През 70-те години Тодор Живков на официална среща с гръцкия президент Караманлис, към когото се обръщаше като към най-близък приятел, направи една декларация, която и днес е трудно да бъде обяснена. Той заяви, че България няма никакви териториални претенции към Гърция и никакви нерешени и спорни въпроси с нея. Тогава се питахме дали Живков не знае историята или причини от друго естество го принуждаваха да говори неистини, още повече че по отношение на македонския въпрос той беше направил пробив във външната политика на социалистическа България, лавирайки между различни международни, а и вътрешните фактори. Такива гласове се чуват днес и от наши професионални историци, а да не говорим за някои чуждестранни изследователи, които лансират неверни и ненаучни тези, а понякога дори и нагли лъжи. А напоследък бяха отпечатани гръцки и турски изследвания, в които се говори за български геноцид над гръцкия и турския народ и се провежда даже масирана антибългарска кампания за избиването на евреите във Вардарска и Егейска Македония и в Тракия.

Наскоро имахте възможността сами да прочетете разказа на солунския евреин Рафаел Камхи за ролята на гърците за изтребването на солунските евреи през 1943 г. Досега няма никакъв отговор на написаното от Камхи, въпреки че той посочва истинските виновници, а само бяха предприети безразборни, но организирани контраатаки, изградени на лъжи, полуистини и чисто манипулативни писания и публични сборища. А скопските измамници дори издигнаха монумент на Холокоста, навярно по-голям и от Соломоновия храм, но при тях всяка простотия е доведена до крайност и впечатлява с грандиозността си. Но отново да се върна на въпроса – чакаме гръцкия отговор на фактите, разказани от Камхи, тъй като той посочва не само имената, но и адресите на гърците, които са грабили еврейски ценности, свещени книги и предмети, и как евреите са ловени и продавани като животни. В тази акция участва и главният солунски равин Цви Коретц. Какво стана с вековните еврейски гробища, синагоги и квартали в Солун? Чакаме истината по въпроса! Проверете изложените факти от Р. Камхи и отговорете! Но геноцидът, който преживяха гръцките евреи през 1943 г., тридесет години по-рано, през 1913 г. беше приложен над българите. Ето къде се дянаха българите от Егейска Македония и Западна Тракия, ето как се изпариха и какво стана с тези, които останаха на „милостта” на внуците на Василий ІІ Българоубиец? А какво стори „славната” гръцка армия и в българските земи в похода си на север? По-нататък ще ви разкажем и как изклаха над 200 българи и българки в Серската девическа гимназия, след като преди клането им прибраха дори и джобните пари и часовници. А сред тях имаше и евреи. Тази акция се ръководеше от гръцкия Серски митрополит Апостол, достоен продължител на гръцкия Костурски митрополит Каравангелис.

Документален филм за Петър Низамов с бюджет 200 000 ЕВРО скоро ще е по кината

Гръцки плакат от 1913 г.

“Македонци” или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

За да се внесе известна яснота и да се покаже истината за това, какво се случва в Егейска Македония и Тракия през 1913 г., това е поводът да предложим на просветената публика – наша и чужда – този кратък материал, който по-нататък ще бъде последван от други материали. Ако войната наистина е варваризъм, то гръцките действия са върхът на този варваризъм и десетилетия преди най-жестоката война в човешката история – Втората световна война, и сръбските злодейства през 90-те години на ХХ век в Босна, Херцеговина и Косово. Те – гърците, първи практикуват масовото изтребване и жестокости над чуждоезичното за тях българско население и прилагат тактиката на опожарената и изпепелена земя. И през 1913 г. заедно с българите в българските градове и села в Егейска Македония и Тракия на тези жестокости са подложени и еврейските ни сънародници от тези краища. Приложените по-долу автентични гръцки свидетелства ще представляват интерес за всички, които се интересуват от военните и дипломатическите отношения на Балканите, тъй като тази тема досега беше премълчавана, а на страниците, които са й посветени в историите на балканските народи (наши и чуждестранни), тя е представена невярно или е отминавана тихомълком.

Съдия Марина Мавродиева върна комунизма в Бургас докато влизахме в Шенген

С тази статия искам да поставя преди всичко въпроса дали можем да говорим за български малцинства в Гърция, Турция и Македония. Живели ли са и живеят ли такива на тяхната територия и какво се е случило, за да няма днес там българи, или ако има, да не смеят да го покажат? Ако разгърнем старите книги и документи, ще видим, че това население преди всичко е изклано, а който е можал да се спаси, то е било след мъчително бягство към обетованата българска свободна земя. Дали са се преселили всички българи от тези краища, съобразно договорите и двустранните спогодби, когато е имало и размяна на населения, след Първата световна война? А тези, които са останали да живеят там, въпреки геноцида, има ли случаи, когато да са изявили своята българска националност при официалните преброявания, или при други случаи? Къде са българските гробища, къде са техните религиозни храмове, училища, читалища, библиотеки? Могат ли да учат и да общуват на родния си език? Издават ли вестници, списания и книги на своя език? Имат ли радио- и телевизионни предавания? Изобщо смеят ли публично да кажат, че са българи? Къде са хелзинкските и другите човеколюбиви международни комитети и организации да проучат тези въпроси и да дадат публично отчет или да сигнализират пред съответните държавни и международни правозащитни учреждения и организации? Знаят ли днес потомците на бежанците от Тракия и Македония как са се добрали бабите и дядовците им до България през 1913 г., или са останали слепи за истината от документите и книгите и глухи за техните разкази. Обикновените хора от родовете на бежанците и преселниците само от имуществени и компенсационни въпроси ли се интересуват, или искат да знаят и истината, както и защо не могат да се върнат по родните места на дедите си. На някои от тези въпроси отговор даде „Македонският мартиролог”, който издадохме в поредицата на „Сите българи заедно” през 2005 г., а на другите ще дадем отговор с новата, подготвена вече за печат книга, от която сега ще ви цитираме само една малка и незначителна по обем част.

Гръцки плакат от 1913 г.

Петър Низамов предизвика Pulse Фитнес Галерия Бургас на състезание по обща физическа подготовка

Работейки по нея, всичките текстове минаха пред очите и през съзнанието ми няколко пъти и определено мога да кажа, че тя стои на първо място сред всичко най-ужасно, което съм прочел по отношение на съдбата на нашия народ. Пред очите ми винаги беше видението от запечаталите се в паметта ми офорти на Франциско Гоя „Ужасите на войната”. Като че ли великият испанец е изобразил ужасите, които ще сполетят нашите сънародници в Егейска Македония и Тракия сто години по-късно. Не вярвам гръцките злодеи и варвари да са познавали творчеството на Гоя и да са подражавали на развихрилите се злодеи през испанската съпротива от началото на ХІХ век. Гръцката родова памет е запазила спомена за ослепяването на цар Самуиловите войници от времето на император Василий ІІ Българоубиец и дадените нареждания от новия българоубиец – крал Константин, подтикват към злодейства над мирното население озверялата гръцка паплач. Но по времето на Самуила ослепените са били само войници, а в началото на ХХ век тази съдба е постигнала всеки, който се е наричал българин и е имал нещастието да попадне в гръцки ръце. Само погледнете гръцките плакати, отпечатани в Карнегиевата анкета, как призовават гръцките войници да прегризват гърлата и да вадят очите на българите, и ще намерите потвърждение и в по-долу публикуваните материали, написани от ръцете на обикновените гръцки войници.

Гр. Кукуш – общ изглед

Ответен удар: След предизвикателството към Pulse Fitness Галерия Бургас спряха картата на Петър Низамов в залата

Това, което последва след заповедта на „престъпния безумец” и грандоман цар Фердинанд І в дните след злополучната дата 16 юни 1913 г., трудно може да бъде описано и разказано днес, без да се разровим в старите документи, публикации и снимки. Съдружници на гръцката войска в това неосъдено още престъпление бяха гръцкият андартски и турски башибозук, а и гъркоманите власи. Това, което сполетя българите от цветущите македонски и тракийски български градове и села, беше в истинския смисъл на думата геноцид спрямо нашия народ. Това беше етническо прочистване, упражнено спрямо българите от съмишлениците гърци и турци в Македония и Тракия. Погърчването и потурчването през лятото и есента на 1913 г. беше изоставено и беше заменено с по-ефективните масови кланета, гаврене с вързани хора и трупове, изнасилвания и осакатявания с цел да бъде изтребено и прогонено българското население. Където минеха тези озверели пълчища, оставяха след себе си опожарени и изгорели градове, села, къщи, плевни, хамбари и ниви с посеви. Тези, които наричаха себе си християни, опожаряваха българските черкви заедно с намерилите в тях подслон и скривалище български селяни, също православни християни. Но това сполетя и българите католици от Кукушко, Дойранско и Гевгелийско. Едва ли от времето на Атила и неговите хуни и от завладяването на Югоизточна Европа от османлиите беше се случвало нещо подобно. Такова изтребление на българите никога не беше ставало така масирано, както през лятото и есента на 1913 г. Този погром над народа ни ставаше едновременно от всички страни на отечеството ни. Колеха, изнасилваха, осакатяваха и прогонваха от родните места народа ни и опожаряваха неговите имоти – турците в Източна и Западна Тракия, гърците в Егейска Македония и Беломорието, сърбите във Вардарска Македония и румънците в Южна Добруджа. Искам да предложа на вас, читателите, след като прочетете по-долу приложените гръцки войнишки писма, да се опитате да откриете дали има покритие с това, което беше сторено на народа ни от гръцките злодеи със следните членове от Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид. В резолюция 96 (І) от 11 декември 1946 г. геноцидът се определя като „престъпление против международното право, против духа и целите на Обединените нации и е осъден от цивилизования свят”. Първите 4 члена от Конвенцията за това престъпление срещу човечеството, за което международното право казва, че няма давност, гласят:

„Член 1: Договарящите страни потвърждават, че геноцидът, независимо от това, дали е извършен в мирно, или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратят и наказват.

Член 2: В настоящата конвенция под „геноцид” се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава: а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата; в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти; г) мерки за предотвратяване ражданията на групата; д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

Треньорите на Pulse Фитнес Галерия Бургас първо приеха предизвикателството а после не дойдоха да се състезават

Член 3: Ще бъдат наказуеми следните действия: а) геноцид; б) заговор за извършване на геноцид; в) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид; г) опит за извършване на геноцид; д) съучастие в геноцид.

Член 4: Лица, които са извършили геноцид или което и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат наказани, независимо от това, дали са правителства, държавни служители или частни лица.” (Вж. Сборник от международни документи, 1992).

Този геноцид спрямо народа ни, изпълнен точка по точка, както е отбелязано в конвенцията, не само не беше порицан от хуманна Европа и света, а даже след сключването на грабителския Букурещки договор (28 юли 1913 г.) коварният ни и крадлив коронован съсед, румънският крал Карол, беше поздравен от почти всички монарси като умиротворител на Балканите, а нашите самозабравили се освободители в лицето на руския император Николай ІІ публично го наградиха и титулуваха.

Спортни цели през 2025 година на Петър Низамов

“Македонци” или българи са изселвани от Егейска Мкедония?

Жалки останки от някогашния цветущ град Кукуш, разрушен от гърците през Балканската война – 1913 г.

Че там, на Балканите, се извършва едно голямо престъпление срещу българския народ, това за пореден път намери отзвук само в далечна Америка. Престъплението срещу народа ни през 1913 г. остана ненаказано и непоправено, въпреки категоричността на безпристрастната Карнегиева анкетна комисия. От американската Карнегиева фондация през юли 1913 г. е съставена международна анкетна комисия в състав: д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), барон д`Естурнел дьо Констан, сенатор, и Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите (Франция), д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист”, и д-р Хенри Н. Брайлсфорд, журналист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия), и д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ). След няколкомесечна усилена работа докладът на комисията е подготвен и отпечатан в началото на 1914 г. (Вж. Другите балкански войни. Изследване на Фондация „Карнеги” от 1913 г. в историческа перспектива с нов увод и размисъл върху съвременния конфликт на Дж. Ф. Кенан. С., 1995, 408 с.) Въпреки направените констатации в него, не са предприети никакви действия за наказване на държавите, обвинени в престъпления срещу човечеството. Първата световна война хлопа на портите и е започнало преразпределението на силите. Настава време за печелене на съюзници в новата световна касапница, а не за отблъскване на евентуалните такива и кой тогава би помислил да търси виновниците за българския погром. Гръцката и сръбската страна отхвърлят категорично заключенията на Карнегиевата комисия и докладът остава и до днес само като паметник за извършения геноцид над народа ни.

Скара на дървени въглища ще има на коледния базар на площад “Тройката” в Бургас от 1 Декември до 1 Февруари

За това какво се беше случило и се случваше с българите в заграбената от гърците и сърбите Македония най-точно говори членът на анкетната комисия проф. Павел Милюков в едно свое интервю, озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония” през 1914 г., което ще цитирам по-долу:

„В настояще време гърци и сърби употребяват всички простими и непростими средства за денационализацията на Македония. Всички български училища и черкви са преобърнати в сръбски или гръцки. Сърбите отидоха по-нататък. Те създадоха драконовски закони за убиване духа на българската интелигенция, на българското население. Всеки, който се провини даже неумишлено, да скъса телеграф, да развали железни релси или пък се намери у него оръжие, ще бъде осъден на строг затвор. А тези, които укриват и не донасят на правителството, ще се наказват чрез изселване с цялото семейство. Изпъдените владици от Македония разправиха на комисията в София, че им била поднесена за подписване декларация, с която сами се отказват от епархията си и доброволно заминават за София, а на българското население – че стават сърби, каквито са били по-напред, но вследствие терора на комитета насилствено са били побългарени. Повече от две хиляди български учители, свещеници и граждани са хвърлени в разни тюрми с цел да се убие духът им. А други, с по-слаб характер, прегръщат новото положение, за да се отърват от жестоките изтезания на „Черна ръка – Мъртва глава”, партия за убиване и изтребление на българската интелигенция. Български екзархийски учители бидоха изпратени в Белград да се фабрикуват изкуствено за сръбски учители, та от една страна, да се покаже пред простото население, че същите тези учители, които по-напред са го учили българско четмо, сега са правоверни сърби, а от друга – след като бъдат заменени със сръбски учители, по-нататък ще бъдат уволнени. Гърците не отстъпиха на своите братя сърби. Те унищожават всичко славянско, горят богослужебните славянски книги, изтриват надписи, а иконата на св. св. Кирил и Методий е предадена на аутодафе; те убиват и арестуват. Нали Македония е населена от гърци и от сърби? Защо тая провинция не я присъединяват и изравнят по права със свободните граждани в Сърбия и Гърция? Защо създават окастрени конституции, като за чужда, населена не със свой народ страна? Защо на тоя народ гледат с подозрение и сега, когато Букурещкият мир им го повери „яко овца на заколение?” (Вж. сп. „Илюстрация светлина”, С., 1914 г.)

Към комисията, за наш късмет, българското правителство командирова проф. д-р Любомир Милетич, „за да й спомага в изпълнението на задачата й в България”. Успоредно с работата си в помощ на комисията проф. Милетич извършва и своя успоредна анкета. Тя ще се окаже впоследствие от полза не само за анкетьорите, но и за установяването на истината, тъй като гръцката страна, уплашена от възможното разкриване на истината за извършените жестокости и от порицаването на „класическата страна демокрацията”, предприема превантивни мерки. Ректорът на Атинския университет Теодор Заимис издава на френски език брошурата „Българските жестокости в Македония”, която разпраща до ректорите на европейските и американските университети. Със сведения за мними български жестокости гърците заливат европейските и световните вестници и списания.