ОВЧАТА БИТКА – 1223г. Волжка България разгромява монголците на Чингиз Хан и разтърсва света, волжките българи са единствените разгромили Чингиз Хан и Златната орда!
Монголските нашествия и славата на Волжка България
Овчата битка през 1223 – или как волжките българи побеждават монголската империя.
….И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи
Ибн Ал Хасир
Когато човек отгърне книгата “история на ТАССР(Татарска Съветска република), от 1973, той прочита следното “Поздней осенью 1223г. булгары вышли навстречу монголам, устроили в нескольких местах засады, и когда монголы прошли засады, булгары окружили их со всех сторон и почти всех перебили. Лишь немногие, спасшись бегством………дошли до ставки Чингис хана…” – В превод, “Есента на 1223, булгарите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили”.
| /Монголските пълчища незпознавали загубата до преди нахлуването им при волжките българи в Волжка България/ |
|
Тази книга е била писана много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като “пресичане на пътища”, и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило?
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара вегаът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.
Според визатииският стратег – Лъв Философ живял през 9ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: “те(българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй” От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.
Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на волжките българи с около 50 000 война, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте воини. През 1223 битката “разстърсила вселената”, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.
След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според Казанският историк А.Халилов: “Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че волжките българи са спасили древна Русия от унищожение”
Монголско нашествие във Волжка България
Монголско нашествие във Волжка България |
|||
|---|---|---|---|
| Информация | |||
| Период | 1223 (първо), 1229–1230 (второ), 1236 (трето) | ||
| Място | Волжка България | ||
| Резултат | Монголска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
|
|||
| Командири и лидери | |||
|
|||
| Сили | |||
|
|||
| Жертви и загуби | |||
|
|||
Монголско нашествие във Волжка България се осъществява от 1223 г. до 1236.
Монголските кампании срещу волжките българи
През 1223 след победата над руските и кипчакските армии в битката при Калка, монголската армия под ръководството на Субутай и Джебей е изпратена да покори Волжка България. Дотук в историята войските на Чингис хан са разглеждани като непобедими. Обаче през 1223 българите побеждават монголците при така наречената Овчата битка. Армия водена от българския елтебер (цар) Габдула Челбир, заедно с армиите на мордовските принцове или инязорите Пуреш и Пургаз побеждават силите на Чинги Хан през 1223 близо до завоя на река Самара, една от първите загуби на монголците. След поредица тежки сражения, изморената монголска армия тръгва надолу по поречието на Волга. Междувременно руснаците продължават атаките си срещу Българската държава с цел да превземат богатия район.
Монголците се завръщат през 1229 под командването на Кукдай и Бубеде. Техните сили побеждават българските гранични отряди на река Урал и започват да окупират горната част на долината Урал. Няколко години по-късно, през 1232 монголската конница подчинява югоизточната част на Башкирия и окупира южните части на самата Волжка България. Въпреки това монголците не успяват да превземат главните градове на България.
Следвайки провала на няколко български управителя да се обединят за обща защита, монголците нападат отново през 1236, водени от Бату хан. Техните сили, наброяващи 300 000 души, обсаждат и превземат Биляр, Болгар, Суар, Жукотин и други градове и замъци на Волжка България. Населението е избито или продадено в робство. Волжка България става част от владенията на Джучи, по-късно известни като Златната орда.
Преместване на населението
Оцелялото земеделско население е принудено да напусне земите. По-голямата част се заселва по поречието на река Кама и северните райони. Околността около град Казан става новият център на българите. Казан и Чали стават нови главни политически и търговски центрове.
Някои градове – като Болгар и Жукотин са възстановени, но остават главно търговски центрове и населението им, в по-голямата част, не е българско.
Въстания
След като монголците заминават за да превземат Русия, българите въстават. Монголците се връщат и потушават въстанието.
Последствия
В средата на 14 век някои княжества на волжките българи във Волжка България стават по-независими и дори секат собствени монети.
Някои от тези княжества дори са управлявани от българи. През 1420-те Кашанското княжество под управлението на Гиасетдин на практика става независимо от Златната орда. През 1440-те всички земи с българско население стават част от Казанското ханство, което се управлява от монголските династии. Ханството също включва земите на марийците и чувашите, докато владетелите на териториите на башкирите, удмуртите и мордовците стават васали на Казан. Тези народи традиционно са били под икономическо и културно влияние от волжките българи.
**************
Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“
волжките българи
волжките българи
Истории
Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov
