Турците го помилваха, сърбите го убиха – подвигът на Лямбе Блажев – Сръбския терор в Македония след Първата световна война
Лямбе Блажев, зет на легендарната баба Кръста Йосифова от Охрид, пред изкопания му гроб в местността „Ръча“, убит от сърбите след превземането на Охрид по време на Първата световна война.
ЛАМБЕ БЛАЖЕВ (1880-1921 г.) – спасил се след Илинденско-Преображенското въстание, но убито от сърбите …
Ламбе Блажев е родом от с. Опеинца, Охридско, пред 1880 г.
През Илинденското въстание той взима активно участие като четник и на 31 август 1903 г. в сражението на м. „Решани”, Охридско, бива ранен в дясната ръка, в следствие на което остана инвалид.
След злополучния край на въстанието той се легализира и започна търговия в колониал в гр. Охрид.
Турците не го съдят а участието му Илинденското въстание!
През 1915 г., когато българските войски бяха пред вратите на Охрид, войници от отстъпващата сръбска армия разбиват магазина на Ламбе и го разграбват, като там останали двама войници да строшат желязната каса. Неподозирайки, че в магазина са останали войници, Ламбе отива да види дали е останало нещо от стоката му, обаче там заварва двама сръбски войници, от които единият със секира, а другият с чук, да разбиват касата му. Щом ги вижда, войниците се нахвърлят да го пребият, обаче в завързалата се борба той сполучва да отнеме секирата и в магазина се започва жестока борба, в която Ламбе излиза победител и остава в своя магазин труповете на двамата сръбски войници, след което изнася труповете и ги изхвърля в реката срещу „Чинаря” (историческото дърво, което е просъществувало няколко века).
През 1918 г. още при завръщането на сърбите в Охрид, той бе заловен и осъден на 20 години тъмничен затвор за убийството на двамата сръбски войници, макарче той е пазил своя живот и имот от двамата разбивачи на дома му.
Заедно с него е осъден и младежът Филип К. Киприянов, от Охрид, за голямото му „престъпление”, че бил свалил от някой магазин някаква фирма, писана на сръбски език, тоже на 20 години. Когато апелират делото за намаление наказанието и се явяват в апелацията, оковани за двата крака с пранги, те биват осъдени на смърт.
На 2 април 1921 г. сръбската власт оповестява, че за назидание, на м. „Ръча” ще бъдат публично разстреляни двама престъпници.
Сутринта рано Ламбе Блажев и Филип Киприянов биват изправени пред един изкопан ров, пълен с вода и се дава заповед за застрелването им.
Тогава Ламбе извиква с висок глас:
„Не стига ли, че ме държахте във влажен затвор три години, а и сега трябва да гние тялото ми във вода.Не искам да ми връзвате очите. Не ме е страх от вашите куршуми”.
Веднага се дават вистрели и две тела падат в пълния ров с вода.
Макар че е доказана самозащита срещу двамата сръбски войници на Ламбе Блажев, той е съден и осъден и впоследствие застрелян единствено затова, че е зет на войводите Илия Йосифов и Наум Йосифов от гр. Охрид.
Макар, че Ламбе Блажев остави жена вдовица с 6 малолетни сирачета без никакви средства, сърбите не се задоволиха с убийството на бащата, а по един насилствен начин заставят съпругата му да внесе 6000 динара „ятак парасъ”, задето Ламбе е „квартирувал” три години в затвора…
Вечна да е паметта им!
( по информация от „Илюстрация Илинден“, год.4, кн.3/33/ стр.11, април 1931 г.)
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пиша, няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Наум Йосифов
| Наум Йосифов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Братя/сестри | Илия Йосифов (революционер) |
| Наум Йосифов в Общомедия | |
Наум (Наумче) Йосифов Митрев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Наум Йосифов е роден през 1888 година в Охрид[1], тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова, чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти.[2] Брат е на Илия Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение.[3] В 1902 година влиза във ВМОРО. В края на годината е арестуван и измъчван. Амнистиран е през пролетта на 1903 година. Изпълнява куриерски задачи. През Илинденско-Преображенското въстание е четник. След въстанието през есента заминава на гурбет в Румъния. В края на 1904 година пристига в София и се присъединява към четата на Иван Наумов Алябака, с която заминава за Велешко.
Георги Ацев, Наум Йосифов и Петър Георгиев.
След възстановянето на революционната организация през 1910 година е войвода на Гяваткол.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в трета отделна партизанска рота и Сборна партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.
През Междусъюзническата война и по време на Охридско-Дебърското въстание се бори против сръбската армия в Охридско.
След 1923 г. е войвода в Охридско. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Которкин, Андон Попщерев, Тале Андонов и Петър Ангелов с куриерска чета на Христо Андонов. На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбският военен комендант в Охрид Лазаревич да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и Скопие, „за да не се получи това, което стана в 1913“.
Брат му Илия, също деец на ВМОРО, е убит за назидание от сръбските власти. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на протогеровистите, но през 1930 година с декларация минава на страната на Иван Михайлов.
През 1946 година Наум Йосифов е арестуван от сърбокомунистическите власти в Охрид и е осъден на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор.
Илия Йосифов (революционер)
| Илия Йосифов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Братя/сестри | Наум Йосифов |
Илия Йосифов Митрев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Йосифов е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова (? – 4 март 1929), чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти. Брат е на Наум Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение. Влиза във ВМОРО и първоначално е терорист на организацията. В 1907 година става четник и е помощник на войводата Славейко Пирчев.
В 1909 година по време на младотурския режим е арестуван, осъден на 3 години и затворен в Битоля. След освобождението си в началото на 1912 година Йосифов участва в атентата в „Банк Салоник“ в Битоля, излиза в нелегалност и става битолски полски войвода. Участва в Балканската война в Трета отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, начело с Петър Чаулев, участвала в освобождаването на Битоля. След избухването на Междусъюзническата война в 1913 година сръбските власти го арестуват. След освобождението си, при избухването на Охридско-Дебърското въстание събира чета от 10-12 души. След предателство, невъоръжената чета е заловена. След една година мъчения, Йосифов е осъден на 1 година затвор. На 3 септември 1914 година окован е отведен в Прилепския затвор и на следния ден е убит край ханчето „Зър попе“ в планината Бабуна.
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
Сърбите Македония Петър Низамов Petar Nizamov
петър низамов, перата, съд, сгс дела,съд варна,председател на сгс,съдебни решения по граждански дела,решения по дела,пловдивски съд,решение на съда,решения дела,варна съд,наказателни,дела,окръжен,окръжен съд решения,работа в съда,сгс председател,сгс съдии,софийски съд,пос съдии, пловдив, съд пловдив, съдии пловдив, всс, инспекторат всс,вкс, вас, върховен съд, висш съдебен съвет, адвокат, адвокат наказателни дела, адвокат граждански дела, адвокат брачни дела, адвокат административни,наказателно право,наказателен процес,гражданско право,граждански процес,административно право,конституционно право,Петър Низамов, Перата, Петър Низамов- Перата, Бургас, България, новини, новини от последния час, новини от деня, новини от днес, България новините, The news from Bulgaria, блиц новини, топ новини, най-важното, най-коментираното, последните новини, Бойко Борисов, БТВ новините, новините на Нова,путин, русия, зеленски, кирил петков, украйна, войната в украйна, байдън, сащ, нато, изтребители, военна техника, украински бежанци, азов, мариупол, киев, лвов, харков, николаев, донецк, луганск, чернигов, днипро, запорожие, аец, атомна централа, бомбардировки, ракети, байрактар, танкове, руска колона, костадин ангелов, здравей българия, зоран заев, патриотична коалиция, вмро бнд, воля, валери симеонов, красимир каракачанов, веселин марешки, телевизия скат, ива николова, илияна беновска, николай бареков, пик, политическа партия герб, делян пеевски, беновска пита, pikbg, pikbg, стефан янев, кирил петков, асен василев, продължаваме промяната, пламен узунов, станислав илчовски, евродиков, сашо диков, The Clashers, евроком, тошко йорданов, мика зайкова, ива митева, седем осми тв, слави трифонов, люба кулезич, росен миленов, шивиков, има такъв народ, бойко борисов, републиканци за българия, румен радев, отровното трио, арман бабикян, николай хаджигенов, осман октай, иво христов, доц. Мангъров, николай марков, васил божков, костадин ангелов, цветан цветанов, валери симеонов, топ 10, красимир каракачанов, Kristian Tanev, българско лято, веселин марешки, бойко рашков, станислав цанов, костадин костадинов, пп възраждане, пламен пасков, киро брейка, христо иванов, цвета караянчева, корнелия нинова, мая манолова, министър ангелов, томислав дончев, изправи се мутри вън, настимир ананиев, стоян колев, стъки, гарджока, ангел джамбазки, научно популярни филми, баба ванга, иван гешев, йорданка фандъкова, системата ни убива, петър низамов, цанов напред и нагоре, демократична българия, ничия земя, господари на ефира, крис танев, господари на уеба, national geographic, бг аудио, скандау, national geographic бг аудио, 2021 discovery бг аудио, 2021 публицистиката на NOVA, дискавъри бг аудио, 2021 съдебен спор, ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА, преслава, тайни записи, скандал, скандално, българска национална телевизия, БНТ, Канал 3 TV, канал 3 тв, илияна йотова, elit mediaBulgaria, народни песни, васил левски, христо ботев, българска история, фончо тариката, рашия, гибо, ала бала, румен радев освиркан, филми бг аудио, научнопопулярни филми бг аудио, научно популярни филми с бг аудио, свободна европа, даниел лорер,петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,
