Какво се случи с българските политемигранти в СССР след Септемврийското въстание ?
Петър Низамов : След Септемврийското въстание през 1923 г. и проваления опит за повторно въстание с атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 г., в царството е обявено военно положение, а военното крило на БКП е разгромено от армията и полицията.
Неговите дейци са или осъдени на “смърт” и публично обесени, или загиват в престрелки с полицията, или бягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в СССР…
Голяма част от тях изкарват годините си в “рая на Маркс” в сибирските лагери на cмъpттa след фалшиво обвинение в противореволюционна дейност и заговор или са uзбuтu по време на сталиновите чистки през 30-те години на ХХ век.
Част от комунистите, избягали в СССР след Септемврийското въстание са още живи, когато немският “Вермархт”напада СССР на 22 юни 1941 г.
Затова Сталин решава да ги използва във войната като първо спешно ги изкарва от трудовите лагери, от където, между другото е бил и маршал Жуков – основният виновник за победата на СССР над Германия през 1945г.
Но тези времена тогава са още далече…
На 7 юли 1941 година 50-тина на български политемигранти са събрани на стадион “Динамо” в Москва.
Те се извикани по разпореждане на генералния секретар на комунистическия интернационал Георги Димитров.
Неколцина от тях са офицери от “червената армия”, воювали през 36-та година в Испания. Останалите се събрани от сибирските наказателни колони в ГУЛЛАГ. Сред българите има няколко руснаци и един чех. След няколко дни те ще трябва да заминат за Севастопол. Оттам със самолети и подводници към България.
Първата подводница от 14 българи на борда тръгва на 7-ми август 1941 година.
Ръководител на групата е Цвятко Радойнов.
Всъщност в България въстание за сваляне на властта въобще не се готви.
В сводката на Дирекция “А” към дирекцията на “Полицията” за м. август 1941 г. е записано:
“Комунистите нямат помежду си постоянно установена партийна връзка. Работническата партия съществува само като идеология, а не като организационно тяло. Осъществените конспирации са местни инициативи.”
През 1941 година Георги Димитров живее в Москва вече седма година. Пристигнал тук след “Лайпцигския процес” през 1933 година, когато за Света става на най-известния българин. В Москва му е даден съветски паспорт, апартамент, дача, автомобил с персонален шофьор.
За тези, които не знаят, българите съдени в този процес са трима: Георги Димитров, Васил Станев и Благой Попов, но съдбата на другите двама е съвсем различна от съдбата на Димитров.
Благой Попов изкарва 15 години в сталинските лагери, обвинен, че през 1939 година опитал да убие Георги Димитров.
Васил Танев е един българите, събрани на стадион “Динамо” през лятото на 1941г. Той се зачислява към една от групите парашутисти. Пуснат е над една от казармата в с. Лахна в Северна Гърция през октомври и без да установи връзка с останалите, е убит при престрелка с немски части край селото.
Готвените да бъдат пуснати нелегално в България са 55.
Те са обучени в Севастопол от инструктори на съветските тайни служби.
“На 18 август 1941 година след като слязоха от подводница осем души – български емигранти, под командването на съветски полковник са добраха до брега с помощта на три надуваеми лодки при устието на река Камчия. Две други лодки с 6 души не достигнаха до посоченото място място. Пребиваването им е неизвестно”
– Из донесение на бюрото на “Абгел” в София от 11-ти септември 41-ва година.
И така, през есента на 1941 година от Съветския съюз в България се изпратени пет парашутни и две подводни групи. Резултати: 21 убити, 18 разстреляни след съдебен процес. Нито една от задачите, поставени в Севастопол, не е изпълнена. Както заключава един от ръководителите на групата – полковникът от съветската армия Цвятко Радойнов: “Не е извършено нито едно диверсионно действие”.
Остава неясна подбудата на Георги Димитров да изпрати 55 българи – убедени комунисти на сигурна смърт.
Житейската траектория на повечето от тези мъже може да бъде описана по следния начин:
-
1. Участие в Септемврийското въстание през 1923г.;
- Емиграция в Съветския съюз;
- Партийна на школа;
- Неочаквано обвинение шпионаж;
- Лагер в Сибир през 30-те години;
- Нелегално връщане в България между 1941-42г.;
- Мъчителна смърт в шубраците на Стара планина и Странджа или на гарнизонното стрелбище в София …
Само петима успяват да я избегнат това!
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Редакцията на “PetarNizamov.com” се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор.
Последвайте ПЕТЪР НИЗАМОВ в Google Новини
Най-интересните РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на медията на “Български юридически комитет” – ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня страницата на ПЕТЪР НИЗАМОВ във Фейсбук
Следвайте ПЕТЪР НИЗАМОВ и в Инстаграм
Истории
