Мотото на ВМРО „Свобода или смърть“ е написано на БЪЛГАРСКИ, а не на македонски „Слобода или смрт“ и доказва, че в Македония се е говорило на книжовен български език

македонци в Македония
Англо-американците да питат Чърчил дали е имало македонци в Македония преди да правят „месец на приноса им към САЩ“
март 7, 2022
Волжка България
Българите под руска власт – Волжки българи в Татарстан и историята на Волжка България
март 9, 2022

Мотото на ВМРО „Свобода или смърть“ е написано на БЪЛГАРСКИ, а не на македонски „Слобода или смрт“ и доказва, че в Македония се е говорило на книжовен български език

 

Поредното доказателство, че в Македония никой не се е самоопределял като македонец, нито е говорил на сегашния македонски език, е надписът „Свобода или смърт“ , написано на БЪЛГАРСКИ – „Свобода или смърть“, а не на македонски „Слобода или смрт“.

 

„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО е вестник, който се издава от двете крила на ВМРО – протогеровисти и михайловисти, като всяка фракция си има своя редакция, но и на двете места е написано на БЪЛГРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК – „Свобода или смърть“ , а не на съвременен македонски „Слобода или смрт“

„Свобода или смърть“ (1924 – 1934) – Вестникът на Михаловистите във ВМРО:

„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал през 1924 – 1934 година.
До 1919 година вестникът излиза два пъти месечно, а от 1930 година – месечно. Тиражът е от 3000 до 6000 броя. Броеве 103, 107, 148 – 150 не са открити. Редактор на V годишнина е Коста Църнушанов. 150 брой се издава от Аспарух Миников, Димитър Дражев и Спиро Недков. 147 брой от Димитър Курин. Печата се в печатница „Овчаров“.
„Свобода или смърт“

„Свобода или смърть“

Свобода или смърть

Брой №1, 10 декември 1924 г.
Информация
Начало10 декември 1924 г.
Крайюни 1934 г.
ИздателВМРО
РедакторКоста Църнушанов
Езикбългарски
Тираж3000 – 6000 броя

Политика на ВМРО

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 
Брой №1 на „Свобода или смърт“ заявява програмата на вестника:
„Свобода или смърт“. В историята на обществените движения няма девиз толкова къс и с толкова голям актив. Тридесет години той стърчи неизменно на знамето на ВМРО. Той не е партийна програма, която групира борци за власт… Любов към Македония, любов безкористна и беззаветна и готовност да се жертвуваш за нея… Под нейното широко и могъщо крило се събират на вярна и братска служба и българин, и влах, и турчин, и албанец…[2]
Вестникът се бори за освобождение и обединение на Македония. Основната му цел е да публикува информации за тежкото положение на македонските българи под сръбска и гръцка власт, както и за дейността на революционната организация. Публикува петициите на македонското българско население до Обществото на народите, информира за работата на Осмия конгрес на ВМРО през 1932 г. и на Великия македонски събор в 1933 г., публикува официални документи на Централния комитет на ВМРО, сведения за сражения на чети на ВМРО – на Петър Станчев, на Петър Костов. Публикува и сведения от дейността на легалните македонски организации – Благотворителните братстваМакедонския младежки съюзМакедонския женски съюз, както и на българските македонски емигрантски организации в САЩ и Канада. Вестникът полемизира със сръбските македонски вестници „Южна звезда“ (1922 – 1926) и „Вардар“ (1932 – 1936) и отхвърля твърденията на сръбската преса за положението в Македония.[1]
По отношение на външнополитическите аспекти на движението, вестникът отхвърля категорично идеите за Балканска федерация (1930), като средство за решаване на Македонския въпрос, поради несмислеността на режимите в Кралство Югославия и Гърция, отстоява позициите на ВМРО за неподобряване на отношенията с Югославия и Гърция и твърдо се бори срещу идеята за Интегрална Югославия.[1]
Моралната отрова, която ни се поднася днес е „югославянството“… не допускаме българите от свободното царство да искат да се самоубиват като народ. Може би някои техни духовни и политически водачи да искат това. И Коста Тодоров го иска.

Но ние, македонските българи, не го искаме, и ще намерим начини и сили, за да запазим живота си като българи.

Вестникът се обявява също така и против намесата на Комунистическия интернационал в делата на Македонската революционна организация и е за сътрудничество с хърватското освободително движение.
Вестникът в началните години на излизането си е под влиянието на члена на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров и атакува левичарите в революционното движение – Димитър ВлаховГеорги Занков. След убийството на Протогеров в 1928 година, протогеровисткото крило издава паралелно свой вестник „Свобода или смърт“ до 1930 година, след протогеровисткия VII конгрес е прекръстен на „Революционен лист“. Старият вестник започва да следва линията на михайловисткото крило в организацията и е против дейността на Георги БаждаровКирил ПърличевНаум ТомалевскиГеорги Попхристов.
Вестникът спира да илиза след забраната на ВМРО от Деветнадесетомайското правителство в 1934 година.

