Моите научни статии по Международни отношения!

Международни отношения са съвкупност от икономически, политически, правни, дипломатически и други връзки между държавите и системите от държави, между основните социални слоеве, класи, между основните социални, политически сили, организации и обществени движения, действащи на международната сцена, т.е. това са взаимоотношенията между народите.

Много често, когато се говори конкретно за специалността „Международни отношения“ в България, се имат предвид най-вече политическите, идеологическите, дипломатическите, културните и икономическите взаимоотношения между отделните субекти от международната система. Икономическите връзки се изучават основно от друга специалност с международен приоритет – МИО. Основен фокус на Международните икономически отношения (МИО) са националните икономики на държавите. Първата катедра по Международни отношения е създадена във ВИИ „Карл Маркс“, днес УНСС.

Международните икономически отношения, МИО (по-рядко като международна икономика на английски: international economics) са икономическите отношения между държавите, регионалните организации, транснационалните корпорации и други субекти на световната икономика. Включват валутно-финансови, търговски, производствени, трудови и други отношения. Водеща форма на международните икономически отношения са валутно-финансовите отношения^[1].

В съвременния свят са актуални глобализацията и регионализацията на международните икономически отношения. Доминираща роля в установяването на световен икономически ред играят транснационалният капитал и международните институции, среди които се открояват Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ). В резултат на международното разделение на труда са се образували световни центрове на икономическо и технологично развитие (Северноамерикански, Западноевропейски и Азиатско-Тихоокеански). Сред актуалните проблеми на международните икономически отношения са проблемите по създаване на зони за свободна търговия, международни транспортни коридори и интернет-икономика.

• международна специализация на производството и научно-техническите дейности;
• обмен на научно-техническа информация;
• международна кооперация на производството;
• международна търговия;
• информационни, валутно-финансови и кредитни връзки между страните;
• движение на капитали и работна сила;
• дейност на международните икономически организации.