Главният прокурор е направил предложение Върховния съд, ОСНК да издаде тълкувателно решение по въпроса: каква отговорност носят лицата, които са извършили покупко-продажба на внесени от чужбина стоки срещу заплащане с левове или по друг начин, както и когато извършват замяна на такива стоки – по чл. 250 НК (*) или по чл. 29 от Наредба № 1 от 1980 г. на Министерство на финансите за митнически контрол върху предметите, пренасяни от лица, които преминават държавната граница на Народна република България (Наредба № 1) В предложението се посочва, че съдилищата в страната тълкуват по различен начин чл. 19 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ЗСВЦВК) и чл. 29 от Наредба № 1.

Според едното становище, когато местни лица, извършват покупко-продажби на стоки срещу левове, внесени от чужбина, в тригодишен срок от внасянето, е налице административно нарушение по чл. 29 от Наредба № 1 и отговорност по чл. 52, съответно по чл. 56 от Закона за митниците (ЗМ), в зависимост от това, дали при внасянето им са заплатени или не митни сборове. Тези деяния не се квалифицират като нарушения на забраната по чл. 19 ЗСВЦВК, съответно като валутно нарушение или престъпление по чл. 250 НК.

Другото становище е, че тези деяния са валутно нарушение и престъпление по чл. 250 НК. Приема се, че Наредба № 1 не е акт, одобрен от Министерския съвет по прилагането на ЗСВЦВК и не може да му противоречи. Тя има ограничено действие само по отношение разпорежданията с предмети, внесени за лично и семейно ползуване, преди да е изтекъл тригодишният срок от датата на внасяне. Внесените стоки изрично са поставени под валутен контрол с чл. 19 ЗСВЦВК.

ВС на Р.Б, ОСНК, за да се произнесе по въпросите, поставени в предложението, взе предвид следното:

1. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗМ министърът на финансите в съгласие със съответните ведомства издава наредби и инструкции за изпълнение на закона и правилника за прилагането му. Тези подзаконови нормативни актове направляват дейността на митниците на Р.Б, които извършват митнически контрол за опазване държавния монопол на външната търговия и се осъществяват контролни функции върху внасяните и изнасяните стоки. Законът за митниците и Правилникът за прилагането му, обаче не обхващат множеството от конкретни правоотношения за движението на стоките и предметите, които внасят и изнасят местни или чуждестранни лица и разпорежданията, които могат да извършват с тях. За тази цел и в обсега на правомощията си министърът на финансите е издал Наредба № 1.

Съгласно чл. 43 ЗСВЦВК за прилагането на този закон министърът на финансите също е издал наредби за регламентиране на конкретни правоотношения във връзка с контрола върху сделките и действията, които се извършват с валутни ценности и установения в страната държавен валутен монопол. Досега не е издадена наредба за изключване от забраната на чл. 19 ЗСВЦВК, местни лица да извършват разпореждания със стоки, внесени от чужбина срещу заплащане в левове. С изрично дадените по двата закона правомощия министърът на финансите е разграничил правоотношенията, свързани, от една страна, с митническия контрол за охрана на държавния монопол на външната търговия, а от друга – с валутния контрол за охрана на държавния валутен монопол. Министерството на финансите е единен орган за митнически и валутен контрол относно правата и задълженията на местните и чуждестранни лица за реда на пренасяне на стоките и валутните ценности през държавната граница и разпорежданията, които могат правомерно да се извършват с тях в страната. Между издадените подзаконови актове, съответно между тях и Закона за митниците и Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол не съществуват противоречия и несъгласуваност.

2. Член 19 ЗСВЦВК забранява на местни лица да извършват покупко-продажба от частни лица на внесени от чужбина стоки срещу заплащане с левове или по друг начин, както и да извършват замяна на такива стоки. Изключение се допуска само за случаите, указани в наредба, одобрена от Министерския съвет.

Съгласно чл. 27, ал. 1 Наредба № 1, предметите, внесени в страната за лично и семейно ползуване, не могат да се продават, дават или приемат за пазене, под наем или като влог преди изтичането на три години, считано от датата на вноса.

Общото между тези две разпоредби е това, че те обхващат такива правоотношения, които са свързани с контрола на предметите, внасяни в страната от местни или чуждестранни лица. Съществува обаче, съществено различие по предмета и обхвата на контрола, който се извършва върху тях, а именно.

а) на първо място, различието се изразява в обхвата на едната и другата забрана. Разпоредбата на чл. 19 ЗСВЦВК безсрочно забранява покупко-продажбите и замяната на внесени от чужбина стоки, които са валутни ценности, а чл. 27, ал. 1 от наредбата забранява само разпореждания преди изтичане на тригодишен срок. Освен това чл. 19 ЗСВЦВК забранява само две разпоредителни сделки – покупко-продажбата и замяната, докато митническата разпоредба забранява разпореждания с много по-голям обхват – продажби, пазене, даване под наем и като влог, макар и да се ограничават вещите в рамките налично и семейно ползуване; б) на второ място, обхватът на забраната за разпореждане с внесени от чужбина предмети за лично и семейно ползуване е ограничен с последвалите две изменения на Наредба № 1 от 17 май 1986 г. (ДВ, бр. 38 от 1986 г.) и от 11 юли 1986 г. (ДВ, бр. 54 от 1986 г.). С новия текст на чл. 27, ал. 1 предметите, внесени от чужбина или закупени в магазините на страната срещу валута, не могат да се продават или купуват, да се дават или приемат като подарък, за пазене или под наем или като залог преди изтичането на три години от датата на вноса или покупката. Това ограничение не се отнася до предметите на обща стойност до петдесет лева по цени на дребно у нас, за златните изделия до десет грама и за сребърните до петдесет грама, които се подаряват между физически лица в Р.Б.

По силата на чл. 29, ал. 1 от наредбата нарушителите на забраната по чл. 27, ал. 1 се наказват по чл. 52, б. “а” ЗМ – за предметите, внасяни без мито, с намалено мито или закупени от валутните магазини в страната и по чл. 56 ЗМ – за предметите, внесени с пълно мито от физически лица.

С оглед на сега действуващия нормативен режим досежно предметите, внесени от чужбина или закупени в страната от магазини срещу валута по Наредба № 1 следва да се приеме, че нарушенията, които извършват местни или чуждестранни лица, представляват митническо нарушение или престъпление, които съгласно чл. 27 от наредбата изрично се санкционират по ЗМ, съответно по чл. 242 НК. Нарушенията, които се извършват на валутно-правната забрана по чл. 19 и др. ЗСВЦВК, създават отговорност по чл. 250 НК. Неправилно се приема, че нарушенията на митническите забрани по чл. 27, ал. 1 Наредба № 1 трябва да се свързват с чл. 19 ЗСВЦВК и да се създаде само или едновременно и отговорност по чл. 250 НК. Това е така, защото валутното престъпление изисква деянието, което местното или чуждестранното лице извършва, да се изрази чрез сключване на забранена сделка или действия с валутни ценности и да засяга установения в страната валутен монопол. Извършените нарушения на забраните за внасяне предмети от чужбина, които не са валутни ценности, засягат митническия контрол, а оттам и държавния монопол на външната търговия. От това разграничение следва, че внасяните в страната предмети или стоки от местни или чуждестранни лица, на каквото и основание да са придобити в чужбина, като: златни или сребърни изделия, злато, платина, сребро, скъпоценни камъни и др., които са валутни ценности, се обхващат от граничен контрол на митническите контролни органи. За тези именно вещи, внасяни от чужбина, е предназначена валутно-правната забрана за извършване на разпореждания, неограничена по време, както това е предвидено в чл. 19 ЗСВЦВК. Макар съгласно чл. 2 от Наредбата задграничен контрол върху валутните ценности вносът и износът на тези вещи да подлежи на митнически граничен контрол, нарушението не е митническо, а валутно нарушение по ЗСВЦВК и оттук и нарушение или престъпление по чл. 250 НК. Вносът или износът на всички други предмети и стоки, които не са валутни ценности, също подлежат на митнически контрол по ЗМ и издадените по приложението му подзаконови актове. При нарушаването режима за контрол се носи отговорност за нарушение или престъпление по ЗМ, съответно по чл. 242 НК. Тези митнически нарушения или престъпления изключват самостоятелната или паралелна отговорности по чл. 250 НК.

С оглед на изложените съображения не трябва да се противопоставят или смесват митническо-правните забрани по Наредба № 1 със забраните по чл. 19 ЗСВЦВК. В този смисъл чл. 19 ЗСВЦВК и чл. 27, ал. 1 от наредбата са различни по същество и предмет забрани, за нарушаването на които е предвидена посочената по-горе различна административна и наказателна отговорност.

