Генетично изследване доказа, че българите и „македонците“ са с един и същ произход

македонския език
Как Сталин наложи македонския, украинския и белоруския езици и нации
януари 14, 2022
ВЪЗРАЖДАНЕ
ЗАЩО НЕ БИХ ПОДКРЕПИЛ „ВЪЗРАЖДАНЕ“ – ФАКТИ ЗА ЛЪЖИТЕ, КРАЖБИТЕ И ДЕМАГОГИЯТА ИМ
януари 17, 2022

Генетично изследване доказа, че българите и „македонците“ са с един и същ произход.

От доста време определени личности пускат твърдения, че българите днешна Македония е различно по произход от българите в съседната България. И още повече – спекулира се, че жителите на Македония са местни хора, а тези от България са азиатски пришълци.

 

Личностите лансиращи тези лъжи за българите премълчават резултата от едно важно и най-вече мащабно антропологическо изследване от 30-те години на ХХ век. То показа, че населението на областта Македония е от същия антропологичен тип както и това на България .

 

По принцип до неотдавна на всеки бе известно, че обитателите на България и Македония са един и същ народ. До краят на XIX никой от жителите на Македония не е и помислял, че не е от същият произход както българите.Например видният сръбски учен Ст. Веркович, който е бил дългогодишен учител в Македония, изпратен там от сръбското правителство със специална мисия, пише в предговора на своя сборник „Народне песме македонски Бугара” (у Београду, 1860):

 

„Но ја сам ове песме назвао бугарскима, а не словенскима, због тога, јер данас кад би когод македонског Славенина запитао: што си ти? с места би му отговорно: я сам болгарин, а свој језик зову болгарским. . .” (стр. XIII). В сборника на братя Миладинови „Български народни песни” (в Загреб, 1861) на редица места в народните песнинаселението в Македония също се самоопределя като българско .

 

На книжовен български език са написани и писмата на Гоце Делчев, както и кореспонденцията на неговите съратници, документите на ВМОРО и издаваните от организацията вестници. Разбира се, обилен доказателствен материал за българското национално и езиково име на славянското население в Македония може да бъде почерпан и от документалните архиви, книжнината и печата както на балканските страни, включително и Турция, така и на Русия, Франция, Австро-Унгария, Англия и др.  (Напр. по данни на Института за история при БАН само докладите на френските консули за българските земи през XIX и XX в. са събрани в над 150 тома, съдържащи богата и точна документация за българското съзнание на славянското население в Македония .

 

 

Названието Македония за означаване на днешната географска област е дошла през миналия век от средите на европейските хуманисти и на гръцките възрожденци. Интересно е да се посочи и мнението на Кузман Шапкарев по този въпрос, изразено в едно негово писмо до Марин Дринов: „Не по-чудно е името Македонци, което наскоро, едвай преди 10—15 години, ни натрапиха и то от вън, а не както некои мислят от самата наша интелигенция. . . Народът обаче в Македония не знае нищо за това архаическо, а днес с лукава цел от една страна, с глупешка от друга подновено прозвище; той си знае постарото: Бугари, макар и неправилно произнасяно, даже освоява си го като собствено и преимуществено свое, нежели за другите Българи. За това ще видите в предговора на испратените ми книжици” (писмо от 25 май 1888 г.)

 

Следователно съвсем неоправдано е да се твърди, че населението на Македония, където през миналия век започва Възраждането и борбата за черковна независимост на българите, е представлявало някаква народност или нация, отделна от българската, с друго, с „македонско” национално съзнание. Тъкмо обратното — както в никой друг район на тогавашна България, литературата в Македония е изпълнена със страстна защита на българското име и българското съзнание на македонското население .

 

Срещаме изобилие на доказателства за етническата идентичност на хората обитаващи Македония и България, но как стои въпросът с народността на древните македонци?

През II- ри век  преди Христа става такова масово заселване на Македония с траки, че спокойно може да се каже, че страната е тракизирана.

 

Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на македонския цар Персей, населението на страната застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани големи групи траки – “He further transported a large body of Thracians into Macedonia, and in these ways, during all the time he was undisturbed by alarms of war, he devoted all his thoughts and care to increasing the power and resources of his realm”.

 

Mалко по-късно Персей заселва отново траки в Македония – “He transferred almost the entire population from the maritime cities to the district now called Emathia, formerly known as Paeonia, and had handed over those cities to the Thracians and other barbarians for their residence”

 

Градското население от друга страна е разселено до голяма степен от римляните. Плиний Стари свидетелства за това, че след битката при Пидна, Емилий Павел продава населението на седемдесет града и два града в робство – “ haec eadem est Macedonia, cuius uno die Paulus Aemilius imperator noster LXXII urbes direptas vendidit” –[4] Plin. IV.x – 39. По този начин в Македония остава предимно селското население, което е от тракийски произход.

 

Това се потвърждава от стария автор Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи (пеласгийско   племе) – “What is now called Macedonia was in earlier times called Emathia. And it took its present name from Macedon, one of its early chieftains. And there was also a city Emathia close to the sea. Now a part of this country was taken and held by certain of the Epeirotes and the Illyrians, but most of it by the Bottiaei and the Thracians “.

 

Н. Грегораc потвърждава казаното от Ливий, Страбон и Плиний споменавайки, че от старо време Македония била заселена с мизи – [6] с.74. А според Л.Дякон, Д. Хоматиан, М.Гавала, Й. Кантакузин и др. мизи и българи е един и същ народ.

 

Д.Хоматиан пояснява с подробности, че през IV век преди Христа българите са прогонени на север от армията на Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали земята си – “ …европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.

 

Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия [7] – I.

 

Митът за азиатският произход на българите е плод на пропагандата на старите гърци, които са се стремели на всяка цена да анексират богатата на природни рисурси територия на Тракия. Бяха изречени много лъжи за произхода на българите и продължават да се разпространяват безсрамни лъжи. Истината обаче не може да се скрие.

 

Нито старобългарският език има нещо общо с езиците от Средна Азия, нито пък от гледна точка на антропологията българите имат прилики с народите на Азия. Това е установено отдавна посредством антропологическо проучване на огромен брой хора. На 12 януари 1938 година проф. Методи Попов представи резултатите от проучването. Цитирам буквално:

 

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” [1] стр.111.

 

Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” [1] стр.122.

 

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи:

 

“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европиднатараса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” [8] стр. 260.

 

Неотдавна се появиха и няколко генетични изследвания, които потвърдиха резултата от по-ранните антропологични изследвания. “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов…”

 

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците… “

 

 

Две години преди изследването на българските и италианските генетици, имаше друго, на швейцарски учени, като още тогава убедително бяха показани тракийските ни корени:

 

Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”…За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер …

 

 

 

Това са фактите, те говорят достатъчно красноречиво, че по отношение на произход, език и култура няма разлика между жителите на България и Македония. Стари летописци и бездушните политици от ново време се опитват да скарат и отчуждят братя и сестри.Тези действия са престъпление против човечеството, защото как иначе да наречем заличаването на етническото самосъзнание, насаждането на омраза между хората обитаващи България и Македония.

Най-сигурният начин да разберем кои сме е да погледнем в нас – българите и то съвсем буквално. Телата ни носят в своята ДНК генетичната памет на предците ни.

Чрез нейното изследване може да добием представа за общия ни произход. Подобни изследвания от генетична гледна точка датират още от времето на Чарлз Дарвин, но модерният подход за проучването на ДНК става популярен едва през 90-те години на XX век. От тогава досега работа в тази насока е правена в немалко европейски страни. От тази годинa и България е сред тях. Екип от БАН с ръководител Йордан Йорданов наскоро публикува статия с интересни открития в тази област. Ние се срещнахме с тях и в следващите редове може да прочетете какво ни споделиха академик Ангел Гълъбов и Сена Карачанак на база на научни изследвания по някои много наболели за българската история въпроси.

Какво представлява проекта и каква е целта му?

Проектът се нарича „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ” и е договорен през 2009 година с фонд „Научни изследвания”. Негов ръководител е Йордан Йорданов – един от водещите ни антрополози. Финансиран е от фонда, но за пълното му завършване са необходими още близо 100 000 лева. Помощ при реализирането му оказаха и университетите в Павия и Перуджа (Италия). Идеята на проекта е да се види генетичния статус на съвременния български народ. За целта бе взет генетичен материал от 900 българи, разпределени равномерно по съвременната българска територия.

Кои стоят зад реализацията на проекта?

Проф. Драга Тончева е ръководител на генетичните излседвания. Другата основна фигура е нейния докторант Сена Карачанак. От италианска страна активно работеха проф. Антонио Торони от Павия, който е един от европейските корифеи по митохондриална ДНК и проф. Орнела Семино, която работи в областта на Y-хромозомата. В момента се работи върху антропологичната част на проекта като идеята е да се изследват 120 проби (60 от тракийския период и 60 от Първа българска държава) от костно-зъбен материал.

По каква методика протече изследването?

БългаритеВсеки човек е генетично различен от другите и целият генетичен материал, който носим е наследен от родителите ни. Има един участък от него, наречен митохондриална ДНК, който винаги се наследява от майката. Има и един участък – Y-хромозомната, която се предава само по мъжка линия – от баща на син. (б.р. от целия генетичен код на човека, това са най–удобните за подобен анализ, места, които съдържат генетичен код с хронологично подредени мутации, за разлика от останалата част от ДНК, което подлежи на промени в следствие на смесване на майчиното и бащиното ДНК, което води до смесване и на мутациите. Друго важно нещо, което трябва да се отбележи е, че въпросните мутации са неутрални, с други думи не са значими за еволюцията). Всичко това представлява един запис на миналото, който може да ни покаже генетичната история, на всеки отделен човек. Първоначално, преди близо 100 000 години, всички хора са живеели в Източна Африка. С течение на тяхното разселване са възниквали мутации, които водят до различни генетични варианти. Така, ако днес се изследват вариантите в съвременни хора, може да се установи техният генетичен произход. На всеки от тези 900 души се изследваха индивидуално генетичните им варианти по майчина и бащина линия и след това се установи за всеки от коя хаплогрупа е.

Какви са резултатите от изследването?

По женска линия българите са най-близки с източноевропейските и средиземноморските популации. По мъжка линия пък най-близки до нас са гърците (по-специално Северна Гърция) и сме доста далеч от алтайските

Българите

Karachanak et al.,PLoS One, 8(3),2013

Българският народ спрямо африканските и евразийските народи.
Karachanak et al.,PLOS One, 8(3),2013

и тюркските популации. От това може да заключим, че както древните българи, така и съвременните нямат общ произход с алтайските и тюрските популации. Друг интересен резултат от изследването е, че няма разлика между хората от различните краища на България – дали са от Югоизточната или Северозападната част на страната. От всичко това може да заключим, че наблюдаваният образец на митохондриална ДНК показва, че българският митохондриален пул е географски хомогенен в страната и че се характеризира с една крайно висока честота на западно-евразийски тип. С други думи – българите се локализират между източно-европейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и с историческите данни. От тях може да предположим, че средиземноморската принадлежност може да се препише на траките, то източните приноси се дължат на древните българи, произхождащи от Средия изток и на славяните, мигриращи от Североизточна Европа.

 

Можем ли да кажем в такъв случай, че тези изследвания са още едно доказателство, че тюркско-алтайския произход на българите е до голяма степен измислица?

Българите
Българите в контекста на европейските народи.
Karachanak et al.,PLOS One, 8(3),2013

Нека повторим отново какво ни казва науката – излседването на Y-хромозомните вариации на съвременния българин са представени от западно-евразийски хаплогрупи (хаплогрупата представлява всички генетични варианти, които споделят една обща мутация). Хаплогрупите пък, характерни за алтайския и централно-азиатски тюркски говореща популация са в пренебрежимо малка честота от 1,5%. Освен това е хубаво да развенчаем още един мит – за славянското море, в което са се „удавили“ българите скоро след идването си на Балканите. Да, славяноезичен народ сме, но твърдението, че славяните са успели бързо да претопят древните българи е далеч от реалните събития, случили се по нашите земи. На исторически език може да кажем, че древните българите идват с култура и икономика на Балканите, което ярко контрастира с картината, показана ни във филма „Хан Аспарух“ например. Там българите са представени като номадски народ, живеещ в юрти, което е много далеч от истината. И до днес не са открити следи от юрти нито на нашите земи, нито в днешна Румъния. Друго доказателство, оборващо тезата за тюркско-алтайския произход на българите е, че новите анализи на протобългарските епиграфски източници (исторически надписи, „Именника на българските ханове“) показва, че древният български език не принадлежи на тюркската лингвистична група. Поради това водещите тюркозоли (главно американци и французи) не разглеждат българите като тюркски народ. Друго доказателство, което науката скоро откри бе цяла серия от непознати извори, написани на четири езика – старобългарски, гръцки, старогермански и хедро-хазарски единодушно описват древните българи като един многоброен народ. Да не говорим за десетките градове, които оставят след себе си като Биляр и Болгар по Волга, Плиска, произведения на изкуството като Мадарския конник, които несъмнено няма как да се направят от един номадски народ. Археологичните изследвания, които са направени наскоро, показват че протобългарите представляват между 32% до 60% в ранната българска популация.

