Вж. също тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г., ОСГК на ВС

Председателят на Върховния съд предлага на основание чл. 58, т. 1 ЗУС да издаде на Пленума на Върховния съд тълкувателно постановление относно въпросите:

1. След снабдяване на кооператорите с нотариални актове необходим ли е друг акт и на кой орган за прекратяване на ЖСК, както и от кой ден се счита прекратена.

2. Новоприетият член на жилищностроителна кооперация на мястото на изключен кооператор, чието изключване е потвърдено с влязло в сила решение, който е снабден с нотариален акт, следвали да бъде страна в надзорното производство на съда при разглеждане на предложение за преглед по реда на надзора на решението, потвърждаващо изключването на кооператора, на чието място е приет, както и има ли правата на добросъвестен приобретател по смисъла на чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Пленумът на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

I. 1. Гражданскоправният режим на жилищностроителната кооперация разкрива съществени особености в сравнение с другите видове кооперации. Нейната цел не е да извършва стопанска дейност и да реализира доходи, както другите кооперации. Тя е временна организация и има за цел да организира построяването на сграда за задоволяване нуждите на своите членове от жилища, ателиета и гаражи. Поради това жилищностроителните кооперации не се обединяват в съюзи, нямат и по-горестоящи органи. Спрямо тях не се прилага Законът за кооперативните организации (ДВ, бр. 102/1983 г.). Изрично в & 1 от Допълнителните разпоредби към него са изброени видовете кооперации, спрямо които законът намира приложение. ЖСК не са посочени между тях. (*)

Законът за жилищностроителните кооперации регламентира цялостно тяхната правна уредба. Отделни разпоредби за ЖСК се съдържат в ЗТСУ, ЗСГ и др. нормативни актове, но те се отнасят главно до вещноправните въпроси.

Според разпоредбите на глава втора от закона жилищностроителната кооперация се образува по нормативноконтролната система. Това означава, че е необходимо не само решение за учредяване, но и утвърждаване на това решение и на членовете-учредители от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по седалището на кооперацията. Освен това съгласно чл. 8, ал. 1 ЖСК се счита учредена, след като бъде регистрирана в районния съд по седалището й. Съдът проверява законосъобразността на учредяването. На регистрирането е придадено значение на конститутивен елемент. ЖСК възниква като юридическо лице от момента на регистрирането.

Прекратяването на ЖСК като юридическо лице е регламентирано в глава пета от закона. Предвидени са две хипотези: при незапочване и незавършване дейността, за която е образувана ЖСК и при постигане целта, за която е учредена.

Според чл. 37 ЗЖСК жилищностроителната кооперация може да бъде прекратена преди започване или завършване на строежа с решение на Общото събрание на ЖСК, което следва да определи и начина на уреждане на имуществените отношения.

Когато обаче строежът е завършен и цената на имотите в сградата на ЖСК е определена, Управителният съвет е длъжен да свика съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЖСК общо събрание на членовете на ЖСК. То следва въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 да приеме окончателната цена на имотите и да определи припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове въз основа на това решение на Общото събрание и след представяне на необходимите документи. Не се изисква никакво решение на органите на кооперацията или на органи извън нея, за да настъпи прекратяването на ЖСК. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЖСК жилищностроителната кооперация се прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове.

Не се предвижда обявяването на ЖСК в ликвидация. Такава впрочем не е необходима. Участието на ЖСК в гражданския оборот е ограничено. Имуществото й се състои от лични спестявания на членовете й и от кредити, които тя получава от ДСК. Правото на собственост върху имотите и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж се прехвърля със снабдяването на членовете с нотариални актове. След издаването на последния нотариален акт ЖСК остава без имущество. Ако все пак е останало някакво имущество, то е незначително – пари, вземания и строителни материали. ЖСК следва да върне на бившите членове съответните суми, съразмерно с направените от тях вноски и окончателно ценообразуване. Ликвидация не е нужна, защото е налице общо правоприемство. Съгласно чл. 38 ЗЖСК за задълженията на ЖСК отговарят лицата, получили имоти съразмерно на стойността им.

Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗЖСК, макар и лаконична, е ясна и точна и тълкуване не се налага. Недопустимо е такъв съществен въпрос от гражданскоправния режим на ЖСК, какъвто е прекратяването й като юридическо лице, да се изважда като логически извод за необходимост и целесъобразност, а не от точния смисъл на конкретната разпоредба. Още повече, че нито в чл. 28 ЗЖСК, където са императивно определени въпросите, които са от изключителна компетентност на Общото събрание, нито в глава пета от закона, отнасящ се до прекратяването на ЖСК, се предвижда вземане на решение от Общото събрание за прекратяване на кооперацията, когато е завършен строежът и са снабдени членовете й с нотариални актове.

За да настъпи прекратяването на ЖСК като юридическо лице, не е необходимо регистрирането на този факт. Въпросът за регистрацията е уреден с разпоредбата на чл. 8 от закона. В ал.втора са посочени фактите, които подлежат на регистриране, а именно наименованието и седалището на жилищностроителната кооперация, имената и адресите на председателя, секретаря и другите членове на управителния и контролния съвет и от кого тя се представлява. Алинея трета предвижда при промени на данните по ал.втора и на устава, както и при прекратяване на ЖСК, управителният съвет да поиска регистрирането им в седемдневен срок. Докато при образуването на ЖСК регистрацията има конститутивен характер, при прекратяването тя има само оповестителен, декларативен характер. Моментът на регистрирането не е свързан с правната сила на настъпилия факт. Конститутивно значение на регистрирането е предадено само досежно образуването на кооперацията и промените в устава.

Не би могъл да се направи обратен извод, прилагайки разпоредби от Закона на кооперативните организации или по аналогия от други нормативни актове, напр. чл. 147 ЗЛС, чл. 21, т. 5 от Указ № 535 за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица.

Преди всичко трябва да се отбележи, че Законът за кооперативните организации и Законът за жилищностроителните кооперации не се намират в съотношение на общ и специален закон. Както се посочи по-горе, ЗКО не се прилага за жилищностроителните кооперации. Това са два специални закона, всеки от които има точно определено и различно приложно поле. Отделни разпоредби на ЗКО могат да се прилагат, но само по аналогия спрямо неуредени случаи в ЗЖСК в съответствие с чл. 46, ал. 2 ЗНА.

В ЗЖСК (ЗАКОН ЗА ЖИЛИЩНОСТРОИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ) има специална глава и конкретни разпоредби по въпроса за прекратяването на ЖСК. Чрез тълкуване в рамките на ЗЖСК, без да се прилагат по аналогия разпоредби, предвидени за други корпоративно устроени организации, следва да се приеме, че в случаите, когато ЖСК е построила сградата и снабдила членовете си с нотариални актове за имотите, прекратяването настъпва по право със снабдяването на последния член с нотариален акт.

II. Ако на мястото на изключен член на ЖСК с влязло в сила решение е приет нов член и той се е снабдил с нотариален акт, в надзорното производство по спора за правилността на решението за изключване следва да участвува като страна и новоприетият член.

1. По начало процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника. Когато исковото производство е образувано по иск на изключения член на ЖСК против решението на същата ЖСК, което решение е било последвано от друго решение за приемане на нов член на мястото на изключения, евентуалното уважаване на предявения иск ще рефлектира и върху последващото решение на ЖСК за приемането на друг член. Естеството на спорното правоотношение в случая налага еднакво решение на съда спрямо ЖСК и новоприетия член. Това изисква при разрешаване спора за правилността на изключването да участвува и новоприетият член, за да е задължително и за него решението на съда. Това е така, защото той черпи своето право от акта, чиято правилност се преценява. Същевременно след като се е снабдил с нотариален акт за имота, за който като член е бил изключен ищецът, той е станал правоприемник на ЖСК за активите и пасивите, съответствуващи на имота, който е придобил от ЖСК. Поради това, ако ЖСК не е прекратена, новоприетият член на ЖСК на мястото на изключения следва да участвува като ответник в надзорното производство наред с жилищностроителната кооперация. Ако ЖСК е прекратена, новоприетият член на мястото на изключения следва да участвува в надзорното производство заедно с останалите бивши членове на ЖСК.

2. Ако бъде отменено решението, с което е потвърдено изключването, новоприетият член не запазва правата, придобити с приемането му на мястото на изключения с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, защото тази разпоредба не може да намери приложение по аналогия. Според член 46, ал. 2 ЗНА един нормативен акт може да се приложи по аналогия за неуредени случаи в друг нормативен акт, ако те са подобни. И в двата случая едно трето лице се доверява на влязло в сила решение на съд. И в двата случая с отпадане правата на праводателя отпадат и правата на правоприемника. Това подобие обаче не е достатъчно, защото преди всичко ЗЖСК урежда правата и задълженията на новоприетия член на мястото на изключения. Ако бъде отменено решението за изключване по реда на надзора по чл. 225 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗЖСК, приетият на мястото на изключения се счита за освободен, а кооперацията, респ. правоприемниците, са длъжни в едномесечен срок да му изплатят направените вноски.

По тези съображения Пленумът на Върховния съд

ПОСТАНОВИ:

I. Когато жилищностроителната кооперация е построила сградата, прекратяването й настъпва по право, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове. Не е необходимо решение на Общото събрание на ЖСК или на друг орган за прекратяване. Регистрирането на прекратяването по чл. 8, ал. 3 ЗЖСК няма конститутивно действие, а декларативно.

II. 1. Ако на мястото на изключен с влязло в сила решение член на ЖСК е приет нов член и той е снабден с нотариален акт, в надзорното производство по спора за правилността на решението за изключване следва да участва като страна и новоприетият член наред с жилищностроителната кооперация, за да е задължително и за него решението на съда. Ако ЖСК е прекратена, тя следва да бъде заместена от своите правоприемници – бившите членове на ЖСК, включително и от новоприетия член на мястото на изключения.

2. При отмяна на решението, с което е потвърдено изключването на член на ЖСК, правата на новоприетия член на мястото на изключения не се запазват. Спрямо него се прилага разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗЖСК. Той се счита за освободен, а кооперацията в едномесечен срок е длъжна да му изплати направените вноски.