ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 29 ОТ 27.12.1988 Г. ПО Н. Д. № 8/1988 Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 339, пор. № 115
КОЕ ЛИЦЕ Е ЗАТВОРНИК ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 297, АЛ. 3 НК
Чл. 297 НК
Председателят на ВС на Р.Б е предложил ОСНК да издаде тълкувателно решение по въпроса: кое лице е затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК.
В предложението се посочва, че в теорията и съдебната практика се дават противоречиви тълкувания на понятието затворник. Част от съдилищата приемат, че затворник е всяко лице, задържано под стража, ако това е станало на основание на нормативен акт. Други считат, че затворник е само лицето, което е задържано под стража по взета срещу него мярка за неотклонение „задържане под стража“ от органите на предварителното производство или съда. Поддържа се и трето становище, че затворник е само лицето, задържано по изпълнение на влязла в сила присъда.
Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе, съобрази:
Субект на престъпленията по чл. 297 НК и чл. 298 НК може да бъде само лице, което има качеството на затворник. И двете престъпления са включени в раздела за престъпления против правосъдието и представляват част от тях. Обектна защита по този раздел на НК са обществените отношения, свързани с правилното насочване и провеждане на наказателния процес, разкриване на обективната истина и изпълнение на присъдите и решенията, постановени от съдилищата.
Съдържанието на понятието затворник е свързано с посочените обществени отношения, с нормалните функции на правораздаването и затова е дадено в чл. 297, ал. 3 НК. Понятието затворник би имало друго съдържание, ако определението не беше посочено в тази специална разпоредба, а в чл. 93 НК, който се намира в общата част на Наказателния кодекс и дава тълкувания на някои понятия, които важат за всички престъпления, в които се срещат. Ето защо в теорията и в съдебната практика не е спорно, че затворник е всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред, в изпълнение на съдебен акт, без оглед на мястото на изтърпяване на наказанието, както е посочено вчл. 40, ал. 1 и ал. 2 НК. Изпълнението на присъдите е стадий на наказателния процес и всяко отклонение от нормалното изтърпяване на наказанието засяга обществените отношения, свързани с правораздаването.
Затворник е и всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред за извършено деяние по чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) и чл. 44а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (*), тъй като наказателно-административната дейност на съдилищата е също осъществяване на държавна принуда по отношение на лица, извършили нарушения. Това се разбира и от съдържанието на чл. 35 от Правилника за приложение на Указа за борба с дребното хулиганство, където изрично е посочено, че при бягство на лица, задържани на това основание, се преследват като затворници.
По смисъла на чл. 297, ал. 3 НК, затворник ще бъде и всяко лице, задържано под стража по установения от закона ред, по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от органите на предварителното производство и съда. Това е така, защото мярката за неотклонение има предназначение да обезпечи целите на наказателния процес. Основание за посоченото стеснително тълкувание на понятието затворник е и обстоятелството, че при задържане под стража във връзка с правосъдната дейност от органите, които осъществяват същата, съществуват процесуални правни гаранции за законосъобразността му. Такива в същата степен няма при задържането извън сферата на правосъдната дейност, каквито са например случаите на задържане на гражданин по чл. 204 НПК за изпълнение на наложено дисциплинарно наказание арест и др., затова тези лица не са затворници.
По тези съображения и на основани чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК
РЕШИ:
Затворник по смисъла на чл. 297, ал. 3 НК е всяко лице, което е задържано под стража по установения в закона ред в изпълнение на съдебен акт за извършени деяния по чл. 1 УБДХ и чл. 44а ЗДвП и по взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от органите на предварителното производство и съда.
–––––––
(*) Виж състояние на ЗДвП към ДВ, бр. 32 от 1991 г.