1. Може ли при условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода осъденият да бъде освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство завинаги.
2. Съдът допуска ли съществено нарушение на закона, когато при условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода не се произнесе и по освобождаването на осъдения от наказанията по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК и отчасти или изцяло от наказанието задължително заселване.
3. Ако не е нарушение на закона, може ли съдът и по какъв ред да се произнесе допълнително по този въпрос.
В предложението се изтъква, че по тези въпроси в съдебната практика съществуват различия.
Прокурорът поддържа становището, че при условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода осъденият не може да бъде освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство завинаги. В случаите, когато съдът не се е произнесъл по освобождаването на осъдения от наказанията по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК и отчасти или изцяло от наказанието задължително заселване, допуска съществено нарушение на закона, което следва да се отстрани по реда на прегледа по реда на надзора.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:
1. С разпоредбата на чл. 70, чл. 1, 4 и 5 НК е предвидена възможност съдът при наличието на конкретни условия да постанови осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяването на останалата част от наказанието лишаване от свобода, лишаваме от права по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК и отчасти или изцяло от изтърпяване наказанието задължително заселване. Изброените наказания се налагат за определен срок и затова по своята същност институтът на условното предсрочно освобождаване е свързан само със срочните наказания.
Наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги не е свързано със срок. Това обстоятелство е пречка за приложението на чл. 49, ал. 4 НК – наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство завинаги да бъде намалено с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. В закона не е предвидена възможност това безсрочно наказание да се превърне в срочно. В този смисъл е т. б, б. „б“ от Постановление № 1/1983 г. на Пленума на Върховния съд, където е посочено, че наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство не може да се замени с лишаване от право за определен срок поради обстоятелството, че съдът е наложил другото наказание при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и е приложил разпоредбата на чл. 55 НК. Последната не разпростира действието си върху наказанието лишаване от права.
След изменението на чл. 66 НК не съществува и възможност да бъде отложено изпълнението на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство завинаги.
Безсрочният характер на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно средство завинаги и липсата на законна разпоредба то да бъде заменено с лишаване от право за определен срок е пречка и за приложение разпоредбите на чл. 70, ал. 5 НК.
Посочените законни разпоредби дават основание да се приеме, че при условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода осъденият не може да бъде освободен от изтърпяване наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство завинаги. По този начин се изпълняват и целите на наказанието да се въздейства превъзпитателно спрямо осъдения и останалите членове на обществото.
2. Съгласно чл. 415 НПК предложение за предсрочно освобождаване от наказанието по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК могат да направят прокурорът и комисията по чл. 17 ЗИН.
След разглеждането на предложението съдът може да освободи, но може и да не освободи осъдения от изтърпяване остатъка на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване. В двата случая той е длъжен да изложи съображения.
Съдът е длъжен да се произнесе по тези въпроси и когато в предложението на прокурора или комисията по чл. 17 ЗИН е пропуснато да се направи искане и за освобождаване от наложените с присъдата наказания лишаване от права по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК и задължително заселване. Това е изяснено и в Постановление № 7/1975 г. на Пленума на Върховния съд. В случаите, когато съдът не се е произнесъл по този задължителен въпрос, е налице съществено нарушение на закона. Това нарушение не може да бъде отстранено по реда на надзора, тъй като влезлите в сила определения за условно предсрочно освобождаване, с които съдът не се е произнесъл за освобождаване от наказанията по чл. 37, т. 6-8 НК и задължително заселване, не са предвидени в чл. 349, ал. 1, т. 2 НПК. Понеже съдът не се е произнесъл по тези въпроси, а това е било задължително, няма пречка той да постанови определение, което няма да бъде ограничено от сроковете по чл. 419 НПК.
Недопустима е презумпцията, че ако съдът не се е произнесъл, той мълчаливо е отхвърлил предложението, тъй като не може да се тълкува воля, която не с била изразена в диспозитива на съдебния акт.
По изложените съображения и на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии,
РЕШИ:
1. При условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода осъденият не може да бъде освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство завинаги.
2. Когато при условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода съдът не се произнесе и по освобождаването на осъдения от наказанията по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК и отчасти или изцяло от наказанието задължително заселване, с налице съществено нарушение на закона. То може да бъде отстранено с определение.
