ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 13.07.1953 Г., ПЛЕНУМ НА ВС – За формата и съдържанието на решението и присъдата

Съдебното решение е основният и най-важен акт на народодемократичното правосъдие. Чрез него съдът разрешава конкретния спор между страните по делото, като дава защита на накърненото или оспореното право и възпитава гражданите в духа на социалистическата законност и социалистическия морал.

Тази задача се разрешава чрез правосъдието в Р. Б.

Процесът е една от формите за осъществяване служебната роля на правото като част от надстройката – за развитие на социалистическата база, за развитие и укрепване на социалистически производствени отношения. Процесът не само разрешава един наказателен или граждански спор, но е и важно средство за възпитателно въздействие.

Недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съд пречат на второинстанционния съд да изпълни своята контролна функция, а недостатъчните, неясни и непълни мотиви на второинстанционния съд не позволяват на първоинстанционния съд да разбере какви грешки и недостатъци е допуснал той в своето решение, каква е същността им и какво трябва да направи за отстраняването на тия грешки, слабости и недостатъци.

Съдебното решение (присъда) трябва да бъде правилно, законосъобразно и убедително. То трябва да дава отговор на всички изисквания, поставени пред съда чрез иска (обвинението), то трябва да създава у трудещите се увереност в неговата безусловна законосъобразност, правилност и справедливост, да убеждава, че то отговаря на обстоятелствата по делото, на обективната истина и на задачите и принципите на съдебната практика на партията и правителството.

За да подобрим качеството на съдебния акт в нашата правораздавателна дейност, трябва да се ръководим от основните начала на нашия съдебен процес.

1. Един от основните принципи на нашия процес е непрекъснатостта. В съответствие с този принцип решението трябва да бъде постановено и обявено незабавно след приключването на пренията. Само в изключителните случаи, посочени в закона, съдът може да отложи обявяването на решението или излагането на мотивите.

За изпълнение на друг основен принцип на нашия процес – осъществяването на правосъдието от колегиален съд, трябва всички съдии, участвали в състава на съда, да вземат активно участие в обсъждането и решаването на всички въпроси, свързани с постановяването на решението (присъдата). Тяхното активно участие ще обезпечи възможно най-правилното решение (присъда).

Съвещанието следва да се проведе на закрито.

В съвещателната стая могат да присъстват само съдиите, участвали в разглеждането на делото.

Достъпът на други лица е безусловно забранен. Неспазването на това правило: допускането в съвещателната стая макар и случайно на страните, техните представители, прокурори, дори на други съдии или заседатели винаги може да буди съмнение в правилността на решението (присъдата).

2. След като постанови решението (присъдата), съдът трябва да го обяви. Обявяването става в открито съдебно заседание. Постановеното решение (присъда) трябва да бъде отбелязано в срочната книга за по-лесното справяне на страните по делото, но това вписване не е самото обявяване. НПК и ГПК задължават обявяването да стане в открито съдебно заседание, за да се осъществи докрай демократизмът на нашия процес и за да се обезпечи непосредственото възпитателно въздействие на решението (присъдата).

3. Мотивировъчната част на решението (присъдата) е особено важна. Тя съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни.

Така се разрешава успешно задачата на нашето правосъдие:

правилно и законосъобразно разрешаване на конкретен спор между страните, като се защищава нарушеното или оспорвано право.

Особено важно е съдът да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона. Той трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Често съдилищата отговарят немотивирано или никак не отговарят в случая приложим ли е или не чл. 48 от Наказателен закон (НК)(*) за отлагане изпълнението на наложеното наказание, а законът задължава съда да вземе становище по този въпрос.

4. Диспозитивът на решението (присъдата) трябва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е решил съдът по делото.

5. Препоръчаната с това постановление форма цели да внесе единство в схващането на съдилищата по тази материя и да помогне за повишаване качеството на съдебния акт.

Тази форма е усвоена от съветската съдебна практика и е издържала изпитанието на дългогодишния съветски опит.

Тя дава възможност за построяването на мотивите и диспозитива на решението (присъдата) като единен и цялостен акт и повишава неговата убедителност.

Изложението на решението (присъдата) в тази форма най-добре съответства на естествения ход на мисловния процес, в резултат на който се постановява то.

Постановяването на диспозитива в заключителната част на решението (присъдата) не само че не намалява силата и значението му, а ги подчертава.

6. За внасяне единство във формата Пленумът препоръчва по всички второинстанционни производства (граждански и наказателни) съдът да постановява решение.

7. Мотивите на второинстанционния съд също трябва да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни.

