ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 36 ОТ 06.11.1990 Г. ПО Н. Д. № 27/1990 Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 11-12 от 1990 г., пор. № 2
СЪДЪТ Е ЗАДЪЛЖЕН СЛУЖЕБНО ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ВЪЗЛАГАНЕТО НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛА, ОБРАЗУВАНИ ПО ТЪЖБА НА ПОСТРАДАЛИЯ, КОГАТО ПОДСЪДИМИЯТ БЪДЕ ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН ИЛИ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО
Чл. 170 НПК
Председателят на Върховния съд на РБ е предложил на Върховния съд на РБ, Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпроса: длъжен ли е съдът де се произнесе по отговорността за разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият е оправдан или наказателното производство е прекратено и да ги присъди, когато той не ги е поискал изрично.
В предложението се посочва, че съдилищата по различен начин прилагат разпоредбите на чл. 170, ал. 1 НПК. Едни съдилища приемат, че когато подсъдимият по дела, образувани по тъжба на пострадалия, бъде признат за невинен и оправдан или наказателното производство бъде прекратено, направените разноски се присъждат само ако бъдат поискани. Други съдилища приемат, че съдът е задължен служебно да се произнесе по възлагането на разноските при всички случаи независимо дали има направено искане от страна на частния тъжител.
Върховният съд на РБ, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе по въпросите, поставени в предложението, съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 299, ал. 1, т. 11 НПК задължава съда при постановяване на присъдата да обсъди и реши на кого да възложат разноските по делото.
При разрешаването на този въпрос съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 167-170 НПК. Същите се намират в раздел III, част първа „Общи правила“ на Наказателно-процесуалния кодекс и се прилагат еднакво по делата от общ и частен характер.
Така съгласно чл. 169, ал. 1 НПК в случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът служебно, без да прави разлика в характера на наказателните производства, го осъжда да заплати разноските по делата.
В този смисъл следва да се изтълкува и съдържанието на чл. 170, ал. 1 НПК, според което в случаите, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. Това означава, че както по наказателни дела от общ характер съдът служебно, без да има изрично искане от страна на подсъдимия, се произнася по отговорността за разноските, когато последва оправдателна присъда или производството, бъде прекратено, то при същия изход на делата, образувани по тъжба на пострадалия, съдът е задължен да възложи разноските на частния тъжител. Други условия освен изброените законът не поставя, а следователно не може да ги поставя и съдът.
Горният извод се налага и при граматическото тълкуване на правната норма на чл. 170, ал. 1 НПК, който има императивен характер и изисква да се прилага стриктно.
Затова съдът е длъжен служебно да се произнесе относно разноските по делото и да ги възложи на частния тъжител, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено въпреки липсата на направено изрично искане.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от Закона за устройството на съдилищата, Върховният съд на РБ, Общо събрание на наказателните колегии
РЕШИ:
Съдът е задължен служебно да се произнесе по възлагането на разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено.