Ето какво написа юриста на годината за 2017г. по повод подетата нова битка с “Български юридически комитет-защита на гражданите с правни средства” за връщането на отнетото пеленаче от с. Арда, Смолянско.
Знаете, че работим заедно с адвокат Николов от основаването на юридическата ни организация и с него сме върнали не едно, нито дори само десет деца , отнети неправомерно от социалните служби и давани на на приемни родители.
РАЗВРЪЗКАТА ! Вече настаних двете сирачета от Бургас в общинско жилище
Koгато получих тази наградата на списание “Правен свят” за юрист на 2017 г. много хора завидяха и се озлобиха. Не разбирах защо. Не бях направил никому лошо. Даже не ги и познавах тези хора. Тогава прочетох, че кой ли не се свързва с името ми, че ми е дал тази награда. Всякакви глупости изчетох за агент Иван, за МВР(в което никога не съм работил) и т.н. Истината е, че ми я дадоха организаторите на церемонията и те най-добре знаят, че нито съм се самономинирал, нито съм си плащал. Един ден си седяхме с Кристиана вкъщи и тя ми каза, че и тази година “Правен свят” ще дават своята награда и сега текат номинации. Аз й казах, че едва ли ще ме номинират. Тя ми каза, че би било хубаво, защото заслужавам. Да, казах й аз, но няма кой да ме номинира, а нито ти, нито аз ще го направим. В един от трудните дни, в които едвам виждаш след като си излязъл от съдебната зала, качвайки се в колата видях, че Кристиана е написала в Интернет, че беше излязла новина, че вече съм официално номиниран, не в една, а в две категории и всеки, който иска може да гласува за мен. Когато отидох в Хилтън да си получа наградата аз въобще не знаех, че ще спечеля, нямах никаква идея, че това ще бъде лъскаво светско събитие, с над 200 гости, и на него ще ме гледат министри, депутати, прокурори, съдии, все юристи от сой, на вратата ще стоят НСО и вътре ще се вдигат наздравици. Бях прекарал вирусна инфекция предната нощ и едва стигнах от Русе до София, тичайки по крайпътните храсти. По пътя се явих и на две дела в Бяла да защитя 10-те деца на Зартова и когато стигнах в София бях бял като платно. Добре, че послушах жена ми да взема костюма с папионката от сватбата ни. Мислех да отида по дънки. Въобще не знаех къде отивам. Цялата церемония ми изглеждаше като филм, на който е неверояно, че присъствам, защото всички тия хора ги бях виждал предимно по телевизията. Една година по-рано, когато поехме този случай с Перата, нямах никаква идея с какво се захващам, и че за това дело ще получа тази престижна награда. Истината е, че не агент Иван или който и да е там ми даде наградата, защото ме познава….а защото ме познавахте всички вие, вие ми дадохте наградата, но за някои хора това звучи невероятно. Но си казвам по-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката. И свикнах да живея и с това. Но на тези мои колеги искам да кажа – Работете и вие така. И ако имате сърце и душа, нещата ще ви се случат. Нищо даром не се дава. Аз просто си вършех работата и една година пътувах и спях в Сливен за моя сметка, за да може да върнем трите деца на Даниела, които бяха отнети от Социалните. Когато поехме случая Даниела нямаше дом, нямаше семейство, мъжът й беше починал, беше без децата си, на улицата. Една година след това тя имаше дом, семейство, деца. И така е и до сега. Стъпи си на краката с наша помощ. Това ни е интересувало, а не някакви награди, защото ако не бяхме постигнали успех, никой нямаше да говори за нашата загуба. Което ми напомня, че Историята обича победителите, но всеки победител е започнал от стартовата линия, от окопа, съблекалнята, от първия учебен час, от първия ден, в който той е помислил за победата. Това трябва да разберат и тези, които се все много приказват и разбират. Че ние променяме историята.
Юрист на годината е съдружникът на Петър Низамов в БЮК Петър Николов
ЕТО КОЙ ПУСНАЛ СИГАЛА ДА ОТНЕМАТ НОВОРОДЕНОТО НА БЪЛГАРКАТА ОТ АРДА