Второинстанционният съд не е ограничен с основанията, изложени в жалбата и протеста. Той разглежда изцяло правилността на решението (присъдата) на първоинстанционния съд. Той е длъжен да провери както обосноваността, така и законността на обжалваното решение. С оглед на това мотивите трябва да съдържат ясни и конкретни указания дали първоинстанционният съд е установил правилно фактите и дали е приложен правилно законът. Трябва да се означи точно и определено всяко несъответствие между установените факти и изводите на съда. Всяка необоснованост на решението и присъдата е свързана с връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В такъв случай второинстанционният съд трябва да даде необходимите указания, за да бъде ясно на съда, комуто се връща делото, какви процесуални действия трябва да се извършат за отстраняването на необосноваността на решението (присъдата).

Същото се налага и в случая, когато съдът констатира непълнота в доказателствения материал, вследствие на която делото е останало неизяснено от фактическа страна.

8. За да бъде убедително решението на второинстанционния съд, то трябва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички сложени по делото въпроси.

Мотивировката никога не трябва да се изражда в полемика с жалбата или протеста, но тя трябва да съдържа: кратко изложение на съдържанието на обжалваното решение и на доводите, посочени в жалбата или в протеста; указания с какви конкретни данни се опровергават тези доводи, ако съдът ги намери неоснователни, и в какво се състои нарушението; неправилността на решението (присъдата), ако съдът счете, че то трябва да бъде отменено, кои закони са нарушени, с какво са опорочени решаващите мотиви.

Второинстанционният съд трябва да изложи съответни мотиви за основанията, които налагат намаляването на наказанието, или за явната несправедливост на присъдата, когато констатира такава.

Второинстанционният съд трябва внимателно да провери дали първоинстанционният съд е установил правилно действителните взаимоотношения между страните (по гражданските дела), дали е изследвано и установено извършеното престъпно деяние (по наказателните дела) и дали съдът е приложил правилно съответната правна норма към приетите за установени фактически състави. Второинстанционният съд може и трябва да преценява събраните по делото доказателства, но не за да установи нова фактическа обстановка, а за да провери дали правилно са установени фактическите положения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд преценява доказателствата, за да установи наличността или отсъствието на определени факти и с оглед на това да реши спора, а второинстанционният съд ги преценява, за да провери дали е правилна, или не преценката, която първоинстанционният съд е направил на същите, дали са правилни и логични изводите на същия и с оглед на това да признае решението (присъдата) за надлежно обосновано и законосъобразно или не, да го остави в сила или да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

При това обосноваността и законосъобразността на решението и пълнотата на доказателствения материал се проверяват от второинстанционния съд по материалите, събрани в първата инстанция, но и по тези, представени във втората инстанция.

9. От мотивите на второинстанционния съд трябва да е ясно, че е проверена законността на решението. Тази проверка обхваща наличността или отсъствието на закононарушения. Второинстанционният съд трябва да изясни дали законът е приложен правилно към установените фактически положения, да даде такова разяснение и тълкуване на закона, което да е най-близко до точния разум на тълкувания закон.

10. Всяко нарушение на процесуалните норми, което засяга основните процесуални права на страните в процеса (като непризоваването на страните по делото, лишаването им от възможност да представят доказателства, лишаването им от право на защита и пр.), е съществено и води до отменяването на решението (присъдата).

Не може да се признае за законно и това решение, в което не са посочени датата и съставът на съда, не е подписано от съдията (когато еднолично решава) или от съдиите и съдебните заседатели при колегиален съд. В тоя случай решението следва да се признае като несъществуващо, защото не е налице един действителен съдебен акт.

Във всички случаи, когато съдът поради сложност на делото не може да изложи мотивите на постановения от него съдебен акт едновременно с постановяването и обявяването му, трябва да напише, подпише и обяви диспозитива на присъдата или решението и впоследствие да напише мотивите към тях.

По тези съображения Пленумът на ВС на Р. Б

П О С Т А Н О В И:

I. Относно решението на първоинстанционния съд

1. След като делото бъде разяснено, съдът в тайно съвещание, без участието на каквито и да било други лица постановява по гражданските дела решение, а по наказателните дела – присъда. Решението или присъдата трябва да бъдат изработени колективно от всички съдии, участвали при разглеждане на делото, и да бъдат подписани от тях.

Съдът е длъжен да обяви решението или присъдата заедно с мотивите в същото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Само по сложни граждански дела съдът може да отложи обявяването на решението до седем дни. В такъв случай той трябва да съобщи на страните при приключването на пренията в кой ден ще се обявят мотивите на решението, но не по-късно от седем дни след обявяването на решението.

2. Обявяването на решението (по ГПК) и на присъдата (по НПК) става само в открито съдебно заседание.

Седемдневният срок за обжалване на решението тече от обявяването му заедно с мотивите за страната, която присъства при обявяването, и от съобщението, че решението е обявено, за страната, която не присъства.

Срокът за обжалване на присъдата е седемдневен, когато е обявена присъдата с мотивите, и двуседмичен, когато е отложено излагането на мотивите.

3. Всяко решение трябва да бъде мотивирано.

Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни.

Мотивите трябва да съдържат:

а) най-кратко указание за спора (по гражданските дела), най-кратко указание за обвинението (по наказателните дела);

б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждането и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка.

Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите;

в) преценката на установените факти и приложение на закона към тях.

Изложените от съда фактически и правни съображения трябва да съдържат указания за наличността на вина и нейната форма, за степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършването на деянието и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, та с оглед на това да се определят степента на вината и размерът на наказанието. Съдът трябва да вземе становище по прилагането или неприлагането на чл. 48 НК(*).

4. Решението и присъдата трябва да бъдат съставени в следната форма:

а) решение (присъда), дата и място. “В името на народа”, състав на съда, прокурор, секретар, номер на делото;

б) кратко указание за спора или за обвинението (т. 3, б. “а”);

в) мотивировка (т. 3, б. “б” и “в”);

г) диспозитив;

д) подписите на съдиите, участвали в състава на съда, който е разгледал делото и постановил решението.

II. Относно решението на второинстанционния съд

1. Второинстанционният съд се произнася с решение по всички граждански дела, които разглежда като втора инстанция.

2. При постановяването и обявяването на решението второинстанционният съд е длъжен да спазва указанията, дадени в отдел I, п. 1 на настоящето постановление и п. 2 по делата, които не представляват сложност.

3. Решението трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на първоинстанционното решение, а така също изложение на доводите, указани в жалбата или протеста.

Ако обжалваната присъда (решение) остава в сила, във второинстанционното решение трябва непременно да бъде указано с какви конкретни данни се опровергават доводите на жалбата или протеста, подкрепени от съответните материали по делото.

Когато съдът констатира явна несправедливост на присъдата – явно несъответствие между извършеното от дееца и определеното от съда наказание (макар то да е отмерено в рамките на закона), той също така мотивирано трябва да обясни в какво се състои явното несъответствие и защо намира присъдата за явно несправедлива.

Ако присъдата (решението) се отмени и делото се върне за ново разглеждане, в решението трябва да бъде указано какви обстоятелства не са изяснени по делото, защо и вследствие на какви недостатъци на съдебното дирене е необходимо тяхното изясняване и какви действия трябва да се извършат по делото.

Изводите на решението трябва непременно да са подкрепени от съответния материален или процесуален закон.

При необосновано осъждане или оправдаване, уважаване или отхвърляне на иска вследствие на невнимателно и небрежно отношение към разглеждането на делото второинстанционният съд, отменяйки присъдата (решението), трябва да даде указание на първоинстанционния съд и ако е необходимо, да направи потребното за възбуждане на дисциплинарно преследване.

От мотивите на второинстанционния съд трябва да личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на решението (присъдата).

4. Диспозитивът трябва да съдържа кратко, но точно указание какво е решил второинстанционният съд.

Когато остава в сила обжалваното или протестираното решение (присъда), трябва да се обозначи ясно решението (присъдата), номер, дата, съдът, който го е постановил и по кое дело е постановено.

Когато съдът отменява решението (присъдата) и връща делото за ново разглеждане по правило от друг състав на съда, в този случай диспозитивът трябва да съдържа още и указания дали изцяло или само част от решението се отменя; коя част се отменя и коя се оставя в сила; на кой съд и в какъв състав се връща делото за ново разглеждане; от кое действие ще започне новото разглеждане.

Указания за привличане на други лица да участват в процеса, за попълване на фактическия материал, за неправилността в преценката на същия и по прилагането на закона, когато такива се налагат, могат да се дадат и в мотивировъчната част на решението (присъдата).

Когато съдът отменява решението (присъдата), но го решава сам при условията на чл. 209 ГПК и чл. 210 ГПК и чл. 234 НПК(**), постановеното решение трябва да се състои от две части: първа част, с която се отменява решение (присъда), която да е съобразена с указанията в отдел II на настоящето постановление, и втора част, постановена при спазване на разпоредбите в тия текстове и указанията в отдел I на същото.

5. Относно формата на съдебното решение, постановено от второинстанционния съд, следва да се спазват указанията, дадени в постановление т. 4 на първия отдел на настоящето постановление.

Постановлението е прието при действието на отменения НК от 1951 г. и НПК отм. г.