ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 27.12.2000 Г. ПО Н. Д. № 1/2000 Г., ОСНК – ОТНОСНО РЕЖИМА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОЛИЦЕЙСКОТО ПРОИЗВОДСТВО

Докладвано от съдията Л.М

Председателят на ВКС на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателната колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса:

Създава ли разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК особен облекчен режим за прекратяване на полицейското производство или и в този случай е приложим изцяло редът по чл. 237 НПК за прекратяване на наказателното производство след завършване на предварителното производство.

Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, за да се произнесе, взе предвид:

Правната уредба на НПК, в сила от 01.01.2000 г. /ДВ, бр. 70/1999 г./, като отчита тежестта на престъплението, местоизвършването му, особеностите свързани с личността на извършителите урежда два вида дела, по които се провежда наказателно досъдебно производство по общия ред. Това са делата, по които се провежда предварително производство и такива, по които се провежда полицейско производство. Законодателят е отдал различно значение на двете категории дела, намерило израз в различните правила за провеждане на досъдебното и съдебното производство. Идеята му е дела, които не представляват фактическа или правна сложност, с по-ниска степен на обществена опасност и подсъдни на районния съд като първа инстанция да бъдат разгледани при по-облекчена процедура и в по-кратки срокове. Този принцип за бързина на правораздаването се изразява в опростяване на процедурата за провеждане на досъдебното производство, съкращаване на сроковете за разглеждане на делата в съда и за обжалване на постановените съдебни актове и в съкращаване на процедурата по прекратяването им.

Нормите, които уреждат полицейското наказателно производство в двете му форми – чл. 408б НПК имат характер на специални по отношение на общите норми на досъдебното производство и затова във всички случаи, когато даден въпрос е уреден в раздел III, глава 20, озаглавена “Особени производства” следва да намери приложение особената правна норма, а не общата норма, уреждаща същия въпрос в досъдебното производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 414 НПК, която препраща към общите правила и правилата за предварителното производство, само доколкото няма специална уредба в този раздел.

Въпросът за съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на досъдебното производство е уреден по различен начин при двата вида дела. Общата норма на чл. 237 НПК определя реда, по който се прекратява наказателното производство след приключване на предварителното производство – съставяне на постановление от прокурора, изпращането му заедно с материалите по делото на непосредствено по-горестоящия прокурор за произнасяне и изпращане на делото заедно с постановление на съответния нему въззивен съд за окончателно произнасяне по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване. Този сложен фактически състав за произнасяне по чл. 237 НПК, включващ от една страна йерархически контрол върху постановлението на първоинстанционния прокурор за прекратяване на предварителното производство и едва след това съдебен контрол от страна на въззивния съд е изоставен при полицейските наказателни производства. Специалната норма на чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК урежда друг ред за прекратяването им, който е в пълно съответствие с изискването за ограничаване на процесуалния формализъм при делата, по които не се провежда предварително производство. При тях след получаване на материалите от разследването прокурорът съставя постановление за прекратяване на производството и го изпраща на съответния районен съд, за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на прекратяването.

Като препраща директно към съответния съд, без да изисква произнасяне от по-горестоящия прокурор, законодателят несъмнено има предвид реализиране на контрола от страна на съда чрез упражняване на правомощията му така, както са уредени в чл. 237, ал. 6-9 НПК. Решаващият съд, който се произнася по полицейските производства е районният съд. Той разглежда делото по същество и има функционалната компетентност да извърши проверка, свързана с правилността на прекратяването му. Да се приеме противното би означавало районният съд да се лиши от едно законово правомощие, а от друга страна да се припишат правомощия на въззивния прокурор и съответния на него въззивен съд, каквито те нямат. Препращащият характер на чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК “за произнасяне по реда на чл. 237 НПК” следва да се тълкува в смисъл на препращане към процедурата по чл. 237, ал. 6-9 НПК.

Този извод следва от систематическото, граматическо и логическо тълкуване на чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК. Нормата не следва да се тълкува разширително. Ако идеята на законодател, е била във всички случаи на прекратяване на наказателното производство след завършване на досъдебното производство да се прилага общата разпоредба на чл. 237 НПК, той би задължил прокурора да изпрати делото с постановлението си на по-горестоящия прокурор, а не да предоставя функции на съда, несвързани с дейността му по разглеждане на делата. Неоправдано е при едно ускорено и опростено производство, делото да се изпраща на съда, който няма решаващи функции само за да го препрати на въззивния прокурор, след като различните по степен прокурори могат да кореспондират помежду си. Очевидно целта на законодателя не е била такава и на районния съд са предоставени контролни функции върху действията на органите на разследването и прокурора с възможността да се произнася по обосноваността и законосъобразността на прекратяването на полицейското производство.