ВМРО окупира Кюстендил и Гоце Делчев заради изоставяне на обединението на Македония и България от Стамболийски

ВМОРО Вътрешна македоно-одринска революционна организация Петър Низамов Македония Petar Nizamov
Менча Кърничева убива предателя на ВМОРО – Тодор Паница по време на концерт във Виена
март 27, 2022
ВМРО ВМОРО МРО Стамболийски Петър Низамов Тодор Александров
ВМРО убива премиера и министъра на войната заради изоставяне на каузата Македония да бъде българска
април 2, 2022

ВМРО окупира Кюстендил и Гоце Делчев заради изоставяне на обединението на Македония и България от Стамболийски

Александър Стамболийски Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Александър Стамболийски Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Съпротива на ВМРО срещу БЗНС и политиката на отказване от Македония.

След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство. Земеделското правителство започва преследване на ВМРО, на неговите водачи Тодор АлександровАлександър Протогеров и Петър Чаулев, както и на пунктовите войводи и дейци на организацията.

През 1921г. Александър Димитров става министър на войната. С цел да подобри отношенията със съседните държави, най-вече с Югославия и Гърция, военният министър в правителството на Стамболийски  –

Александър Димитров не одобрява и прави и опити да ограничи въоръжените нападения на ВМРО в граничните райони, заради което на 22 октомври 1921 е убит в Конявската планина по нареждане на Тодор Александров от четата на Иван Бърльо.

Погребан е в близкото село Горна Козница.
През 1919 Димитров е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски.
В края на 1919 и началото на 1920 ръководи насилственото прекратяване на Транспортната стачка.

Участва в създаването на Временната комисия на македонската емиграция, предшестваща Македонска федеративна организация

По-късно войводата на ВМРО – Величко Велянов (скопски окръжен войвода) участва в убийството на Стамболийски, но това убийство не е поръчано от ръководството на ВМРО.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Основаване на Вътрешна федеративна македонска революционна организация

След Втория велик събор на Съюза на македонските братства от есента на 1920 година шестдесет делегати, начело с Христо ДалкалъчевНикола ЮруковФилип АтанасовХристо ТатарчевАлександър ДимитровВладислав КовачевМилан ГрашевЙордан Анастасов се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България.
Учредителен конгрес на организацията се свиква в на 4 декември 1921 година и се формулират основните цели на организацията – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Легалното крило се нарича Македонска емигрантска федеративна организация (МЕФО), а нелегалното Вътрешна федеративна македонска революционна организация (ВФМРО).[3]

Разцепление по време на правителството на Стамболийски

Александър Стамболийски Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Международните конгреси и Македонския вѫпрос. София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1922.

Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната и фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В Тирана федералистите Филип Атанасов, Павел ХристовАнгел ПопвасилевХристо Цветков и Крум Зографов се уговарят с Александър Протогеров, от страна на автономистите, за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни, с Хасан бей Прищина и Ахмед Зогу). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва.
През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, Александър ПановГригор ЦиклевВелко МандарчевЗаре Секулички и Лазар Тодоров. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип АтанасовНикола Юруков и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров Славе Иванов и Стоян Мишев. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.
Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на Иван Михайлов.

Кюстендилска акция на ВМРО срещу правителството на Стамболийски.

Кюстендилската акция е окупиране на град Кюстендил от въоръжени чети на Вътрешната македонска революционна организация, извършено на 4 – 5 декември 1922 година.

Александър Стамболийски Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Превзелите Кюстендил Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски Място Кюстендил, Царство България Дата 4 – 5 декември 1922 г. Резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите

На 15 юли 1921 г. в близост до с. Жиленци, Кюстендилско, е убит кочанският войвода Симеон Клинчарски. На 8 ноември 1921 г. е убит тиквешкият войвода Стоян Антов. На 10 септември 1922 г. в Кюстендил са убити Александър Гюргинчев, кмет на Кратово по време на Първата световна война, и Милан Атанасов. На 17 ноември 1922 в Кюстендил е убит от член на Македонската федеративна организация отговорникът на пограничния пункт на ВМРО Велин Алайков. Тази поредица от убийства кара ВМРО да вземе мерки за прочистване на града от федералистите и враждебно настроените земеделци.
На 4 декември 1922 г. чети на ВМРО начело с Панчо МихайловИван Бърльо и Мите Опилски и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево селоКратовоВиница и Кочани превземат Кюстендил, където са радушно посрещнати от кюстендилското гражданство. При завземането на града са убити 8 души, привърженици на федералистите. Армията не се намесва. Четниците залавят и наказват няколко души, които тероризират града. Четниците устройват свое комендантско управление и разполагат картечници по височините около града.
В 4 часа следобед на същия ден, на централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася реч, която завършва така:
Аз питам всички Ви: – Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!! Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а любовта дава всичко, тя дава вяра, надежда и обръща в радост жертвите! Тя учи на постоянство и воля, предизвиква съединение, подготвя сила!
Правителството на БЗНС не взема решителни мерки за овладяване на положението. Изпратеният от него военен министър Коста Томов, се среща с четниците на гарата и започва с тях преговори относно условията за изтеглянето им. В същото време в Кюстендил се стичат въоръжени земеделци от окръга, пристигат и два камиона селяни от Дупнишко, водени от земеделеца Радослав Нотев. Военният министър не допуска изостряне на обстановката и позволява на четниците да се оттеглят свободно към българо-сръбската граница. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 година.

Неврокопска акция на ВМРО – 14 и 20 декември 1922 г. срещу правителството на Стамболийски

Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев

Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев Място Неврокоп, Царство България Дата Резултат демонстрация на сила и смазване на федералистите

Александър Стамболийски Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Четата на Алеко Василев

Неврокопската акция е окупиране на град Неврокоп (днес Гоце Делчев) от въоръжени чети на Вътрешната македонска революционна организация, извършено между 14 и 20 октомври 1922 година.

След проведените парламентарни избори на 21 май 1920 година БЗНС съставя самостоятелно правителство. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство.
Земеделското правителство подкрепя новосъздадената Македонска федеративна организация за борба срещу ВМРО. Неврокоп попада напълно под властта на МФО, ръководена от Тодор Паница. Разколът във ВМРО приема опасни форми и размери, заплашващи самото ѝ съществуване. Противниците на Тодор Александров през април-май 1922 година формират нелегален Централен революционен федеративен комитет. През април 1922 година е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. БЗНС изпраща допълнителни военни сили в Петричко, за да овладее областта. След Търновските събития буржоазните партии в опозиция подкрепят ВМРО.
ВМРО на свой ред на 22 август 1922 година с тайно окръжно №333 обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.
Между 16–17 октомври 1922 година чети на ВМРО от около 1000 души, начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница. Местният гарнизон не оказва съпротива, а вместо това заминава на учение в Родопите. В града са опожарени клуба на БЗНС, къщи и дюкяни на привърженици на земеделците. Дванадесет федералисти са разстреляни на площада. На 17 октомври Неврокоп е обкръжен от 6-а търновска дружина, начело с майор Никифоров. Войводата Алеко Василев не влиза в сблъсък с българската войска и започва преговори с Никифоров, като се съгласява да опразни града при условие, че федералистите не бъдат допуснати отново в околийското управление. Алеко Василев казва на народния представител Георги Йорданов, че ВМРО се бори за свободата на поробените българи във Вардарска и Беломорска Македония, поради което Пиринска Македония ѝ е необходима в качеството си на база: „Министрите, ако решим да ги убиваме, за нас е лесно, но не искаме. Ама да си опичат акъла и да не ни преследват, да не пращат хора против нас, че всяко търпение си има край. Ние убихме министър Димитров – за овцата вземаме овен.“ 
Вестниците близки до БЗНС се опитват да скрият неуспеха на правителството, а дни по-късно за преговори с ВМРО е изпратена парламентарна комисия начело с Г. Юрданов. По-късно Алеко Василев обяснява „Неврокоп нападнах, защото ми пречеха. Аз искам да не ми се пречи. Оттам е вратата ни за заминаването ни за Драмско. Пречеха ми и аз отидох и си разчистих пътя“. Неврокопските събития пораждат външнополитически натиск от страна на Гърция, която смята, че нападението е скроено с цел България да повдигне въпроса за автономия на Македония.
Александър Стамболийски Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Делегати от общия конгрес на македонските бежанци от 1923 г.

Федералистите се опитват да получат подкрепата на Коминтерна. Още в 1922 година Павел Шатев и мисията на Руския червен кръст в България осигуряват контакт на МФО с Москва. През юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс ДзержинскиКарл РадекГеоргий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва е и делегация на ВМРО от Михаил Монев и Димитър Влахов.
През януари 1923 година легалната МЕФО се влива в Съюза на македонските братства, като печатните им органи „Автономна Македония“ и „Македония“ се сливат и създават „Независима Македония“. Впоследствие федералистите основават нов вестник „Македонско съзнание“, издаван в Белград и поддържащ проюгославски позиции.
От друга страна Тодор Паница се отцепва и основава собствена МФО, като през 1924 година се сближава с автономистите, и заедно с тях взима участие в изготвянето на Майския манифест на ВМРО. През 1925 година под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Кралска Югославия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО. ВМРО обезкървавява федералистите като прочиства Пиринска Македония от тях (вижте Дъбнишка акция на ВМРО), а Менча Кърничева убива водачът им Тодор Паница. В отговор Гърция и Кралска Югославия създават паравоенните организации Гръцки македонски юмрук и Сдружение против българските бандити за борба с ВМРО.
Междувременно, част от дейците на МФО се присъединяват към Българската комунистическа партия, а след създаването на ВМРО (обединена) през 1925 година, МФО практически престава да съществува.

Заради финансови злоупотреби Иван Мишев е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО.

Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.
След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо Сдружение против българските бандити.
По нареждане на Иван Михайлов Кирил Глигоров убива Стоян Мишев на 30 декември 1924 година пред прага на къщата му в Щип. На път за България Кирил Глигоров е предаден в кочанското село Костин дол. След кратка престрелка е арестуван и затворен в щипския затвор. Разстрелян е от сръбски жандармеристи на 30 август 1925 година.
Петър Низамов Petar Nizamov ВМРО БЗНС Македония

Екзекуцията на Кирил Глигоров

Убийството на Александър Димитров – военен министър на Стамболийски.

ДЕНЯТ е 22 октомври 1921 г., часът – 13,30. Събота е. Сградата на военното министерство е пуста. Само секретарят Добревски дреме в кабинета си. Изведнъж сладкият му унес е нарушен от телефонно обаждане. Чиновникът неохотно вдига слушалката. На линията закрещява един припрян мъжки глас: „Ало… Тук кюстендилският окръжен управител. Кметът на Коняво телеграфира, че в 12,30 часа по шосето за Коняво

е бил намерен убит министър Димитров, шофьорът му, бившият главен секретар при Министерството на железниците Георгиев и чешкият индустриалец с българско поданство Марек. Ранен е и бившият председател на Народния магазин Ото Нехелес…“

