Германос Каравангелис
Един-два дни след моето завръщане в Костур,
започна Българското въстание.
Неочаквано една сутрин се събудихме и виждаме наоколо планините почернели. Въстанието се разпространяваше от река Бистрица и достигаше до Българските граници, обхващайки Тракия и Македония.
Сарафов им беше заповядал да излязат всички в планината. И така определения ден на 20 юли 1903 година, всичките български села, някои доброволно и някои със сила, излязоха, мало и голямо в планината.
Ние се оказахме затворени в Костур. Турската войска беше напуснала. В българските села убиха аскерите. Тогава критянчетата дойдоха при мен в Митрополията, както и Вангелис с неговите момчета. Само един от критяните, Сейменис, поради болест, беше останал в Лехово и там го намери и уби Чекаларов. Кота остана в планините. От него се страхуваха и не го пипаха. Но той се видя принуден да вземе участие във въстанието им.Вътре в Митрополията имах деветте критяни и Вангелис с неговите петнадесет момчета, двадесет и пет всичките заедно. „Стойте тука! – им казах. – Но стойте мирно!” Но те къде да мируват? Цял ден играеха. Бореха се, викаха и се биеха. Така ги разбраха турците и бяха принудени да си отидат в Гърция. Само Каудис остана. „Аз – каза – не бягам!”Началникът на гръцко-турските граници беше моя приятел Хюсеин Хюсни Паша. Той дойде в Костур с войска да нападне въстанието. Но българите бяха господари на положението и така чакаше един месец в Костур, докато получи достатъчно подкрепление. След като насъбра десет до петнадесет хиляди войска, излезна да ги удари. Изкачи се на един хълм, за да се ориентира.
Българите го видяха и се спуснаха да го ударят там.
И го удариха. Но войската беше сега силна. Само мъжествени албанци. Разпръсна ги веднага, изгори околните села и разпокъса въстанието. Оттам потегли за Корещата. Изгори селата ѝ и се върна победител. Хюсеин Хюсни Паша по мое изискване и показване не изгори смесените села, нито гръцките, но само чисто българските Посдивишча, Бъмбаки, Вишани, Дреновени, Българска Блаца и други някои двадесет и пет села вкупом.
Тогава горе-долу триста български селяни пристигнаха за защита в Митрополията, заедно с децата и жените си.
Влизаха в лодките на Костурското езеро, идваха в Костур и право в Митрополията. Всичките бяха българогласни гърци. Обаче, заедно с тях дойдоха някои роднини на българеещите се и потърсиха прошка, казвайки, че българите ги бяха излъгали и търсеха да ги спася. Други пък, българи, ми пишат заедно с нашите от Загоричене „Св. Анаргир” и ме молеха: „Спаси ни”. Тогава намерих възможност и ги сложих да ми направят декларации, че се възвръщат в православието и че вече принадлежат на Патриаршията. Вкупом пристигаха от всичките българеещи се дотогава села, докладвайки до Правителството и Митрополията : „Бре, момчета – им казвах, – какво е това? Прави ли се въстание без планове?
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
За постигане на тази цел той казва на своите агенти:
„ | Всяка постъпка, без оглед от характера на деянието, предварително е благословена от Бога | “ |
.
„ | съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите. | “ |
Герман Каравангелис по-късно отрича да е говорил за това с Брайлсфорд и го нарича „враг на гърците“.
„ | Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките. Изпратих и каталог на тези села. Разбрах от каймакамина, че предстои пристигането на войскова сила от 1000 войници с цел да подгонят Комитета… след няколко дни ще имаме чудесно разтрисане из селата. | “ |
„ | Откажете се от анатемосаната Българска Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез. | “ |
По този начин около 140 села са били принудени да признаят своя „елински произход“. Същите тези села, след като им е дадена султанска амнистия по настояване на Великите сили, отново масово и писмено се приобщават към Българската екзархия.[12]
В 1903 година Каравангелис плаща 50 лири на Коте Христов да убие войводата Лазар Поптрайков и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си, но го отрича пред британски журналист. Каравангелис е и организатор на кървавата сватба в село Зелениче и клането в Загоричани.
|
Заради почти откритата ревоюлюционна дейност в 1907 година Патриаршията е принудена да отзове Каравангелис от Костур и на 5 февруари 1908 година[1] го изпраща като митрополит в Амасия. От 20 ноември 1912 година до 28 януари 1913 година е наместник на патриаршеския трон в Константинопол.[1] В 1914 година Каравангелис успява да спре настаняването на турски бежанци в гръцките села в Понт, а в 1916 година спасява град Самсун от опожаряване. По време на арменския геноцид се опитва да помага на арменското население. В 1917 година е арестуван от турските власти, а по време на Гръцко-турската война на 7 юни 1921 година задочно е осъден на смърт, но е спасен от Патриаршията като е назначен за янински митрополит на 27 октомври 1922 година. В 1913 и в 1921 година е сред кандидатите за патриаршеския престол, а в 1923 година е предложен за архиепископ на Гърция, но не е избран. В 1924 година е назначен за унгарски митрополит и екзарх на Централна Европа със седалище във Виена. На 12 август 1924 година отново е избран за амасийски митрополит, но не пристига в епархията си поради смъртната си присъда и остава във Виена като патриаршески екзарх за Централна Европа.
Умира от инфаркт във Виена на 10 февруари 1935 година. В 1959 година костите му са пренесени в Костур. Днес в Гърция Каравангелис е смятан за национален герой.