Гръцките репресии през 1913г. в Македония са описани срещу БЪЛГАРИ, а не срещу македонци

македонистите
Какво ще кажат македонистите за сборника „Народни БЪЛГАРСКИ песни от Македония“ от 1860г. ?
януари 6, 2022
Протогеров
Защо лидерите на „македонската“ ВМРО като ген. Протогеров са БЪЛГАРСКИ генерали участвали във войните?
януари 8, 2022

Гръцките репресии през 1913г. в Македония са описани срещу БЪЛГАРИ, а не срещу македонци!

Македонци или българи са били изселвани от Егейска Македония след Междусъюзническата война.
30-й октомврий 1913 год.
„Ваше Блаженство,
(Македонци или българи) Поради вторта война, на 20 юни т. г. гръцките власти в Енидже-Вардар залоиха и арестуваха повече от 120 души граждани и н другия ден, 21-и – 64 души, между които бях аз със свещениците Михаил Димитров и Гоно Трайков, и учителите Никола Гавритов, Кирил Пехливанов и Григор Гьошев, пеша под конвой ни докараха в Солун. В тоя град ни развеждаха по улиците два часа, гдето гърците ни обсипваха с плювни, ругания, псувни и пр. Най-после, като се свърши всичко това, заведоха ни в парахода „Зевс“, гдето ни нстаниха в един хамбар, на който стълбата бе 23 стъпала. В парахода престояхме на 21-й, 22-й и 23-й. Всеки ден идваха гръцки солдти, гръцките солунски граждани с фамилиите си и плюваха над нас, ругех ни и хвърляха такива псувни, които аз не мога се реша да ги пиша. На 23-й няколко души солдати се явиха в парахода и с една особен надутост, като ни посочиха една кокарда /българска – б.н./, извадена от някоя солдатска фуражка, изплюха я и като я хвърлиха под краката си, стъпкаха я, а нам ни казаха, че тъй ще бъде смазано всичко българско. След едни от посетителите ни заплашваха, че близо до Кара-бурун щели сме да бъдем издавени в морето, други ни казваха, че ще ни носели в Крит, други – ще ни изколят в някой пуст остров и пр. и пр…
През тридневното стоене в парахода на Солунското пристанище, доведоха около 400 души /български-б.н./ солдати, 170 граждани от Гумендже – начело с Архиерейския наместник и около 100-150 души граждани от Леринско, Съботско, Костурско и Солунско. При настанявнето на гуменджанските граждани в парахода гръцките солдати се надпреварваха, кой по-скоро и повече да опита здравината на пушката си върху гърб на българите“.
Из писмо от Архиерейския наместник в Енидже-Вардар Г. Шуманов до Българския Екзарх Йосиф I.
ЦДА, Ф. 246 к, оп. 3, а.е. 183, л. 410-417.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

македонци

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Още по темата:

Еди куле (на турскиYedi KuleСедем кули, на гръцкиΓεντί Κουλέ) или Ептапиргио (на гръцкиΕπταπύργιο – Седем кули) е средновековна крепост с кули в североизточната част на СолунГърция. Въпреки името си крепостта има не 7, а 10 кули.

Крепостта е построена в IX век, а някои нейни части са построени по-късно. От края на XIX век до 1978 година е използвана за затвор.

По време на Междусъюзническата война революционерът и македоно-одрински опълченец в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение Васил Иванов с още 25 опълченци прекарва 7 месеца в Еди куле. В спомените си, книгата „Отрязаната глава“, описва кулата така:

македонци

Главният вход на Еди куле, пред него турски войници

Затворът Еди-Куле е стара римска постройка, входът е кемерлия с малка тесна врата, която се е притваряла с тежка камена плоча, окачена на синджири и с макара се е дигала за отваряне и спущала за затваряне. Тая камена плоча беше изоставена от турците, и я беха заменили с железна. Вътре са осем кауши – отделения с четири двора за разхождане, обаче, преградени един от друг с високи дебели стени. Затворът е обграден с камен зид, висок 15—20 метра. Постройката на зида е наистина архитектурно чудо и днешните архитекти биха се позамислили при направата на нещо подобно. По този висок камен зид се разхождат свободно часовите на затвора. Върху самия зид са построени, пак от незапомнени времена седем кули, които и сега служат за караулни помещения, а от тех затвора си носи и названието „Еди Куле“. Тия зидове не позволяваха на затворниците да виждат нищо, освен тесния двор и парче от синеещото се небо, високо-високо некъде, от където не иде нито утеха, нито радост за мъчителните дни, които преживяват осъдените на вечен затвор.Вкараха ни в кауша. Той е продълговато помещение, подобно на казарма, 35 метра дълго и 10 м. широко. Леглата беха наредени от страни и по средата с оставени пътеки за минаване.

В Еди куле, сутринта на 27 август 1948 година гръцките власти екзекутират българския офицер Андон Калчев.

ГРЪЦКИ САМОПРИЗНАНИЯ И САМОХВАЛСТВА ЗА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1913 Г.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

През 70-те години Тодор Живков на официална среща с гръцкия президент Караманлис, към когото се обръщаше като към най-близък приятел, направи една декларация, която и днес е трудно да бъде обяснена. Той заяви, че България няма никакви териториални претенции към Гърция и никакви нерешени и спорни въпроси с нея. Тогава се питахме дали Живков не знае историята или причини от друго естество го принуждаваха да говори неистини, още повече че по отношение на македонския въпрос той беше направил пробив във външната политика на социалистическа България, лавирайки между различни международни, а и вътрешните фактори. Такива гласове се чуват днес и от наши професионални историци, а да не говорим за някои чуждестранни изследователи, които лансират неверни и ненаучни тези, а понякога дори и нагли лъжи. А напоследък бяха отпечатани гръцки и турски изследвания, в които се говори за български геноцид над гръцкия и турския народ и се провежда даже масирана антибългарска кампания за избиването на евреите във Вардарска и Егейска Македония и в Тракия.