Страшната вест на секундата отърсва Добревски от обзелата го летаргия. Той веднага завърта една шайба до Министерския съвет и съобщава новината. Телефонните оператори прегарят. За няколко минути целият държавен апарат е научил за смъртта на министъра. Първоначално сведенията са оскъдни, но в рамките на едно денонощие подробностите около убийството излизат на бял свят.
В събота към 6,00 часа сутринта министърът на войната в правителството на БЗНС Александър Димитров се качва на служебния си автомобил и потегля за родното си село Горна Козница, Дупнишко, за да се информира как върви строежът на кооперативната мелница. Заедно с него в лимузината сядат племенникът му Методи Георгиев и Ото Нехелес. Минавайки като фурия по улица „Мария Луиза“, колата заковава спирачки пред хотел „Булевард“ и в нея се качва индустриалецът Марек. На Лъвов мост МПС-то спира. Министърът слиза да си купи цигари след което с бясна скорост компанията поема в югозападно направление.
Всичко вървяло добре до момента, в който колата започнала бавно да се изкачва по един стръмен път в Конявската планина на около 17 километра от Кюстендил. Внезапно проехтява гръм. Предното стъкло се счупва. Улучен в главата, шофьорът изпищява от болка и загубва контрол върху луксозното возило, което полита назад по нанадолнището. За щастие или по точно за нещастие автомобилът се удря със страшна сила в един крайпътен дирек. Но най-страшното тепърва предстои. Тутакси зад камънаците покрай стълба изскачат няколко харамии с ками и револвери и се нахвърлят настървено върху пътуващите, които нямат време да се съвземат от удара. Агресията на нападателите се съсредоточава върху министъра. Той се бърка да извади револвера си, но преди да го е сторил, няколко куршума пронизват тялото му. Същата участ сполетява и Методи Георгиев. Въпреки че и при двамата смъртта настъпва от огнестрелните рани, убийците не получават нужното им удовлетворение. Те продължават да колят жертвите с ножове.
Другите трима спътници също нямат възможност да реагират по различен начин. Шофьорът и Нехелес изскачат от колата и се опитват да побягнат, но не им се отваря парашутът Първият, който е леко ранен в главата, е ударен с приклад на същото място още на вратата, а вторият пада в безсъзнание на няколко крачки от лимузината, пронизан от два куршума – в ръката и в лявото бедро. По-късно и техните тела са кълцани с хладно оръжие. Най-сериозна съпротива оказва чешкият индустриалец Марек. Той отчаяно се бори с хищните нападатели, но в крайна сметка численото превъзходство си казва думата. Чехът умира с множество прорезни и огнестрелни рани. Такова е поведението на жертвите според криминологичната експертиза. Съществуват и други интерпретации, които са дело на идеологически обременени автори.
Убийците са действали особено садистично Намерените трупове са обезобразени до такава степен, че нито един от тях не е изложен за поклонението. Главорезите не се задоволяват само с отнемането на живота на жертвите. Те не пропускат да присвоят и тлъстите им портфейли, общата сума в които възлизала на 120 000 лева. Задигнати са и други скъпоценности. Няколко дни след грозното деяние следователи намират на върха на Конявската планина окървавена сребърна табакера. Скоро става ясно, че грабежът е имал една-единствена цел – да насочи следствието към криминалните разбойнически банди и по този начин да се отхвърли версията за политическо убийство. Новината се разпространява бързо благодарение на Нехелес. Малко след като убийците изфирясват в посока на Дупница, той се съвзема и започва да се тътри към село Коняво. За щастие скоро среща някакво овчарче, което го отвежда при работещите наблизо трудоваци. Последните били чули гърмежите, но не им обърнали сериозно внимание, защото в района това било обичайно явление. Нехелес е доведен в селото, където кметът телеграфира незабавно на кюстендилския окръжен управител.
Управляващите в София изпадат в паника от новината. Всеки от тях има основания да очаква, че ще бъде следващият. Съз-даден е кризисен щаб. На местопрестъплението пристига лично Стамболийски заедно с други отговорни лица. Из цялата страна се веят черни знамена. В столицата и в Кюстендилски окръг е въведено военно положение. Границите са затворени. Започва претърсване на Конявската планина. За съвременниците и за запознатите с тогавашната българска действителност никак не е трудно да си обяснят кой стои зад убийството. Всички знаят какво е направил Александър Димитров като министър и кой има интерес от неговото премахване. Покойникът е най-ревностният радетел за българо-югославско сближение. В тази на пръв поглед благородна цел Димитров се престарава. Още преди да стане министър, той се среща с югославския премиер Никола Пашич, който поставя като условие за установяването на добросъседски отношения ликвидирането на македонските чети. Димитров не само обещава да стори това, но дори започва активни мероприятия в тази насока.
Метаните, които министърът прави на Белград, уронват националното достойнство. ВМРО му издава смъртна присъда Димитров неколкократно е получавал заплахи. Два дена преди убийството три съмнителни лица са поискали среща с него в министерството, но охраната ги отрязала. В района на убийството са намерени наблюдателници от сухи клони, което означава, че покушението е подготвяно доста време, преди да се осъществи. Дни наред терористите са го причаквали в гъсталака. Същевременно е убито детето на земеделския народен представител Неделчо Георгиев. То е залято с азотна киселина от съседка. Оказва се, че момчето случайно е попаднало на някаква македонска сбирка в дома на жената, където някакви съмнителни мъже си разменяли пачки. Следователи смятат, че има връзка между двете престъпления.

Истинските убийци на Димитров са недосегаеми.

Това са автономисти от четата на войводите Панчо Михайлов и Бърльо. Министър-председателят е знаел това скоро след убийството, което личи от една телеграма до посланика в Белград Коста Тодоров. Управляващите земеделци са безсилни да се справят с организацията, която все повече се очертава като фактор в политическия живот на страната. Македонстващите, от своя страна, упражняват известен контрол върху правителството чрез някои послушни министри. Войводите прибягват до крайности само по отношение на по-непримиримите елементи. Към последните принадлежи и Александър Димитров, който безспорно е една от силните фигури в земеделския кабинет. С неговата смърт в кадровия потенциал на управляващите се отваря огромна празнота.

 

Убийството на Стамболийски

Правителството на БЗНС засилва още повече гоненията и репресиите срещу дейците на ВМРО след подписаното Нишко споразумение (1923 г.) и впоследствие създадените специални затвори и концлагери за македонските революционни и легални дейци. Вражеските отношения се поддържат между замеделското правителство и ВМРО през целия почти период на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). Известни са и заплашителните писма от ЦК на ВМРО до Александър Стамболийски, Александър Димитров и Райко Даскалов. Един след друг и тримата падат убити, като наказание от страна на революционната организация. За възникналия и поддържан дълготрайно конфликт, последван от жестоките убийства, като възмездие за действията на земеделската власт имате възможност да прочетете в документалния сборник „БЗНС, Александър Стамболийски ВМРО. Непознатата война.“ (2009 г.).

След преврата на 9 юни 1923г. Стамболийски е арестуван в дома си в Славовица от кап. харлаков и войводата Величко.

За убийството на Стамболийски , убиецът кап. Харлаков дава тези обяснения пред Народния съд след 9 септември 1944г. :
Когато той приема Стамболийски от Славейко Василев в Пазарджик, потегля с автомобил за София, където имал заповед да отведе Стамболийски. Из пътя те били нападнати от една въоръжена 30 членна банда, предвождана от Величко войвода.
– Взеха Стамболийски от мен и не знам къде го отведоха – казва Харлаков и добавя: Величко войвода е много важно действащо лице при убийството на Стамболийски.
Дали всичко това е така?
Едва ли. Величко войвода може да е важно действащо лице в пъкленото дело на Харлаков. Няма, обаче, никакво съмнение в това, че по-важната и първа роля в това подло и зверско убийство принадлежи на Харлаков, чието участие в инквизицията на Стамболийски в Славовица е добре известно и вече доказа¬но.
След извършеното следствие и оповестените резултати от него главният виновник определен и като убиец е запасният капитан Иван Харлаков, тъй като само той е попаднал в ръцете на Народния съд. Обвинението е насочено също така към самоубилия се на връх 9 септември 1944 г. Славейко Василев, както и на попадналия вече в ръцете на Народния съд Тодор Кожухаров. Един от главните подсъдими по процеса е и Вътрешната македонска революционна организация и нейния скопски войвода Величко Велянов, но все още новата власт не е предприела мерки срещу ВМРО, тъй като не е известно накъде ще поемат отношенията с Титова Югославия. Репресиите срещу ВМРО са предстоящи както в България, така и в Югославия, още повече че са известни враждебните отношения между ВМРО и БЗНС, заради предприетите преследвания срещу дейците на организацията след затоплянето на отношенията между земеделското правителство и правителството на Сърбо-хърватско-словенското кралство.

 

**************

Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“   

Аз съм Петър Низамов и това е „Сръбските зверства в Македония и съпротивата на македонските българи 1912-1941г.“

Абонирйте се за историческия ми канал в YouTube като НАТИСНЕТЕ ТУК!

Помощ за страницата и дейността:
PayPal: paypal.me/PetarNizamov     ДАРЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК   [email protected]

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на „Български Юридически Комитет“

Още по темата:

петър низамов, перата, съд, сгс дела,съд варна,председател на сгс,съдебни решения по граждански дела,решения по дела,пловдивски съд,решение на съда,решения дела,варна съд,наказателни,дела,окръжен,окръжен съд решения,работа в съда,сгс председател,сгс съдии,софийски съд,пос съдии, пловдив, съд пловдив, съдии пловдив, всс, инспекторат всс,вкс, вас, върховен съд, висш съдебен съвет, адвокат, адвокат наказателни дела, адвокат граждански дела, адвокат брачни дела, адвокат административни,наказателно право,наказателен процес,гражданско право,

граждански процес,административно право,конституционно право,Петър Низамов, Перата, Петър Низамов- Перата, Бургас, България, новини, новини от последния час, новини от деня, новини от днес, България новините, The news from Bulgaria, блиц новини, топ новини, най-важното, най-коментираното, последните новини, Бойко Борисов, БТВ новините, новините на Нова,путин, русия, зеленски, кирил петков, украйна, войната в украйна, байдън, сащ, нато, изтребители, военна техника, украински бежанци, азов, мариупол, киев, лвов, харков, николаев, донецк, луганск, чернигов, днипро,

запорожие, аец, атомна централа, бомбардировки, ракети, байрактар, танкове, руска колона, костадин ангелов, здравей българия, зоран заев, патриотична коалиция, вмро бнд, воля, валери симеонов, красимир каракачанов, веселин марешки, телевизия скат, ива николова, илияна беновска, николай бареков, пик, политическа партия герб, делян пеевски, беновска пита, pikbg, pikbg, стефан янев, кирил петков, асен василев, продължаваме промяната, пламен узунов, станислав илчовски, евродиков, сашо диков, The Clashers, евроком, тошко йорданов, мика зайкова, ива митева, седем осми тв, слави трифонов,

люба кулезич, росен миленов, шивиков, има такъв народ, бойко борисов, републиканци за българия, румен радев, отровното трио, арман бабикян, николай хаджигенов, осман октай, иво христов, доц. Мангъров, николай марков, васил божков, костадин ангелов, цветан цветанов, валери симеонов, топ 10, красимир каракачанов, Kristian Tanev, българско лято, веселин марешки, бойко рашков, станислав цанов, костадин костадинов, пп възраждане, пламен пасков, киро брейка, христо иванов, цвета караянчева, корнелия нинова, мая манолова, министър ангелов, томислав дончев, изправи се мутри вън,

настимир ананиев, стоян колев, стъки, гарджока, ангел джамбазки, научно популярни филми, баба ванга, иван гешев, йорданка фандъкова, системата ни убива, петър низамов, цанов напред и нагоре, демократична българия, ничия земя, господари на ефира, крис танев, господари на уеба, national geographic, бг аудио, скандау, national geographic бг аудио, 2021 discovery бг аудио, 2021 публицистиката на NOVA, дискавъри бг аудио, 2021 съдебен спор, ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА, преслава, тайни записи, скандал, скандално, българска национална телевизия, БНТ, Канал 3 TV, канал 3 тв, илияна йотова, elit mediaBulgaria,

народни песни, васил левски, христо ботев, българска история, фончо тариката, рашия, гибо, ала бала, румен радев освиркан, филми бг аудио, научнопопулярни филми бг аудио, научно популярни филми с бг аудио, свободна европа, даниел лорер,петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,

петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,

петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,
Петър Низамов
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]