Споменахте, че трябва да се довърши изследването. Какво още трябва да се направи?

Трябва да се анализират такива варианти в митохондриалната ДНК в кости, за да може пряко да се види какви са били хората в миналото.

Оригиналната статия може да видите тук (на английски език):

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Библиография:

Karachanak, S., Grugni, V., Fornarino, S., Nesheva, D., Al-Zahery, N., Battaglia, V., Carossa, V., Yordanov, Y., Torroni, A., Galabov, A.S., et al. (2013). Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry. PLoS ONE 8, e56779.

 

Тези по въпроса за българския етногенезис

Научни тези по въпроса извън България за произхода на българите

Анализите на автозомни ДНК маркери дават най-добра представа за „произхода“ и „сходството“ между отделните популации, като представят по-ясна генетична картина в сравнение с Y-ДНК и особено от мтДНК хаплогрупите. Съвременните генетични тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство и определяне на генетичния произход на популациите географските фактори, като местоположение, наличие или липса на географски бариери, наличие на плавателни реки и др., докато употребата на сходен език има много по-малко значение. Така например, положението на някои европейски планини като Кавказ и Алпите, както и отдалечеността на някои европейски острови като Кипър и Сардиния са изиграли роля за спецификата на съответните популации живеещи там. Като цяло, народите на генетичната карта на Европа са разположени приблизително на мястото, което заемат техните държави на географската карта. Генетичните тестове на тюркоезичните народи в Евразия потвърждават тази теза, като резултатите им варират в широки граници. Тези от тях живеещи в Европа, почти напълно се припокриват генетично със съседните европейски народи, докато в Далечния изток се стига до почти пълното им сходство със съседните източноазиатски народи. Така турците в Анатолия са близки с арменците и грузинците, туркмените в Централна Азия имат сходно ДНК с това на съседните иранци, тюркоезичните ногайските татари в Кавказ са близки генетично с чеченците, говорещи кавказки език, а тюркоезичните чуваши са доста близки генетично със славяноезичните руснаци в региона на Южен Урал и Поволжието. Тюркоезичните гагаузи, мигрирали от Българските земи в днешна Украйна през 18 век, са генетично близки с българите, което доказва техния балкански произход. Българите са разположени на генетичната карта на Европа близо до своите географски съседи: македонци, румънци, гърци, сърби, албанци и т.н. Същевременно турците от Анатолия са доста по-отдалечени генетично от българите, отколкото другите им балкански съседи, което се дължи вероятно на ролята на географска бариера, която са изиграли Проливите, докато балканските турци са по-сходни генетично с българите, макар и не колкото православните тюркоезични гагаузи, което вероятно се дължи на съществените културни различия между двата народа, които са възпрепятствали смесените бракове.

Научни предположения за произхода на българите

Според автозомни изследвания южните славяни, особено тези от източните и централните Балкани, са отделени от Източните и Западните славяни и образуват специфична група, но с изразена вътрешна диференциация, водеща до формиране на три подгрупи.  Наличието на ясен славянски сигнал специално на Балканите, вкл. сред неславянските народи в региона, като гърци, румънци и унгарци е потвърдено от автозомно изследване публикувано през 2015 г.  Резултатите от автозомните тестове илюстрират генетично сходство между популациите от Западните Балкани, като хърватите, словенците и босненците са близки помежду си и до голяма степен се припокриват с унгарците от Централна Европа. От друга страна в Източните Балкани македонците и българите се припокриват с румънците. Сърбите и черногорците заемат междинно положение между другите две подгрупи на южните славяни. В южната част на Балканите косоварите имат най-голям сходството с гърците и албанците.

