис[15]. В Централна Македония в периода май-ноември са организирани над 30 нападения над български села[1].
Със стопяването на снеговете в началото на 1906 година в Западна Македония пристигат или се завръщат гръцките командири: Захариас Пападас (Фуфас), Георгиос Диконимос (Макрис), Георгиос ВоланисПавлос ГипарисГеоргиос КанелопулосВасилиос Папас (Врондас), Григориос Фалиреас (Зягас) и други. Засиленото турско военно присъствие неутрализира до голяма степен гръцките действия и доста от четите на пропагандата са разбити. Продължава натискът върху българските селища, които редовно биват нападани. Успехи са постигнати и срещу представителите на румънската пропаганда. През лятото на годината в Македония има над 80 гръцки чети с 1500 души четници[1].

Действия в Западна Македония срещу българи в Македония.

Главно след клането в Загоричани върху гръцките чети и турските власти се оказва дипломатически натиск и антибългарските прояви привидно намаляват. Гръцкият комитет организират предимно местни гъркомани за борба с българите.
В Битолския санджак гръцките андарти продължават да атакуват българските селища. Езерец е два пъти атакуван – на 9 януари и на 28 май – като и двата пъти андартите са разбити и прогонени с цената на няколко жертви. На 7 май гръцките андарти капетани Лицас и Леонидас Петропулакис загиват при нападение над Осничани, а по-късно пристигналата турска войска убива още 26 андарти и пленява петима. На 20 юни вън от селото андартите отмъщават с убийството на петима селяни. След поредното поражение Герман Каравангелис ангажира срещу месечно заплащане турци и албанци, които системно да убиват българи. Други пострадали села са ЛуврадеСтаричаниМарчищаГръче, Осничани, СтенскоНестимеДобролищаИзглибеГалищаДолениХрупищаОлищаКуманичевоКондороби и Бобища.
В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На 15 октомври Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават Димитър Далипо (Далипис) от Габреш и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май – юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, Георгиос ВоланисГеоргиос Канелопулос и Георгиос Цондос.
В Кайлярско на 5 март гърци и турци подпалват къщата на българския свещеник в Емборе, като в пламъците загива синът му. В леринско Лесковец пострада най-много. При две нападения загиват 5 селяни и изгарят 13 къщи. В Търсие 14 пазарджии на връщане от Лерин са убити от андартите. На 17 май в село Буф андартското нападение е отблъснато, но извън селото са заклани петима селяни. На 22 май турско-гръцка чета в Крапешино насред селото убива няколко селяни и свещеника на селото, повиканата турска войска прогонва четата. В Каленик андарти, преоблечени като военни, викат и после убиват българите първенци на селото. През юли на Илинден голяма гръцка чета (Йоанис Каравитис и Евангелос Николудис) напада Горничево, но са задържани от местната милиция. Пристига турска войска и в боя андартите дават 17 убити и ранени. Впоследствие турците убиват трима селяни и няколко пращат в затвора в Битоля. Войводите Илия Попадийски и Найден Бъндев на 22 октомври в Сетино разбиват андартска чета от 13 души.
Битолска околия дава повече жертви на андартските нападения. На 25 март и на 27 април в Кръстофор са отблъснати две андартски нападения. Село Гнилеж на 16 септември от 15 къщи дава 13 мъже убити и 7 откраднати коня. Другите пострадали села са БарешаниЛисолайСвета ПеткаРазикБитушаОптичари,ЦърнобукиСредно Егри. На 27 август Смилево е нападнато от капетан Гуда със 180 четници гърци и турци. Къщите са опожарявани и грабени, 15 души са убити, 3 от които жени, и трима са ранени. Джеймс Баучър, кореспондент на „Таймс“, заедно с консулската анкета посещава селото.
В Преспа, освен Павел Киров, са елиминирани и Керимчето от село Оровник, а на 5 април в Бесвина и четата на капитан Каудис е разбита, като дава 18 андарти убити. Така тези села губят значението си за гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
В Мариовско център на андартите е село Градешница. Под силния гръцки и сръбски натиск в този район, ВМОРО едва успява да осуети връзката между двете пропаганди в Македония. Андартите убиват 13 мъже и две малолетни деца в Ивени, в Живово общо убиват 38 души и опожаряват 29 къщи. На 7 септември гърците нападат и патриаршистките селища БешищеМанастирецРапешКаленДобромири като убиват и местните първенци. Няколко от гръцките чети са разбити и разпръснати от турската войска.
В Прилеп на 13 май е убит бившият андартски войвода Темистоклис Алеврас. Южноприлепските села Враневци и Орле пострадват най-много в борбата.

Насред Битоля започват масово взаимно изтребление между българи в Македония и гърци, вследствие на което ВМОРО разрешава на терористите си да убиват гръцки комитетаджии без предварително решение.

Действия в Централна Македония

В Солунско андартските нападения над селища отстъпват място на безбройните нападения на търговци и селяни по пътищата и създаването на фалшиви афери, с които искат да набедят българските деятели пред турските власти. На 20 март в Гумендже ръководителят на гръцката пропаганда в града Ангелакис Сакеларидис участва в инсценировка на атентат. Арестувани са 13 души невинни българи, но след разследване са освободени.

българи в Македония петър низамов

Апостол войвода с подвойводите си, отдясно е Въндо Гьошев (Въндо войвода), а отляво Стоян Хаджиев

В Сярско заповедите за убийство на българи в Македония идват директно от гръцкия консул в града.

Участието му в гръцките комитети е разкрито след убийството на българина Н. Докурчев от Радолиово. На 6 януари една андартска чета нападна Христос и през март Кулата, но без особен успех. В Кулата отблъскват повторно андартско нападение в средата на октомври. Андартското движение се засилва с присъединяването на гъркомана Митруш Гоголаков от Хомондос, който вечерта на 25 октомври извършва страшно клане в Горно Караджово. В битката е ранен капитан Атанас Хаджипантазиев, който почива от раните си през 1907 година в Сяр. Тази случка получава широк отзвук в европейските общества, като дори има запитване по случая в английския парламент. В отговор войводите на ВМОРО на 12 декември нападат гъркоманското село Клепушна и опожаряват 7 къщи, убийства на местни гъркомани са извършени в селата ЕлшенСавякГорно БродиБурсукоКалендраМелникичСекавец и други. Избито е и цялото гъркоманско семейство от седем члена – на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от Вержани.[16]

Действия в Източна Македония срещу българи в Македония.

До средата на 1905 година в Драмско българите са силно угнетени от гърците. Положението се променя след като новосформираната чета от България на Михаил Даев пристига в района. Отпор на гръцката пропаганда, освен Драма, дават и ЗъхнаСкрижовоКалапотГюреджик и други села се приобщават към революционното движение. Изявяват се и мнозина местни революционери като Георги Чауша от Горенци, Димитър Каракузов от Калапот, Анго Просоченлията (Селим чауша) и Драпчо от Просечен, Иванчо Карлуковалията, Илия Златев от Клепушна, Тодор Валаклията и Гьорги Баталов от Волак. Образуваната фаланга започва постепенно да отстранява дейците на андартското движение, Христо Манов с няколко самоубийствени акции пленява андартския капетан Калуш, наказва и няколко гъркомани и членове на гръцките комитети сред местни чорбаджии. След неговата смърт на 12 април Михаил Даев организира тройна атака срещу гърците в Драма и селата Горенци и Плевня. Акцията в Драма е възложена на Пейо Гарвалов и на атентаторите Димитър Каракузов от Калапот и Димо Попигнатов от Битолско. На 9 юли при самоубийствена мисия взривяват местното казино – свърталище на гръцките комитаджии – като по чудо оцелява само Пею Радев. В същия ден подобни самоубийствени мисии са извършени и в Горенци и Плевня, като са убити и ранени главните ръководители на гръцките комитети. Гръцките комитети освен в Кавала се разпространяват и в Родопите.

Постоянни доставки на оръжие, припаси и кореспонденция се извършват чрез търговския флот на Гърция през Солун. Капитани на кораби като Василиос Карамузис редовно участват в такива мисии.

Борбата за Ениджевардарското езеро – българи в Македония.

Андартският капитан Костас Акритас (Константинос Мазаракис)

 

През февруари 1906 година Лука Иванов за пръв път навлиза в ениджевардарското езеро, придружаван от американския журналист Алберт Сониксен. Сониксен става свидетел на едни от най-кървавите и жестоки сражения по време на Македонската борба – когато местната гръцка пропаганда се ръководи от капитан Костас Акритас (поручик Константинос Мазаракис, по-късно генерал).
На 28 март селските милиции отблъскват андартската чета на Акритас от Света Марина, убиват петима андарти и губят един селянин. В отговор на гръцкото нападение над Голо село, където убиват един и раняват двама българи, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват гръцкото село Ниси, пункт на четата на Акритас. Предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото, след това са изгорени 30 къщи и складовете за муниции на андартите. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.

Гръцката андартска чета на капитан Аграс (Телос Агапинос) и Никифорос (Йоанис Деместихас) в Ениджевардарското езеро

 

На 28 април в сражение в Янчища загива андартският капитан Капсалис (подпоручик Христос Прандунас).
Хилми паша, каймакамин на Бер, след опожаряването на Ниси взима мерки да изгони българските чети от Ениджевардарското езеро. Лука Иванов се изтегля във Воденско, а Апостол Петков в Паяк планина. Андартите нахлуват освен в български, и във влашки села като Патичино, където са опожарени 10 къщи и 10 души са убити и ранени. На 2 юни в Аларе е отблъснато гръцко нападение, а на 1 юли андартите нападат предварително обезоръженото от турските власти население на Луковища, където убиват седем мъже и изнасилват няколко жени. В Бозец на 12 август милицията отблъсква андартите. В същия ден Лука Иванов загива при село Сборско в бой, андартският капитан Константинос Гарефис е също убит.

гръцките андартски капитани Аграс (Телос Агапинос, в средата), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Калас (Константинос Сарос)

 

Апостол Петков се завръща в Ениджевардарското езеро, но преди това на 11 август група четници разбива около 60 андарти, между които и турски войници, и убива общо деветима и пленява голяма част от провизиите на андартите. През октомври Апостол Петков отказва да се договори с висш чиновник, близък на султана, и да остави революционната борба. В следващите шест месеца Солунския корпус се приготвя да унищожи всичките български четнически формирования в региона. На 14 ноември капитан Аграс (Телос Агапинос) е тежко ранен, а други 8 андарти загиват, при нападение над Жервохор. Няколко дни по-късно капетан Панайотис също е отблъснат. В края на ноември турските войски нахлуват в района на езерата, където и капетан Никифорос (Йоанис Деместихас, по-късно гръцки адмирал), заместника на Аграс, изпълнява ежедневни набези. Сраженията продължават цяла зима.

1907г. – Гръцките чети срещу българи в Македония.

През цялата 1907 година на гръцкото правителство са изпращани протестни ноти от страна на Османската империя и от Великите сили, главно Великобритания, за преустановяване на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Международният натиск се засилва и Гърция попада в изолация, въпреки че прави опит да подпише съюзен договор с Великобритания и Франция. През септември в натиска срещу Гърция се включват Австро-Унгария и Русия, заради което гръцкият министър-председател Теотокис значително редуцира гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Външното министерство на Гърция изоставя на заден план ръководенето на въоръжената пропаганда в Османската империя и започва да работи по решаването на образователните проблеми на гръцкото население в империята. През същия месец гръцкият консул в Солун и главен организатор на пропагандата Ламброс Коромилас е принуден да напусне Османската империя[1].
Според поверителен доклад на Андрей Тошев към ноември 1907 година Гръцката пропаганда разполага 9 – 10 чети с общо 170 – 80 души в Битолския вилает. От които 3 чети действат в Костурско под общото водачество на Григорис Закас, съответно с 12, 16 и 60 души, като последната се разделя на две и заминава в Мариовско и Леринско. В Леринско действат две чети: 20 – 40 души начело с Вардас с база в Бел Камен и 15 членната чета на Павле Илиев в района на Буфкол. В Битолско действат четата на капитан Гуда в Гяваткол до село Лисолай и друга, съставена от 10 души в района на селата Буково и Оряхово. В Мариовско действа Василиос Папас (капитан Врондас), който обаче бездейства, докато чака подкрепления.
В Солунския вилает Гръцката пропаганда разполага с не по-малко чети. В Ениджевардарско действат чети от езерото и от селата Петрово и Постол. Съвместно действат със солунските села ЗорбатовоЮнчии и Коняри. Във Воденско четите се снабдяват от Негуш, а местни центрове на андартите са ПодВладово и Месимер. В Солунско център за гърците е Лъгадина, както и селата Балджа и Киречкьой. В Света гора действа четата на Георгиос Янглис с база в манастира Ватопед. Гръцкият командир в района на Ениджевардарското езеро Константинос Сарос отхвърля предложението за взаимопомощ между гръцките андарти и турските власти и се изтегля в Гърция,[17] поради което българските чети запазват преимуществото си там[18].
В Серския санджак Гръцката пропаганда действа в Петричко чрез гъркоманското Старчово, в Мелнишко чрез самия град и в Сярско. В Сяр ръководител на гръцкия комитет е консулът. В Баракли Джумая е разположена постоянна чета, която като район на действие има местните гъркомански села. Източно от Сяр действа чета в Довища и Сармусакли, както и чети в Драмско и Зъхна[19].

Действия

Дейци на пропагандата от Воденско през 1930 година: (горе) Йоанис Гулис, Христос Карташ, Георгиос Сипкас, Ставрос Карцолис и Георгиос Пападакис; (среда) Парисис Парисис, Христос Киру, Антониос Неделкос и Георгиос Врезас; (долу) Георгиос Чаусис, Константинос Владикас, Христос Кицос, Христос Папайоану, Илияс Симадис, Йоанис Нисиотис, Константинос Салабасис и Василиос Кицос

 

В Костурско и Костенарията продължават да действат четите на Захариас Пападас и Григорис Фалиреас, но първият умира през май при нападение над българското село Палеор. Георгиос Цондос оперира между Лерин и Битоля, напада селата Каленик (Горно и Долно) през април и Ощима през юни[1], а през юли четите на Георгиос ТомбрасСтефос ГригориуИванчо Терзиовски и Николаос Платанияс (капитан Лахтарас) на 3 юли 1907 година водят сражение, при което е убит войводата Атанас Кършаков[20][21]. През юни и юли Фалиреас участва в нови сражения при Лехово и Лошница, където загиват андартските капитани Василиос Цимбидарос и Николаос Цотакос и се спасяват едва осмина андарти[1].
В Мариово от 1906 година действа четата на гъркомана и ренегат от ВМОРО Стоян Цицов (Стефу Цицу или капетан Цицо). Константинос Гутас (капетан Гуда) идва с чета в района, за да го подпомогне, но е унищожен от Мариовската чета на ВМОРО през 1907 година[22]. В областта действат още Василиос Папас (Врондос) Георгиос Кондилис (Занкас), Филолаос Пихеон (Филотас) Димитриос Папавиерос (Гурас) и Емануил Кацигарис[1].
През новата година Апостол Петков прави неуспешен опит да изгони андартите от Ениджевардарското езеро. При ответната атака андартите са отблъснати с чувствителни загуби в убити и ранени. Гърците предприемат нови атаки, в селата Бозец и на 12 март 1907 година Горно Куфалово са убити няколко души и са изгорени къщи от капитан Никифорос[1]. В отговор десетарят Васил Стоянов от четата на Апостол Петков напада гъркоманското село Рамна, убива десетима деятели на гръцките комитети и подпалва няколко къщи. Дребните сражения продължават в околностите на езерото.
През пролетта Хилми паша е в края на подготовката за настъпление срещу Ениджевардарското езеро. В средата на пролетта околните села и части от крайбрежието са окупирани от турски аскери, докарват се артилерия и лодки с метално дъно. За нападението се подготвят и кавалерийски части. На съвещание на Апостол Петков и десетарите му е решено Апостол да напусне езерото, а четниците му да продължат борбата. След преразпределение 60-те четници се разделят на три крила: Въндо Гьошев заема лявото крило откъм село КарайотицаСтоян Хаджиев – центъра „Кочуфка“ с 16 четници; Тома Дураков и Христо Кърлев – Беляла[23]. След неколко дневни боеве са убити Христо Кърлев, четниците му и Гоце Самарджията от Енидже Вардар. Другите успешно се изтеглят в Паяк планина и при село Крива се събират с Апостол Петков.
След оттеглянето на българските четници от блатото гръцките андартски чети се саморазпускат. Капитан Никифорос напуска блатото още през април, като го наследява капитан Никифорос II (Георгиос Пападопулос, офицер от запаса). Последва го главнокомандващият на всички андартски сили в „Блатото“ – капитан Калас (жандармерийският капитан К. Сарос) и повечето четнически капитани. Турският аскер превзема без бой гръцките укрепени колиби като така приключва борбата за Ениджевардарското езеро. Воденската чета на ВМОРО разбива андартската чета на Телос Аграс. От всички заловени само Телос Аграс и куриера му Антонис Мингас са обесени между селата Владово и Техово на 7 юли 1907, а другите са освободени.
В Източна Македония пропагандата търпи отслабване, вследствие на отстраняването на драмския митрополит Хрисостом и гръцкия вицеконсул в Кавала, забраната на серския митрополит Григориос и консула Антониос Сахтурис да напускат града и ареста на гръцкия офицер Димитриос Вардис. На 14 юли 1907 година четата на Андреас Макулис е унищожена край Довища, а тази на Панде Атанасов е разбита през август в Струмишко[1].

1908 – 1913г. – българи в Македония.

През 1908 година продължава тенденцията за отслабване на андартското движение. В началото на годината Панайотис Данглис дава нов тласък на активизация на гръцките сили и в Македония се възстановяват военните действия, но резултатите са незадоволителни и Данглис се оттегля. Убийството на служителя в гръцкото консулство в Солун Теодорос Аскитис става повод за масови гръцки протести[1].
След Младотурска революция гръцките революционери оставят оръжие и минават в легалност. Според гръцки данни 26 гръцки чети с 217 души, 55 български чети със 707 души и 340 албански революционери свалят оръжие и се легализират. Влизането на гръцки чети в градовете през юли и гостуването на делегация от Гърция са повод за демонстрация на гръцко-турското приятелство.[24] Въоръжената пропаганда отстъпва водещата си позиция пред политическите и културно-просветните организации, участващи активно във вътрешните работи на Османската империя[1].
Отделни инциденти между бивши дейци на гръцката пропаганда и ВМОРО не липсват. На 21 септември 1908 година гръкоманска банда от село Карликьой, Сярско напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Погромът е организиран от местния гръкомански свещеник Георги Харищев. По този повод българският търговски агент в Сяр отбелязва:
След грозните убийства…може да се каже, че това дело вече е привършено и че последните екзархийски къщи в селото остават само с вдовици и сираци.[25]
Панайотис ДанглисЙон Драгумис и Атанасиос Сулиотис продължават да работят за възстановяването на гръцките чети, подкрепени от над 75 ветерани от предните години. Към края на 1908 година се активизира подготовката и прехвърлянето на гръцки чети в Македония. Ръководството на акцията се поема от атинския андартски комитет, наречен „Всегръцка организация“, начело с полковник Панайотис Данглис.[26] Новото гръцко правителство на Димитриос Ралис се съсредоточава по разрешаването на Критския въпрос и нарежда разпускането на всички гръцки комитети в Македония. Въпреки преврата в Гуди и свалянето на неговото правителство до ноември 1909 година организацията е напълно разтурена, а гръцките офицери отзовани. През 1911 – 1912 година, когато ВМОРО възобновява четническото движение в Македония и избухват поредица албански въстания в областта, Гърция повторно възобновява гръцката пропаганда. В края на август 1912 година в Македония влизат въоръжените чети на Михаил АнагностакосПанайотис ПападзанетеасАлександрос Занас и много други. Действията са съсредоточени на Халкидики и около Солун[1]. С формирането на Балканския съюз и началото на Балканската война чети и дейци на гръцката пропаганда подпомагат настъплението на българската армия и обратно, български чети подпомагат настъплението на гръцката армия. След края на Балканската война сраженията между двете фракции се подновяват.

