Сърбите и ние – за приликите ни със сърбите
Е, тук ме копна по въпроси от народопсихологията, където имам задълбочени познания. Момче, ние не говорим за манталитет на битово ниво. Там, на масата със сърбите сме близки и дори почти еднакви. Умеем да се веселим. Пием бавно, с наслада, за да ни стане по-хубава приказката. Не сме като руснаците след половин час да сме мъртво пияни под масата. Език, музика, фолклор и др. са неща, които ни сближават, но какво от това? Можем ли да им се доверим и да ги считаме за приятели?
И между отровните и добрите гъби приликите често са големи и заблуждаващи. Ето, и ти си поредният заблуден сънародник. Непознаващите сръбския манталитет са склонни да вярват в басни и легенди, особено ако им запеят Лепа Брена или Мирослав Илич. Няма да се спирам на подробности, но най-същественото ни различие е това, че сърбите са сплотени и слушат светските си и духовни водачи, помагат си. А, българинът не вярва на никого, особено на власта, защото често е лъган и огорчаван. В тоя смисъл, още при Тито като се започнеше поредната антибългарска кампания на правителствено ниво, тя беше подемана и следвана стриктно от всички, като се започне от министъра и се стигне до обикновения работник, от генерала до сержанта. Целият народ се включваше в мероприятието против “бугарските фашисти”. И тогава го отнасяхме ние, обикновените моряци, озовали се в неподходящ момент на най-неподходящото място в Европа. То не бяха издевателства при граничните проверки, то не бяха унижения, демонстрации на превъзходство, подигравки само защото Белград е наредил да се проведе повсеместна акция срещу обикновените български граждани. Превръщаха ни в заложници на влошилите се междудържавни отношения.

Ние, българите не можем да мразим колективно или по заповед свише,защото сме индивидуалисти и не вярваме като сърбите на водачите си. В този смисъл и да има неофициален призив за координирани антисръбски действия, ефектът ще е:
-“Като си пееш Пенкеле, кой ли те слуша.”
Типична черта на индивидуалиста е, че той има по-добра рецепта за всичко, което се случва наоколо. Всеки от нас знае по-добре от министъра, как да се реши даден проблем от регионално или международно естество. Баща ми често се смееше , че още не се е родил българин, на когото ако предложат да стане министър да откаже, понеже се чувства неподготвен за този пост. Политиката на сърбите винаги е била агресивна, подигравателна и арогантна спрямо България.
Преди години в София, на площад “Батенберг”, тържественият новогодишен концерт беше открит от оркестъра на Горан Брегович. Нямам нищо против неговата музика, дори я харесвам, но представяте ли си какво би се случило с организаторите на подобен концерт в Белград, ако той се открие от българска група? Как допускаме толкова унизително чуждопоклонничество! И за да бъде картината на сръбската арогантност и нашето безхаберие пълна, ще Ви припомня, че сърбите изпълниха песента “Прецивам се Крстич”, известна със своите антибългарски пресантиманти.
Помните ли филма на Костурица “Черна котка, бял котарак”? Там българският корумпиран полицай се полюшваше на бесилото, наказан от некорумпираните сръбски цигани. Я, попитайте Костурица, би ли си позволил дори на сън да окачи на бесило сръбски полицай с униформа, на която личат атрибутите и отличителните знаци на сръбската държава? Замислете се! Но, не мислите, защото сме свикнали да ни унижават и да ни се подиграват. Ние на практика нямаме национална кауза. Хилавите ни претенции към Сърбия се свеждат до това, тя да прекрати политиката си на окупатор спрямо българското малцинство там. Вместо това се смееме заедно със сърбите на обесения български полицай, като че ли тяхната полиция е по-читава. Има ли български шофьор, на когото да не са искани рушвети от сръбските пътни полицаи? А, техните враждебни и нагли внушения се разпространяват по света под уж безобидната форма на комедията. Ако пък протестираш, ще те изобличат, че ти липсва чувство за хумор и не си толерантен към шегите на гениалния сръбски режисьор. Сърбия асимилира още през миналия век турлаците, създаде македонска нация и сега е на път да създаде шопска нация. От социалните мрежи разбирам, че шопската нация е вече факт. Над двеста хиляди сръбски турлаци от Българска морава са асимилирани и не знаят корена си. Аз съм българин с турлашки корени и съм наясно с този въпрос.
Винаги съм се учудвал на трогателната ни наивност, достигаща размера на овчедушно възхищение към всичко сръбско. За съжаление, налага се неприятния извод, че това наше “братско” отношение към западните ни съседи се дължи не само на непознаването на манталитета им, но и на десетилетията комунистически нихилизъм, с който бе закърмен българския народ.
Alexandre Kamenov