26.1 C
Бургас
понеделник, юни 24, 2024
Google search engine

Първо Българско Царство

Home История на България Първо Българско Царство

Първо Българско Царство е категория с научни статии на Петър Низамов по история на България за Първата българска държава

 

Първо Българско Царство или Първата българска държава (на старобългарски: ц︢рьство бл︢гарское), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г.

Първата българска държава (на старобългарски: ц︢рьство бл︢гарское), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство,[9] а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя),[10] просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г.

Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.[12] Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век, се премества в Скопие и Охрид.

Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна АлбанияУнгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския.[13]

През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).

Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център.

Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ВИДЕА

ПОСЛЕДНО ВИДЕО

ПОЛИЦИЯТА В БУРГАС ЦЯЛА ГОДИНА МЪЛЧИ ЗА МУТРЕНСКИЯ БОЙ НА БАНДАТА...

Днес се навършва точно 1 година, откакто ние от Юстиция предадохме запис С МУТРЕНСКО СБИВАНЕ на една от покровителстваните от в Първо Районно...