Етническият и национален конфликт в Македония – българи в Македония и гърци.

Населението на Македония – българи в Македония, турци, гърци, власи и сърби.

Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци и арнаути. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и за националните борби в областта от началото на века. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани) или Българската екзархия.
Същността на борбите в Македония от началото на XX век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна. Въпреки гръцките претенции, културните и езиковите различия създават често проблеми за гръцките офицери в Македония. Самите те при наказателни акции не правят разлика дали убиват патриаршисти или екзархисти, тъй като в този период населението често сменя привързаността си към двете църкви под натиск или по своя преценка. Гръцкият учен Василис Гунарис признава, че методите на гръцкия комитет и ВМОРО са сходни: елиминиране на противниковите шпиони, организиране на цивилни за защита на селата, репресалии над инакомислещите, индивидуален тероризъм над местни първенци, учители и свещеници, предателства на противниковите чети на турските власти[1]. Въпреки това, гръцките чети постоянно нападат екзархийските села и често прибягват до масови кланета, в които избиват много на брой екзархисти на случаен принцип, без да е доказана вина за участие в антигръцка дейност. Това се потвърждава от много международни наблюдатели, включително от представителите на Великите сили в Османската империя[28][29], които оказват много сериозен международен натиск над Гърция, която в крайна сметка от 1907 година постепенно оттегля своите чети от Македония[1].

Идеология и действия на гръцката пропаганда

българи в Македония петър низамов

 

Андартите сами се определят като „Македономахи“ или „Македонски бойци“ (на гръцкиΜακεδονομάχοι) и основно са описани в книгите на гръцката писателка Пинелопи Делта „В тайните на блатото“, „Македонската борба“ на Герман Каравангелис. Идеологията на самите македономахи е основана на трудовете на Йон Драгумис, описани в книгата „Кръв на мъченици и герои“ (Mαρτύρων καί Hρώων αίμα) и на „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“ на Димитриос Калапотакис. Всички те се отличават с открито насаждана омраза към българите.
Самият Йон Драгумис търси реванш за противопоставянето на българи в Македония и гърци още от средновековието. Призовава андартите да следват примера на Василий II Българоубиец и да гонят и убиват всички българи. Поради невъзможност на новосъздадените гръцки комитети да водят борба срещу българските революционери, неин естествен съюзник е османската власт. Проводник на тези идеи е митрополит Герман Каравангелис, който смята, че съюзът с турците ще е само временен, докато окончателно се смажат българите. Павлос Мелас смята за основна цел предотвратяването на избухване на ново българско въстание в Македония, което безспорно би доказало българския характер на областта. Кореспондира с турските каймаками и ги уверява, че борбата на андартите е насочена единствено към българите. Същевременно андартските чети няма да дават сражения на турските аскери и винаги ще се оттеглят или предават.
Главният османски инспектор Хилми паша пише:
… деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат и на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават без да употребяват оръжие – тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии[30].
Същият в интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:
В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели[31].
Според донесение от полковник Леон Ламуш:
имаше случаи, при които в сражение с български чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.
Долълнителен съюзник на гръцката въоръжена пропаганда в Македония е и сръбската. Неосъщественото обединение на гърци и сърби в областта Мариово осуетяват плановете за общи действия. До голяма степен българската организация действа съвместно с румънската или албанската пропаганда, за да противостои на другите пропаганди.
По времето на Илинденско-Преображенското въстание гръцки андарти дават отпор на въстаниците. За всичките 4 години на гръцката македонска борба основните постижения на андартите са опожаряванията и изтреблението на няколко български села, сред които Загоричани и Зелениче. Последователно са изтребвани и всичките приобщени към ВМОРО българи. Международната общественост начесто осъжда гръцките зверства и безотговорността на турските власти, в отговор на гръцките изстъпления в България се заражда анти-гръцко движение.

Гръцки репресии по време на Междусъюзническата война – българи в Македония.

Гръцките репресии през 1913г. в Македония са описани срещу БЪЛГАРИ в Македония, а не срещу македонци!

Македонци или българи в Македония са били изселвани от Егейска Македония след Междусъюзническата война.
Солун, затвор Еди-Куле
30-й октомврий 1913 год.
„Ваше Блаженство,
(Македонци или българи) Поради вторта война, на 20 юни т. г. гръцките власти в Енидже-Вардар залоиха и арестуваха повече от 120 души граждани и н другия ден, 21-и – 64 души, между които бях аз със свещениците Михаил Димитров и Гоно Трайков, и учителите Никола Гавритов, Кирил Пехливанов и Григор Гьошев, пеша под конвой ни докараха в Солун. В тоя град ни развеждаха по улиците два часа, гдето гърците ни обсипваха с плювни, ругания, псувни и пр. Най-после, като се свърши всичко това, заведоха ни в парахода „Зевс“, гдето ни нстаниха в един хамбар, на който стълбата бе 23 стъпала. В парахода престояхме на 21-й, 22-й и 23-й. Всеки ден идваха гръцки солдти, гръцките солунски граждани с фамилиите си и плюваха над нас, ругех ни и хвърляха такива псувни, които аз не мога се реша да ги пиша. На 23-й няколко души солдати се явиха в парахода и с една особен надутост, като ни посочиха една кокарда /българска – б.н./, извадена от някоя солдатска фуражка, изплюха я и като я хвърлиха под краката си, стъпкаха я, а нам ни казаха, че тъй ще бъде смазано всичко българско. След едни от посетителите ни заплашваха, че близо до Кара-бурун щели сме да бъдем издавени в морето, други ни казваха, че ще ни носели в Крит, други – ще ни изколят в някой пуст остров и пр. и пр…
През тридневното стоене в парахода на Солунското пристанище, доведоха около 400 души /български-б.н./ солдати, 170 граждани от Гумендже – начело с Архиерейския наместник и около 100-150 души граждани от Леринско, Съботско, Костурско и Солунско. При настанявнето на гуменджанските граждани в парахода гръцките солдати се надпреварваха, кой по-скоро и повече да опита здравината на пушката си върху гърб на българите“.
Из писмо от Архиерейския наместник в Енидже-Вардар Г. Шуманов до Българския Екзарх Йосиф I.
ЦДА, Ф. 246 к, оп. 3, а.е. 183, л. 410-417.

