Свободна Безмитна Зона в цял Бургас – Мотивирано предложение до администрацията на Радев – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Свободна Безмитна зона в Бургас е стар проект, който до сега не беше приеман от старите партии, но да видим дали “партиите на протеста” са нещо по-различно. Ще поживеем и ще видим.
Искане до Областния управител на Бургас – МАРИЯ НЕЙКОВА КЪНЕВА
и
АСЕН БОНДЖЕВ – заместник областен управител на Бургас и организатор на протестите за промяна пред община Бургас през лято 2020г.
Уважеми г-да държавни служители, представляващи и оглавяващи държавната власт в област Бургас, моля да приемете моето предложение за създаване на свободна безмитна зона в Бургас
и
Превръщането на Бургас в основен пристанищен център на Черно Море чрез създаването на единствената в черноморския регион цялостна Свободна Безмитна Зона и по този начин превръщане на Бургас в град за свободна икономическа инициатива.
Свободните зони се създават от Министерския съвет по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации.
Пристанище Бургас е умишлено спъвано в развитието си и за това най-големите контейнерни корабни линии не създават офис в Бургас и не използват Бургаското пристанище поради бюрокрация, високи такси, трудни преговори, девиантност и т.н.
В момента износители, базирани в община Бургас се налага да заплащат скъп сухопътен транспорт до пристанище Варна –Запад за да изнесат продукцията си.
Пристанището – основното икономическо богатство на Бургас. Защото, който знае историята на Бургас, знае кога той е станал голям град. Малкото рибарско селище Пиргос/ Бургос се е разраснало основно през периода на 1878-1885г., когато е основното пристанище на Източна Румелия с център – Пловдив, която е останала като автономна област на Османската империя след Берлинския конгрес, слагащ точка на териториалните „преуредици“ след Руско–Турската Освободителна Война 1877-78г. След Съединението пристанище Бургас е станало основното за Южна България. Бургас се и разраства по времето на комунизма, но това е станало и с повечето градове с преселването на селското към градското население и индустриализацията на страната.
В момента пристанищата са окупирани от няколко мутренски формирования около управляващата върхушка и не може да става въпрос за никакъв свободен бизнес или предприемачество.
Свободна Безмитна Зона – Бургас , която трябваше да наподобява на тази в Дубай и Шанхай е просто формално подобие на “свободна” безмитна зона, отново окупирана от същите тези.
Моят баща е участвал в изготвянето на проект за Свободна Безмитна Зона за цял Бургас, за територията на цялото пристанище и пристанища около Бургас, което веднага би увеличило привлекателността на Бургаското пристанище за превоз за товари и др. Съответно трафикът би се увеличил, таксите и т.н. Този проект е бил отхвърлен през 1991г.
Инициативен комитет през 1991г. с името „КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБОСОБЯВАНЕТО НА БУРГАС В ГРАД ЗА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА“ е направил това предложцение. Константин Низамов е мой баща, внук на Коце Низамов (първия книжар в Бургас) и пра-внук на Поп Георги Стоянов Джелебов – Апостол за освобождаване на Българите в Странджа.
По примера на Хонг-Конг, Дубай и други, предложена от бащата ми – Константин Пенев Низамов- председател на синдиката „Подкрепа“ към ДП „Петрол“, Галентин Влахов- гл.редактор на в-к „Черноморски фар“ , Атанас Чорбаджиев – най-честният адвокат в Бургас, трикратен световен шампион по плуване за ветерани и един от основните дейци за извоюването на правото на Бургас да има собствен университет- Бургаският Свободен Университет и други. В Бургас е нямало университет до 1991г.
Същата е отхвърлена от комунистите окупирали БСП, СДС (тогава се е разцепил от внедрените комунисти на СДС–център и СДС-либерали) и останалите производни на БКП и Държавна сигурност „политически партии“ и назначените общински съветници да слушат.
В резултат днес в Бургас НЯМА ИСТИНСКА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА, КАКВАТО АКО ИМАШЕ…. ДНЕС В БУРГАС НЯМАШЕ ДА ИМА БЕЗРАБОТИЦА И ЗАПЛАТИТЕ ЩЯХА ДА СА ПО-ВИСОКИ ОТ ТЕЗИ В СОФИЯ.
Днес т.н. Свободна зона, която не е никаква икономическа зона, е окупирана от мутрите на олигарсите, а пристанището/ата е/са приватизирано/и и се ползва/т като частна собственост от „избраните рожби на демокрацията“ – „благонадеждните и сигурни хора“, все бивши кадри на БКП и агенти-доносници на ДС.
Както си спомняте Константин Бачийски от партия – патерица на Валери Симеонов (СЕК на Георги Манев) обеща да изгради такава свободна безмитна зона в Росенец, но това остана само като предизборно обещание, което беше бързо забравено след изборите за кметове и общински съветници в Бургас през 2019г.
Глупаво е да се прави само свободна безмитна зона „Росенец“, защото там е танкерното пристанище и ще могат да се ползват облекчения единствено за обмена на нефт. Освен това летището там би осигурило въздушен транспорт, който е скъп за повечето големи , тежки или обемисти товари и би обезсмислило облекченията от СБЗ , а по този начин ще се изгуби и ефекта на една истинска икономическа зона.
