Поредното неоспоримо доказателство, което намираме за българската принадлежност на днешните северни македонци произхожда не от къде да е, ами от самите сатрапи, които наложиха изкуствената нация е език.
Това е Призив пуснат в Скопие, С.Македония няколко дена преди ген. Толбухин да влезе в Белград от македонски партизани на Тито. Вижте на коя азбука е писан (БЪЛГАРСКАТА) и кой в текста е писан като неприятел – САМО ГЕРМАНЦИТЕ. Няма “Български фашистки окупатори” … Кой наложи този термин да има ексклузивно място в съвременната “Македнска” историография?
Втората световна война в югославска Македония
~ 32 000 български войници в Южна Сърбия и Вардарска Македония (май 1941 – септември 1944)
~300 000 (група армии Е през октомври 1944)
Втората световна война в Югославска Македония започва с нахлуването на Оста в Югославия през април 1941 г. Под натиска на югославското партизанско движение част от македонските комунисти започват през октомври 1941 г. политическа и военна кампания за съпротива срещу окупацията на Вардарска Македония . Официално тогава районът се е наричал Вардарска бановина , тъй като самото име Македония е било забранено в Кралство Югославия.
Окупирана е предимно от български, но също и от германски, италиански и албански сили. Българите, както знаем са посрещнати като освободители.
Първоначално не е имало организирана съпротива, тъй като мнозинството от македонските българи са мечтали от 1878г. да се обединят с Майка България. Започва да нараства едва през 1943 г. с капитулацията на Италия и съветските победи над нацистка Германия. Ключов фактор е и ролята на българските комунисти, които избягват да организират масова въоръжена съпротива. Тяхното влияние върху македонската партийна организация остава доминиращо до 1943 г., когато става очевидно, че Германия и България ще бъдат победени.
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
По това време в Македония пристига специалният емисар на Тито Светозар Вукманович . Вукманович трябвало да активира борбата и да й придаде нова етническа македонска фасада.
Това доведе до възхода на младото поколение антибългарски ориентирани партизански лидери, които бяха лоялни към Югославия. Те формират през 1943 г. Народноосвободителната армия на Македония и Македонската комунистическа партия . В западната част на областта албанските партизани също участват в съпротивителното движение. Същите тези ще се отличат после с нечувана жестокост, когато започват чистките срещу изявени българи в Македония.
След като България сменя страната си във войната през септември 1944 г. , българската 5-та. Армия, разположена в Македония, се придвижва обратно към старите предели на България. Чак тогава започва истинска партизанска борба в Македония. Такава , каквато е имало през всичкото време на нацистката окупация в останалата част на Югославия.
В началото на октомври новосформираната Българска народна армия заедно с Червената армия отново влизат в окупирана Югославия, за да блокират оттеглянето на германските войски от Гърция. Югославска Македония е освободена в края на ноември, когато е създадена комунистическа Югославия . След германското отстъпление, принудено от българското настъпление, наборът на македонци в армията се увеличава значително.
Операцията е наречена Националноосвободителна война на Македония (на македонски : Народноосвободителна борба на Македония, Народноосвободителна борба на Македония ) от югославската марксистка историография , в съответствие с голямата Югославска народноосвободителна война . Някои от бойците също развиват стремежи за независимост на района на Македония , но в края на войната са потиснати от комунистическите власти. Той бележи поражението на българския национализъм и победата на проюгославския македонизъм в района. В резултат на това новите комунистически власти преследват бившите колаборационисти с обвинения в “Голям български шовинизъм “и скъсах всички организации, които се противопоставиха на югославската идея и настояват за независимостта на Македония .
Среща на български войници и македонски партизани в Прилеп, на 9 септември държавен преврат . Командирът на гарнизона полковник Димитър Младенов отказва да се оттегли и остава в града с четниците, като успява да го задържи 12 дни, блокирайки движението на германските войски.
Германска 11-та танкова дивизия настъпва в Югославия от България като част от Дванадесета армия .
Българските войски влизат в Битоля на 21 април 1941 г. Всъщност те са посрещнати като предполагаеми освободители от сръбското владичество, докато пробългарските настроения преобладават в ранните етапи на окупацията. [21]
Окупация и разделяне на Кралство Югославия през април 1941 г. България окупира централната и източната част на Вардарска Македония, а най-западната част е окупирана от Кралство Италия .
Югославски военнопленници, ръководени от български войници и немски бронирани автомобили.
Италианските войски влизат в Охрид на 12 април 1941 г.
Югославски македонски военнопленници в лагер в Тимишоара, май 1941 г., преди освобождението им. Със застъпничеството на българската администрация са освободени повече от 12 000 македонски военнопленници, призовани в югославската армия.
.JPG/1280px-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF_%D0%B2%D0%BE_%D1%98%D1%83%D0%BD%D0%B8_2013_(9).JPG "Македонски Партизани На Тито Пишат На Български Книжовен Език - Позив Към Населението От 1944Г. - Петър Низамов")
Бившето българско полицейско управление в Прилеп е нападнато от Прилепския партизански отряд на 11 октомври 1941 г. Днес обектът е мемориален музей.
Съпротива в Югославия през септември 1941 г. В Македония не се наблюдава реална партизанска дейност.
Приемане на бежанци, избягали от албанската окупационна зона в Македония (Дебър, 1942 г.), в Охрид, българска окупационна зона.
Съпротива в Югославия след капитулацията на Италия , септември 1943 г. В Македония партизанската дейност е съсредоточена в бившата италианска окупационна зона, отстъпена на Албания.
Италиански и български военни на границата между Албания и България в Македония пред демонтирана картечница Шварцлозе.
Партизани от батальон ” Стив Наумов “, създаден през ноември 1943 г. в Горна Преспа .
Поздрав на бившия началник на ВМРО Петър Лесев от новобранци от Българската армия, след назначаването му за управител на Община Кратово през 1943 г. [80] Македонски новобранци формират до 60% от войниците в Българската армия във Вардарска Македония.
Членове на Велешка контрачета през 1943 г. Някои местни жители формират античетнически отряди, за да подкрепят българската полиция и армия в борбата с комунистическите македонски партизани и сръбските четници.
Обществен митинг в освободеното Кичево след капитулацията на Италия в албанската зона, 26 септември 1943 г.
Албански и македонски партизани маршируват с прозрачно. В него пише: “Да живее братството на македонския и албанския народ!”
Силите на Balli Kombëtar в Дебър
Делегати, пристигащи на първата пленарна сесия на ASNOM през август 1944 г.
Светозар Вукманович посреща гръцки и македонски партизани в Караджовата долина (Гърция). Под негово ръководство пробългарският окръжен комитет на комунистите в Македония е разпуснат и те са обвързани с югославските комунисти.
Създаване на нов партизански отряд от македонски партизани при с. Шешково през август 1944 г.
Карта на Балканския военен театър през септември 1944 г. – януари 1945 г.
Българските войски се връщат в Югославия през октомври 1944 г.
Основните български сили влизат в Скопие на 14 ноември. Първи български части влизат в града на 13 ноември
Македонците хвалят освобождението на Скопие през декември 1944 г. Надписът на плаката възхвалява обединението с Югославия.
XV македонски корпус на път за Сирмския фронт през януари 1945 г.
Шаторов е водач на македонските комунисти през 1941 г. Изчезва при неизвестни обстоятелства през септември 1944 г. Има индикации, че е убит от агентите на Тито като политически неудобен лидер. [123]
Панко Брашнаров , първият говорител на АСНОМ . През 1950 г. е арестуван и затворен в трудовия лагер Голи остров , където умира на следващата година.
Методий Андонов, първият президент на АСНОМ и на Народна република Македония. След несъгласие с политиката на нова Югославия е арестуван и осъден на 12 години затвор.
Лазар Колишевски става в края на 1944 г. министър-председател на СР Македония. Той започна политика за пълно прилагане на проюгославската линия и взе строги мерки срещу всяка опозиция.
Паметник на българските парашутисти, паднали в Северна Македония през есента на 1944 г. (София). Македонски източници твърдят, че тогава българите не са водили сериозни битки. [153] Български източници настояват, че по това време в Северна Македония са паднали 2000—3000 войници.
Паметник на освободителите на Скопие, от Иван Миркович, 1955 г. Скулптурата изобразява струпване на комунистически македонски партизани. Цялата композиция е повлияна от принципите на социалистическия реализъм, напомнящи съответния съветски пропаганден стил на изкуството.