„Македонци“ или българи в Македония са изселвани от Егейска Мкедония?

българи в Македония петър низамов

Погърчване на българското население, депортиране и размяна на население с България – българи в Македония.

„През 1919г. БЪЛГАРИЯ и Гърция се договарят за доброволна размяна на население. Повече от 86 000 „македонци“ от Егейска Македония са изселени в България“.

българи в Македония петър низамов

Егейска Македония

българи в Македония петър низамов

Егейска Македония

Ако обичате, хвърлете един поглед на поредния им пропаганден филм, този път за Егейска Македония, който си направих труда да гледам.
Как така България си разменя население с Гърция като им изпраща гърци от Българското Черноморие, срещу небългари, а македонци? За какво и е на България да приема македонци, ако те не са българи? И за какво им е на македонците, ако не са българи, да се изселват в България? И каква е тази размяна на население между две държави, след като сме били приели, според тях – чужденци?
Много, много недоизкусурена историйка е тяхната история, според мен!
Тези „македонци“ са си чисти българи като им гледам и работата как я вършат.
Хората в Егейска Македония не са учили езика на КОМИНТЕРНА, защото българите там останаха под гръцка, а не под сръбска (Титова) власт.
Ами, че те си говорят във филма на книжовен български, даже им превеждат от, забележете – не гръцки, а български език. В този филм, обаче го играят „македонци“.
Заключение:
Поредните „македонци“, представени от официалната македонска (сърбо-манска) пропаганда в РСМ като „македонците, останали извън пределите на Отечеството им РСМ“ – ГОВОРЯТ НА БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕ ЕЗИК и тяхната телевизия им превежда от български на северномакедонски (западно българско наречие)!
Голям смях пада!
Продължавам да ги гледам…
Като комедия на Лиу Дьо Фюнес.
Историята е една!
Колкото и да се опитват да я преиначават, фактите не могат да променят и се стига до комични ситуации като тази с размяната на „македонци“ между България и Гърция.

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на „Български Юридически Комитет“

Извършеният обмен на населението след 1923 година граничи с религиозния фанатизъм

В свое изявление преди посещението си в Гърция, нямащо нищо общо с дипломатичния тон, турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е необходима ревизия на Лозанския договор от 1923 г. Подобно изказване породи напрежение не само преди началото на визита му в Атина, но и в България, защото това е документът, който определя границите на Турция с Гърция и България.
Всъщност призивът за ревизия на Лозанския договор би трябвало да предизвика много по-голяма тревога, защото именно чрез него Турция се отказва от претенции и губи контрола над Арабския полуостров, Египет, Судан, Триполитания и Киренайка (Либия), Месопотамия, Палестина, Трансйордания, Ливан и Сирия.
Важна последица от прилагането на договора е настъпилата след това „доброволна размяна“ на малцинствата между Турция и Гърция. Извършеният обмен на населението граничи с религиозния фанатизъм. От Гърция се изселват не само турци, но и албанци, цигани, българи, власи, евреи и дори гърци мюсюлмани. Аналогичен е подходът и на Турция. Тя прогонва от своята територия всички православни християни, въпреки че много малка част от тях са етнически гърци, а повечето говорят турски.
Въпреки, че България не е страна по Лозанския договор, той води до още две последици, фатални за страната ни. Първата е, че започвайки религиозно прочистване, турските власти обезбългаряват Източна Тракия, въпреки, че насилствено изселените българи в Македония са екзархисти, а не привърженици на етнофилетичната Цариградска патриаршия. В Гърция пък, от където след Лозанския договор започват да изселват мюсюлманските малцинства, се ражда идеята покрай тях да бъде премахнато и българското християнско население в Западна Тракия и Беломорска Македония.
Втората последица за България не е осъзната своевременно, но днес берем горчивите плодове на нашето нехайство. В Западна Тракия възниква най-заплетения и сложен за разрешаване въпрос за правата на една специфична българска етническа общност – тази на българите мюсюлмани, известни още като помаци. След изселването на българите християни, в Западна Тракия остава единствено тази българска група, населяваща най-вече района на Южните Родопи между Ксанти и границата с България. Проблемът се усложнява поради неправомерно предоставени от Гърция на Турция права. Член 45 на Лозанския договор предвижда правата, с които се ползват немюсюлманските малцинства в Турция, по аналогичен начин да бъдат дадени от Гърция на мюсюлманското малцинство на нейна територия. Странен е фактът, че иначе противостоящите си Турция и Гърция по един и същи начин тълкуват този член, а именно, че едва ли не Анкара има някакъв монопол над културните права на мюсюлманското население в Беломорието.
Внимателният прочит на чл. 40 и 41 на Лозанския договор обаче показва, че в него се говори за правото на малцинствата „да използват собствения си език“ и, че в „в началните училища обучението на децата трябва да се осъществява… посредством техния собствен език“. Там никъде не се визира турския език. Разликата между собствен, т.е. майчин език, и турски, е очевидна, но Гърция, Турция, а по непонятни причини и България, си затварят очите пред този факт.
Тази порочна практика в редица райони на Гърция вече е нарушена. Днес обучението на турски език е запазено единствено в района на Западна Тракия. Многобройните арабски, албански, кюрдски и пакистански мюсюлмански имигрантски общини в Атина, Солун, Ираклион и др., не се ползват от тази „привилегия“, въпреки че при повечето от тях връзката с наследството на Отоманската империя също е прекъсната с Лозанския договор.
Възниква въпросът дали всички мюсюлмани в Западна Тракия са с турски майчин език?
Както е известно, преди да бъде присъединена към Гърция през 1920 г., откъснатата от България Западна Тракия почти една година е владение на Антантата, която изгражда своя администрация начело с френския генерал Шарпи. При направеното преброяване на населението в района са регистрирани 80 893 българи, като от тях 11 739 са мюсюлмани.
Днес в Западна Тракия има около 60 хил. турци, 40 хил. българи в Македония – мюсюлмани и 20 хил. цигани, т.е. мюсюлманите с майчин език турски са 50 %. По повод международна конференция, посветена на „помаците“, официалната гръцка позиция за произхода на това население е коментирана по следния начин от излизащия в Комотини на турски език вестник „Миллет газетеси“ в броя си от 20 март 2017 г.: „Най-накрая научихме, че онези, които говорят български диалект, не са славяни. Това ние от години го казваме, но сега те искат – не искат, ще трябва да го признаят и приемат, защото славянството не им се нрави в случая. От друга страна българите ще претендират, че славяните са им родствени“.
В случая имаме признание както от представителите на турското малцинство в Гърция, така и от самите гръцки власти, че въпросните мюсюлмани в Гърция говорят български диалект. Редно е да кажем, че на същия този български диалект са говорили и изселените през 20-те години на ХХ в. от Западна Тракия българи християни. Този факт по категоричен начин показва, че няма никакъв „помашки“ език, какъвто Гърция упорито се опитва да създаде.
Мечтите на турския президент Ердоган за ревизия на Лозанския договор едва ли някога ще се реализират. Той засяга твърде много страни, а и гарант по него са Великобритания, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния и Югославия. Привикването от нашето МВнР на турския посланик и изразената позиция, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона, е навременна, но съвсем недостатъчна реакция. България трябва да си даде сметка, че Лозанският договор дава международно-правни възможности да се постави въпроса за обучението на собствения майчин език от страна на българите мюсюлмани в Гърция. Като начало, темата може да бъде повдигната от българските депутати в Европейския парламент.
Подобна реакция ще бъде ясен сигнал най-вече към интелигенцията на нашите сънародници мюсюлмани в Западна Тракия, че те не се намират само между турския чук и гръцката наковалня, а и че след дълги години на забвение, най-накрая техните интереси се защитават от държавата, с която имат етническа и езикова идентичност. Подобна реакция ще се възприеме положително и от общността на българите мюсюлмани в самата България, сред която поради пасивността на държавната ни политика, се разпространяват всевъзможни фантасмагории, целящи да ерозират съзнанието за българския произход на това население.

На проведената през втората половина на април 1920 г. в Сан Ремо конференция на премиерите на Главните съюзни сили от Антантата (без САЩ, които отказват да участват) „Междусъюзническа Тракия“ е дадена на Гърция с аргумента да има териториална връзка с Източна Тракия, която също предстои да ѝ бъде преотстъпена по Севърския мирен договор с Турция от 10 август 1920 г.
Според задълженията, поети от Гърция в сключения от нея с Главните съюзни сили договор, съпровождащ Севърския мир, тя приема да осигури на България свободен транзит през територията и пристанищата на Тракия, а Царството получава и свободна зона под неговия суверенитет, намираща се в пристанището на Дедеагач.

Местните българи в Македония и турци се сдружават и на 15.5.1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление.

Великите сили игнорират исканията на местното население.
През май 1920 г. гърците окупират цяла Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия с Одрин, ликвидирайки българските училища и черкви. Българите са интернирани, мобилизирани, прогонвани и малтретирани.

На 25.5.1920 г. българи в Македония и турци съставят Правителство на националната защита. Няколко месеца въоръжени отряди от българи и турци нападат гърците.

В последвалата гръцко-турска война (1919-1922) Гърция е победена и губи Източна Тракия (на изток от р. Марица, включително бившия български източен бряг).
Първата чета на въоръжената съпротивата се сформира през 1919 г. от Георги Поппетков Калоянов от с. Доган-Хисар (Дедеагачко), Димитър Маджаров и Петър Чапкънов.
Организираното освободително движение в областта е дело на Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО). Целта е пълна политическа независимост на цялата Беломорска и Одринска Тракия, която тогава е под гръцка окупация. През ноември 1922 г. провокирана от гръцкия разгром, е създадена Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) в Беломорието с главен войвода Таню Николов.
Въоръжени отреди, образувани най-често в България, нападат гръцки казарми, гарнизони, обекти по жп линии и др.
Правителството на Стамболийски оказва подкрепа с оръжие и боеприпаси с надежда да окаже натиск върху Лозанската конференция.
След 9.6.1923 г. Цанковият кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа, разформирова българо-турската ВТРО. Тя е възстановена като чисто българска на 17.9.1923 г. в Хасково от Димитър Маджаров, като продължава да праща чети и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
Гръцките репресии и етническо прочистване срещу българите в Тракия и Македония продължават до освобождаването на тези области през 1941 г. и присъединяването им към България.

Забрана да се говори на български език

Това е едно от основните усилия на гръцката власт. За тази цел се използват различни способи, за да се заставят българите да говорят на гръцки език – от заповеди, физически наказания и заклеване пред Бога до затвор.
По времето на режима на генерал Йоанис Метаксас е издаден закон, забраняващ използването на диалекта. Така е наричан българският език.
За периода 1936 -1940 г. са осъдени 5250 македонски българи, че са говорели на публични места на български език.
Гръцките власти забраняват и да се честват български празници, както и да се живее съгласно българските традиции и обреди, разрушават се надгробни паметници.
В гръцкия държавен вестник, бр. 332 от 21 ноември 1926 г., е публикуван закон за задължително преименуване  на всички селища и градове, както и топонимните наименования на реки, местности и планини.
По този начин са преименувани 588 села и градове със съвършено различни от съществуващите над 12 века славянски имена. Основната цел е да се затрие ро­до­вата памет.

Доброволното изселване“ на българите от Егейска Македония след 1919 г.