Публикуваме изготвената през 1991г. от Константин Пенев Низамов и неговия Инициативен комитет “КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБОСОБЯВАНЕТО НА БУРГАС В ГРАД ЗА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА” (СВОБОДНА БЕЗМИТНА ЗОНА) .
Константин Низамов е баща на Петър Низамов, внук на Коце Низамов (първия книжар в Бургас) и пра-внук на Поп георги Стоянов Джелебов – Апостол за освобождаване на Българите в Странджа.
По примера на Хонг-Конг, Дубай и други, предложена от бащата на Петър Низамов – Константин Пенев Низамов- председател на синдиката “Подкрепа” към ДП “Петрол”, Галентин Влахов- гл.редактор на в-к “Черноморски фар” , Атанас Чорбаджиев – най-честният адвокат в Бургас, трикратен световен шампион по плуване за ветерани и един от основните дейци за извоюването на правото на Бургас да има собствен университет- Бургаският Свободен Университет и други. В Бургас е нямало университет до 1991г.
Същата е отхвърлена от комунистите окупирали БСП, СДС (тогава се е разцепил от внедрените комунисти на СДС–център и СДС-либерали) и останалите производни на БКП и Държавна сигурност “политически партии” и назначените общински съветници да слушат.
В резултат днес в Бургас НЯМА ИСТИНСКА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА, КАКВАТО АКО ИМАШЕ…. ДНЕС В БУРГАС НЯМАШЕ ДА ИМА БЕЗРАБОТИЦА И ЗАПЛАТИТЕ ЩЯХА ДА СА ПО-ВИСОКИ ОТ ТЕЗИ В СОФИЯ.
Днес т.н. Свободна зона, която не е никаква икономическа зона, е окупирана от мутрите на олигарсите, а пристанището/ата е/са приватизирано/и и се ползва/т като частна собственост от “избраните рожби на демокрацията” – “благонадеждните и сигурни хора”, все бивши кадри на БКП и агенти-доносници на ДС.
Константин Пенев Низамов е внук на Коце Низамов, баща на Петър Низамов Petar Nizamov и правнук на Поп Георги Стоянов Джелебов – апостол за освобождаване на Българите в Странджа.
Константин Низамов стана известен като председател на синдиката на КТ “Подкрепа” към ДП “Петрол” със изравняването на заплатите в права наклонена линия от директора на предприятието до чистачката в него. С което навлече гнева на тогавашните управляващи.
Свободни безмитни зони – как се създават по закон.
Свободните зони са особена част от дадена митническата територия, в която извършваната стопанска дейност се освобождава от облагане с мита. Тези зони се ограждат и обозначават, а когато се състоят от няколко отделни части, всяка част се огражда и обозначава по отделно. Те се създават в морски или речни пристанища, международни летища, транспортно-спедиционни центрове, по основни транспортни магистрали и в отделни промишлени и други стопански райони. Плащанията за дейностите, извършвани на територията им, се правят в свободно конвертируема валута. Имуществото на чуждестранните юридически лица в зоните не подлежи на изземване или конфискация по административен ред, но временно пребиваващите и работещите в зоните чужденци са длъжни да спазват законите на Р България.
Предложението за създаване на свободна зона трябва да съдържа обосновки за дейностите и съображенията за икономическата и валутна ефективност, както и за източниците на средства в левове и валута, необходими за нейното изграждане. Към предложението се прилагат идеен, архитектурен и инженерен проект за разположението и устройството на зоната, ограждането и обозначаването й. Свободните зони се създават от Министерския съвет по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. Общото ръководство, координацията и контролът на дейностите в свободните зони се осъществява от Министъра на търговията и Министъра на финансите. С акта на Министерския съвет се определят местоположението и границите на зоната, утвърждава се нейния статут и се образува предприятието, което ще организира и ще извършва стопанисването й. С този акт се определя и административното управление на зоната, чрез което се осъществява административното обслужване и контрол, включително пропускателен, данъчен и митнически, по отношение на извършваните дейности с оглед спазване на режима на свободните зони. Стопанското предприятие, което организира изграждането и стопанисването на зоната, трябва да е юридическо лице на пълно самофинансиране, като то може да е и валутно. Същото предприятие отговаря за изграждането на инфраструктурата на зоната – транспортна, енергийна, съобщителна, както и на стопански и със социално-битово и културно предназначение обекти, самостоятелно или чрез български стопански организации и банки на договорна основа. Терените, сградите и другите обекти се ползват като се отдават под наем или друга форма на временно ползване по договор между Предприятието и заинтересуваните чуждестранни юридически и физически лица, смесени сдружения и български самоуправляващи се стопански организации. Наемите, таксите и цените на предоставените услуги се определят в конвертируема валута и се събират от Предприятието. Работниците в зоната са само български граждани и трудовите отношения и общественото им осигуряване се уреждат от българското законодателство. Разрешенията за пребиваване и за работа на чуждестранни граждани в зоните се издават от компетентните органи с предимство, в съкратени срокове и при условията на Закона за пребиваване на чужденците в Р България. За създаваните в зоната предприятия, сдружения и банки се води специален регистър в администрацията.
