Иванчо Карасулията
български революционер

Роден на 21 май 1875 г. в Карасуле, Османска империя.

Починал на 21 март 1905 г. (29 г.) в Лесково, Османска империя

Иван Христов Орджанов, известен като Иванчо Карасулията, Карасулски, Гевгелийски или Дилбер Иванчо, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македонски комитет.

Биография на Иванчо Карасулията

Иванчо Карасулията е роден на 21 май 1875 година в село Карасуле (Ругуновец), днес град Поликастро, Гърция. Баща му е от Орджановия род в Петрово, а майка му – от Делиатанасовия род от Бозец. Чичо му Атанас Орджанов е деец на ВМОРО и ВМОК.

Орджанов остава без образование и става хайдутин заедно с Кади Юсеин от Негорци и Молла Идриз от Карасинанци.^[3] За кратко е в четата на Мицо Гяваталията. Арестуван е от османските власти през 1896 и прекарва 7 месеца в затвора в Солун. Влиза във ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев, и изпълнява терористични поръчения от Централния комитет. Заедно с Митре Дудуларски от Дудулари по нареждане на Груев убиват ренегата Илия Пейчиновски (Пейчинович) станал сръбски учител и организирал убийството на учителя по химия в Солунската гимназия плевенчанина Христо Ганов.

След като извършват няколко убийства над шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и Гоно Балабанов от Сехово и Павел Граматиков от Кониково, Стойко от Карасуле, Лазар Делев от Ореховица, Гого Киров и Мито Яков Хаджията от Мутулово, Кольо Мъжкото от Богородица и Коста Мусевски от Костурино. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците зулумаджии в района.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

През 1898 година пленява богатия турски бей Туран ага от Мемешли и взема 2000 турски лири откуп. Централният комитет с дълги разправии успява да прибере откупа, който четата иска да задържи за себе си и според гевгелийския ръководител Аргир Манасиев.

Иванчо Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК. Иванчо Карасулията и Апостол през юни се разделят като единият действа в Гевгелийско, а другият в Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука. Даме Груев настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители на ВМОРО и за да са стегне дисциплината в района е изпратена четата на Михаил Апостолов.

В края на 1898 година Иванчо Карасулията и Апостол Петков получават задача да ликвидират един от най-големите шпиони в Гевгелийско, околийския лекар грък Димитриос Кивернидис, който е убит от двамата през ноември.

През декември 1899 година четата на Иванчо Карасулията неуспешно опитва да отвлече богат гъркоманин, собственик на мина, от къщата му във Валандово и с това предизвиква тежката Валандовска афера.

Карасулията заминава за България, където според Ангел Динев е изпратен от ВМОРО, за да бъде неутрализиран заради зачестилите му харамийските изстъпления. Там се сближава с генерал Иван Цончев и се присъединява към Върховния комитет и през пролетта на 1902 година се връща в Гевгелийско и Ениджевардарско като върховистки войвода, заради което влиза в конфликт с Апостол Петков и Аргир Манасиев, които се опитват да го върнат към Вътрешната организация.

През Илинденско-Преображенското въстание в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иванчо Карасулията се обединяват. Тук пред 250 четници става освещаването на знамето. По време на въстанието води ред сражения в Гевгелийско и Ениджевардарско. На 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже. В края на въстанието Иванчо Карасулийски с цялата си чета участва в заснемането на филмите на британския кинооператор Чарлс Нобъл.

Иванчо Карасулията загива заедно с цялата си чета през 1905 г. в сражение в местността Джарлов рид край изчезналото днес село Лесково, на гръцки Трия Елата.

 

Сестрин син на Иванчо Карасулията е Антон Югов, ръководител на БКП и министър-председател на България.

Михаил Думбалаков пише за Иванчо Карасулията:

Иванчо Карасулията (Иванчо Орджанов)

Иван Христов Орджанов, известен като Иванчо Карасулията (Карасулски, Гевгелийски или Дилбер Иванчо) е български революционер, войвода на ВМОРО и на Върховния македонски комитет.

Иванчо Карасулията е роден в село Карасуле (Ругуновец), днес град Поликастро, Гърция. Баща му е от Орджановия род в Петрово, а майка му е от Делиатанасовия род от Бозец. Чичо му Атанас Орджанов е деец на ВМОРО и ВМОК.

Бъдещият войвода остава без образование и става хайдутин заедно с Кади Юсеин от Негорци и Молла Идриз от  Карасинанци.

За кратко е в четата на Мицо Гяваталията. Арестуван е от османските власти през 1896 г. и прекарва 7 месеца в затвора в Солун.

По-късно влиза във ВМОРО, покръстен е от свещеник Стамат Танчев и изпълнява терористични поръчения от Централния комитет. Заедно с Митре Дудуларски по нареждане на Даме Груев убиват ренегата Илия Пейчиновски (Пейчинович) станал сръбски учител и организирал убийството на учителя по химия в Солунската гимназия плевенчанина Христо Ганов.

След като извършват няколко убийства на шпиони, преследвани от властите, на 15 септември 1897 г. Иванчо Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово.

Иванчо Карасулията става войвода с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. Към средата на февруари към четата им се присъединяват Гоно Балабанов  от Сехово и Павел Граматиков от Кониково, Стойко Христов от Карасуле, Лазар Делев  от Ореховица, Гого Киров, Кольо Мъжкото от Богородица и Коста Мусевски от Костурино.

За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците зулумаджии в района.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише: „Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха, гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.“

През 1898 г. четата на Иванчо Карасулски пленява богатия турски бей Туран ага от Мемешли и взема 2000 турски лири откуп.

Централният комитет след дълги разправии успява да прибере откупа, който четата иска да задържи за себе си и според гевгелийския ръководител Аргир Манасиев

Иванчо Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК.

През юни двамата се разделят като единият действа в Гевгелийско, а другият в Ениджевардарско, но продължават с хайдутлука.

Даме Груев настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители на ВМОРО и за да се стегне дисциплината в района е изпратена четата на Михаил Апостолов.

Иванчо Карасулията и Апостол Петков, 1895 г.В края на 1898 г. Карасулията и Апостол Петков получават задача да ликвидират един от най-големите шпиони в Гевгелийско, околийския лекар грък Димитриос Кивернидис, който е убит от двамата през ноември.

През декември 1899 г. четата на Иванчо Карасулията неуспешно се опитва да отвлече богат гъркоманин, собственик на мина, от къщата му във Валандово и с това предизвиква тежката Валандовска афера.

Иванчо Карасулията заминава за България, където според Ангел Динев е изпратен от ВМОРО, за да бъде неутрализиран заради зачестилите му харамийски изстъпления.

След това преминава във ВМОК. Там се сближава с генерал Иван Цончев, присъединява се към Върховния комитет и през пролетта на 1902 г. се връща в Гевгелийско и Ениджевардарско като върховистки войвода, заради което влиза в конфликт с Апостол Петков и Аргир Манасиев, които се опитват да го върнат към Вътрешната организация.

През Илинденско-Преображенското въстание в село Корнишор четите на Кръстьо Асенов от Кукушкия край, ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иванчо Карасулията се обединяват. Тук пред 250 четници става освещаването на знамето.

По време на въстанието води ред сражения в Гевгелийско и Ениджевардарско. На 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1 200 турски войници.

На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.

В края на въстанието Иванчо Карасулийски с цялата си чета участва в заснемането на филмите на британския кинооператор Чарлс Нобъл.

Иванчо Карасулията загива заедно с цялата си чета през 1905 г. в сражение в местността Джарлов рид край изчезналото днес село Лесково, на гръцки Трия Елата.

Сестрин син на Иванчо Карасулията е Антон Югов, ръководител на БКП и министър-председател на България.

Михаил Думбалаков пише за Иванчо Карасулията:

„Млад, красив, строен, левент, този човек, комуто природата бе изсипала всичките си дарове, пости-гайки в него онази хармония на красотата, еднакво отразена в душата и тялото, му бе отредила и красив жизнен път, изпълнен с борби и подвизи, чиито варианти бяха само легенда…

Прословутата му смелост бе импонирала и на турците. Те в душата си адмирираха храбреца, който очароваше с моминската си хубост и красивата арнаутска премяна.

Свенлив като селска девойка и неук като нея, Иванчо Гевгелийски си бе спечелил между турците прозвището Гизел Иванчо.

Този син на народа, излязъл от неговите недра, бе отразил в себе си всичките му добродетели и нито един от недостатъците му.

Безумен храбрец, неговото име само бе обръщало в бягство многочислени потери. Докато Апостол войвода отбягваше честите срещи с турските потери, Иванчо Гевгелийски от своя страна… търсеше противника, предизвикваше сраженията и там показваше неподражаемото си изкуство. Ала чудният юнак, който бе търсил смъртта в открит и честен двубой бе също предателски и подло убит.“

Леонид Янков

Леонид Трайков Янков, известен като Леонид войвода или още Лев Балкански, е български революционер, гевгелийски войвода на ВМОРО.

Той е роден през 1878 г. в Мачуково в семейството на Трайко и Ката Янкови. Получава основно образование. В Мачуково има стабилен комитет на ВМОРО, начело с Генчо Лазаров Ортаков и бащата на Леонид Трайко е член на организацията.

Леонид влиза във ВМОРО в ранна възраст и изпълнява куриерски задачи. През 1901 г. е арестуван при разкритията на Баялската афера и лежи шест месеца в затвора. След излизането си убива шпионина Ристо Дойчинов и става нелегален четник, десетар в четата на Аргир Манасиев, който е негов първи братовчед от страна на майка му.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след краха му се прехвърля в България. Връща се през 1904 г. заедно с Томе Донев и Миле Таушанов и развива широка дейност в Богданско. От лятото на 1905 г. е гевгелийски войвода.

На 29 август терористите Ванчо Чолаков и Туше Петрушев убиват гъркоманския поп в Богданци, а на 31 август се събират с четата на Леонид Янков. Същата вечер е заловен куриерът на четата Дельо Карабаров от Гявото. С помощта на сърбоманския учител в Богданци част от шифъра в едно писмо е разгадан и по него турските власти влизат в следите на четата на Леонид Янков. Срещу нея са изпратени гарнизони от Струмица и Дойран.

На 2 септември 1905 г. Леонид Янков заедно с двама свои другари са обградени от турски аскер в местността Гюров дол до село Гявато и след престрелка, продължила цял ден, Леонид Янков се самоубива.

Според различни източници с него загиват четниците Михаил Иванов Таушанов, Туше Гонов Петрушев от Богданци, Томе Киров Доновски и Тома Фириев от Стояково. Според Антон Янев Ванчо Чолаков и Туше Петрушев са отпратени от войводата, но първият загива в бой с турците, а Леонид Янков, Тома Фириев и Михаил Таушанов загиват заедно. След това телата им са погребани в българските гробища в Гевгели.