Свобода или смърт (1928 – 1930) – Вестникът на Протогеровистите във ВМРО:


„Свобода или смърт“

„Свобода или смърть“

Свобода или смърть

година V, брой 114, декември 1930 г. със съобщение за убийството на Наум Томалевски
Информация
Начало19 юли 1928 г.
Крайдекември 1930 г.
ИздателВМРО
РедакторГеорги Баждаров
Езикбългарски
Тираж4000
Свързани вестнициСвобода или смърт“, „Революционен лист
„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е нелегален вестник на протогеровисткото течение във Вътрешната македонска революционна организация, който излиза в София от 1931 до 1934 година. Печата се в печатница „Елисей Петков“ в София.
Годишнина
Броеве
Дата
ІV
75 – 82
19 юли 1928 – 15 декември 1928
V
83 – 107
10 януари 1929 – юни 1930
108 – 114
юли 1930 – декември 1930
Вестникът е протогеровистката версия на органа на ВМРО „Свобода или смърт“, който започва да излиза след убийството на генерал Александър Протогеров на 7 юли 1928 г. и последвалия разкол в организацията. Старият вестник остава в ръцете на михайловисткото крило. Редактор на протогеровисткия вестник е Георги Баждаров, до убийството му на 19 септември 1929 г. Вестникът спира след оттеглянето от борбата на част от привържениците на крилото в края на 1930 година. Възобновен е по повод протогеровисткия Седми извънреден конгрес на ВМРО под името „Революционен лист

През 1944г. в Скопие по заповед от Сталин бе създаден „книжовен македонски език“, който не е нищо друго, освен вулгаризиран български език.

В сърцето на Европа, в средата на ХХ век, в Република Македония – част от Федеративна ТИТОВА Югославия, по заповед от Сталин бе съставен нов, изкуствен език, приет с гласуването на 10 учители, 1 поет и 1 политик.
„Син съм на БЪЛГАРИ, чувствам се и съм се усещал БЪЛГАРИН.“

Заради тези трогателни думи, през 1942г. (преди комунизма), осъденият на СМЪРТ, затворник-комунист Лазар Колишевски е ПОМИЛВАН от Цар Борис III.

През 1944г. същият съставя списък на 1200 българи-патриоти в Титова Македония, които да бъдат ИЗБИТИ, само, защото ОТКАЗВАЛИ ДА СЕ НАРЕКАТ МАКЕДОНЦИ!

Законът за защита на македонската национална чест от 1944г. предвижда до 10 години затвор за всеки, който се нарече българин!

Само през 1945г. , по веме на масовите репресии в Охридско и Преспанско са убити над 23 000 БЪЛГАРИ.

Телата им са хвърлени в езерата с вързани камъни и пръснати по дерета и чукари.

Още 130 000 българи са насилствено изселени или изпратени в конц-лагерите на ТИТОВА Югославия!

Долу хронологията на най-голямото предателство в историята ни, опитът на БКП да продадат България на Сърбия, осуетен само, заради интересите на Сталин.

Из дневника на Георги Димитров (БКП):

„Коларов (Тодор) при мене. Обсъждахме условията на съюзен договор между Югославия и България. Сталин се обади и каза – Югославяните ми се съобщиха, че предложили на България да влезе в Югославия, на онези права, както сърбите и хърватите, но българите не се съгласили и настоявали за създаването на равноправна съюзна държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните – не. Влизането на България в Югославия означава поглъщането на България.“

Декларация на Г. Димитров във в. „Правда“ – 19.11.1947г.

„Ние ще създадем голям и силен южно-славянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск.“

Доклад на КГБ до Сталин – 23.01.1948г.

„Получихме данни, че този съюз за Тито и Димитров е първата крачка към създаването на федерацията на всички народни републики (Комунистически).“

Сталин – март 1948г. :

„Това е НЕЧУВАНА ПРОВОКАЦИЯ!
Те искат да създадат независим социалистически блок, независим от Съветския съюз.
Нарушиха принципа, че най-важните решения взимам АЗ.
Ще си платят!“
В последствие Тито скъсва отношенията си със СССР и не влиза във Варшавския договор и икономическия съюз – СИВ (противовес на ЕС- СИВ – съюз за икономическа взаимопомощ), а в България, БКП са принудени да жертват един от членовете на Политбюро и началника на партизанското движение – Трайчо Костов, който е осъден на смърт за „тайни връзки срещу Съветския съюз“, за да спасят главата на Георги Димитров.

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на „Български Юридически комитет“

ЕТО КАК БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ СТАНАХА „МАКЕДОНЦИ“ :

„Макеоднизация“ в Македония

Първото нещо, което прави КОМИНТЕРНА е „Резолюцията по Македонския въпрос и ВМРО (об.)“ (на руски: Резолюция о Македонском вопросе и ВМРО (об.)) известна също като „Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

В началото на 30-те години на XX век няма политическа партия или организация на македонските българи, която да поддържа открито тезата, че македонците са отделна етническа група.

По това време дори левичарската ВМРО (обединена) все още поддържа идеята, че македонците са българи. Показателна за нейната позиция е реакцията ѝ по повод на статия, публикувана на 11 януари 1930 г. в „Дойче Алгемайне Цайтунг“. В статията се твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби, представляват едно особено племе от югославянската националност“. В отговор на това ВМРО (об.) съобщава, че в статията не казва нищо ново, защото това е официалната теза на великосръбската идея.

… „В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност. Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българитегърцитетурцитевласитеалбанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ.”[1]

Скоро обаче започва съществена промяна в политиката на Коминтерна, под чието пряко влияние се намира ВМРО (об.), което довежда до промяна и в позицията на самата организация.