3. С Постановление № 65 от 27 ноември 1985 г. на Министерския съвет за усъвършенствуване на валутната търговия в страната се създаде общ режим на ползуване и ограничения с внесените от чужбина предмети с тези, които са закупени от магазините на ВТО “Кореком” и ВТО “Трансимпекс”. Внесените от чужбина в страната и закупени от валутните магазини предмети и стоки не могат да се продават или с тях да се извършват други разпореждания, посочени в чл. 27, ал. 1 Наредба № 1, преди да е изтекъл тригодишен срок от датата на внасянето или покупката им. Поради изричната забрана, предвидена в чл. 6 от това постановление, когато се извърши разпореждане с тези стоки и предмети, преди да е изтекъл тригодишният срок, деецът извършва митническо нарушение и отговаря по чл. 52, б. “а” ЗМ. При тези нарушения отговорността не се разграничава с оглед на това дали противоправното разпореждане е с предмети, които са внесени с разрешение на митницата, плащане на митни сборове или внасянето е станало по контрабанден начин. Не се прави разграничение между предмети, които са предназначени за семейно и лично ползуване или други цели, за да бъдат изключени от митническо-правните забрани. Освен това не е създадени различен режим за местните или чуждестранните лица, които внасят или купуват с валута такива стоки. Следователно всички предмети извън валутните ценности, внесени в страната или закупени от магазините, които се продават срещу валутата, могат да се продават, заменят или да се извършват с тях всякакви разпореждания от местни или чуждестранни лица, срещу заплащане в левове след изтичането на тригодишен срок от датата на вноса или покупката от магазина. Установен е един и същи режим за контрол върху всички предмети извън посочените в чл. 3, б. “а” до “ж” ЗСВЦВК. С чл. 6 от посоченото постановление на Министерския съвет се конкретизира и обхватът на забраната като нейното нарушаване е изключено от обсега на чл. 15 ЗСВЦВК. Нарушения по този текст могат да се осъществяват от всяко местно или чуждестранно лице, което извършва забранени сделки и действия с валутни ценности.

4. При нарушение на граничния режим от местни или чуждестранни лица с предмети или стоки, които са само под митнически контрол, се извършва престъпление по чл. 242 НК, щом с деянието се осъществява съставът на това престъпление. Ако деецът без съответно разрешение е купил с цел да продава или продава купените с тази цел такива предмети и стоки, извършва и престъпление по чл. 233 НК в реална съвкупност.

Когато местното или чуждестранното лице наруши митническия режим привнасянето на предмети или стоки, представляващи валутни ценности, закупени без разрешение с цел да ги продаде или продава, закупените с тази цел такива, извършва в реална съвкупност престъпленията по чл. 250 или чл. 233 НК.