Наличието на значително количество разнообразен и специфичен генетичен субстрат, различаващ се от този на другите славяни в генома на южните славяни, би могло да означава, че постепенната езикова асимилация на разнородното заварено население е била основния механизъм на разпространението на славянските езици на Балканския полуостров през ранното Средновековие. Това предполага близък генетичен произход на балканските популации, което вероятно се дължи на припокриващи се миграционни вълни, вкл. славянската, чиито представители са привнасяли сходни гени в широките физикогеографски граници на Балканите, обхващащи зоната на север до Карпатите. Този сходен произход се отнася както за славяноговорещото население в региона, така и за днешните унгарци, албанци, румънци и гърци, които са близки генетично със своите славяноезични съседи. Предполага се, че завареното балканско население с комплексен, предимно местен произход, има най-значим генетичен принос в българския етногенезис, като след него се нареждат носителите на старославянския език, проникнали в региона през 5 – 6 век. Като цяло, повечето от ДНК разликите в българското население се проявяват по посоката на предполагаемите миграционни вълни – от изток на запад, което показва, че Стара планина, макар да е играла ролята на географска бариера, не е била непреодолима преграда.

Според автозомен атлас на генетичните смешения публикуван през 2014 г. установените автозомно по-значими генетични примеси у българите са разпространени към момента най-много в посочените по-долу региони, като присъстват сред българското население в указаните проценти: в Източното Средиземноморие: Гърция – 15%, Кипър – 13%, Сицилия -4%, Сардиния – 2%, Сирия – 6%, Йордания – 4%, и Ливан – 1% или общо около 45%; в Прибалтийския регион: Литва – 23%, Полша – 19% и Финландия – 3%, или общо около 45%; в Кавказкия регион и Иранското плато: Грузия – 3%, Иран – 2% и Пакистан – 1% или общо около 6%; в Северна Африка и Арабския полуостров – около 2 %; в Източна Азия: 2%. Останалите 2 % от генетичните примеси у днешните българи се срещат в минимални количества от под 0,5% и са най-разпространени в няколко области пръснати в широка географска зона като ШотландияПиренеитеИндостанАфриканския рог и др. Тези резултати навеждат основно на източносредиземноморска и на второ място на прибалтийска (в широкия физикогеографски аспект на понятията) връзка на генетичния материал наличен у днешното българското население с някои казказки и ирански примеси.

Според същото изследване българите са предимно наследници на две групи земеделци, които одомашават животните и разпространяват земеделието от Близкия изток (~ 2/3). Първата група е основната и се изселва през неолита от Анатолия, а втората, по-късна група заселници, с по-малък принос, навлиза през бронзовата епоха от Източното Средиземноморие. Към тези пристигнали по нашите земи през неолита и бронзовата епоха близкоизточни заселници, по-късно се присъединяват малки групи с произход от Централна и Източна Азия, чийто принос към днешната българска популация е не повече от 2%. Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите на Балканите е бил символичен и на практика е трудно установим. Според генетично изследване насочено към изолиране на източноазиатска ДНК в славянските народи, славянските популации „почти винаги“ съдържат монголоидна ДНК. Част от нея е получена още преди разделянето на балтите и славяните през периода 2000 – 3000 г. пр.н.е. и е резултат от смесването им с фино-угрите в Източна Европа. Според изследването монголоидният компонент сред славяни се увеличава и след това като, сред южните славяни нараства по време миграцията на степни народи през Средните векове, като хуни, авари, прабългари, монголи и др. Третият компонент у българите е местна мезоолитна европейска група на ловци-събирачи (~ 1/3).

Проучванията говорят, за две смешения на посочените ДНК компоненти по нашите земи. Първото от тях се осъществява приблизително през 9 век с връх около 855 година. То би могло да кореспондира със смесването на славяните с прабългарите и с тяхното претопяване в завареното население, предизвикано от държавната политика на християнизация и славянизация по това време, която води впоследствие до формирането на българската народност. Отчетеното с математически алгоритъм второ смешение обхваща основно интервала от средата на 10 век до средата на 14 век. Математическият модел е изчислил като пикова година на второто смешение – 1138 г., която попада в периода на Византийското владичество. Според изследването славянската компонента у днешните българи е около 40%, за разлика от беларусите например, където достига 90%, като периода на примесването на славяните в местното население е изчислен между 500 и 950 г. 

