ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 10.05.2006 Г. ПО Т.Н.Д. № 1/2006 Г., ОСНК НА ВКС

Докладчик съдия Т.К

Председателят на Върховния касационен съд на Р.Б, на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт е направил предложение Общото събрание на наказателната колегия да се произнесе с тълкувателно решение по параграф 90 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 92/2002 г.) и да отговори на следния въпрос:

Съставлява ли посочената разпоредба пречка за групиране по чл. 25 НК на наказанията по присъди, влезли в сила при условията на забраната по чл. 26 НК, в редакцията му от 8.08.1997 г. (ДВ, бр. 62/1997 г.) с наказание, наложено с присъда, влязла в сила след отмяната на същата забрана на 1.10.2002 г.

Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд за да се произнесе, взе предвид следното:

За да се даде отговор на въпроса, е необходимо да се изясни историята на чл. 26 НК и на параграф 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК от 2002 г. Законодателната промяна, извършена със ЗИДНК в сила от 8.08.1997 г. е свързана с отмяна на института на продължаваното престъпление и последвалата от това необходимост да се налага наказание за всяко едно от престъпните деяния, като се определя общо измежду тях по реда на чл. 23 – 25 НК. С оглед завишената степен на обществена опасност на престъпленията, извършени при условията на опасен рецидив, за тях бе изключена възможността за определяне на общо наказание, като с тогава възприетата редакция на чл. 26 НК законодателят постанови наказанията да се изтърпяват поотделно. В резултат на посоченото законово решение, в периода на действие на забраната по чл. 26 НК са постановени присъди, сборът от чиито наказания значително надхвърля максималния размер на лишаването от свобода по чл. 39 НК, а в някои случаи и границите на човешкия живот.

С.З за изменение и допълнение на НК (ДВ, бр. 92/2002 г.) бе възстановен институтът на продължаваното престъпление и отпадна забраната за определяне на общо наказание по реда на чл. 23 – 25 НК по отношение на деянията, извършени при условията на опасен рецидив. Възникналият конфликт между възстановената приложимост на правилата за съвкупността спрямо деянията при опасен рецидив и наложените при старата уредба, но неизтърпени към момента на влизане в сила на изменението на закона наказания, бе решен с параграф 90. С него законодателят цели да осигури справедливост при изпълнението на наказания на рецидивисти, осъдени с влезли в сила присъди в периода 1997-2002 г., чрез предвиждане на предел за изпълнение на наложените по тях наказания.

Правилата за съвкупността по чл. 23 – 25 НК и тези на параграф 90 са самостоятелни и независими. Първите са за определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, а вторите посочват предел при изпълнение на вече наложени наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив. Разпоредбата на параграф 90 трябва да се преценява като по-благоприятен закон по отношение на осъдените за опасен рецидив по време на действие на забраната по чл. 26 НК, за които сборът от наложените наказания надхвърля максималния размер, предвиден в НК за най-тежкото престъпление, за което са осъдени. Той е създаден, за да уреди вече възникнали правоотношения, и има действие само върху юридически факти, настъпили до приемането му.

Разпоредбата на параграф 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК не е пречка за приложение на института на множеството престъпления по чл. 23 – 25 НК, тъй като тя не създава правила за определяне на наказанията, а за тяхното изпълнение. С отмяната на старата редакция на чл. 26 НК, прилагането на принципите за определяне на наказанията при съвкупности е възстановено и по отношение на престъпленията, извършени при опасен рецидив.

Подлежащото на изтърпяване наказание, определено по размер с разпоредбата на параграф 90, не е най-тежкото между отделните наказания, а представлява сбор от тях, който при всяко положение подлежи на изтърпяване, защото това произтича от закона. Изрично решеният от законодателя въпрос не може да бъде пререшаван, за разлика от възможността за преразглеждане на общото наказание при ново групиране в случаите, когато на съда станат известни невключени в предходна съвкупност наказания. Обхванатите от параграф 90 наказания и наказанията по постановени или влезли в сила присъди след 1.10.2002 г., отнасящи се за деяния, принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл. 23-25 НК. В тези случаи подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определя между всички наказания, но то не може да бъде по-малко от подлежащото на изтърпяване наказание по параграф 90.

По тези съображения и на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд

РЕШИ:

При наличие на предпоставките по чл. 25 НК наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 1.10.2002 г. могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г., но в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с параграф 90.