Запорожка Сеч ( украинска : Запорiзька Січ) е название на редица крепости, последователно сменяли се (от XVI до XVIII век) една с друга, които са служели като военни и административни центрове на днепърското „низово“ казачество, за разлика от „градското казачество“ на Запорожката войска, формирано след въстанието на Богдан Хмелницки, полският казашки регистър преди това и казаците от граничните зони на Жечпосполита. Двете казачества са тясно свързани, макар и не винаги да са били под една власт.

Центровете са наричани „сеч“ по наименованието на главното укрепление (военния лагер), и „запорожки“ по мястото на разположението им в низините около Днепър, южно от труднопроходимите днепърски речни прагове. Крепостта представлявала колиби заградени от забити в земята дървени колове, които са служели като стени, като е имало и църква.

На острова са живеели казаци, които са имали равни права и демократично са избирали своя водач, с титла хетман или кошовий атаман. Били са организирани на „курени“, буквално колиби които са били представяни от старшини. По време на поход старшинският съвет има абсолютна власт, но в самия заслон тя е ограничена.

В ранният период запорожците са били 5000 – 6000, от които 10% са се редували да служат в казашкия заслон, а останалите са били на поход или са се занимавали с друга дейност. Поминъка на запорожците се осигурявал освен чрез походите (наричани евфемистично „за казашки хляб“) и с мирна дейност – лов, риболов, пчеларство, животновъдство, добив на сол и търговия.

През 18 век вече се практикува земеделие и гъстотата на населението е по-гъста – този процес на заселване на дотогава слабо заселените степи е подпомогнат от въвеждането на крепостничество в Деснобрежна и Левобрежна Украйна на север от полските и руски власти. През 1770 г. в областта на запорожката Сеч (съвпадаща в голяма степен с териториите на днешните Днепропетровски и Запорожки области) живеят около 200 000 души.

Кратка история

Православният, неполонизиран украинец Дмитро „Байда“ Вишневецки основава през 1553 – 1554 г. първата сеч, разположена на остров Мала Хортиця.

Крепостта е служила като база за неговите походи против Кримските татари и Османската империя.

През 16-и и 17 век от тази крепост се организират редица грабителски и освободителни походи срещу кримските татари и Османската империя, като особено се прочуват атамани като Иван Сирко. Казаците плуват през Днепър и Черно море на лодки наречени „чайки“ като опожаряват Варна и пристанището на Цариград.

Освен това оттам се организират редица въстания против полската шляхта. През 1648 г. от там започва въстанието на Хмелницки което довежда до дефакто независимост на Украйна под формата на Запорожката войска, която е държава организирана по казашки модел.

В епохата на разрухата (1654 г.-1667 г.) Украйна се разделя на три части с различни нива на автономия – Левобрежна Украйна (под влиянието на Русия), Деснобрежна Украйна (под полска власт) и Низовата Запорожка Войска, която има като център Запорожката сеч и формално е споделена между Жечпосполита и Русия.

Понеже запорожците подкрепят Иван Мазепа в битката при Полтава, новия хетман на Левобрежна Украйна Иван Скоропадски е принуден да разруши Запорожката Сеч, но тя е построена отново на нова локация и продължава да съществува като институция.

След Полтавската битка хетманът в изгнание Пилип Орлик съставя проект за конституция, една от целите на които е да обедини формално земите и институциите на Запорожката Сеч с тези на Хетманството.

След връщането на крепостничеството в останалата част на Украйна, земите на Запорожката сеч отново остават най-свободни за селяните, които бягат там и ги заселват.

Казаците запорожци участват активно във войните с Османската империя и са награждавани многократно, но остават трън в очите на Екатерина Втора, понеже подкрепят селските въстания в другите части на Украйна, като например въстанието на хайдамаците 1768.

Тя заповядва елиминирането на Запорожката сеч, докато повечето казаци са на поход на Балканите през 1775 г. Русия прекръства областта им на Новоросия, а мнозинството от казаците и селяните се закрепостяват.

Част от казаците остават в Османската империя и минават на страната на султана, който им дава земи в Дунавската делта, а други са преструктурирани в други казашки организации под руска служба. Директна историческа и етническа връзка със запорожките казаци имат кубанските казаци, които просъществуват до 1921 г.

По време на Украинската революция те имат нереализирани планове за обединение с Украинската Народна Република.

Повече за историята на Западно-украинската република и Украинската Народна Република можете да четете ТУК в статията ми “Първата украинска република и войната Полша-Украйна от 1919г. – ИСТОРИЯ НА УКРАЙНА”

Етимология на названието сеч

„Сечта“ представлявала укрепление, вътре в което имало построени църкви, стопански постройки и жилищни помещения. Названието сѣчъ на това местонахождение на щаб квартирата на казаците произлиза от думата „сѣкти“, „высѣкать“, и е свързано с палисадата, обграждаща селището, която имала изсечени остри краища. (Понякога за означаване на крепостното съоръжение на сечта се използвала думата „паланка“.)

Сечта била център на дейността и на управление на всички войскови дела, резиденция на всички главни старшини, стоящи начело на низовото казачество (т.е. действащо в низините на Днепър).

Произход на израза “Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол г*з таралеж да смачкаш?”

Писмото на запорожките казаци до турския султан е оскърбителен отговор на запорожките казаци, написан до османския султан (по една от версиите, Мехмед IV) в отговор на негов ултиматум: да спрат да нападат Високата порта и да се предадат.

Съществува предание, че, преди да изпрати войските си към Запорожката сеч, султанът изпратил до запорожците искане да му се покорят като владетел на целия свят и наместник на Бога на земята. Според преданието, запорожците отговорили на това писмо със свое писмо, без да се ограничават в изразите си, отричайки каквато и да е храброст на султана и жестоко присмивайки се над самохвалството на „непобедимия рицар“. Атмосферата и настроението сред казаците, които съчиняват текста на отговора, са изобразени в известната картина на Иля Репин „Запорожци“.

Османският султан Мехмед IV изпраща писмо до казаците със следното предложение:

„Аз, султан и владетел на Високата порта, син на Мохамед, брат на Слънцето и Луната, внук и наместник на Бога на земята, властелин на царствата Македонско, Вавилонско, Ерусалимско, Велик и Малък Египет, цар на царете, владетел на владетелите, несравним рицар, никога непобеден воин, владетел на дървото на живота, непреклонен пазител на гроба на Исус Христос, управител на Бога, надежда и утешител на мюсюлманите, страшилище и велик защитник на християните, повелявам вие, запорожките казаци, да ми се предадете доброволно и без всякаква съпротива, и вашите нападения да не ме безпокоят.

Султан турски Мехмед IV

Отвор на Запорожките казаци до турския султан!

”Ти Султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол г*з таралеж да смачкаш? Дяволът с*ре, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, да ти е*ем майката.

Вавилонски готвач, Македонски водонос, Ерусалимски пивовар, Александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, Арменска свиня,

Подолски злодей, Татарски колчан, Каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог – глупак, на самата аспида внук, а на нашия х*й – кука. Свинска мутра, конски г*з, месарско псе, непокръстена тиква, да ти е*ем мамата.

Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш! Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по за*ника нас!

Запорожка Сеч – първата украинска държава на руските казаци

украинска

Запорожка Сеч – първата украинска държава на руските казаци

украинска

Запорожка Сеч – първата украинска държава на руските казаци

украинска

Запорожка Сеч – първата украинска държава на руските казаци

украинска

Запорожка Сеч – първата украинска държава на руските казаци

украинска