ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 52 ОТ 16.09.1989 Г. ПО Н. Д. № 42/1989 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 435, пор. № 152

ОТНОСНО ЧЕТЕНЕТО НА ОБЯСНЕНИЯТА НА ЗАПОДОЗРЯН, ДАДЕНИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ

Чл. 206 НПК

Чл. 277 НПК

Председателят на ВС на Р.Б е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса: могат ли да се прочетат по реда на чл. 277, ал. 1 НПК обясненията на заподозрян, дадени на предварителното производство.

В предложението се посочва, че на поставения въпрос в практиката на съдилищата се дават противоречиви тълкувания. Някои съдилища не правят разлика между обясненията на подсъдимия, дадени на предварителното производство като заподозрян, и тези като обвиняем и подсъдим. Затова, когато в съдебното заседание констатират, че между обясненията на подсъдимия, дадени на предварителното производство като заподозрян, и тези на съдебното следствие има противоречие, ги прочетат по реда на чл. 277, ал. 1 НПК и ги включат в доказателствата по делото. Ползуват ги при изграждане на основните си изводи за виновност и невинност на подсъдимия. Считат, че ако не се четат обясненията на заподозрения, се обезсмисля тази фигура на предварителното производство.

Други съдилища тълкуват чл. 277, ал. 1 НПК, като го свързват счл. 279, ал. 2 НПК, и приемат обратното, че обясненията на заподозрения не могат да се прочетат при противоречие между тях и обясненията на подсъдимия в съдебно заседание. Според това становище обясненията на заподозрения не са обяснения на лице, което е обвинено в конкретно престъпление. Те са предназначени и целят разкриване автора на престъплението и важат само в рамките на предварителното производство.

Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

Съгласно чл. 85, ал. 1 НПК обясненията на заподозрян, дадени на предварителното производство при условията и по реда, предвидени в закона, са доказателствено средство наред с обясненията на обвиняемия. Относно доказателствената сила на обясненията на заподозрения важат същите правила, които са предвидени за обясненията на обвиняемия. Заподозреният притежава определен кръг права, изброени в чл. 206, ал. 1 НПК. Той има право да научи в какво е заподозрян и да дава обяснения. Тези обяснения съгласно чл. 206, ал. 2 НПК имат характер на доказателствено средство, ако са събрани при условията и по реда, предвидени в чл. 87 НПК, чл. 88, ал. 1, 2, 4 и 5 НПК, чл. 89 НПК и чл. 90 НПК. По отношение на заподозрения могат да се вземат и редица мерки на принуда, като принудително довеждане по чл. 157 НПК, задържане и мерки за неотклонение – чл. 204 НПК и чл. 205 НПК.

Процесуалната фигура на заподозрения възниква само за кратък период от време, след изтичането на който прераства в процесуална фигура на обвиняем или отпада. Когато на предварителното следствие се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице, заподозряно в извършване на престъпление от общ характер, и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличането му като обвиняем – чл. 207, ал. 1 НПК, и фигурата на заподозрян отпада.

Заподозреният е изключен от списъка на участниците в наказателното производство съгласно разпоредбите на глава седма от НПК. Значението на неговите обяснения като доказателствено средство остава в рамките на предварителното производство и се запазва, докато трае тази фаза на наказателния процес. Те са предназначени и целят разкриване автора на престъплението и могат да се използуват само от органите на предварителното производство. От това следва, че обясненията на заподозрения не са доказателствено средство в съдебната фаза на процеса. И тогава, когато има противоречия между обясненията на подсъдимия, и тези, които е дал като заподозрян, последните не могат да бъдат прочетени по реда на чл. 277, ал. 1 НПК и включени в доказателствата по делото.

Съгласно чл. 277, ал. 1 НПК прочитат се “обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на предварителното разследване или пред друг състав на съда”. Макар текстът на тази разпоредба да не пояснява кои обяснения на подсъдимия, дадени на предварителното разследване, могат да бъдат прочетени в съдебно заседание, трябва да се приеме, че законът има предвид обясненията, дадени в качеството на обвиняем. В съдебната фаза на наказателния процес не съществува фигурата на заподозрян и обяснения от него не се дават. Това тълкуване по приложението на чл. 277, ал. 1 НПК се обуславя и от изричната разпоредба на чл. 279, ал. 2 НПК, според която по реда на чл. 279, ал. 1, т. 1 НПК могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва като свидетел на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 НПК. Текстът изключва възможността показанията на такъв свидетел, дадени в съдебно заседание да се съпоставят с обясненията му, които е давал на предварителното производство в качеството си на заподозрян.

Становище, че обясненията на заподозрения могат да бъдат прочетени по реда на чл. 277, ал. 1 НПК, основано на недопустимо разширително тълкувание на този текст от кодекса води до ограничаване правото на обвиняемия на защита, предоставено му с чл. 14, ал. 1 НПК.

Недопустимостта обясненията на заподозрения да се четат в съдебно заседание произтича преди всичко от самата същност на института, уреден в чл. 202-206 НПК. Този институт е създаден с двояко предна значение: а) да се преодолее следствената практика лицата, уличени в престъпление, да се разпитват на предварителното разследване за престъплението, в което са заподозрени, като свидетели, т.е. без да имат процесуален статут, който би могъл да им осигури право на защита; б) да се осигури правилното решаване на въпроса: следва ли да се повдигне обвинение, когато този въпрос не може да се изясни без разпит на лицето върху престъпната дейност, в която е заподозряно. И в двата случая става дума за задачи, които стоят само пред органите на предварителното производство, а не и пред съда. В съгласие с това предназначение на института той функционира само в рамките на предварителното производство и се поставя в действие не винаги, а по изключение (когато това е необходимо) за кратък период от време, след изтичането на което фигурата на заподозрения отпада.

С оглед на посоченото не може да се твърди, че фигурата на заподозрения на предварителното производство се обезсмисля, ако обясненията на заподозрения не могат да се четат при условията и реда на чл. 277, ал. 1 НПК. Тъкмо напротив – именно с тази забрана се осигурява прилагането на института в пълно съответствие с неговото предназначение и в рамките, предвидени в закона.

Воден от горните съображения, Върховният съд, ОСНК, на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата

РЕШИ:

Обясненията на заподозрян, дадени на предварителното разследване не могат да се прочитат по реда на чл. 277, ал. 1 НПК.

*****************************************

Всеки, който мисли като мен, може да подкрепи творчеството ми в Патреон.

Борбата със Статуквото напредва! Системата им поддава, но не трябва да допускаме нова подмяна!

Да им разбием системата!

Да размажем Статуквото с МИРНАТА БОРБА НА МАХАТМА ГАНДИ.

Не се съпротивлявайте със сила, но недейте да им сътрудничите по никакъв начин! Те не могат да управляват, без да управляват нас!

Този Народ има нужда от прераждане, а не от израждане! От промяна, а не поредната подмяна!

С Уважение и поклон към Вас: 

Ваш Петър Низамов

Подкрепи ни в борбата със Статуквото !

За да имам възможност да продължавам да правя независими разседвания и да разкривам кражби,корупция,лобиране,моля подпомогнете моята дейност,защото не е лесно да се бориш с най-големите  в държавата !“

„Подкрепи ни да продължим да правим независима разследваща журналистика”

 МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ДАРЕНИЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК!

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV