ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 32 ОТ 03.08.1990 Г. ПО Н. Д. № 16/1990 Г., ОСНК НА ВС – УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ
чл. 70, ал. 1, 4 и 5 НК;
Председателят на Върховния съд е предложил на Върховния съд, Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпроса: възможно ли е условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6-8 НК на условно осъдените на лишаване от свобода или разпоредбите на чл. 70 НК намират приложение само по отношение на осъдените на лишаване от свобода с реално изтърпяване на наказанието.
Ако се приеме първото становище, да се отговори на въпросите:
а) кой е компетентният орган, който може да направи предложение пред съда и може ли производството да се образува по молба на осъденото лице;
б) когато лицето е осъдено да изтърпи реално наказание лишаване от свобода и не се е ползвало от института на условно предсрочно освобождаване, а има да търпи и наказание лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 7-8 НК, може ли да се приравни към института на условно осъдените лица.
В предложението се изтъква, че по тези въпроси в съдебната практика се дават различни тълкувания.
Върховният съд на НРБ, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:
Условно предсрочно освобождаване – чл. 70 НК е една от правните възможности при установени от закона предпоставки за освобождаване на дееца от изтърпяване на наложеното му наказание.
Съгласно чл. 70, ал. 1 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял не по-малко от половината, а когато наложеното наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртно наказание – не по-малко от две трети от наложеното наказание. Поради съществуващата връзка на наказанието лишаване от свобода с лишаването от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6-8 НК условното предсрочно освобождаване засяга и срока на последното. По силата на чл. 70, ал. 4 НК наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 608 НК се намалява със срок, равен на изпитателния срок при постановеното условно предсрочно освобождаване. За остатъка от това наказание и за наказанието задължително заселване съдът следва да се произнесе в рамките на правомощията му, посочени в чл. 70, ал. 5 НК, а именно – да освободи осъдения от наказанието лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6-8 НК и изцяло или отчасти от наказанието задължително заселване.
Употребеният израз в посочения текст от Наказателния кодекс „съдът може да освободи осъдения …“ показва, че според законодателя това правомощие е свързано с констатации и оценки за поведението на осъдения. Такава преценка може да се основава само на доказателствата за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, събрани с оглед изискванията на чл. 70, ал. 1 НК. Следователно приложението на чл. 70, ал. 5 НК е свързано и доразвива не само приложението на чл. 70, ал. 4 НК, но с предпоставките по чл. 70, ал. 1 НК. Това налага извода, че условното предсрочно освобождаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6-8 НК и отчасти или изцяло и наказанието задължително заселване се прилага само при започналото реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което означава, че то е невъзможно по отношение на лица, чието наказание е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Аналогичен извод следва и от съдържанието на чл. 72 НК, който свързва възможността от приложението на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието задължително заселване или лишаване от правото на местоживеене в определено населено място спрямо осъден, който по време на изтърпяване на наказанието е доказал, че се е поправил.
Предложение за условно предсрочно освобождаване съгласно чл. 415 НПК се прави единствено от органите, които наблюдават изтърпяването на наказанието.
Становището за възможността разпоредбите на чл. 70, ал. 5 НК да се приложат по отношение на условно осъдените лица противоречи с посочените разпоредби на закона.
По тези съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният съд на НРБ, Общо събрание на наказателните колегии
РЕШИ:
Условно предсрочно освобождаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6-8 НК и отчасти или изцяло от наказанието задължително заселване се прилага само при започнато реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдените лица, а не и спрямо лицата, чието наказание е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК.