ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 05.05.1987 Г. ПО ГР. Д. № 5/1986 Г., ПЛЕНУМ НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 6 от 1987 г., пор. № 1

ОТНОСНО ПОСЛЕДИЦИТЕ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 2 ЗСГ (ОТМ.) ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРИТЕЖАВАНИ ОТ СЪПРУЗИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, ИЗВЪРШЕНО ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА СЪЩИЯ ЗАКОН. (*)

Председателят на Върховния съд е направил предложение да се издаде тълкувателно постановление по въпроса: пораждат ли се правни последици на чл. 9, ал. 2 ЗСГ и жилищния или вилен имот на единия съпруг става ли съпружеска общност във всички случаи, когато освобождаването от втория имот, собствен на другия съпруг е станало по възмезден начин или тези последици настъпват само ако това е извършено чрез прехвърляне по възмезден начин по разпореждане на собственика.

За да се произнесе по направеното предложение, Пленумът на Върховния съд взе предвид следното:

1. До изменението на чл. 4 ЗСГ (ДВ, бр. 88 от 14.11.1986 г.) съпрузите можеха да притежават само един жилищен и един вилен имот (чл. 2, ал. 2 ЗСГ). Ако притежаваха в лична собственост или в имуществена общност повече от един имот от всеки вид, за тях съществуваше задължението по чл. 7, ал. 1 ЗСГ да прехвърлят в двегодишен срок притежаваните имоти над законно допустимия размер. Ако не постигнат съгласие кои от притежаваните в повече имоти да прехвърлят, спорът се решава от районния съд по иск, предявен от някой от съпрузите, или от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет (чл. 9, ал. 1 ЗСГ). И в двата случая – било ако прехвърлянето е извършено по съгласие на съпрузите, било ако това е станало по решение на съда по силата на чл. 9, ал. 2 ЗСГ запазеният за семейството имот, който не е имуществена общност, става такава общност, ако прехвърленият е общ имот или имот на другия съпруг. В тези случаи получената срещу прехвърления имот сума става обща за съпрузите. С чл. 20а, ал. 1 ППЗСГ се пояснява, че до този резултат се стига само при възмездно прехвърляне на имота.

Съгласно сега действуващия чл. 4 ЗСГ (в сила от 18.11.1986 г.) членовете на едно семейство могат да притежават две самостоятелни жилища, ако са заварени от закона или ако поне едното от тях бъде придобито по наследство (ал. 1). А всеки от съпрузите може да притежава самостоятелно жилище и когато то е придобито преди сключването на брака (ал. 2). Относно последния случай – по чл. 4, ал. 2 ЗСГ, съгласно & 20 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗСГ (ДВ, бр. 88 от 1986 г.), разпоредбите на чл. 9 не се отнасят.

С тълкувателно решение № 154 от 30.01.1986 г. на Върховния съд, ОСГК, е прието, че последиците, предвидени в чл. 9, ал. 2 ЗСГ, настъпват във всички случаи на възмездно прехвърляне на притежаваните в повече от съпрузите имоти, независимо дали прехвърлянето е извършено чрез сделка, по силата на административен акт или по друг начин. Това разбиране е мотивирано със съображението, че и след прехвърлянето на притежаваните в повече имоти имуществените права на съпрузите следва да се запазят равни или в същото съотношение, в което са се намирали преди прехвърлянето.

Разпоредбата на чл. 9 ЗСГ обаче спада систематически към групата от правилата, уреждащи положението и поведението на гражданите, които притежават повече имоти от законно допустимия брой. Основната разпоредба от тези правила е чл. 7 ЗСГ, задължаващ такива граждани да прехвърлят притежаваните в повече имоти в двегодишен срок. При това с ал. 2 на този текст е предвидено изрично, че прехвърлянето следва да се извърши при условията и по реда, определени в глава втора от закона. А глава втора от Закона за собствеността на гражданите урежда само прехвърлянията чрез сделки, т.е. прехвърлянията, извършени по волеизявленията на собственика на имота. Такива са продажбата, замяната, прехвърлянето срещу задължение за издръжка и гледане, продажбата на наследство, включително и учредяването в такива случаи на вещни права върху имотите. Съответно и разпоредбата на чл. 9 ЗСГ като уреждаща един частен случай от общото правило по чл. 7 ЗСГ – случаят, при който съпрузи притежават повече от допустимите по брой имоти – не може да се отнася до прехвърлянията на имоти по други способи, различни от тези посочени в чл. 7, ал. 2 и глава втора от ЗСГ. Така тя няма да има приложение при отчуждаване на имота по реда на чл. 101 и сл. ЗС, при отчуждаване на мероприятие по Закона за териториално и селищно устройство или по силата на дворищнорегулационен план, при отнемане на правото на строеж върху държавна земя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗС и в други случаи на прехвърляне чрез административен акт. Особените последици, настъпващи по силата на чл. 9, ал. 2 ЗСГ при някои от прехвърлянията на имоти на съпрузи, изразяващи се в разместване на правото на собственост помежду им върху имоти, характеризират тази разпоредба като изключение от общо важимите правила. А изключенията не могат да се тълкуват разширително и да се разпростират относно случаи, които не са изрично обхванати.

Ето защо по поставения за тълкуване въпрос следва да се приеме, че правните последици по чл. 9, ал. 2 ЗСГ, предвиждащи възникване на съпружеска общност върху запазените за семейството имоти, настъпват само ако притежаваните от съпрузите над допустимия брой имоти са прехвърлени възмездно по разпореждане на собственика им или по решение на съда, заместващо това разпореждане.

2. При съобразяване с изложеното по-горе разбиране за приложното поле на чл. 9, ал. 2 ЗСГ следва да се отмени по реда на надзора тълкувателно решение № 154 от 30.01.1986 г. на Върховния съд, Общото събрание на гражданската колегия, с което се приема, че последиците от тази разпоредба настъпват и при прехвърляния чрез административен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 58 ЗУС и чл. 225 ГПК, във връзка с чл. 207, б. “а” и чл. 229 ГПК Пленумът на ВС

ПОСТАНОВИ:

1. При прехвърляне на притежаваните от съпрузи повече от законно допустимия брой имоти последиците по чл. 9, ал. 2 ЗСГ настъпват и запазеният за семейството имот става тяхна имуществена общност само ако прехвърлянето е извършено възмездно по разпореждане на собственика или по решение на съда, заместващо това разпореждане.

2. Отменява по реда на надзора тълкувателно решение № 154 от 30.01.1986 г. по гр. д. № 118/1985 г. на Върховния съд, Общото събрание на гражданската колегия.

——————

(*) Постановлението е прието при действието на глава втора от ЗСГ (отм., ДВ, бр. 21 от 1990 г.), но не е загубило сила; има значение за извършените по това време прехвърляния и за произтичащите по тях права и задължения. Вж. чл. 20а, ал. 2 ППЗСГ (изм, ДВ, бр. 53 от 1987 г.).