Според комплексен тест на генетичния проект на National Geographic 47% от българските гени са със средиземноморски произход, а 20% са привнесени от Югозападна Азия, като тези две групи отразяват силното влияние на неолитните земеделци от Плодородния полумесец проникнали в Европа преди 6 – 8000 години. Съгласно изследването 31% от българските гени са от Северна Европа и вероятно са наследство от мезолитните ловци, заселили континента преди повече от 35 000 години, а 2% са от Североизточна Азия и показват проникване на малки групи носители на монголоидни гени в региона през Средните векове. 

От друга страна други мащабни проучвания от 2014 г. на два екипа от генетици и археолози, които включват също анализ на древна ДНК, сравнявайки го с днешните европейци дава следните заключения: около 30% от гените на днешните българи са наследени от носителите на индоевропейските езици, явяващи се представители на културата „ямна“, дошли през медната епоха от Евразийската степ. Индоевропейците са носители на комбинирана ДНК съдържаща две съставки. Първата е на сибирски мезолитни ловци-събирачи, а втората е на неоолитни земеделци от Кавказ. В много по-голяма степен българската популация е наследник на близкоизточни земеделски народи, които са дошли по тези земи през неолита и които формират около 55% от генофонда ни. Останалите 15% от гените си сме наследили от европейски мезолитни ловци – кроманьонци, които неолитните земеделци са заварили в Европа. Трябва обаче да се има предвид обаче, че самите неолитни фермери са също с комбинирана ДНК, която се състои от 60% мезолитни европейски ловци-събирачи и 40 близкоизточни земеделци.

Реалните пропорции от генетичните съставки на съвременните българи са приблизително следните: около 55% европейски ловци-събирачи (които са смесица от източноевропейски мезолитни ловци и западноевропейски кроманьонци), 14% сибирски мезолитни ловци (които са трудно различими генетично от европейските), 30% ранни близкоизточни фермери (които освен близкоизтични носят и около 60% от гените на мезолитните европейски ловци) и около 1% азиатски степни номади (наследници на далекоизточни мезолитни ловци-събирачи).

Научни спекулации по въпроса извън България за произхода на българите

Швейцарската фирма за генетични изследвания „iGENEA“ публикува на сайта си през 2009 г. свое „изследване“. В него се твърди, че е анализиран генетичния принос на различни исторически племена, който можел да се идентифицира в гените на съвременните хора. Според директорката на фирмата във вените на българите течала 49% тракийска, по 15% славянска и елинска кръв, 11% от гените ни идвали от античните македонци и 8% от финикийците. На въпрос на български репортер защо в изследването няма отчетени прабългари, тя заявява, че за нея изконното население на българските земи са траките и в този смисъл те са истинските прабългари. Със своето проучване, в което са включени редица европейски народи се оказва, че учените от Цюрих в известен смисъл подкрепят тезите на македонците, които се мъчат да наложат пред света, и най-вече пред своите съседи, съмнителни твърдения за своя древен произход. Те остават най-доволни от резултатите, тъй като според тях във вените им течала 30% от кръвта на древните македонци, а в тези на гърците само 5%. В тази връзка „изследването“ предизвиква балкански скандал и малко след това е свалено от сайта на компанията.

Научни спекулации в България за произхода на българите

Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век: местните византийски поданици – потомци на траките, мигриралите от Закарпатието славяни и прабългарски елит с произход от Средна Азия. На практика етногенезисът на днешните българи е по-комплексен. След 1989 г. и променената политическа доктрина на България, страната обръща гръб на Русия, което стимулира желанието да бъде омаловажен славянският компонент в етногенезиса на българите. Създаденият през 70-те години на 20 век засилен интерес към траките и тракологията затихва. Това създава вакуум, който поражда стремеж да се „реабилитира“ прабългарското наследство, и събужда интереса към т.нар. прабългаристика. През този период българският национализъм продължава да се храни от идеите на „възродителния процес“. Антитурската реторика намира израз във възхода на теорията, които оспорва тюркската теза за произхода на прабългарите, поради комплекса от азиатския им произход, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на 19 век. Възражда се забравената „иранска“ или „арийска“ теза за тяхното потекло, която намира поддръжници в част от академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи. Това, което е смущаващо обаче, са расистките насоки, които пренебрегват факта, че термините „индоевропейски“ и „алтайски“ са предимно лингвистични, като в тях се влагат специфични расови белези. Така индоевропейците са задължително с европеидни гени, а тюрките са със силен монголоиден примес, което е негативно оценено. Участници в екзотични екскурзии, маскирани като „научни експедиции“, започват да сеят пседонаучни абсурди в общественото пространство. Несъмнената роля, която е изиграло античното балканско население в българския етногенезис, започва да се омаловажава и дори напълно да се отрича. Появяват се и твърдения, че днешните гърци, албанци и румънци са с повече славянска кръв, отколкото българите, въпреки славяноезичието им. В резултат на тези тежнения, в трудовете на някои учени през 21 век, прабългарите се транформират от малобройна, тюрко-алтайска, степна орда, асимилирана в славянските маси и приела византийската култура, във високоразвити арийци, доминиращи числено и културно над завареното ромейско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни. Пренебрегва се фактът, че на над 80% от територията на Българското землище, няма никакви археологически артефакти останали от прабългарите, а там където ги има те са оскъдни. Пренебрегват се и обстоятелствата, че в днешния български език почти липсват прабългарски заемки, а единственият средновековен писмен източник посочващ конкретна бройка за Аспаруховите прабългари, ги описва като 10 000 души. Същевременно се мълчи за историческите поселения в Българско землище на пеонци, илири, гети, даки, келти, готи, римски и гръцки колонисти и други предславянски народи, както и впоследствие на власи, саксонци, кумани, печенеги, арменци, маджари и други европейски и азиатски народи. В този контекст през 21 век в България се намесва и генетиката, която постепенно измества физическата антропология, като част от доказателствата за българския етногенезис.

Твърдения на акад. Гълъбов за произхода на българите 

В унисон с тези прабългаристични тенденции, ръководителят на екип от учени, извършващи популационни генетични изследвания, акад. Ангел Гълъбов – експерт по вирусология, дава обширни интервюта в които коментира тези изследвания, в които освен генетични резултати, се интерпретират и исторически факти. Гълъбов твърди, че прабългарите са основна съставна част на съвременната българската нация, като тюркската теория за произхода им трябва да бъде забравена. Според него, приносът на славяните в българския етногенезис е по-скоро плод на политическа измислица, като може би траките имат някаква роля в него, но това предстои да се изяснява. Въпреки съгласието на Гълъбов, че прабългарите не са местни, а идват по тези земи от Централна Азия, той твърди, че генетичните тестове показват, че днешните българи са сродни със средиземнорските народи като гърци и италианци. Тези факти той обосновава с големия брой прабългари заселени в Средновековието, както на територията на днешна България, така и на териториите на днешните Гърция и Италия.

Интересни са публикациите и авторите, с които екипът генетици обосновава своите твърдения, по спорния въпрос за броя на прабългарите. Странно е, че това не са академични, а научно-популярни публикации и същите не са с генетична или антропологична, а с историографска насоченост. Превратно е и самото тълкуване на цитираните източници. Така например, екипът на Гълъбов цитира книгата на историка проф. Румен Даскалов „Чудният свят на древните българи“, която всъщност е критика, иронизираща подобни странни тези, развивани от други „прабългаристи“. В тази връзка, като обосновка са използвани и някои публикации на Петър Добрев, чиито методи на работа са определяни в научните среди като „свободна интерпретация на извори и паметници“. Въпреки че екипът генетици цитира по този повод и публикацията на историка Божидар Димитров „12-те мита в българската история“, самият той ги обвинява в липса на компетентност по кометираните въпроси. Димитров заявява, че народността не е биологична категория, а историческа, и че българската нация е създадена въз основа на 53 народа, които са се влели в нея. 