Предпоставки 

На изборите през 1931 година нацистите стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа и засилването на национализма, през юни 1931 г. техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за „правото на самоопределение на народите до отделяне“ с чисто пропагандисткия лозунг за Балканска федерация на работническо-селските републики и пр. Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма“ за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. На преден план се изтъква „правото на народите на самоопределение до отделяне“. Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. Участникът в тези събития Михаил Сматракалев споделя през 1947 г.:

„…Тази идея за македонската нация, днес е поставена вече научно, ясно и категорично, но не датира от 1941 г. Този въпрос не го поставиха македонските партизани, титовите партизани. Този въпрос го постави още ВМРО (обединена), през 1932 г. Вярно е, че тогава, когато се постави този въпрос ние, които поддържахме съществуването на македонската нация, бяхме наричани „предатели“, даже някои ни наричаха „сектанти“ и т.н., обаче, въпреки това, тази идея си проби път, защото е исторически верна идея, защото с нея е истината. И в края на краищата тази идея разруши десетки години натрупваното, наслояваното великобългарско чувство…“[3]

Приемане

Коминтернът е запознат с тези идеи от специален доклад на Дино Кьосев изнесен в Москва по същото време. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си македонския въпрос. По спомени на присъствалия на заседанието Димитър Влахов – член на БКП и ВМРО (об.), там е решено да се повери изготвянето на резолюция по въпроса на полския евреин Максимилиян Хорвиц и чеха Бохумил Шмерал, които нямали понятие от тази проблематика.[4] С участието на Д. Влахов резолюцията все пак е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 година и е утвърдена от Политическия секретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. Според някои сведения в разработката ѝ участват също Георги Караджов и Георги Германов.[5] Самата резолюцията е приета от Изпълнителния комитет на Коминтерна през февруари 1934 г. От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (обединена) и през април 1934 г. „Македонско дело“ публикува дословния текст на резолюцията.[6] В документа между другото се казва:

„…Буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуванетв на македонска нация“. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената“ на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Македония…“

В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война“, поради което се търси вариант за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Това решение според Коминтерна е в създаването на т. нар. „македонска нация“. След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси“.

Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те също се подчиняват на новата политическа линия. Задграничното бюро на БКП в Москва прави опит да създаде група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация“ и да излезе с решение. В нея влизат Алекси ВеличковДимитър Гачев и Дино Кьосев. Отделни дейци дори предлагат издаваните на книжовен български език вестници на ВМРО (об.) да бъдат преустроени постепенно на „ македонско наречие„. В тази връзка в България по-късно се създава т. нар. Македонски литературен кръжок. Новото решение и новите лозунги не се възприемат еднакво от всички. Във ВМРО (об.) настъпва разцепление, като част от членовете му отстоява остават за лозунга за независима и обединена Македония в рамките на Балканска федерация. Все пак линията на Коминтерна постепенно се налага и БКПЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Тенденцията към „македонизиране“ на българското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща само част от комунистите. Доказателство за това е проявилото се противоречие по време на участието на България във Втората световна война. То касае тенденцииите за „македонизирането“ и запазването на българското национално съзнание на населението в анексираната от България Вардарска бановина и намира израз и в острите спорове между ЮКП и БКП. След намесата на Коминтерна самоприсъединилите се към БКП македонски комунисти, водени от Методи Шаторов, са върнати под контрола на ЮКП. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона. Той се засилва с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт и води до подписването на Бледската спогодба. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и нов език.

Как създадоха северномакедонска азбука и македонския език

македонския език

Членове на езиковата комисия: (седнали) Ристо ПродановГеорги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил ИльоскиКрум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо ЗографовДаре ДжамбазМирко ПавловскиМихайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски. Зад тях е черната дъска с македонската азбука.

Северномакедонската азбука е вариант на кирилицата, която се използва в Северна Македония. Разработена е от Крум ТошевКрум Кепев и Блаже Конески, които от своя страна за основа вземат сръбската фонетична азбука на Вук Караджич и творбата на Кръсте Мисирков „За македонцките работи“. Азбуката е официално приета от АСНОМ през 1945 година, след съгласието, дадено от Централния комитет на Югославската комунистическа партия.

Как наложиха със сила македонското самосъзнание и македонския език

Политически терор в Социалистическа република Македония

Политическият терор в Социалистическа република Македония през периода 1944 – 1991 г. включва репресии срещу изявени българи и дейци на ВМРО, срещу борци за Независима или Обединена Македониямакедонски националисти и антикомунисти.

По нареждане на югославското ръководство през есента на 1944 и зимата на 1945 година са ликвидирани около 1200 българи, списъците за които са одобрени от Лазар Колишевски. Български източници допускат общо над 23 000 жертви на тоталитарния режим. Хиляди други напускат Югославия вследствие на репресиите. Над 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани с концлагерите на Титова Югославия.

Велешко клане

Велешко клане
Част от Македонски въпрос
МястоВелес
Дата15 януари 1945 година
Целликвидиране на българщината
Смъртни случаи53
ИзвършителОЗНА

Велешкото клане (на македонска литературна нормаМасакрот во Велес) е масов разстрел на 53 затворници от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).

Разстрелът се провежда на 15 януари 1945 година, когато служители на ОЗНА застрелват 53 затворника във велешкия затвор. За повечето от затворниците е имало съмнение, че са противници на комунистическата съпротива.

В своята книга „Моят татко – Методи Андонов – Ченто“, синът му Илия Андонов казва, че първият председател на Президиума на АСНОМ разбира случайно за този случай, и че такива действия започват още в края на 1944 година в Скопие, когато там е Едвард Кардел, като гост на Второто заседание на АСНОМ. Коста Църнушанов смята, че затворниците са убити, защото са се смятали за българи. Според него сред тях е имало дейци на ММТРО и ВМРО. Църнушанов смята, че отговорни за разстрела са Ратко Петровски, тогава помощник-началник на ОЗНА, Боро Коробар и Киро Попадиче.

Кумановско клане

Кумановско клане
Част от Македонски въпрос
МястоКуманово
Датаянуари 1945 г.
Целликвидиране на българщината
Смъртни случаи48
ИзвършителОЗНА

Кумановското клане (на македонска литературна нормаМасакрот во Куманово) е масов разстрел на 48 осъдени лица през януари 1945 г. от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).

На 14 януари 1945 година 48 лица от Куманово и околията са осъдени с присъда на военнополевия съд в Куманово. Лицата са отведени на тайно място и са разстреляни като „сътрудници на окупатора“. Според Коста Църнушанов част от тях са осъдени като привърженици на великобългарската кауза.

Прилепско клане

Прилепско клане
Част от Македонски въпрос
МястоПрилеп
Датаянуари 1945 г.
Целликвидиране на българщината
Смъртни случаи15
Извършителюгославски власти

Прилепското клане е (на македонска литературна нормаМасакрот во Прилеп) е масов разстрел на привърженици на Методи Шаторов – Шарло и българи от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).

Според Коста Църнушанов клането се извършва през 1945 година по заповед на Цветко Узуновски – Абаз и Светозар Вукманович – Темпо. Така са убити всички привърженици на Шаторов. Коце Кюркчиев, секретар на кметството в Прилеп, след освобождението на града в 1941 година, също един от основателите на партията в града, възпитател на много партийни кадри. При опит за арестуването му той се самоубил.

Отделно като българи са разстреляни и още стотици лица с българско самосъзнание и отказващи да се нарекат македонци.

Закон за защита на македонската национална чест

Закон за защита на македонската национална чест
— недействащ —
Свобода или смърть
Статут на съда за нарушаване на закона, публикуван във вестник „Нова Македония“, № 28, от 3 януари 1945 г.
ЮрисдикцияСоциалистическа федеративна република Югославия
В сила от1944 г.
В сила до1948 г.

Законът за защита на македонската национална чест е специален наказателен закон, приет от правителството на Социалистическа република Македония на второто му заседание между 28 и 30 декември 1944 година. С него президиумът на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония (АСНОМ) създава извънреден съд за прилагането на този закон, който влиза в сила през 1945 г. Това решение е взето на втората сесия на това събрание на 28–31 декември 1944 г.

Трибуналът е трябвало да съди „сътрудниците на окупаторите, които са предали македонското национално име и македонската национална чест“, като част от опит за разграничаване на новата македонска идентичност от тази в съседна България, а в исторически план от българската общност в Османската империя, от която и двата народа са били част. Въпреки че някои изследователи допускат, че законът остава в сила до 1991 г. и обявяването на независимостта на днешна Северна Македония от бивша Югославия, е по-вероятно той да действа до 1948 година.

История

Предназначение

Целта на закона е била да разграничи новата македонска нация от България, тъй като разграничаването от българите се е разглеждало като потвърждение, че македонците са отделна етническа общност. В Югославска Македония е било забранено на местните жители да провъзгласяват българска идентичност, а използването на книжовния български език също е било забранено.[8] Само мигранти от т. нар. Западни краища са имали право да се обявяват за българи, но поради традиционната българофобия в Сърбия и Югославия и там много от тях избират да се обявяват за югославяни.[9]

Прилагане и функция

На 03 януари 1944 г. официалният комунистически вестник Нова Македония публикува новоприетия Закон за съдене на престъпления срещу македонската национална чест. Законът предвижда редица санкции: лишаване от граждански права, лишаване от свобода с принудителен труд, конфискация на имущество, а в случаите, когато се е смятало, че обвиняемият може да бъде осъден на смърт, било предвидено те да бъдат предадени на „компетентен съд“.[10] Този закон не само е прецедент в Европейската правна история, като подобно законодателство не е било приемано дори в подлаганата на насилствени германизация и италианизация през войната Народна република Словения, но и по него не са преследвани сърбоманите в Народна република Македония, част от които участват във и подкрепят противокомунистическото Четническо движение, докато дори и в окупираната от Италия и Албания Западна Македония са били преследвани „сътрудници на българските окупатори“.

Въздействие

Законът позволява осъждането на югославски граждани от СР Македония за сътрудничество от Втората световна война с българските власти, окупирали македонската територия на Кралство Югославия като една от страните на Оста, за пробългарски симпатии и за противопоставяне на новата македонска нация – процес на изграждане.[11][12] Това било разглеждано като оспорване на статута на Македония като част от новата комунистическа социалистическа федеративна република Югославия и като борба за концепцията за независима Македония, предвидена от ВМРО. Около 100,000 т.нар. бугараши са затворени или репресирани за нарушения на закона и над 1,260 са убити в средата на 1940-те.[15][16] Това били широко рекламирани шоу-процеси, вместо да бъдат отдадени на правосъдието.[17] Докато периодичните съдебни процеси продължават през целия период на действие на закона, по-голямата част от тях се провеждат в края на 40-те години.[18] Законът повлиява на новите поколения да израснат със силни антибългарски настроения[19][20] които се увеличават до ниво на държавна политика. Някои жертви са били активисти, които са се опитвали да реализират по различен начин идеята за независима Македония, потенциално повлияна от българофилските наклонности. Сред тях са били Методия Андонов,[22] Спиро КитинчевДимитър Гюзелов и Димитър Чкатров.

Македонизация в Пиринска Македония

Македонизация в Пиринска Македония
— политическа кампания —
език
Факсимиле от телеграма от Неврокопския околийски управител Георги Лаков населението в района да бъде записвано като „македонско“, декември 1946 година.
МястоПиринска Македония
Дата1944 – 1958 г.

Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г., идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това, македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска идентичност.

 

Политика на „културна автономия“ и налагането на македонския език

Свобода или смърть

Документ на Временното македонско представителство в България, 17 декември 1944 г.

Свобода или смърть

Факсимиле от телеграма от Разложкия околийски управител населението в района да бъде записвано като „македонско“, декември 1946 година.

На срещи в Москва през лятото на 1944 г. Йосиф Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП (к.) дава своето съгласие за него.[1] След преврата от 9 септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия. Междувременно на 15-и и 17 септември в Москва се провеждат нови срещи между Георги Димитров и Тито, на които се постига споразумение по въпросите засягащи взаимоотношенията между двете партии, но има трудности при провеждането на набелязаната линия за създаването на федерация между двете страни. Димитров отклонява натиска на Тито за незабавно откъсване на Пиринския край и присъединяване на страната към Югославия. Ролята на политически арбитър в случая играе Сталин. Той приема българския възглед за поетапно изграждане на южнославянска федерация на паритетни начала.

В есента на 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и КПМ да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението ѝ за македонско. Това се разглежда като първа стъпка за присъединяването на областта към бъдеща Обединена Македония в рамките на Балканска федерация, част от която да стане и България. През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП (к.) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по-добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП (к.), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.

Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има беларуски народ.“

В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947), Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество с Народна република Македония. Сред главните идеолози на процеса е комунистическият активист Васил Ивановски. За целта в Пиринска Македония пристигат 93 учители от НР Македония, които подготвят училищната програма в местните училища, разпределени по следния начин: 22 учители в Горноджумайска околия, 22 в Неврокопска, 19 в Светиврачка, 16 в Петричка и 14 в Разложка.

Започва издаването на „Пиринско дело“ и се отваря издателство „Македонска книга“. Населението принудително е абонирано за различните печатни издания и е принуждавано да участва в културно-образователните срещи. Българското правителство реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно просветни организации Македонски научен институтИлинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации.Предава голяма част от наличните им книги и етнографски артефакти, включително останките на Гоце Делчев, на Народна република Македония.

През август 1947 година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която реално дава възможност за обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония, след като са отменени визовите режими и са премахнати митническите служби. Въпреки това, България отхвърля прякото присъединяване на областта към Югославия докато не се финализира планираното включване на България в ФНРЮ.

Въпреки че официално България признава съществуването на македонската нация и македонски език, мнозинството от жителите на Пиринска Македония продължават да се определят за етнически българи. През декември 1946 година е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната, евреитециганите и турците. На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в Горна Джумая решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“, а в противен случай партийните активисти са заплашени с изключване от партията, в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“. В резултат на тези указания от 252 908 жители на областта, 160 541 лица са определени като етнически македонци, други 9 хиляди македонци са отчетени в други части на страната.В доклад на партийната организация на БКП в Петрово се констатира, че „Въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса – с негодувание“.

Съпротива срещу насилствената македонизация и македонския език

Свобода или смърть

македонския език

Писмо на просветния министър Кирил Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява генералния секретар на ЦК на БКП Георги Димитров, че учениците не желаят да изучават „македонски език“. Писмото е изпратено за мнение до Владимир Поптомов.

Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като македонци биват интернирани във вътрешността на България. Такъв е случаят с войводата Ичко Бойчев,[13] а общият им брой надхвърля 40 000 души.[12] Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация много жители на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в Горянското движение. Главен организатор на съпротивителното движение в Санданско-Разложко-Гоцеделчевско е Герасим Тодоров, който организира голяма въоръжена чета.[14] В училищата, където се преподават така наречените македонски език и история често се стига до конфликти между ученици и югославските учители, а самите курсове са слабо посещавани.[11]

Опозиционният печат в България също се противопоставя на насилствената македонизация. В навечерието на преброяването от 46 – та вестниците „Свободен народ“ и „Народно земеделско знаме“ публикуват позив на българи от Пиринска Македония и македонски бежанци, живеещи в други части на България под заглавието „Македонски българи на пост!“, в който жителите на Пиринска Македония се призовават:

…Днес, когато открито се проявяват стръвни апетити за нашата национална принадлежност и за части от територията на България, налага ни се повече от всякога да бъдем нащрек и да бдим за своята народност и своята земя: да не позволим с дадените от нас сведения да се експлоатира срещу самите нас, срещу нашата българщина и срещу земята ни! … При вас може би ще се явят отстъпници от своя род, които ще искат да ви убеждават, пък може би и да ви насилват в графата националност да се пише: „македонец“. Не се поддавайте на внушенията на такива отстъпници, не ги слушайте, обърнете им гръб! Внимавайте добре да не би някой преброител да ви пише, каквото той желае – „македонци“, а не българи – каквито му се заявявате и каквито сте. Затова отнесете се до свой доверен грамотен човек … и поискайте той да напише отговора ви (ако не знаете да четете и пишете, или да провери какво е писал преброителя), ако се съмнявате в него. Вие, интелигентни и грамотни девойки и младежи, особено от Горно-Джумайската област, бъдете в услуга и на разположение на неграмотните наши сънародници – напишете им декларациите и бъдете особено бдителни в посочването народността им. Ние, македонските българи, сме изживели много насилия и премеждия. Да бъдем нащрек, да бдим, за да победим и сегашната заплаха! Тъй както са били нащрек и са бдели нашите бащи и майки … да следваме техния път и да останем верни на техния завет. Защото той е заветът на Дамян Груева и Гоце Делчева, на Пере Тошева и Христо Матова, на Яне Сандански и Христо Узунов, заедно с безбройните техни другари и сътрудници. Всички те, заедно с голямото мнозинство герои от Илинден умряха като българи за свободата, правото и правдата на Македония. Да следваме завета им!