Наскоро имахте възможността сами да прочетете разказа на солунския евреин Рафаел Камхи за ролята на гърците за изтребването на солунските евреи през 1943 г. Досега няма никакъв отговор на написаното от Камхи, въпреки че той посочва истинските виновници, а само бяха предприети безразборни, но организирани контраатаки, изградени на лъжи, полуистини и чисто манипулативни писания и публични сборища. А скопските измамници дори издигнаха монумент на Холокоста, навярно по-голям и от Соломоновия храм, но при тях всяка простотия е доведена до крайност и впечатлява с грандиозността си. Но отново да се върна на въпроса – чакаме гръцкия отговор на фактите, разказани от Камхи, тъй като той посочва не само имената, но и адресите на гърците, които са грабили еврейски ценности, свещени книги и предмети, и как евреите са ловени и продавани като животни. В тази акция участва и главният солунски равин Цви Коретц. Какво стана с вековните еврейски гробища, синагоги и квартали в Солун? Чакаме истината по въпроса! Проверете изложените факти от Р. Камхи и отговорете! Но геноцидът, който преживяха гръцките евреи през 1943 г., тридесет години по-рано, през 1913 г. беше приложен над българите. Ето къде се дянаха българите от Егейска Македония и Западна Тракия, ето как се изпариха и какво стана с тези, които останаха на „милостта” на внуците на Василий ІІ Българоубиец? А какво стори „славната” гръцка армия и в българските земи в похода си на север? По-нататък ще ви разкажем и как изклаха над 200 българи и българки в Серската девическа гимназия, след като преди клането им прибраха дори и джобните пари и часовници. А сред тях имаше и евреи. Тази акция се ръководеше от гръцкия Серски митрополит Апостол, достоен продължител на гръцкия Костурски митрополит Каравангелис.

Гръцки плакат от 1913 г.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

За да се внесе известна яснота и да се покаже истината за това, какво се случва в Егейска Македония и Тракия през 1913 г., това е поводът да предложим на просветената публика – наша и чужда – този кратък материал, който по-нататък ще бъде последван от други материали. Ако войната наистина е варваризъм, то гръцките действия са върхът на този варваризъм и десетилетия преди най-жестоката война в човешката история – Втората световна война, и сръбските злодейства през 90-те години на ХХ век в Босна, Херцеговина и Косово. Те – гърците, първи практикуват масовото изтребване и жестокости над чуждоезичното за тях българско население и прилагат тактиката на опожарената и изпепелена земя. И през 1913 г. заедно с българите в българските градове и села в Егейска Македония и Тракия на тези жестокости са подложени и еврейските ни сънародници от тези краища. Приложените по-долу автентични гръцки свидетелства ще представляват интерес за всички, които се интересуват от военните и дипломатическите отношения на Балканите, тъй като тази тема досега беше премълчавана, а на страниците, които са й посветени в историите на балканските народи (наши и чуждестранни), тя е представена невярно или е отминавана тихомълком.

С тази статия искам да поставя преди всичко въпроса дали можем да говорим за български малцинства в Гърция, Турция и Македония. Живели ли са и живеят ли такива на тяхната територия и какво се е случило, за да няма днес там българи, или ако има, да не смеят да го покажат? Ако разгърнем старите книги и документи, ще видим, че това население преди всичко е изклано, а който е можал да се спаси, то е било след мъчително бягство към обетованата българска свободна земя. Дали са се преселили всички българи от тези краища, съобразно договорите и двустранните спогодби, когато е имало и размяна на населения, след Първата световна война? А тези, които са останали да живеят там, въпреки геноцида, има ли случаи, когато да са изявили своята българска националност при официалните преброявания, или при други случаи? Къде са българските гробища, къде са техните религиозни храмове, училища, читалища, библиотеки? Могат ли да учат и да общуват на родния си език? Издават ли вестници, списания и книги на своя език? Имат ли радио- и телевизионни предавания? Изобщо смеят ли публично да кажат, че са българи? Къде са хелзинкските и другите човеколюбиви международни комитети и организации да проучат тези въпроси и да дадат публично отчет или да сигнализират пред съответните държавни и международни правозащитни учреждения и организации? Знаят ли днес потомците на бежанците от Тракия и Македония как са се добрали бабите и дядовците им до България през 1913 г., или са останали слепи за истината от документите и книгите и глухи за техните разкази. Обикновените хора от родовете на бежанците и преселниците само от имуществени и компенсационни въпроси ли се интересуват, или искат да знаят и истината, както и защо не могат да се върнат по родните места на дедите си. На някои от тези въпроси отговор даде „Македонският мартиролог”, който издадохме в поредицата на „Сите българи заедно” през 2005 г., а на другите ще дадем отговор с новата, подготвена вече за печат книга, от която сега ще ви цитираме само една малка и незначителна по обем част.

Гръцки плакат от 1913 г.

Работейки по нея, всичките текстове минаха пред очите и през съзнанието ми няколко пъти и определено мога да кажа, че тя стои на първо място сред всичко най-ужасно, което съм прочел по отношение на съдбата на нашия народ. Пред очите ми винаги беше видението от запечаталите се в паметта ми офорти на Франциско Гоя „Ужасите на войната”. Като че ли великият испанец е изобразил ужасите, които ще сполетят нашите сънародници в Егейска Македония и Тракия сто години по-късно. Не вярвам гръцките злодеи и варвари да са познавали творчеството на Гоя и да са подражавали на развихрилите се злодеи през испанската съпротива от началото на ХІХ век. Гръцката родова памет е запазила спомена за ослепяването на цар Самуиловите войници от времето на император Василий ІІ Българоубиец и дадените нареждания от новия българоубиец – крал Константин, подтикват към злодейства над мирното население озверялата гръцка паплач. Но по времето на Самуила ослепените са били само войници, а в началото на ХХ век тази съдба е постигнала всеки, който се е наричал българин и е имал нещастието да попадне в гръцки ръце. Само погледнете гръцките плакати, отпечатани в Карнегиевата анкета, как призовават гръцките войници да прегризват гърлата и да вадят очите на българите, и ще намерите потвърждение и в по-долу публикуваните материали, написани от ръцете на обикновените гръцки войници.

Гр. Кукуш – общ изглед

Това, което последва след заповедта на „престъпния безумец” и грандоман цар Фердинанд І в дните след злополучната дата 16 юни 1913 г., трудно може да бъде описано и разказано днес, без да се разровим в старите документи, публикации и снимки. Съдружници на гръцката войска в това неосъдено още престъпление бяха гръцкият андартски и турски башибозук, а и гъркоманите власи. Това, което сполетя българите от цветущите македонски и тракийски български градове и села, беше в истинския смисъл на думата геноцид спрямо нашия народ. Това беше етническо прочистване, упражнено спрямо българите от съмишлениците гърци и турци в Македония и Тракия. Погърчването и потурчването през лятото и есента на 1913 г. беше изоставено и беше заменено с по-ефективните масови кланета, гаврене с вързани хора и трупове, изнасилвания и осакатявания с цел да бъде изтребено и прогонено българското население. Където минеха тези озверели пълчища, оставяха след себе си опожарени и изгорели градове, села, къщи, плевни, хамбари и ниви с посеви. Тези, които наричаха себе си християни, опожаряваха българските черкви заедно с намерилите в тях подслон и скривалище български селяни, също православни християни. Но това сполетя и българите католици от Кукушко, Дойранско и Гевгелийско. Едва ли от времето на Атила и неговите хуни и от завладяването на Югоизточна Европа от османлиите беше се случвало нещо подобно. Такова изтребление на българите никога не беше ставало така масирано, както през лятото и есента на 1913 г. Този погром над народа ни ставаше едновременно от всички страни на отечеството ни. Колеха, изнасилваха, осакатяваха и прогонваха от родните места народа ни и опожаряваха неговите имоти – турците в Източна и Западна Тракия, гърците в Егейска Македония и Беломорието, сърбите във Вардарска Македония и румънците в Южна Добруджа. Искам да предложа на вас, читателите, след като прочетете по-долу приложените гръцки войнишки писма, да се опитате да откриете дали има покритие с това, което беше сторено на народа ни от гръцките злодеи със следните членове от Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид. В резолюция 96 (І) от 11 декември 1946 г. геноцидът се определя като „престъпление против международното право, против духа и целите на Обединените нации и е осъден от цивилизования свят”. Първите 4 члена от Конвенцията за това престъпление срещу човечеството, за което международното право казва, че няма давност, гласят:

Член 1: Договарящите страни потвърждават, че геноцидът, независимо от това, дали е извършен в мирно, или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратят и наказват.

Член 2: В настоящата конвенция под „геноцид” се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава: а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата; в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти; г) мерки за предотвратяване ражданията на групата; д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

Член 3: Ще бъдат наказуеми следните действия: а) геноцид; б) заговор за извършване на геноцид; в) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид; г) опит за извършване на геноцид; д) съучастие в геноцид.

Член 4: Лица, които са извършили геноцид или което и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат наказани, независимо от това, дали са правителства, държавни служители или частни лица.” (Вж. Сборник от международни документи, 1992).

Този геноцид спрямо народа ни, изпълнен точка по точка, както е отбелязано в конвенцията, не само не беше порицан от хуманна Европа и света, а даже след сключването на грабителския Букурещки договор (28 юли 1913 г.) коварният ни и крадлив коронован съсед, румънският крал Карол, беше поздравен от почти всички монарси като умиротворител на Балканите, а нашите самозабравили се освободители в лицето на руския император Николай ІІ публично го наградиха и титулуваха.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

Жалки останки от някогашния цветущ град Кукуш, разрушен от гърците през Балканската война – 1913 г.

Че там, на Балканите, се извършва едно голямо престъпление срещу българския народ, това за пореден път намери отзвук само в далечна Америка. Престъплението срещу народа ни през 1913 г. остана ненаказано и непоправено, въпреки категоричността на безпристрастната Карнегиева анкетна комисия. От американската Карнегиева фондация през юли 1913 г. е съставена международна анкетна комисия в състав: д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), барон д`Естурнел дьо Констан, сенатор, и Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите (Франция), д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист”, и д-р Хенри Н. Брайлсфорд, журналист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия), и д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ). След няколкомесечна усилена работа докладът на комисията е подготвен и отпечатан в началото на 1914 г. (Вж. Другите балкански войни. Изследване на Фондация „Карнеги” от 1913 г. в историческа перспектива с нов увод и размисъл върху съвременния конфликт на Дж. Ф. Кенан. С., 1995, 408 с.) Въпреки направените констатации в него, не са предприети никакви действия за наказване на държавите, обвинени в престъпления срещу човечеството. Първата световна война хлопа на портите и е започнало преразпределението на силите. Настава време за печелене на съюзници в новата световна касапница, а не за отблъскване на евентуалните такива и кой тогава би помислил да търси виновниците за българския погром. Гръцката и сръбската страна отхвърлят категорично заключенията на Карнегиевата комисия и докладът остава и до днес само като паметник за извършения геноцид над народа ни.

За това какво се беше случило и се случваше с българите в заграбената от гърците и сърбите Македония най-точно говори членът на анкетната комисия проф. Павел Милюков в едно свое интервю, озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония” през 1914 г., което ще цитирам по-долу:

„В настояще време гърци и сърби употребяват всички простими и непростими средства за денационализацията на Македония. Всички български училища и черкви са преобърнати в сръбски или гръцки. Сърбите отидоха по-нататък. Те създадоха драконовски закони за убиване духа на българската интелигенция, на българското население. Всеки, който се провини даже неумишлено, да скъса телеграф, да развали железни релси или пък се намери у него оръжие, ще бъде осъден на строг затвор. А тези, които укриват и не донасят на правителството, ще се наказват чрез изселване с цялото семейство. Изпъдените владици от Македония разправиха на комисията в София, че им била поднесена за подписване декларация, с която сами се отказват от епархията си и доброволно заминават за София, а на българското население – че стават сърби, каквито са били по-напред, но вследствие терора на комитета насилствено са били побългарени. Повече от две хиляди български учители, свещеници и граждани са хвърлени в разни тюрми с цел да се убие духът им. А други, с по-слаб характер, прегръщат новото положение, за да се отърват от жестоките изтезания на „Черна ръка – Мъртва глава”, партия за убиване и изтребление на българската интелигенция. Български екзархийски учители бидоха изпратени в Белград да се фабрикуват изкуствено за сръбски учители, та от една страна, да се покаже пред простото население, че същите тези учители, които по-напред са го учили българско четмо, сега са правоверни сърби, а от друга – след като бъдат заменени със сръбски учители, по-нататък ще бъдат уволнени. Гърците не отстъпиха на своите братя сърби. Те унищожават всичко славянско, горят богослужебните славянски книги, изтриват надписи, а иконата на св. св. Кирил и Методий е предадена на аутодафе; те убиват и арестуват. Нали Македония е населена от гърци и от сърби? Защо тая провинция не я присъединяват и изравнят по права със свободните граждани в Сърбия и Гърция? Защо създават окастрени конституции, като за чужда, населена не със свой народ страна? Защо на тоя народ гледат с подозрение и сега, когато Букурещкият мир им го повери „яко овца на заколение?” (Вж. сп. „Илюстрация светлина”, С., 1914 г.)

Към комисията, за наш късмет, българското правителство командирова проф. д-р Любомир Милетич, „за да й спомага в изпълнението на задачата й в България”. Успоредно с работата си в помощ на комисията проф. Милетич извършва и своя успоредна анкета. Тя ще се окаже впоследствие от полза не само за анкетьорите, но и за установяването на истината, тъй като гръцката страна, уплашена от възможното разкриване на истината за извършените жестокости и от порицаването на „класическата страна демокрацията”, предприема превантивни мерки. Ректорът на Атинския университет Теодор Заимис издава на френски език брошурата „Българските жестокости в Македония”, която разпраща до ректорите на европейските и американските университети. Със сведения за мними български жестокости гърците заливат европейските и световните вестници и списания.

Макар и закъсняла защитната българска реакция е потвърдена и от Карнегиевата анкета. Никога друг път българската контрапропаганда не е била толкова силна, категорична и успешна. На 1 септември 1913 г. е дадено за печат едно необикновено по своя характер издание, без какъвто и да било коментар, а само с кратък обяснителен предговор, факсимилета от документи и техния превод. Това са извадки от писмата на обикновените гръцки войници от 19-и полк на VІІ Гръцка дивизия от заловената войнишка поща при Добринища, Разложко, на 14 юли 1913 г. Гръцката поща е заловена от командваната от подпоручик Футеков 6-а рота от 57-и полк на 11-а пехотна дивизия. Всичките 28 документа ще влязат дословно във вида, в който са отпечатани в българското и френското им издание и в приложението на Карнегиевата анкета.

Жалки останки от някогашния цветущ град Кукуш, разрушен от гърците през Балканската война – 1913 г.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

Следващият сериозен удар срещу гръцката пропаганда и срещу фалшивите гръцки обвинения ще нанесе проф. Л. Милетич, който издава книгата си „Гръцките жестокости в Македония” (1913). В свое писмо от 20 ноември 1913 г. той ще изповяда както болката си от българската трагедия, но така и ще сподели за свършеното пред своя колега и приятел – слависта проф. Ватрослав Ягич, следното: „Когато беше очевидно, че ще пламне нещастната война (ако Сърбия бързо не отстъпи в смисъла на съюзния договор), и когато се уверихме, че и всички в Петербург са настроени против нас, побързах на 16 юни да отида в Петербург и от своя страна да помогна, доколкото мога, да не се лъже общественото мнение в Русия относно решителността на България да не позволява коварно да й отнемат земята, заради която е обявила война на Турция и е дала толкова жертви в тази война! Но за съжаление беше твърде късно! Докато бях на път, войната беше започнала и в Петербург аз цял месец само страдах и страдах, гледайки как с одобрението на целия свят се заробва един народ! Особено ме болеше, като гледах, че ни обвиняват заради някакви жестокости, които точно нашите съюзници – гърците и сърбите – са извършили в страшната си омраза. Българската войска се е намирала в онези области на Македония, където народът е български, и не е могла да има сърце да върши клане над своя собствен народ! На 4 август през Одеса и Варна стигнах до София, където заварих хиляди, хиляди бежанци от Македония, настанени по училища и разни сгради. Моята жена е имала много работа покрай тези наши клетници, които всеки ден прииждаха и стотици от които умираха от глад и умора по пътя. И аз се заех също така да облекча (доколкото мога) нещастието на този невинен народ, от който си записах и много потресающи епизоди, които рисуват варварството и направо зверството на нашите съюзници, особено на гърците. Впрочем, излезе и брошура, издадена от атинските университетски професори от ректора проф. Т. Заимис „Българските жестокости в Македония”. Тогава и аз издадох събрания свой материал под название „Гръцките жестокости в Македония”. Моята книга, която е богата с истински данни за жестокостите на гърците, беше взета от колегите ми като основа на отговора, който нашият миналогодишен ректор проф. Киров ще публикува тези дни от името на българските университетски професори.

македонци

Оценявайки моя труд за фундаментален, колегите са решили да приложат към този отговор в отделен отпечатък и по-голямата част от моята книга. От нея Ви изпратих екземпляр по г-н Дзивгов, който заминава за Швейцария през Виена.” (Вж. Любомир Милетич до Ватрослав Ягич. Писма (1896-1014). Съст. Р. Божилова. С., 1996, с. 363-367.) Най-красноречивите сведения, събрани от проф. Милетич, също ще влязат в Карнегиевата анкета, а както става ясно от неговото писмо до проф. Ягич, книгата му ще стане основа и за отговора на професорите от Софийския университет на гръцките лъжи, който също излиза на френски език от името на ректора на университета проф. Стефан Киров. Разкритията на проф. Л. Милетич не спират дотук. Този невероятен учен със световна известност и авторитет през зимата на 1913 г. през месеците ноември-декември обикаля разорените български краища в Тракия. В резултат на тази обиколка излизат още три негови книги с разкрития за гръцки, турски и сръбски зверства над народа ни. Това са „Историята на „Гюмюрджинската автономия” (1914), „Разорението на тракийските българи през 1913 г. (1918) и „Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година. (1929). И днес те са най-сериозните свидетелства за съдбата на българите и на земите ни за времето през 1912 и 1913 г. Четирите книги на големия учен дават отговор на въпроса какво се е случило с българите през този период и имаме ли основание да се интересуваме за съдбата на населяваните от българи от близо две хилядолетия Македония и Тракия. Те заедно със записаните спомени на участниците в революционното македонско и тракийско движение създават един ценен архив, който и до днес не е загубил значението си като документи за времето от края на ХІХ до първите десетилетия на ХХ век. (Вж. Материали за историята на македонското освободително движение. Издава Македонският научен институт, кн. І-ІХ. Съобщава Л. Милетич, С., 1925-1928; кн. Х – Ст. Аврамов, Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието, С., 1929; кн. ХІ – Революционната дейност в Демирхисар (Битолско). По спомени на Алексо Стефанов (демирхисарски войвода). Съобщава Б. Мирчев, С., 1931.)

македонци

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

Създадените военнопленнически депа-лагери и третирането на българските военнопленници след Междусъюзническата война е и извън всички хуманни норми. Военнопленниците, затворниците и заточениците са избивани, осакатявани, лишавани от здравни грижи, храна и вода, използвани са за робски труд, имената са им заменяни в регистрите с гръцки, за да не бъдат открити от инспектиращите съюзнически и червенокръстки комисии. Задържани са в разрив с договорите и спогодбите, въпреки че там е регламентирано тяхното освобождение.

За дивашкото и извън нормите на всяка човещина отношението на гърците и към българските военнопленниците и заточеници и за незачитането на Международните конвенции относно третирането им след Междусъюзническата война през 1913 г. ще се спрем в друг материал.

Следват текстовете от писмата на гръцките войници, така, както са публикувани още през далечната 1913 г., заедно с оригиналния предговор на тогавашното издание. Към тях прилагаме и фотокопия на гръцките оригинали, както и снимки, на които ще видите пострадали българи от гръцките жестокости.

Цочо В. Билярски

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

ИЗВАДКИ ВЪВ ФАКСИМИЛЕТА

от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г.

 

Предговор

Откъслеците от писмата на гръцки войници, които предаваме тук заедно с български превод, първом бяха публикувани с французки превод на два пъти: най-напред първите 14 писма, които по-долу следват, а по-сетне отделно останалите 14 писма. Сега ги публикуваме всичките 28 писма наедно. Тук предаваме и предговора, който предшествува текста на писмата във втората серия:

Публикуваните по-рано писма, писани от гръцки войници от 19-ия полк, чийто куриер беше заловен от 6-а рота на подпоручик Футеков (57-и полк, 11-а дивизия) при Добринища (Разлог), когато бързо е отстъпвал казаният гръцки полк, могат да дадат на безпристрастния читател ясна идея за всичките деяния, извършени от гръцките войски в населените с българи области, които те са преминали. Тези писма донасят неопровержимо доказателство, че гърците, които вменяваха във вина на българите жестоки и варварски действия, са се предавали на жестокости много по-лоши от тия, в каквито обвиняваха тези последните, като имаха свръх това възможност да представят на света своите собствени злодеяния за дело на българите. Тази възможност те я имаха поради твърде продължителната си окупация на териториите, които те бяха преминали, а също поради обстоятелството, че България, изолирана от останалия свят, не знаеше за обвиненията, които й отправяха, та нито можеше да се защитава, нито да възстанови истината. При все това официални гръцки личности се опитаха чрез чуждестранната преса и особено чрез французката да обявят за нищожна автентичността на публикуваните от нас писма документи. Няма да полемизираме по този въпрос. Оригиналите на писмата ги държим на разположение на всички онези, които биха изказали съмнения за тяхната автентичност, и ние заявяваме, че сме готови да ги подложим на експертиза. Вън от това, оригиналите на тези писма са изучени от компетентни личности в София, които единодушно потвърдиха тяхната автентичност.

Публикуваме и нова серия от писма, заловени в същото време, когато и другите, но изследвани по-късно. Една част от тях беше предадена на чуждестранни кореспонденти, които ги върнаха, след като си послужиха с тях. Освен писмата, които следват, притежаваме един обемист пакет от други писма, съставящи също част от заловената кореспонденция на 19-ия полк.

Колкото и обикновено и простичко да е съдържанието на по-долу публикуваните писма, – тук се касае наистина до писма, писани от прости войници – то установява още по-добре единодушието в чувствата на техните автори, удивителния начин, как те признават, че са изгаряли български села, че са убивали жени и деца, секли пленници, и всичко това не само от една-единствена омраза към този „проклет народ”, както те се изразяват (вж. писмата № № 3 и 4), но също тъй и по заповед на висшето началство (вж. писма № № 1 и 3). Ако са били такива заповедите на висшите гръцки военачалници – да се предпише изрично на войниците да горят селата и да убиват беззащитните българи, ако къмто омразата, която гърците хранят към българите, се прибавят разпорежданията, направени, за да се насърчи престъплението и да му се осигури безнаказаност, няма какво повече да се питаме кои са истинските автори на всичките ужаси, приписвани на българите. Тежка е отговорността на тези, които, като знаеха за жестокостите, извършени от гърците, – тъй като те са ги заповядали, – си позволиха да обвиняват и да клеветят българите! Ако, при всичко това, българите са били „чудовища в човешки образ”, както ги нарекоха от високо място, „ако трябва да бъдат заличени от листата на цивилизованите народи”, коя е тогава категорията, в която трябва да бъдат зачислени тези, които по тяхно собствено признание са ги надминали в жестокост?

Ние никога не сме престанали да твърдим, че жестокостите, приписвани на българите от гърците, в действителност са били извършени от тези последните и че са представени в чужбина като дело на българите! Да изкривяват фактите, ето какво гърците, служейки си със своето добре известно вероломство, бяха въздигнали в система. Много характеристичен в това отношение е случаят с българския свещеник от село Круша, Серска околия, заклан от гърците, а сетне трупът му фотографиран и представен като труп на гръцки свещеник, уж заклан от българи. И този случай на подставка не е единствен. Вследствие на една такава мистификация французкият публицист Rene Puaux твърдеше, че е присъствувал на погребението на гръцкия владика от Сяр, който и сега още се радва на превъзходно здраве. От друга страна в Цариград е била отслужена панихида в памет на Дойранския владика, който днес се намира тъкмо в турската столица.

Гърците обвиняват българите за извършени жестокости в Сяр, в Демир Хисар и в Доксат. Ала в тези местности българските войски действуваха не от жестокост, нито от чувство на отмъщение, – макар че гърците нищо не пропуснаха, за да ги предизвикат, – но само вследствие на въоръжения бунт на гръцкото население и на андартите, които в боеве ред бяха открили огън против българските войскови части. Събитията в тази местност се извършиха по един съвсем друг начин от тоя, представен от гръцката версия: близо е часът, в който истината по този пункт ще бъде възстановена.

В Сяр самите гърци се предадоха на жестокости. Показанията на свидетелите и на жертвите на тези жестокости, спасени по чудо, потвърдяват точка по точка – и по един също тъй категоричен начин, както писмата на простите войници – неокачествимите дела, в които гърците от Сяр, предвождани от техния владика, са се провинили спрямо българите, които бидоха изклани в зданието на гръцкото училище, преобърнато в касапница. Свидетелите на тези ужасни дни се намират в България и всякой може да провери техните показания. Те са били разпитани и от чужденци, чиято безпристрастност е удостоверена, а техните рани – изследвани от специалисти.1

Ние откриваме тези неоспорими факти и обвиняваме гърците в тези ужасни престъпления. Анкетната комисия Карнеджи, чиито членове са видни личности и се ползуват с голям авторитет, ще изучи нашите главни точки на обвинението и така ще може да се възстанови истината, макар че гърците, също както и сърбите, боейки се от резултатите на една безпристрастна анкета, употребяват всичките си усилия, за да задушат делото на комисията.

Освен горните факти, за които намираме самопризнанието в писмата, които публикуваме, да не забравяме, че масовата емиграция на населението от Мелник и други някои места, което е избягало, както претендираха някои французки вестници от българите, уж палейки собствените си къщи, не е нищо друго, освен една хитрост, измислена с цел да се прикрият по-раншните опустошения, извършени от гърците, и да се заличат по този начин всички следи на престъплението. Емиграцията, за която е дума, е една насилствена емиграция. Но и да беше истина, че населението в Мелнишко само, със собствените си ръце е подпалило къщите си2, как би се обяснил тогава фактът, че гръцките войски, които се намирали на самото място, не са взели никакви мерки да предупредят или най-малко поне да ограничат делото на разрушението?

Някои видни гръцки личности, много затруднени от неочакваните открития, които съдържаха публикуваните по-преди писма, мислеха, че трябва да изместят въпроса, претендирайки, какво българите поддържали чрез подобни публикувания враждебния дух на миналото, върху което би трябвало да се тури завеса на забравата.

Обаче тези господа изпускат из пред вид, че гръцката преса и високопоставени личности в Гърция не престават да публикуват анкети по повод на измислени престъпления, приписвани на българите. Чрез подобни издания като настоящето ние не желаем никого да предизвикваме; но като смятаме, че това е наше право, както и наш дълг, ние искаме да възстановим истината и да отблъснем клеветите, чрез които мислеха, че могат да запетнят нашата чест и нашето добро име.

София, 1/14 септември 1913.

–––––-

1 Понеже тези дни излиза отделно съчинение от проф. д-р Л. Милетич, което донася богат обвинителен материал по гръцките жестокости, в това издание се изоставят няколкото показания на спасили се от клането в Девическата гимназия в Сяр, които бяха обнародвани като прибавка към 2-рата серия на гръцките писма.

2 Сега, след като българските власти пак заеха Мелник, се констатира, че Мелник никак не е изгорял: градът стои цял, а само 2-3 български къщи са изгорени от гърците и то при навлизането им в Мелник.

 

№ 1.

Родопи, 11 юли 1913.

 

[…]

Тази война беше много жестока. Ние изгорихме всички изоставени от българите села. Те опожаряват гръцките села, а ние – българските. Те колят, но и ние колем, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха в ръцете ни, опитаха манлихерката. От 1200 затворени от нас в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмниците и навсякъде, гдето минахме, не сме оставили ни корен от тази раса.

[…]

Целувам ви нежно,

ваш брат и съпруг

Спилиотопулус Филипос.

 

№ 2.

Г-н Панаги Левенти

Доктор Аливерион

(Евбея).

[…]

Прилагам тук също поздравителното писмо на моя командант г-н Контогири; той в него хвали моя взвод, който във време на краткото няколкодневно спиране на нашата дивизия бе получил заповед да настъпи на север от Сер, та завързахме сражение с българските комитаджии, които разпръснахме, след като убихме по-голямата част, опожарихме двете села Дутли и Баница, застреляхме опасните комитаджии и прекарахме под огън и нож всичко, освен жените, децата, старците и църквите, и всичко туй без съжаление ни милост, с жестоко сърце, изпълнявайки една още по-жестока присъда.

Мерокостеница, 12 юли 1913.

От аванпостовете на армията.

Целувам теб,

както и другите

(нечетлив подпис) фелдфебел.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

македонци

македонци

македонци

№ 3.

Г-н Сотир Папайоану

в село Витциано, община Итику,

Трикала в Тесалия.

Река Несто, 12 юли 1913.

[…]

Тук в Броди (Вронду) заловихме 5 българи и едно младо момиче от Сер. Затворихме ги и задържахме в един каракол (полицейски участък). Момичето е убито; българите също се настрадаха: още приживе им извадихме очите.

Целувам ви: Кости.

 

№ 4.

Българската граница, 11 юли 1913.

 

Драги брате Йоани,

[…]

Тук, гдето живееха архикомитаджии, ние всички изклахме, и местата, които преминахме, ще останат в паметта ми.

Фелдф. Клетанис.

№ 5.

Родопи, българска граница.

11 юли 1913.

 

Брате Мицо,

[…]

И от Сер до границата ние опожарихме всичките български села. […]

Адресът ми е същ: 7-ма дивизия, 19 полк, 12 взвод, Родопи.

Иоан Христо Тцигаридис.

№ 6.

Нестос, 13 юли 1913.

село Банста (Баница).

 

[…]

Ако искаш да се осведомиш върху местата, които преминахме, то всичките бяха български села, на които населението избяга. Тези, които останаха, са окълцани от малнихерките; ние изгорихме няколко села. Същата участ сполете българите и от към сръбска страна. (Заб.: Последните три думи фигурират в оригиналното писмо, но липсват във факсимилето.)

Фелдф. Накис.

 

№ 7.

В пустиня, 12 юли 1913.

 

[…] в българска територия ние побеждаваме българите, които постоянно отстъпват и скоро ще бъдем на път за София. Ние ги озверихме, като опожарихме селата и там, гдето намираме един или двама, ние ги избиваме като врабчета.

Твой брат Георги (името нечетливо).

Пиша ви набързо.

 

№ 8.

Зисис Кутумас на Никола Кутумас.

 

[…]

Пиша ви сега върху войната, която отворихме на българите. Ние ги победихме и завзехме турско-българските граници. В местата, които окупирахме, не остана нито един българин. Те избягаха в България, а ние изклахме тези, които останаха. Освен това опожарихме селата. Не остана нито един българин. Но само Господ знае какво ще стане. Няма какво друго да ви пиша. Аз, ваш син, Зисис Кутумас. Много поздрави от страна на Тимиос. Той е добре, както и всички млади хора, които са тук.

12 юли 1913.

№ 9.

