Сръбският крал Александър Караджорджевич удря шамар на българче за отговор “Аз съм Бугарка!“ през 1912г. на Камен мост в Скопие!
През Първата балканска война, като командир на Първа армия, принц Александър участва в победоносните за сърбите битки при Куманово и Битоля, а по време на Втората балканска война – в битката при Брегалница. Впоследствие принцът взима дейно участие и в състоялите се спорове относно как да бъде управлявана Македония и Скопие. В резултат на това и с помощта на националиста Драгутин Димитревич, Петър I Сръбски се съгласява да предаде кралска власт на сина си.
Василка Данаилова Зойчева, позната още като Васка Зойчева, е провъзгласена за символ на българската непокорност по време на сръбската окупация на Вардарска Македония заради случката в Скопие.
Докато родителите на Васка работят в Скопие, на 14 октомври 1912 година, на Камен мост, сръбският престолонаследник и водач на сръбската армия Александър Караджорджевич е посрещнат по традиция с цветя от деца в града. Между тях е и 7-годишната Васка Зойчева.
На неговия въпрос “Па шта си ти?“ (“Каква си ти?“),
детето отговаря „Бугарка!“ („Българка!“).
Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал удря шамар на девойчето в центъра на Скопие.
Вестта за случилото се предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество.
В изразяване на незадоволството се включва и народният поет Иван Вазов, който, в емоционален изблик на чувства, породено от гнусната и цинична проява на сърбите в Скопие, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година.
“Па шта си ти?”
“Па шта си ти?” – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
“Па шта си ти?” – с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;“Па шта си ти?” – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец –
но българин се само не признавай.Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье –
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
“Тук българи са, българи от памтивека!”
Април, 1913 г.
Биография
Васка Зойчева е дъщеря на Данаил Зойчев и Люба Зойчева от Прилеп. Баща и е член на Прилепския комитет на ВМОРО до Хуриета, но и след това продължава да работи в Скопие и за революционната организация.
В 1913 г. семейството на Васка търси спасение в София.
Негативният отзвук от тази постъпка по света кара Александър Караджорджевич, вече като крал на Кралството на сърби, хървати и словенци, да продължи да се интересува от семейство Зойчеви.
Сръбската легация в София през 1920 и 1921 търси Данаил Зойчев, за да му направи следното предложение:
да му бъдат предложени един милион тогавашни левове, за да изяви публично, че е измислица твърдението принцът да е ударил шамар на детето в центъра на Скопие.
Данаил е поканен в посолството,
но той отказва да отиде и да вземе подкупа.
Заради този случай, Васка Зойчева е включена в секция „Мъченици“ на известния алманах Албум-алманах „Македония“, а също така се споменава и в книгата „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“ на Кирил Пърличев, син на големия поет Григор Пърличев.
След 22 години сръбският крал плаща с живота си. Убит е в Марсилия от българският революционер – Величко Керин, познат на Света като Владо Черноземски.
Тъй като трима от членовете на фамилията му умират във вторник, Александър отказва да участва в каквито и да е публични прояви през този ден от седмицата. Във вторник, 9 октомври 1934 г., обаче той няма избор и пристига на официално посещение в Марсилия, с цел да се заздрави съюзът между Югославия и Третата Френска република. Докато обаче се вози в колата, заедно с френския министър на външните работи Луи Барту, Владо Черноземски, революционер от ВМРО излиза на улицата и застрелва краля и шофьора. Това е едно от първите покушения записано на филм; изстрелът е произведен директно срещу снимащия, който е само на метър-два от Черноземски. На записа не се вижда самото убийство, а само последствията – тялото на шофьора /убит на място/ засяда на спирачките, което позволява да се заснемат последните минути на сръбския крал.
Александър I е погребан в мемориалната църква Св. Георги, построена от баща му. На престола се възкачва Петър II, но тъй като е малолетен е учреден Регентски съвет, начело с Павле Караджорджевич, първи братовчед на Александър.
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
Истории