Опозиционният печат също така публикува заловени окръжни писма до околийските управители, където се нарежда населението да бъде записано административно като „македонско“. По повод предвиденото присъединяване на Пиринска Македония към Югославия Кръстьо Пастухов пише във вестник „Свободен народ“: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България – но за сега изоставен по скоро от външни причини“, а политиката водена от БКП определя така: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална.“ Във вестник „Знаме“ от 19 ноември 1946 година се казва: „Значи картите се разкриха: действително се замислюва отцепването на Пиринския край от България. Това е ясно, но съвсем не е ясно защо само за сметка на България трябва да стане „обединението на македонския народ“, още по-малко убедително е, защо „бъдещето мирно развитие на България в най-близко сътрудничество с братска Югославия“ е възможно само на базата, че част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо владичество.

ПЪРВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ

Наред с масовите убийства без съд и присъда в края на 1944 г. и през цялата 1945 г. сърбокомунистическите власти организират и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция.
Сред първите подсъдими са: Д. Гюзелев от Дойран, доктор по философия, инж. Д. Чкатров от Прилеп, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р К. Робев от Битоля, д-р В. Светиев от Битоля, д-р Вл. Туджаровски от с. Любойно, Битолско, инж. Хр. Светиев от Битоля, д-р Ас. Татарчев от Ресен, В. Хаджикимов от Щип, д-р П. Бърдаров от Прилеп, Ст. Стефанов, юрист от Кратово, Ил. Коцарев, юрист от Охрид, инж. В. Спанчев от Дебърско, Роза Койзеклиева, учителка от Щип, Н. Павлов, юрист от Тетово, д-р Бл. Панчев от Скопие, д-р П. Хитров от Велес, Ал. Костов, юрист от Битоля, Хр. Ризов, тьрговец от Битоля и хиляди техни сподвижници и последователи от цяла Вардарска Македония, все видни дейци на ВМРО и Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Освен в борбата срещу сръбското робство, в годините на освобождението 1941 -1944 г. те застават начело на българското национално-културно дело в Македония. Чрез тяхното съдене и „осъждане“, пише в своите спомени В. Хаджикимов, новите сърбокомунистически власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, българското национално съзнание, култура и език в Македония. В сръбските съдилища до 1941 г. борците за освобождение на Македония са съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците или по ЗЗД. Сега, пред „македонския съд“, ги изправят по „Закона за македонската чест“. Всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български, автоматично попада под суровите наказателни параграфи на този антибългарски закон с дежурното обвинение, че работи против „народа и държавата“, че е враг на „нова Югославия“, на братството и единството на „югославските народи“ и пр.
Преследваните от сърбокомунистическите власти българи се оказват подсъдими за същите обвинения, както и пред кралските сръбски съдилища до 1941 г. – затова, че са българи, че се борят за свободата на българите в Македония, че искат да откъснат Вардарска Македония от Югославия, да създадат независима Македония или да я присъединят към България и т.н. За тези обвинения Д. Гюзелев, Д. Чкатров и още 200 души техни другари ка Студентския процес в Скопие през 1927 г. са осъдени на по 15-20 години строг тъмничен затвор от сръбските поробители.
Закон за обида на македонската национална чест“, предвиждащ до 10 години затвор за всеки, който се нарече „българин“, българският национален дух се опазва несломим и през този най-тежък период за македонските българи. Независимо от репресиите и тогава са се намирали герои, които не само са пазили непокътнато в сърцата си българското самосъзнание, но и са намирали душевната сила публично да го заявяват. Неповторима със своята смелост и съобразителност е постъпката на Тодор Манасиев, адвокат в град Щип, който кръщава родилите му се близнаци – момче и момиче – Плиска и Преслав, т.е. с имената на първата и втората българска столица. Възпитани в патриотичен дух, децата му на дело доказват, че са достойни за смисъла, вложен в имената им. През 1970 г. Плиска Манасиева е студентка трета година по славянска филология в Софийския университет. Баща й се разболява и тя се връща в Република Македония да го види. Не след дълго двамата били арестувани с обвинение: открито манифестиране на българско народностно чувство. Пред съда в Щип, юни 1970 г., двадесетгодишната нежна девойка заявява: „Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни са част от българския народ. Аз не съм сама. Като мен са хиляди, които още се страхуват да излязат с българско народностно съзнание, но и това ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение.“. Плиска е осъдена на година и половина затвор и изпратена в затвора в Пожаревац /Сърбия/, а баща й – Тодор Манасиев – е осъден на три години затвор.