Печат на комендантството на обществената безопасност в Солун

Г-н Захари Калианис

Ерфос-Милипотамос

Ретимнон в Крит.

Родопи, 13 юли 1913.

 

[…]

Опожаряваме всички превзети български села и убиваме всички българи, които ни паднат в ръка. Превзехме Неврокоп, хубаво посрещнати от турците, от които мнозина дойдоха при нас, за да се бият срещу българите. Нашата армия се срещна със сръбската и румънска армии, които са на 32 километра от София. Колкото за нас, ние се намираме близу до старата граница.

Ф. З. Калианис.

 

№ 10.

15 юли 1913.

 

Брате Сотире,

До момента, в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия. Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коле всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае, как ще се завърши тази история, времето да […] се е повърнало, за да се изядем помежду си.

[…]

Целуваме те твой брат Панагис Бегликис.

Пиша ви набързо.

 

№ 11.

На българските граници,

12.VII.1913.

 

[…]

Там, през където минаваме, ни котка не може се промъкна. Ние опожарихме всички български села, през които минахме. Не мога по-хубаво да ви го представя.

Любещият ви брат

Георги, ефрейтор.

Адресът ми е следният:

За ефрейтора Стергион Георги

12-ти взвод, 3-ти баталион, 19-ти полк,

7-ма дивизия – следа.

 

№ 12.

Родопи, 13 юли 1913.

 

Драги ми Леонидас,

Бъди добре, тъй както съм и аз. Туй е, което желая за вас. Аз получих писмо ви, което ме много зарадва. Получих също и от Аристида, който е добре и пише, че него също са го зачислили във войската, нещо, което ме огорчава, защото моите болки не могат да се смекчат от сълзите, защото всичко е загубено, защото ти не можеш си представи, как се постъпва във войната. Изгарят се села и хора, но и ние също опожаряваме и вършим по-грозни работи от българите.

Поздравявам ви, ваш брат

Тома Запантиоти.

 

№ 13.

За гръцката армия като спомен от турско-балканската война.

Печат на комендантството на 19-и полк.

Г-н Димитър Хр. Тцигариди

в Мексиата

Хипати-Фтиот

Коприва, 11 юли 1913.

 

[…]

Дадоха ми 16 пленника, за да ги предам на дивизията, а аз доведох само двама. Другите бяха погълнати от тъмнината, изклани от мене. […]

Нико Теофилатос.

 

№ 14.

В България, 13 юли 1913.

 

[…]

Каква жестока война се води с българите! Ние всичко им изгорихме, селата и хората, т. е. ние ги колем. Голяма жестокост. Страната е наводнена от българи. Ако питате, колко млади момчета гърци са загинали, числото надминава 10 000 души. […]

Ваш син Тсантилас Николаос.

P.S. Пишете ми за свикванията, които стават. Изглежда, че скоро ще свикат и старците. Анатема на Венизелос.

№ 15.

Георги Д. Карка

войник

1-ва секция на Санитарното отделение, 9-та дивизия

в Аргирокастро (Епир).

От реката Нестор (Nestos, сир. Места)

12 юли 1913.

 

Здравей, брате Георги, слава Богу, след пет сражения, които дадохме, здравето е добре. Знай, че нашата дивизия достигна до реката Нестор, което ще рече до старата българска граница, и кралската войска мина тази граница. По заповед на краля, ние изгаряме всичките български села, защото българите са изгорили хубавия град Серес, Нигрита и много гръцки села. Ние се показахме много по-жестоки от българите, ние изнасилихме всичките срещнати млади момичета. Нашата дивизия взе 18 топа в добро състояние и 2 развалени, всичко 20 топа и 4 митральози. Нещастието на българите е неописуемо, както и тяхното бягство. Ние всички сме здрави с изключение на К. Колуриоти, ранен в сражението при Нигрита и Еванг. Македонеца, ранен от нож на аван-постовете, но и двамата са леко ранени. Поздрави съотечествениците и приятелите; макар че преминах през толкова страдания, слава Богу, не ме е страх от българите, взех си, което ми се дължеше за всичко, което трябваше да понесем от българите в Пангайон.

Поздравлявам те, N[…] (нечетливо) […] Цервас.

Следват няколко нечетливи подписа.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

№ 16.

Господин

Аристиди Танасия

до Камниати

Община Атаману,

Трикала, Тесалия.

14 юли 1913.

 

Драги братовчеде, здравей. Получих Вашето писмо от 1-и т. м. и съм твърде доволен, че сте здрав, както сме, впрочем, и ние също, до този момент. Знай, брате Аристиди, всичко, което ние претърпяваме през тази гръцко-българска война, ден и нощ преминаваме местностите на България и даваме на всеки момент сражения; но този, който ще остане жив, ще бъде мъченик […] Драги братовчеде, ние тука горим селата и убиваме българите, жени и деца. Знай още, че нашият братовчед Г. Кирицис е леко ранен в крака и че всичките други наши роднини и приятели са здрави, както и нашият зет Ияни. Поздрави от моя страна баща ми и майка ми и всички у вас, както и братовчедка ми Олга. Това е всичко, което мога да ти кажа.

Прегръщам те от все сърдце, ваш брат

Атанас Ат. Патрос.

№ 17.

От гръцката армия герб) в спомен на турско-балканската война.

Господин

Георги П. Сумбли

Мегали Анастасова

Алагония Каламас

Родопи, 12 юли 1913.

 

Драги родители,

[…]

Ние ходихме в Неврокоп, там също ни чакаха, защото също и там ние водихме сражение през целия ден и ги преследвахме до едно място, гдето ги атакувахме на нож и им взехме 18 топа и 6 митралиози. Те можаха да избягат и ние не успяхме да ги пленим. Ние хванахме само няколко, които убихме, защото такива заповеди имаме. Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса. Сега сме на българската граница, и ако не искат да се поправят, ще идем в София.

Прегръщам ви

Ваш син Перикли Сумблис, 7 дивизия,

19 полк, 12-та рота Солун.

 

№ 18.

Господин Христофор Кранеа,

Улица Аристотел и Епир, № 48, Атина.

Родопи, 14 юли 1913.