Във връзка с тезата на екипа, че днешните българи са почти идентични с прабългарите, резултатите за модерната българска популация се екстраполират и към прабългарите, които се обявяват в изследванията за доказани индоевропейци и нетюрки. Представените в съвременните българи източноазиатски и централноазиатски хаплотипи в минимален размер от около 2%, са посочени като безспорно доказателство за нетюркския произход на прабългарите. Впоследствие е проведено и изследване на проби древна ДНК от общо 13 средновековни погребения, като те са взети от 3 отделни некропола в страната. Изследвани са материали от езически некропол (VIII – IX в.) в североизточна България – с. Ножарево, Силистренско, в който се предполага, че има и прабългарски погребения. Твърди се, че са идентифицирани по изкуствената черепна деформация, тъй като във въпросния некропол, прабългарски са не всички от погребенията. Изследвани са и материали от некрополи датирани от периода след покръстването и претопяването на прабългарския етнос (X – XI в.) Такъв е християнският некропол край Голямата базилика в Преслав и некропола в с. Туховища, Благоевградско, които Гълъбов също обявява за прабългарски. Освен, че това е исторически невероятно, идентификация по черепна деформация при християнски погребения не е възможна. При определянето на племенната принадлежност на древните останки се изхожда от презумпцията, че прабългарите са погребвали мъртъвците си, докато славяните са извършвали кремация. Следователно, всички останки в гробовете се приемат априори за прабългарски. Авторите изключват и фактът, че някои от славяните вече са били покръстени и са започнали да погребват мъртъвците си през 7 век. Те изцяло отхвърлят и възможността част от останките, от които са извлечени пробите, да са били на местно население с тракийски, елински или с друг произход. Така, при определянето на етническата принадлежност на древните останки, от които е извлечена ДНК за пробите, се изхожда от спорна фактология.

Методиката на анализите използвана от екипа също е доста спорна. Анализирани са мутациите само на митохондриалната ДНК, т.е. по женска линия, като произходът се определя главно по мутациите на мъжкия, а не на женския ген, който дава доста по-оскъдна информация. Автозомните ДНК маркери, които дават най-добра представа за произхода на популациите, изобщо не са изследвани от българския екип. Така, резултатите от 13-те проби, в които не са установени източноазиатски женски хаплогрупи, са представени като безспорно доказателство за нетюркския произход на прабългарите. Академикът е обвиняван от колеги в спекулации и във връзка с други негови изследвания.

Твърдения на проф. Кременски за произхода на българите

Според друг участник в екипи извършващи генетични изследвания, проф. Иво Кременски, специалист по генетични заболявания, когато говорим за произхода на българите, това трябва да е резултат на комплексен анализ. Подобни анализи следва да бъдат извършвани в контекста на археологически, исторически, лингвистични, културни и едва след това в контекста на генетични изследвания. Освен това според Кременски, самият генетичен анализ следва да бъде комплексен и да обхваща максимум параметри, както и резултатът да бъде коректно интерпретиран. За пример на генетично изследване с невярна интерпретация, Кременски сочи такова, проведено преди няколко години в Памир, което е обявено за доказателство за връзката на българите с местните народи и оттам с прабългарите. Интерпретацията на Кременски е, че това изследване е проведено некоректно, няма научна стойност, а анализът на резултатите му говори точно за обратното на това, което се твърди в него. Грешката е не само в това, че е изследван генетичен материал от хора в едно населено място, които вероятно имат и роднински връзки, или че са анализирани мутациите по женска линия, които не дават прецизна информация за произход, но и групата изследвани, която е само от едно училище, не може да бъде представителна, за да е доказателство за твърдяното, а и резултатите от теста не говорят за връзка на българите с изследваните памирци. Според Кременски, българите са смесица основно на автохтонно население с различни племена и народи, които са преминавали през Балканите в хода на историята, или са се заселвали тук, на което се дължи и тяхната генетична хетерогенност. От друга страна, Кременски твърди, че българите са сред най-старите обитатели на Европа.

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент „Иван“ – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к „Труд“ – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити „Фермата“ – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от „Сите българи заедно“, Петър Низамов (Председател на „Български юридически комитет“ и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. „Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония“ е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Още по темата:

Петър Низамов
Петър Низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации. Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“ Собственик и администратор на PetarNizamov.com : Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“ Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ ЕИК/Булстат : 205028308 Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18 Имейл: [email protected]