Разпорежданията с внесените от чужбина предмети, които не са валутни ценности и закупените от ВТО “Кореком” и ВТО “Трансимпекс” срещу валута, не са деяния, с които се нарушава валутният режим, затова не са престъпление по чл. 250 НК. Признаците на този състав обхващат такива нарушения на ЗСВЦВК, постановленията на Министерския съвет и подзаконовите актове по прилагането на закона, които се отнасят до сделки и действия с валутни ценности или имущества, или режима за деклариране на вноса и износа на такива ценности. Съгласно чл. 2 ЗСВЦВК на валутен контрол подлежат всички сделки и действия, които имат за предмет валутни ценности, сключвани и изпълнявани или извършвани между местни лица или между тях и чуждестранни лица. Предметът и съдържанието на валутните ценности е определен от чл. 3, букви “а” до “ж” ЗСВЦВК. Всички други сделки и действия със стоки и предмети, които не са валутни ценности, внесени в страната или закупени от магазините, които продават срещу валута, са извън предмета на престъплението по чл. 250 НК. Такива вещи никога не може да придобият съдържанието на валутна ценност, независимо че за тях като равностойност е дадена валута. Незаконосъобразно е становището, според което, макар тези вещи и да не са включени изрично в чл. 3 ЗСВЦВК, следва да се приемат като такива с валутно съдържание, защото материализирали валутно отношение. Валутното отношение се изчерпва с внасянето на валута, изкупуването й от БНБ или БВТБ, съответно получаване на равностойност в левове или създаване на валутен влог. Купуването на стоки от валутните магазини в страната или внасянето на предмети и стоки през границата, които не са валутни ценности, не представляват забранени валутни сделки. Разпоредителните сделки и действия с такива вещи не са в противоречие с валутно-правните забрани, а могат да бъдат само в нарушение на митническия контрол до изтичане срока на забраната по чл. 27 Наредба № 1, съответно по чл. 6 от ПМС № 65. След изтичане срока за извършване на разпореждане с тези вещи те се приравняват с всички останали, с които може да се извършват разпореждания. Нито чл. 19 ЗСВЦВК, нито друг подзаконов акт приравняват валутните ценности с останалите предмети и стоки, защото те са с различно предметно съдържание и предназначение. Валутните ценности са нормативно определени, изчерпателно изброени и при всички условия запазват своето естество независимо от характера на извършваните сделки и действия в страната или извън нея. Всички други предмети и стоки, съответно правоотношенията с тях, макар и закупени с валута, не се трансформират във валутни ценности, защото те са и си остават извън обсега на чл. 3 ЗСВЦВК. Да се приеме обратното, това означава да се заличат различията между митническо-правните и валутните забрани, между митническия и валутния контрол, съответно между валутните ценности и останалите предмети и стоки. Член 19 ЗСВЦВК предписва забрани да се извършват разпоредителни сделки с валутни ценности, но не и с всякакви други предмети и стоки, които се внасят от чужбина или се закупуват от магазините на ВТО “Кореком” или ВТО “Трансимпекс”. Целта на ЗСВЦВК е формулирана в чл. 1 и тя преследва уреждането на контрол, който се извършва върху сделките и действията с валутни ценности, за да охранява установения в страната държавен валутен монопол. Съдържанието на чл. 19 ЗСВЦВК трябва да се тълкува в такъв смисъл, че същото да отговаря на основната цел на закона.

Предметът на престъпление по чл. 250 НК обхваща освен валутните ценности и имуществата, поставени под валутен контрол. Под такъв контрол са на първо място недвижимите имоти, които се притежават от чуждестранни лица в страната или от местни лица в чужбина.

Правоотношенията, които възникват от ползуването, стопанисването и сделките, които се извършват с тях, са предмет на специална регламентация по чл. 23-25 на раздел VI от ЗСВЦВК, съответно на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната (ДВ, бр. 30 от 1969 г.). Движимите вещи могат да бъдат валутни ценности само когато са включени в наследство заедно с недвижим имот, ако наследството е открито и притежавано от чуждестранни лица в страната или с местни лица в чужбина.

Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата ВС на Р.Б, ОСНК,

РЕШИ:

Внасяните в страната предмети или стоки от местни или чуждестранни физически лица, които са валутни ценности, са под митнически и валутен контроли за тях е предназначена валутно-правната забрана да се извършват разпореждания без предварителното разрешение на Министерството на финансите. Нарушаването на тази забрана е административно нарушение или престъпление по чл. 250 НК.

Всички други предмети и стоки, които не са валутни ценности, привнасянето им в страната или закупуването им с валута от магазините на ВТО “Кореком” и ВТО “Трансимпекс” са само под митнически контрол. Разпорежданията с тези предмети или стоки преди изтичането на тригодишния срок е митническо нарушение, което се наказва по чл. 52, б. “а”, съответно по чл. 56 ЗМ, а не е валутно нарушение по чл. 19 ЗСВЦВК. Нарушаването на граничния режим от местни или чуждестранни лица с предмети или стоки, които са само под митнически контрол, е престъпление по чл. 242 НК, когато с деянието се осъществява съставът на това престъпление.

Ако деецът без съответно разрешение купи с цел да продаде или продава купени с такава цел предмети или стоки, които са внесени в страната или купени от магазините срещу валута, в нарушение на установения митнически и валутен режим, извършва в реална съвкупност престъпление по чл. 233 НК и чл. 242 и чл. 250 НК в зависимост от това дали предметите или стоките са валутни ценности, или не.

Недекларирането и сделките с наследство, в което има недвижим имот от местно лице в чужбина или чуждестранно лице в страната, е валутно нарушение или престъпление по чл. 250 НК.

—————

(*) Виж състояние на НК към ДВ, бр. 10 от 1990 г.