Законът още се прилага в Македония

Петричанката Ана Паскова е била съдена по Закона за македонската чест, който е отпреди петдесет години. На 13 май Втори районен съд в Скопие я осъди за нарушаване на обществения ред след скандал в автобус за Скопие. Абсурдно е, но този закон все още действа в съседна Македония.
ДЕСИ ДЕНЧЕВА
23-годишната Ани Паскова от Петрич е била бита от полицаи в Скопие и осъдена заради изразяване на пробългарска позиция, съобщи вчера зам.-председателят на ВМРО Борис Янчев. Той има копие от съдебното решение и медицинското свидетелство, което си е извадила жертвата – преводачка в гръцка шивашка фирма.
На 10 май Паскова пътувала с автобус до Македония на гости при приятеля си. Заговорила се със Зорка Чочоровска, учителка в скопското училище „Г. Димитров“. Тя твърдяла, че се занимава с генетика, че македонската нация е най-силната на Балканите и че няма българи чак до Благоевград. „Аз съм българка“, заявила Паскова. Последвал скандал, в който се намесили и другите пътници, започнали да крещят на нашенката и да я блъскат. Когато пристигнали, не я пуснали и извикали полиция. Прибирали я и я държали 2 денонощия в ареста без право на адвокат и връзка с българското посолство.
„Удряха ми шамари, едното ми око беше цялото синьо. Заплашваха ме и ме тормозеха психически, особено като разбраха, че приятелят ми е албанец“, разказа по телефона пред „Сега“ Паскова.
На 13 май я изправили пред съда, без да й дадат възможност да говори. Веднага последвала присъда с мотиви: „Нагло и на висок тон е твърдяла, че в България няма македонци и че Александър Македонски е византиец, с което е предизвикала морални щети за намиращите се в автобуса граждани и е нарушила Закона за престъпленията срещу обществения ред и мир.“ На българката била наложена глоба от 10 000 денара (около 300 евро) или 10 денонощия затвор. След още една нощ в ареста на другия ден тя платила, както и 1000 денара разноски по делото. Сложен й е и „черен“ печат със забрана да влиза в Македония 5 г.
На 16 май Паскова била натоварена в полицейска кола и откарана до българската граница.
„По пътя единият от полицаите се качи отзад, където вратите не се отварят, и опита да ме изнасили. Заканих се, че ще разглася случая, и той се отказа“, разказа още жертвата. Тя обмисля дали да заведе дело срещу държавата Македония в Страсбург.

От нашето Външно заявиха, че случаят се проучва.

Да накараш България – една съседна и враждебна държава, за която винаги и всякога на първо място пред управляващия елит е бил Македонският въпрос, да признае македонския език,

СЪС СИГУРНОСТ Е … ОГРОМЕН УСПЕХ ЗА СРЪБСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В МАКЕДОНИЯ !!!

И огромен срам за Българското правителството подписало се под това признание.

Свобода или смърть
След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата.
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър – Кръстю Асенов.
Дядо ми – Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е най-големият – на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството.
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов – брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази.
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака.
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава: „Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!…“
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър. Те отиват да се бият за Македония.
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир. Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов.
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите:
„Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!“
И добавя:
„За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание – смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!“
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше:
„Някои от тях сега получават поборнически пенсии…“
Най-големият грях на БКП, освен лагерите на смъртта, обаче е и за мен ще си остане винаги. Че са пребивали българите в Благоевградско да се пишат в паспорта македонци и да учат македонски език, за който никой не е чувал преди 50-те години на 20 век, няма нито един извор за такъв език. Толкова кръв е дала Българската майка и сълзи в 4 освободителни войни за Македония и е страхотно предателство, не само да не се бориш срещу Сталин. Нали Георги Димитров е бил до него, в Кремъл, героят от Лайпциг, не е ли можел да повдигне въпроса, който най-много вълнува всеки Българин по онова време. И вместо да съдейства в областта Македония , част от Югославия, да се учи български език, той вместо това започва и българите в Българската Пиринска Македония, която е била в пределите на майка България да ги помакедончва. И има живи сводетели още. Били са ги с криваци докато не кажат, че са македонци. В училище са учили измисления им език. Местните са им се смеели на думите, защото и македонският диалект е български език, а този македонският език е като мелез- все едно да кръстосаш лайка и сандернар. Когато са го въвели в училище по инструкция на КомИнтерна, хората са го учили като нов. Не са знаели думите. В Македония никога не се е говорил такъв език.

Това го прави Сталин за да не допусне разпадане на съюзниците му на Балканите, както е станало това с дирижирания от Царска Русия Балкански съюз през 1913г. , но за нас – Българите – това е най-голямото престъпление. Тото нищо не е изгубил, защото за 40 години по-жестоки от турските репресии в Македония не е успял да накара почти никой да се посърби или да заговори на сръбски. На него му е била изгодна нова нация, т.к. в Югославия е имало 5 федерални области, с различни народ , език и история и нов народ не би нарушил стабилността на федерацията, която е призната от Великите сили с мирните договори от края на Втората Световна Война. Обаче област с население, което се самоопределя като и гори езика на България – една съседна и враждебна държава, за която винаги и всякога на първо място пред управляващия елит е бил Македонският въпрос, със сигурност е по-лошият вариант за Тито и сърбите, още повече , че тогава поради още добрите отношения със Сталин не е имал възможност да води своя насилствена политика срещу изконно население на друга съюзница на СССР – България. Т.е – за него това е било най-изгодния и същевременно далновиден вариант, защото днес виждаме резултата на въвеждането на отделен макдеонски език и македонска нация. Дотогава сърбите са пледирали, че в Македония живеят повече сърби от българи. Никой , никога не е говорил за македонска нация, нито пък дядовците на днешните „македонци“ са са се наричали македонци , нито пък са говорили различно от български език. за какво и е на „Македония“ да прави обща революционна организация с България за Македония и Източна Тракия? Сега тракийците да не се окажат и те Тракийци? Значи аз съм тракиец по тази логика. Или ако трябва да съм конкретен, пра-дядо ми е от Странджа. Сигурно говоря и тракийски.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
………….
Все се чудя защо „македонците“ са решили, т.е. защо от КомИнтерна са решили, че те са потомци на македонците на Александър Велики от III век преди Христа. Нищо, че от Древно Македоно–Римските войни пак век и половина пр. Хр. никой не е чувал и няма нито един извор на македонски, написан за македонци, въобще никъде не е споменат повече македонски народ.
В тези земи са живели Илири, после гърци и накрая – българи. Българи- ама чисти Българи.
Обаче как да кажат, че са илири. Нали Албания ще скочи веднага. Ако те са илири, тогава албанците трябва да са паднали от Марс. Не могат да кажат и че са гърци- защото гърците в географската област Македония си ги има и те не са като тях. Не могат изведнъж да кажат, че гърците, с които ВМРО са се борили на смърт и кръв са едно и също с тях. Абсурдно е. Хората ще се спогледат, ще се огледат от горе до долу и ще кажат, че не са едно тесто с гърка пред тях.
И какво остава да кажат, щом „не“ са Българи.
И решиха да възкресят Александър Македонски и изчезналия след Четвъртата Римо–Македонска Война от 150 г. пр. Хр. – 148 г. пр. Хр. древен македонски народ.
Само, че и там крадат историята на гърците, защото въпреки, че Древна Македония се нарича както географската област, те – древните македонци са си гърци. В Древна Елада никога е нямало държава Гърция. Разделени на полиси (градове) като Атина, Спарта и т.н. Обааче всички са си били гърци… Освен илирите, които са населявали днешна Албания и Далмация, преди последната да бъде населена от славяните малко по-късно в историята.
И Траките – които са населявали – Тракия, Мизия и днешна Румъния (Даките) …
Като цяло на Балканите трудно може да си измисли народ, защото тук, който е дошъл и се е задържал, означава само, че е много корав Народ и по принцип повечето Народи са с автохтонен произход. И те изхождат от тази догма, но забравят, че всяко правило си има изключения. Просто не може един Народ да съществува незабелязано 22 века и да не остави нито един помен за това, че там е живял , не друг- а македонски народ. За сметка на това, има стотици извори, че там са живели българи под турско, после под гръцко и сръбско.
Само да попитат дядовците си на кой език са говорели преди Тито, и ще им стане ясно колко далече назад във времето са останали костите на Александър Велики.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
…………………..
Обожавам руския народ. Като видя руснак, знам, че сме от една порода. Обаче ми е трудно да преглътна, че империята застана на страната на Сърбия и Гърция за Македония.
Че по инструкции от СССР и КомИнтерна биеха до смърт българите в милициите на Тито и Г.Димитров в Югославия и Благоевградско докато се пишат в паспорта – „Македонец“. Че им измислиха „техен“ език, че им смениха самосъзнанието. Сега ще има такива дето ще кажат, че Тито не бил слушал Сталин. Напротив, точно когато започва т.нар. „македонизация“ Тито, Г.Димитров и Сталин са в изключително добри отношения. Не Тито, ами Сталин иска да наложи съюз на България и Югославия в измислена „Федерация на Южните славяни“ и то със столица – не София, ами Белград. Ние не сме славяни, нашият генезис е формиран от Аспаруховите българи, които са дошли на Дунав след имали държава зад Каспийско море още по времето на Александър Македонски, които са били огромен народ, дошъл от Велика България – над Черно море, след поражение от многобройните хазари. И огромният народ на българите или бълхарите са се смесили с месното население – Траки, които също са имали велика държава преди векове, но са били покорени от Рим по времето на император Клавдий. Славяни не е имало тук. И да е имало, били са толкова малко, че гърците, които сме асимилирали са много повече. Генните изследвания показват автохтонност на гените ни. Няма почти никакво съвпадение на гените ни с тези на сърби, хървати, чехи, поляци, руснаци, които са почти чисти славяни, ами се наблюдават сходство с гените на останлите непридошли народи на Балканите – румънци и гърци. Не Тито, ами Сталин чрез Трайчо Костов и Г. Димитров са заповядали изучаване на „македонски“ език в Благоевградско. Не в Македония, която е извън рамките на Майка България, ами и в нищожната част на областта – Пиринска Македония, която е останала в България след Националните катастрофи през 1913г. и 1918г.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
……………
Да се знае , какъв език са учили в Скопско, Северна Македония през 1881г. и да не ми говорят за измисления от копоите на Сталин национални предатели Георги Димитров и В.Коларов „македонски“ език,
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Свобода или смърть

Свобода или смърть

**************

Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“   

Аз съм Петър Низамов и това е „Западно-украинската република и войната Украйна – Полша“

Абонирйте се за историческия ми канал в YouTube като НАТИСНЕТЕ ТУК!

Помощ за страницата и дейността:
PayPal: paypal.me/PetarNizamov     ДАРЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК   [email protected]

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на „Български Юридически Комитет“

Още по темата „МАКЕДОНИЯ“:

Свобода или смърть „Свобода или смърть“  Свобода или смърть „Свобода или смърть“  Свобода или смърть „Свобода или смърть“  Свобода или смърть „Свобода или смърть“  Свобода или смърть „Свобода или смърть“ Свобода или смърть „Свобода или смърть“
Свобода или смърть „Свобода или смърть“
Свобода или смърть „Свобода или смърть“

Свобода или смърть „Свобода или смърть“ Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Свобода или смърть

Петър Низамов
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]