Спомням си как като малък живяхме в къща в центъра на Бургас, с голям двор, където се събирахме от махалата и играехме мач. Аз бях толкова непослушен, че постоянно се вмъквах в “бараката” през керемидите и излизах с тесличка, чук, или някое друго сечиво на труда, с което свалях мазилката на къщата. Колкото повече растях, толкова по-високо ставаше оголването до тухла на къщата.
Където живях наблизо, имаше р@ми пред Църквата “Св. Св.Кирил и Методий” в Бургас, които просеха и крадяха, каквото докопат.
Един ден се хванах да бас, че не мога да ги изгоня. Бил съм на не повече от 5-6 годинки и събрах, тогава имаше много стари къщи, порутени, изоставени строежи. Та събрах си топки от вар и започнах да ги целя. Те директно избягаха, не са били по-големи от мен. Така ден, два. На третия ден, още от сутринта нямаше никой пред църквата. По едно време виждам един голям ци@@@ин, дърпа същото това, което вчера гонех няколко пъти. То се дърпаше и ревеше. Още като ги видях и не разбрах за колко кратко време съм стигнал до Общината. Направо не съм стъпвал, гравитацията не ме е ловяла.
А цялата работа била, че големият ….. водел малкото …. за да го кара да се сбие с мен и то за това се дърпало и ревяло.
Толкова бях непослушен, че си спомням всичките колани, всеки от тях точно колко боли и как да се предпазвам от него.
После дойде училището, където учех и майка ми беше учителка в същото. Тъкмо бях станал на 5-то място в града на изпита за 1-ви клас. Да, имаше изпит за първи клас и участваха поне 200 деца. Такова животно вече няма и няма да има, но тогава, през 1992г. , който искаше да изучава два западни езика от 1-ви клас, се държеше конкурсен изпит за СХЕУ “Св. Св.Кирил и Методий”, където беше единственото място, където това се прави.
Всяка вечер, след като си изям наказанието, ако имаше причина, а обикновено аз се постаравах да има такава.
След наказанието, баща ми ме взимаше в неговия кабинет и ми пускаше исторически филми, като през 2 мин. спираше на пауза за да ми обяснява подробно какво е станало.
След като свършеше днешния урок по история, ме хващаше майка ми. Майка ми тогава беше начална учителка в същото училище и се славеше като “много, много строга”. Влизал съм в нейната стая по време на голямото междучасие, докато всички бягат и викат… Нейните ученици седяха мирно и тихо докато не си завърши урока. А най-непослушния от всички ученици от нейния клас, беше винаги сам на първия чин, отделен от останалите чинове и залепен за нейното бюро, за да го гледа дали пише в тетрадката си.
Та, като свършех с татко по история и география, по която имаше отделни касети с филми, майка ми ми казваше : “Ето сборника, решаваш задачите от група А, група Б, група В и от олимпиадите. Демек, всичките задачи по настоящия урок, не само домашната, която тя наричаше “за посредствени ученици”.
Но тъй като татко беше далеч по-увлекателен, аз се запалих по историята и географията. В 5-ти клас се явих на някакво състезание по екология (география) в Малко Търново с гимназистите (9,10 клас) от ПМГ и станах 3-ти. Майка беше на върха на щастието. На учителките им е най-хубаво да се хваят в учителската стая с децата си на колежките си, че са по-умни от техните.
Но в 6-ти клас вече георгафията и историята станаха проблем, защото ми предстояха кандидат-гимназистки изпити, след 7-ми клас, за които започнаха да ме готвят още от 6-ти клас.
Това доведе до това да ми вземат всичките атласи, учебници , помагала, карти и т.н. по история и география и да ги заключат в една стая ,която наричахме “северната стая” и се ползваше за склад, който беше постоянно заключен.
Аз след множество опити да разбия вратата, които излязоха неуспешни, намерих пролука през една друга стая, като преместих секцията и отворих вратата. Взех си ги и тогава вече аз сам се заключих в една друга стая за да не и ги вземат пак. Те си ми бяха моето хоби.
Тогава направиха такава офанзива, че даже извикаха съседката да им помага да ме държат за да ми ги вземат.
“Ти имаш изпити по литература и математика, а не по история!”
Разбира се, че пак преместих гардероба и си ги взех, но тогава ги махнаха от вкъщи въобще.
След това в 7-ми клас, дойде химията и физиката. Там същите проблеми. Същата страст. Пак ми заключиха учебниците в северната стая, ама като станах 1-ви на олимпиадата по химия в България, бяха на седмито небе.
Това, разбира се, не им попречи да ми ги заключат пак, защото тогава оставаха няколо месеца преди изпитите и бяха ме записали на курсове по литература и математика.
По математика бях на експресния курс на приятелката на майка ми – Ана Михайлова, известната като най-най-гадната, викащата, строгата и т.н. в цял Бургас, но и най-добрата математичка.
В нейния курс имах забрана да се обаждам преди другите, защото задачите ги решавах още преди да ги даде и другите бяха като статисти в курса и.
После влязох в английската, голям кеф, даже биех момичетата по бал, но годината беше вече 1999-та и аз започнах да тренирам бокс, като цялото ми желание за учене се изпари за миг.
Изкарах гиманазията в Английската на магия…
Ако не беше настояването на майка ми, сигурно нямаше да запиша висше образование.
Изгубих цяла година в Livin’ La Vida Loca, следващата записах курсове по химия и биология, за да ме приемат после в МУ – – специалност “магистър – фармаколог”, по средата записах още едно висше – “Право” в БСУ.
Днес съм магистър и по двете, докторант по наказателен процес и следва скоро да защитя дисертационен труд.
Благодарен съм на коланите и пръчките на родителите си, защото иначе нямаше да бъда това, което съм и едва ли бих се завърнал към себе си.
Децата на 90-те.
Едно изгубено поколение.
Изгубено в търсене на себе си…
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Истории
Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov
