ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.02.1995 Г. ПО Н. Д. № 3/1994 Г., ОСНК НА ВС
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.02.1995 Г. ПО Н. Д. № 3/1994 Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 1 от 1995 г., пор. № 1
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ОСЪДЕНИ ОТ НАРОДНИЯ СЪД НЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ КОНСТИТУИРАНИ КАТО СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА
Главният прокурор на Р.Б е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса: следва ли наследниците на осъдения от Народния съд да бъдат конституирани като страни в производството за преглед по реда на надзора.
В предложението се сочи, че различни надзорни състави на Върховния съд имат противоречива практика по въпроса. Според някои наследниците не следва да бъдат конституирани като страни. Според други, явилите се при разглеждане на надзорното дело наследници на осъдени – починали, без да са били конституирани, са изслушвани от съда и са приемани писмените им защити. Според трети, във всички случаи наследниците следва да бъдат призовани и конституирани като страни в производството за преглед по реда на надзора. Аргументират се с приложение по аналогия на чл. 88 НК.
Главният прокурор поддържа, че наследниците на починали осъдени не следва да се конституират като страни в надзорното производство. Наред с това счита, че ако наследници на осъден починал желаят да участват в надзорното производство, съгласно правилата за защита такова право не може да им бъде отказано и е допустимо те да участвуват като частни обвинители в процеса.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
С оглед разнородността в правната същност на прегледа по реда на надзора по чл. 349 и сл. НПК и реабилитацията по чл. 88 НК, осъществима по реда на чл. 450 НПК, прилагането по аналогия в надзорното производство на разпоредбите, свързани с реабилитацията е изключено. Това впрочем следва и от изричната забрана по чл. 46, ал. 3 от ЗНА.
Съгласно чл. 350 НПК надзорното производство като извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни актове се образува по молба на осъдения, частния тъжител, гражданския ищец и гражданския ответник, както и по предложение на главния прокурор, направено по негов почин.
Посочените лица са страни в съдебното производство според чл. 252, т. 1, 2, 4 и 3, предл. 1 НПК. Между легитимираните по чл. 350 НПК да искат преглед по реда на надзора не са частният обвинител, общественият обвинител и защитник, макар по чл. 252, т. 3, предл. 2 и т. 5 НПК и те да са страни в съдебното производство.
От посоченото следва, че в надзорното производство могат да участвуват само участвувалите в инстанционното съдебно производство лица, без които то не би могло да се развие. А такива във всички случаи са прокурорът, обвиняемият и частният тъжител и факултативно – гражданският ищец и гражданският ответник, частният обвинител, общественият обвинител или защитник, когато и такива страни са участвали в инстанционното съдебно производство.
От разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 НПК, съгласно която при смърт на дееца наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, следва, че обвиняемият като страна и субект в материалното и процесуално правоотношение е абсолютно незаместим. Посоченото съответствува на прогласения в чл. 35 НК основен принцип на материалното право за лична наказателна отговорност. Поради това, когато осъденият с влязла в сила присъда е починал, наследниците му не са процесуално легитимирани да искат преглед по реда на надзора, затова и не фигурират в чл. 350 НПК.
Наследниците не могат да участвуват в надзорното производство и като частни обвинители, защото не отговарят на изискванията на чл. 52 НПК те не са пострадали от престъплението, което е предмет на надзорната проверка.
Когато с влязла в сила осъдителна присъда въобще и в частност присъда на Народния съд, постановена по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, неправилно са били засегнати лични права и интереси на лице, починало след осъждането му, правото и процесуалната възможност за предизвикване и извършване на надзорна проверка на такъв съдебен акт, е предоставено само на главния прокурор. Това е така, защото съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията, чл. 114, ал. 1 от ЗСВ и чл. 43, ал. 3 НПК главният прокурор осъществява и надзора по законност.
Правото и задължението на главния прокурор да упражнява надзор за законност върху влезли в сила съдебни актове е неограничено във времето, освен в случаите по чл. 351 НПК – когато се иска утежняване положението на подсъдимия. Преследваната с предложението цел чрез този вид надзор за законност не е ограничена и от обстоятелството, че осъденият е починал и поради това не може да участвува като страна.
С внесеното по негов почин предложение за преглед и отмяна по реда на надзора на присъда, осъденият по която е починал, главният прокурор като страна в наказателното производство, в случая няма обвинителна функция. С него и с участието си в надзорното производство той гарантира посмъртно интересите на осъдения, на наследниците му и на обществото като цяло.
Поради това, при липсата на законова възможност за конституиране и участие на наследниците като страна в надзорното производство процесуално недопустимо е по тяхно искане дори само по нравствени и морални съображения те да бъдат изслушвани лично, да се приемат техни или на адвокати – защитници писмени защити.
По изложените съображения, на основание чл. 87 и § 15 от ПЗР на ЗСВ, Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии
РЕШИ:
Наследниците на осъдени от Народния съд не следва да бъдат конституирани като страни в производството за преглед по реда на надзора.