 

Драги брате Христофоре, здравей

[…]

Пиша ти от Родопите, българска местност, на два часа от старата българска граница. Ако даде Господ да живея, ще ти пиша още. Не зная, колко още ще напредваме в българска територия и дали ще трябва да водим още сражения, както и не зная още, какво съпротивление ще срещнеме. Ако не преживея тази война, моля Всемогъщия да ви даде голямо утешение, особено на нашата майка и на нашите родители, но аз се надявам, че Бог ще ме запази. Изпратих на по-добър свят няколко мечкари.1 Преди няколко дена Васил Христу, кръстникът, се упражняваше да стреля върху 8 комитаджии. Ние хванахме от тях петдесет, които си разделихме. Аз получих в моя дял 6 от тях и ги „очистих”. Това е всичко, което имам да ти кажа. Поздравлявам те.

Брат ти: Димит. Кранеас.

––––-

1 Епитет, даден на българите.

 

№ 19.

Господин Георги Н. Иникаки

във Вари-Петро, Кидония

Канеа, Крит.

Македония, 12 юли 1913.

 

Драги Георги,

Най-сетне напреднахме и заехме моста на Струма. Имаше много българи, скрити в разни места. След като заехме моста, всекидневно намирахме мнозина от тях и ги убивахме. Българите изгориха моста, за да спрат нашия поход към Серес.

Поздравлявам Ви.

Ф. Валантинаки.

Моят адрес е: Стилиан Валантино, 19-и полк, трета дружина 9-та рота, 7 дивизия, Македония.

№ 20.

За Господин Никола Харгалупа

Ксилокастро

Трикала

Коринт

Родопските планини.

 

Драги брате Никола, със здравето съм добре, желая ви също подобно. Намираме се близо до българските граници. Напредваме постоянно и караме неприятеля да бяга […]

Като минаваме през българските села, ние ги подпалваме и опустошаваме всичко.

Прегръщам ви, ваш брат А. В. Тодоропулос.

(Адреса ми е същия).

Родопските върхове, 18.7.1913.

№ 21.

Госпожа Ангелики К. Лиуиди

в Манастираки; Акарнания

Ксиромера – Воница.

Родопите, 13 юли 1913.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

Драга мамо, пращам ти своите поздрави. Аз съм здрав […] ние сме длъжни, такава е заповедта, да изгаряме селата, да избиваме младите, като не щадим освен старците и децата и непълнолетните. Но страдаме от глад.

[…]

Поздравлявам ви

Ваш син Жан Лиуидис.

№ 22.

Господин Христо Гиопра

в Петрило, община д’Аргитеа

Кардица, Тесалия.

Река Нестос, 13 юли 1913.

 

Драги родители, поздравлявам ви, аз съм добре и ви желая също добро здраве […]

Ето истинска война, а не такава, както с турците. Бием се ден и нощ и изгорихме всичките села.

Поздравлявам ви

Камбас Николаос.

№ 23.

Критски независим полк,

12-та рота, за младшия фелдфебел Ем. Н. Логияди

в Леасковики, Епир.

Добринища, 12 юли 1913, сутрин.

 

Отговарям днес на вашите писма от 22 май и 21 юни, които получих […]

Имахме малко сражение близо при Струма с бежанците1 от Кукуш и от Лахна. Артилерията ги косеше по пътя. Трябваше да вземем моста, който те изгориха в тяхното отстъпление към Серес.

Това писмо е изпратено от Мехомия.

Поздравлявам ви

Е. Н. Логиядис.

–––––

1 Сир. с българското население от Кукуш, от което останалите живи са избягали в България.

 

№ 24.

Господин Димитри Коскинаки, Милопотамо

Ретимно, Крит.

Неврокоп, 12 юли 1913.

 

Драги братовчеде, здравей. Аз съм добре и ти желая добро здраве[…]

Ние изгорихме всичките български села на пътя си и вече стигнахме старите граници на България.

Прегръщаме ви.

Ваш братовчед: С. Калигепис

(не твърде четливо).

 

№ 25.

За гръцката армия. (Герб).

 

Нямам време да ти пиша по-дълго; тези работи, ти ще ги намериш навярно във вестниците […]

Това, което правим на българите, е неописуемо, както и на българските селяни, – една касапница; няма български град и село, които да не са изгорени. Аз съм добрe, братовчеда С. Коловелонис също. Прегръщам те сърдечно.

Твой брат Н. Бриния.

11 юли 1913.

 

№ 26.

Българската граница, 11 юли 1913.

 

Брате Анастасе, Здравей, желая ти добро здраве. Не се безспокой, добре съм. Ние имахме много сражения, но Господ запази живота ми. Ние имахме едно сражение в града Неврокоп и зехме 22 топа и много плячка. Никъде не могат да устоят пред нас, а бягат навсякъде. Ние убиваме всички българи, които падат в ръцете ни, и горим селата. Нашите страдания са неописуеми […]

Ваш брат Никола Ангелис.

Прегръщам ви и целувам ръката на баща си.

 

№ 27.

В Добрунци, 13 юли 1913.

 

Драги брате,

[…]

Тука всички села са български и населението е избягало, не иска да се подчини. Ние горим селата и ги разрушаваме, нечовешко дело; трябва ли да ти казваме, брате, че всички българи, които пленяваме, – няма зло от туй – ги прекарваме под нож.

Пръгръщам те.

Твой брат Ал. Д[…]геас (нечетливо).

№ 28.

Баница, 11 юли 1913.

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

Драги ми Леонидис, здравей.

[…]

Не намираме книга, за да ти пиша, защото тука всичките села са български и всичкото население бяга. Ние изгаряме всичките техни села, не срещаме жива душа. Известяваме ти, че се намираме съвсем близо до старите граници на България. Ние окупирахме цяла Македония, без Тракия.

Чакам бърз отговор.

Ето адреса ми: Капорал Георг Коркоци,

19-и полк, 3-та дружина, 11-та рота, 7-ма дивизия,

там дето се намира тя.

Публ. в Извадки във факсимилета от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г., 52 с.

македонци

македонци

македонци

македонци

 

 

 

македонци

 

 

 

 

македонци

 

 

 

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

 

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

„Македонци“ или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

македонци    македонци  македонци македонци   македонци македонци  македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци    македонци  македонци македонци   македонци македонци  македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци    македонци  македонци македонци   македонци македонци  македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци    македонци  македонци македонци   македонци македонци  македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци    македонци  македонци македонци   македонци македонци  македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

 македонци

македонци

македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

 македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

македонци  македонци  македонци македонци  македонци  македонци  македонци  македонци  македонци

Петър Низамов
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]