Напълно невярна е теорията, че българите, които преминали Дунава с Аспарух били малък народ, който се влял в огромното славянско море. Втората държава, която официлно обяснява произхода си с кубратовите българи е Хърватско.
Първо, Този народ е в основата на три държави, две, от които съществуващи в Съвремието в Европа.
Българите на Кубрат са било огромен народ, който е владеел половин Украйна, с който се е съобразявала Византия (наричана навсякъде в изворите Римска империя) и който току-що е бил победен след смъртта на хан Кубрат от хазарите и принудително мигрирал. Всеки от синовете на Кубрат, взел със себе си част от народа на Стара Велика България. Както знаем, един от синовете – Аспарух или Исперих избрал за посока Дунава.
Втората държава, която официлно обяснява произхода си с кубратовите българи е Хърватско, чийто етнос се формира със смесването на месните илири, живеещи там през Античността с народ по времето на Великото преселение на Народите. След края на Велика България, намирала се на север от Черно и Каспийско море, българите се разпръснали. Последен в старите си земи останал Баян. След време и той се преместил с народа си и се заселил при аварите.
Съществуват и хипотези, че пра-хърватите всъщност са били българи! Първата пукнатина в славянската теория за произхода на хърватите е самият произход на думата Хърватия. На езика на огромния в ранното Средновековие Аварски хаганат „хърват“ означава генерал. Честа практика в държавата на аварите е била на заслужилите генерали да им се отпускат територии, които да управляват.
Днес е широко известен фактът, че много от благородниците в аварската държава са били българи (прабългари).
Друг съществен довод относно теорията за българския произход е легендата за първия владетел на Бяла Хърватия. Която е поразяващо сходна с нашата легенда. Той се е казвал Коробатос (Chorobatos). В повествованието се разказва, че на смъртния си одър той събрал петте си сина и им завещал да не се разделят, защото по отделно ще са слаби, а заедно – несломими. За целта той им дал да счупят по една пръчка. Всеки от тях успял, но когато им дал да счупят цял наръч с пръчки, никой не успял. Според историците това е същата легенда като тази за Кубрат и неговите синове. В историческите хроники Кубрат е познат още и като Кобратос, Kоубратос и Кубер. Хърватските историци предполагат, че Коробатос е просто друго наименование за древния български хан. За основател на средновековната хърватска държава се смята един от синовете на Коробатос – Батбаян, който напуснал Бяла Хърватия и създал царство в съвременните земи на държавата. Според новата теория на хърватските академици основателят на хърватската държава е синът на Кубрат – Баян, който се окичил със славянската титла бан.
Произходът на хърватите, подобно на този на българите, е обект на засилени научни спорове. Модерните хървати по инерция и по инструкция от Москва, а после от Белград, като част от бившата Югославия, от близкото минало се броят за славянски народ. Наложената теория през годините е, че древните хървати са славянски народ, мигрирал от прародината, която се е наричала Бяла Хърватия. Учените обаче все още не знаят къде точно се е намирала тя.
Този огромен народ още формира освен тази на Дунавска България (на река Дунав-втората по големина река в Европа), още една империя през Средновековието – Волжка България (на река Волга-най-голямата река в Европа), основана от брата на Аспарух – Котраг. Велик народ, който единствен по онова време е победил татаро-монголците с Овчата битка. Време, когато ордата е била напълно непобедима. Този народ е бил покорен от Руската империя на Иван Грозни и до ден-днешен въпреки многото репресии, първо от царете, после от Ленин, Троцки и Сталин, днес все още гордо казват “Аз Булгар, а не татар”
Когато племената кутригури и част от уногундурите (част от прабългарите), които тръгнали след Аспарух преминали Дунав,
Славяните са били малко по назапад.
Племената, които среща Аспарух са воювали помежду си, което типично за траките (конкретно Мизийците в Северна България и Добруджа), а не за мирните земеделци и данъкоплатци на Константинопол – славяните.
Относно въпросът, че голяма част гърци (ромеи) живеели там също и дали след смесване с тях, те също са участвали при формирането на нашия етнос.
Историческият отговор е НЕ !
Гърците (ромеите) за разлика от другите народности, наричани от тях с общото варвари, са си гърци, те не са нашия етнос, нито го формират. Има и днес гърци в България, но те са си гърци, а не са българи. Тогава във Византия съществува това делене на ромеи и варвари (всички останали). Гърците си живеят там, търгуват, мигрират при различните войни на България с Византия според благоприятствието на условията, но те се наричат и самоопределят като ромеи, а не като българи. Така, че имало ги е там ромеите, но даже под българска власт, те са си оставали ромеи.
Същото важи и за древните македонци на Александър, с които си обясняват манипулативно произхода българите в Македония. Древните македонци винаги са били смятани за елини през Античноостта, даже Александър е няколко пъти обявяван за защитник на елините. В този ред на мисли древните македонци се самоопределят като ромеи заедно с останлите гърци във Византия, а не като македонци и не като отделна от ромеите прослойка. Точно за това древният македонски народ потъва в гръцкия етнос, въпреки достата си различия с елините в Пелопонес и Атика. Това се случва поради фактът, че във Византийската империя, във вече отделената гръцко-говоряща част на Римската империя от латинския Запад, всички елини (гърци) се наричат просто ромеи. Това не се отнася за илирите, траките, славяните и придошлите народи, които в изворите са наричани варвари (неромеи) .
Няма народ формиран след смесването му във Византия с ромеи (гърци, елини, древни македонци), защото даже да са се случвали смесени бракове, единият съпругът автоматично ставал ромей – грък (по-висш), а не другият варварин.
Именно за това древните македонци са част от гръцкия етнос, а съвременните македонци в Северна Македония са различни от гърци, най-малкото поради фактът, че там си има и гръцко малцинство, което е потомство на древните македонци и елините и което се брои за различен от съвременните “македонци” етнос.
А Славяните не са етнос, а лингвистична група. Т.е., общото между тях е, че говорят подобен език и имат много подобни думи в него (без писменост тогава).
И днес българският език е неразбираем говоримо за повечето славяни, докато те ( сърби, чехи , поляци, словаци, хървати, руснаци) се разбират добре без да си знаят езиците. Мен в Чехия на български не ме разбират, ама сърбина, поляка и руснака ги разбират.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Да се знае , какъв език са учили в Скопско, Северна Македония през 1881г. и да не ми говорят за измисления от копоите на Сталин национални предатели Георги Димитров и В.Коларов “македонски” език,
ПЕТЪР НИЗАМОВ
…………..