Съгласно чл.56 на Ньойския мирен договор от 1919 г. България е заставена да подпише конвенция за доброволно изселване. Подписаният протокол през септември 1923 г. в Женева за поемане защитата на българското население в Егейска Македония от ОН не можа да се осъществи, защото Гърция отказа да го ратифицира. Това дава възможност на Гърция да продължи започнатия през 1913 г. масов терор, убийства и поголовно изселване на българите.
За периода 1913-1932 г. въз основа на подписания протокол Калфов-Политис и договора Моллов-Кафандарис от 1928 г. от Егейска Македония са прогонени 72 000 македонски българи.
Тази цифра представлява едва една трета от прогонените българи от Егейска Македония.
Според Справочник на гръцкото статистическо бюро от 1934 г. в Гърция е имало 81 984 души, които говорели славянски език и 16 984 души, които говорели български език. Това разделение на говорещи славянски и български езици е нов опит за заблуждаване на международната общност, а броят на българите в Егейска Македония е символичен.
Съгласно Севърския договор Гърция поема международни задължения относно малцинствата в Гърция, а имено:
  • Равенство на всички народности в областта, на закрила на живота и свободата, гражданските и политически права;
  • Свобода на ползване на родния език в частния и обществения сектор;
  • Право на училища, черкви и хуманитарни организации;
  • Правителствата се задължават да провеждат образованието на децата на техните родни езици.
Този международен ангажимент на Гърция не се изпълнява въпреки уверенията на министър-председателя Венизелос, заявени на 11 октомври1930 г.

Гръцкият терор e извън полезрението на българските правителства

В своята забележителна документална книга „90 години погърчване на българите в Беломорска Македония“ известният македонски деец Стоян Бояджиев разкрива цялата трагедия на нашите сънародници в Гърция през периода 1913-1993 г.
Той пише, че зад декларацията на нашите правителства, че „нямало никакви проблеми между двата народа и страни“, се крие следната гола истина за съдбата на българите в Егейска Македония:
Когато говориш на български в родния си край на обществено място и те вкарват в затвора – това не е проблем;
Когато на децата ти в училище ежедневно втълпяват, че те са чистокръвни елини и ги заклеват публично пред свещеник, че няма повече да произнасят нито едно слово на техния роден език- „език на нашите врагове българите“ – това не е проблем;
Когато фанариотските свещенослужители ти проповядват словото Божие на непонятен на теб език – това не е проблем;
Когато някой безумно смел прост свещеник произнесе проповед на родния си български език и затова го хвърлят в затвора – това не е проблем;
Когато денационализират сънародниците ти и ги асимилират и избиват – това не е проблем
Когато всеки гръцки гражданин, демонстрирал българско национално съзнание, е даван под съд и хвърлен в затвора – това не е проблем.

Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ

Завладяване на Западна Тракия от Гърция.

Мандат на Антантата (1919 – 1920)

българи в Македония петър низамов

Границите на България след Ньойския мирен договор

 

След Първата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км, в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. Под мандат на Антантата остават около 180 000 българи[6]. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919 – 28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарл Шарпи. На мирната конференция през 1919 г. САЩ и лично президентът Удроу Уилсън категорично се противопостовят на политиката България да бъде жестоко наказана провеждана най-вече от Британия. Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България, в оформянето на тази позиция участва и американският шарже д’афер в София Мърфи, известен българофил, представил на конференция в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония. Британците склоняват на „компромис“ с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава (август 1919 г.), предложението не решава нищо и е отхвърлено от американските дипломати. Франция дава идеята за свободна Западна Тракия включваща българските малцинства, това решение получава подкрепата на САЩ от техния представител Полк (Polk), но Венизелос яростно се противопоставя с единствения аргумент, че това би отделило Одринска Тракия, която трябва да се даде на Гърция. В края на краищата президентът Уилсън крайно неудовлетворен от налаганата късогледа и отмъстителна позиция на европейските си съюзници спрямо победените, залагаща причините за нова световна война, напуска конференцията и САЩ формално са представлявани от второстепенни служители. Тогава на международно ниво на България, въпреки отнемането на Беломорска Тракия, е предоставена възможността в Беломорието да се установи територия под българско управление, Великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв. м (3 км по брега с 1 км дълбочина) на крайбрежието между Макри и Дедеагач, където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет[7], но Стамболийски поради липсата на териториална връзка и възможния статут на арендувана за 100 години територия отказва, в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море с чл. 48 от Ньойския договор, което свое задължение тя напълно погазва. Единствената тракийска територия, придобита в годините на Първата световна война, която остава в пределите на България, са южните склонове на Сакар планина с 16 села.
На 2 юни 1920 г. ген. Шарпи напуска областта.

Първо гръцко управление (1920 – 1941) и съпротива срещу него в Западна Тракия

българи в Македония петър низамов

Устав и Правилник на ВТРО

българи в Македония петър низамов

Първа страница на устава на ВТРО

българи в Македония

Административно деление на България 1941 – 44 г.

 

На проведената през втората половина на април 1920 г. в Сан Ремо конференция на премиерите на Главните съюзни сили от Антантата (без САЩ, които отказват да участват) „Междусъюзническа Тракия“ е дадена на Гърция, с аргумента да има териториална връзка с Източна Тракия, която също предстои да ѝ бъде преотстъпена по Севърския мирен договор с Турция от 10 август 1920 г. Според задълженията, поети от Гърция в сключения от нея с Главните съюзни сили договор, съпровождащ Севърския мир, тя приема да осигури на България свободен транзит през територията и пристанищата на Тракия, а Царството получава и свободна зона намираща се в пристанището на Дедеагач, под неговия суверенитет. На предаването на „Междусъюзническа Тракия“ на Гърция тя се опитва да се противопостави Временно турско-българско правителство, което повторно, след първия опит през 1913 г., поставя искането за автономия на областта. Местните българи в Македония и турци се сдружават и на 15.5.1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление. Великите сили игнорират исканията на местното население. През май 1920 г. гърците окупират цяла Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия с Одрин, ликвидирайки българските училища и черкви. Българите са интернирани, мобилизирани, прогонвани и малтретирани. На 25.5.1920 г. българи в Македония и турци съставят Правителство на националната защита. Няколко месеца въоръжени отряди от българи в Македония  и турци нападат гърците. В последвалата гръцко-турска война (1919 – 1922) Гърция е победена и губи Източна Тракия (на изток от р. Марица, включително бившия български източен бряг). Върху българското население в Западна Тракия отражение оказват договорите Калфов – Политис и Моллов – Кафандарис от средата на 20-те години. Първата чета на въоръжената съпротивата се сформира през 1919 г. от Георги Поппетков Калоянов от с. Доган-Хисар (Дедеагачко), Димитър Маджаров и Петър Чапкънов. Организираното освободително движение в областта е дело на Вътрешната тракийска революционна организация – (ВТРО). Организаторите на Вътрешната революционна организация (ВТРО) имат за цел, подобно на ВМРО и ВДРО, пълна политическа независимост на цялата Беломорска и Оринска Тракия, която тогава е под гръцка окупация, но малобройното останало след геноцида българско население и връщането на турските войски в последната водят до това, че през ноември 1922 г. провокирана от гръцкия разгром, е създадена Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) в Беломорието с главен войвода Таню Николов. Въоръжени отреди, образувани най-често в България, нападат гръцки казарми, гарнизони, обекти по жп линии и др. Правителството на Стамболийски оказва подкрепа с оръжие и боеприпаси с надежда да окаже натиск върху Лозанската конференция. След 9.6.1923 г. Цанковият кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа разформирова българо-турската ВТРО. ВТРО е възстановена като чисто българска на 17.9.1923 г. в Хасково от Димитър Маджаров, тя действа до Спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 г., като продължава да праща чети и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Ординска Тракия. Наследник на ВТРО след 1927 г. е Тракийската организация в България.

Гръцките репресии и етническо прочистване срещу българите в Тракия и Македония продължават до освобождаването на тези области през 1941 г. и присъединяването им към България.

Второ българско управление (1941 – 1944) в Западна Тракия и българи в Македония

Димитър Йончев ясно посочва, че: „В гръцката историография се прокарва и продължава да се обосновава становището, че България е „окупирала“ Беломорието. Така българското присъствие се изопачава, като се идентифицира с германските и италианските окупатори и тяхната политика.“[9] За разлика от Белградската област на Сърбия, която наистина е окупирана от български войски, то също като Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини така и Беломорската област на България става регулярна, интегрална и равноправна част от държавата. Единствено италианци, немци, други чужденци и еврейската част от населението остава с предишното си гражданство и е под немска юрисдикция. Възстановяването и осъществяването на българския суверенитет в тези земи е изчерпателно документирано.
На 19 и 20 април 1941 г. Втора българска армия навлиза и заема Беломорска Тракия.[10] Областта отново е освободена и присъединена към България. Малка ивица земя на западния бряг на река Марица е окупирана от немски войски като бариера срещу едно турско нападение, а в останалата част, както и в присъединените Южна Добруджа, Македония и Поморавие, е формирана българска администрация. В след повторното освобождаване на Беломорието в района на Дедеагач от 1941 до септември 1944 г. е съсредоточен Десети пехотен родопски полк командван от полк. Кирил Христов.
Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване Пловдивски митрополит Кирил. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията Неврокопски митрополит Борис.[11][необходимо е уточнение]
Към края на юни 1941 г. създадената в Царство България нова Беломорска област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка.
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева през 1940 г. на 14,39 милиарда през 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941 – 44 г.[12] С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, жп линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о-в Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.[13] Единствената „военна операция“ в Беломорието след установяването на войските е възстановяването на реда и сигурността след т. нар. Драмски бунт (29 – 30 септември 1941 г.). Поради депортирането на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието за десетина години е насилствено променено от гърците в тяхна полза. Те са около 350 000, а българите – около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Това обаче не дава обяснение защо българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Военните от разгромената гръцка армия, вместо да са в плен, са оставени от германците свободни в областта, част от тях взаимодействат с ЕЛАС, други формират андартски банди и увличайки местни и най-вече преселници малоазийски гърци на 29-и нападат и убиват български войници, започват кланета над местните българи. Най-страшните зверства са извършвани над българското население в Драма и околията му. Българи в Македония – чиновници, учители, свещеници и обикновени хора работещи за повдигнето на областта са особено жестоко, безпощадно избити, наред, без разлика на възраст, пол и занятие. В общинската сграда на Драма гръцките главорези „въстаници“ безмилостно умъртвяват цяла група пленени български полицаи и жени.[14] Прокомунистическият брутален гръцки метеж в тила на армията, предизвиква незабавната намеса на българската войска. Нападната тя действа не само в самозащита в отговор на убийствата на български войници и за да опази областта, но и да предотврати планираното от гърците етническо прочистване над българите. Метежът е потушен точно за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и към 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число, ако може да му се вярва, се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци и турци караманлии, активно участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти.
На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Източна Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват дружбите „Родина“. Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и жп линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат.
След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец, и Съветският съюз смята да включи региона в следвоенните граници на България, още повече, че районът незабавно е посетен от съветски разузнавателни части. Но Великобритания особено настоятелно, а донякъде и САЩ, които вече броят Гърция в своята сфера на влияние, заявяват на преговорите за подписване на примирие с България, че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15-дневен срок. Несъгласни с решението комунистите са принудени да го приемат с цел да не усложняват международния климат, но и България не разполага с козове да запази територията, тъй като по силата на международното право тя трябва да притежава международен договор с какъвто германците през 1941 г. не я сдобиват, а дават територията за временно управление, от който факт се възползват западните съюзници през 1944 г.[15] Независимо от това до 1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на Южна Добруджа в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на Великобритания, на които САЩ не се противопоставят, за присъединяване към Гърция, влязла вече в западния лагер. Единствената символична отстъпка на България е свободен икономически коридор до Бяло море с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва.
Гражданската война в Гърция изтребва по-голямата част малкото останали българи в Македония и в Беломорието, които под предлог, че България е социалистическа държава им дава повод да хвърлят българите в затвори, да ги разстрелват и да ги малтретират, дискриминирайки ги. Военната диктатура на Черните полковници дава също своето отрицателно влияние и върху Беломорието като особено в този период се вършат серия мероприятия за фалшифицирането на историята на областта. Чак едва с поредния крах на гръцкия национализъм след окупирането на северен Кипър от Турция, с премането на Гърция в ЕС и края на Студената война в края на ХХ в. областта постепенно получава своите перспеткиви за подобаващо развитие.

 

**************

Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“   

Аз съм Петър Низамов и това е „Западно-украинската република и войната Украйна – Полша“

Абонирйте се за историческия ми канал в YouTube като НАТИСНЕТЕ ТУК!

Помощ за страницата и дейността:
PayPal: paypal.me/PetarNizamov     ДАРЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК   [email protected]

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на „Български Юридически Комитет“

Още по темата:

 

 

българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония

българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония

българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония

българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония

българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония

българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония българи в Македония

Петър Низамов
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]