Статия “БЪЛГАРИТЕ и турците” от 1903г. доказва, че Илинденското въстание е направено от БЪЛГАРИТЕ, а не от македонците – “The Australian star” от 8 май 1903г.

Илинденското въстание в Македония и Апостол Петков

Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 година. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село Корнишор кукушката чета на Кръстю Асенов и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.

На 18 юли Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район Захарий Гьорев с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.

Също иска да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.

Апостол войвода разделя голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода, влиза в сражение в полето със 110 войници край село Рамна, в което загиват един четник и един войник. След четири дни, на 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници.

На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива, с 80 души войници, в което загиват двама четници и четирима войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.

Борба с гръцките андарти (1904 – 1908) след Илинденското въстание в Македония.

След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро. До началото на сблъсъците Апостол войвода се разпорежда в шест колиби около Жервохор, а оттам фактически контролира околните села и цялата долина между Бер и Солун.

Според гръцки източници нарежда нападение на 19 юли 1904 година над град Гумендже, при което са запалени около 30 къщи на стойност 15 000 лири, а на 28 август 1904 година пак по негово нареждане е убита гъркоманската учителка Велика Трайкова от Градобор със семейството ѝ. През лятото Апостол войвода и Христо Аргиров организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват Негуш.

Отново заминава за България в края на 1904 година. В това време братовчед му и десетар на четата Андон Терзиев залавя и обесва гръцкия учител и деец на гръцката пропаганда Яни Пицула. На 4 декември от четата на Апостол са убити трима предполагаеми шпиони в Гевгели, като по това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души. Андон Терзиев и 11 негови четници са пленени в сражение с андартската чета на Георги Сидер на 24 декември край Петрово, но в последвало сражение с турски аскер на 27 декември всички са арестувани.

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на “Български Юридически Комитет”