В свободните зони се насърчава производствената, търговската и други стопански дейности за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените услуги от и за трети страни, предмет на тази дейност в зоните, се освобождават от мито. Това се отнася и за обмена на стоки и услуги между свободните зони на територията на страната или другите страни-членки на ЕС. Освобождаването от мита по чл.13, ал.2 Указ 2242 за свободните зони, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в другите закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от трети страни за зоните е внос, както и за останалите части от територията на страната. По време на престоя в зоните стоките подлежат на митнически надзор. Вносът на стоки и услуги от зоната в страната се извършва на договорна основа в конвертируема валута и в съответствие със законодателството. Износът и вносът от зоната задължително се обявява пред митницата. В свободните зони не се допуска извършването на дейности, които:
– са забранени от законодателството на РБ;
– противоречат на международното право и обичаи;
– са несъвместими със санитарните изисквания или изискванията за опазване на природната среда в страната;
– са несъвместими с международни конвенции, в които участва РБ;
– са несъвместими с приетите от страната препоръки на международни организации в хуманитарните и екологичните направления.
В свободните зони могат да се извършват производствени, търговски и други свързани с тях стопански дейности и по-специално:
– организиране на производство на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;
– товарене, разтоварване и транспортна обработка на не обмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;
– складиране и съхраняване на внесени не обмитени стоки, предназначени за износ;
– обработка на не обмитени стоки за износ – сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване;
– търговска дейност, представителство и посредничество;
– зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози;
– банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества.
Временният внос на стоки от зоната в страната се разрешава при ремонт, преработка и други специализирани услуги, както и за организиране на изложби и рекламни мероприятия.
Внасянето на стоките в свободните зони не изисква представяне на стоките и тяхното деклариране пред митническите органи. Представянето на стоките при внос в тези зони пред митниците е винаги задължително, когато са поставени под митнически режим, като той се прекратява с внасянето на стоките в свободната зона или склад. Този режим важи и за стоките, за които има процедура за възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове или подлежат на облагане с износни митни сборове.
Въз основа на разпоредбите на митническото законодателство, стоките от свободните зони и складове могат да бъдат изнесени. Предвидени са две възможности. Това е допустимо, когато стоките ще бъдат изнесени или реекспортирани извън митническата територия на страната или са въведени в останалата част от митническата територия на страната. Престоят на стоките в свободната зала или склад не е ограничен. В този период от време могат да бъдат извършвани всякакви действия от промишлен или търговски характер със стоките въз основа на правилата на Закона за митниците. Това са операции, които могат да бъдат извършвани при митнически режим на “активно усъвършенстване” или “пасивно усъвършенстване”. Забраната да бъдат извършвани посочените операции зависи от естеството на стоките и възможността да се упражнява митнически надзор.
Несъюзните стоки, намиращи се в свободни зони и складове могат да бъдат поставени под един от видовете митнически режими и направления, който е задължителен за тях. Съюзните стоки могат да бъдат предмет на операции по тяхното съхраняване.
Операциите извършвани със стоките, намиращи се в свободната зона или склад се отразяват в счетоводната отчетност на лицата, извършващи посочената дейност от момента на въвеждане на стоките до момента на тяхното изнасяне. В този процес се упражнява и митнически контрол.
Освен посоченото направление, митническите органи имат правото да издадат и други направления. Те са реекспорт, унищожаване и изоставяне в полза на държавата на стоки. Тези направления спазват режима на изнасяне на стоките. Когато се касае до унищожаване на стоките митническите органи трябва да бъдат уведомявани предварително.
Според Правилниците за управление и стопанисване на свободните зони, които са изцяло съобразени с Указ №2242 за свободните зони, на тяхната територия се извършват:
– товарене, разтоварване и транспортно обработване на не обмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ; – складиране и съхраняване на внесени не обмитени стоки, предназначени за износ;
– обработване на не обмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.) – търговска дейност, представителство и посредничество;
– организиране производството на стоки за извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;
– транспортна дейност, зареждане на кораби и други транспортни средства, които извършват международни превози; – банкови, кредитни и други финансови операции застраховки и презастраховки.
В зоната не може да се извършва дейност, която:
– е забранена от законодателството на Р България;
– противоречи на международните договори, по които Р България е страна;
– противоречаща на международния обичай в международната търговска практика;
– противоречи на приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологични области; – е несъвместима със санитарните изисквания и изискванията за опазване на природната среда.
Проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната – сгради, пътища, жп линии, кейове, складове, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организира от фирмата. Проектирането, изграждането и поддържането на електроснабдителните, водоснабдителните, съобщителните, топлофикационните съоръжения и инсталации се извършват от съответните специализирани български фирми. При сключване на договори между фирмата и клиентите на зоната за създаване на територията на зоната на фирми, филиали, агенции и банки задължително се посочват характерът на производството, необходимите открити площи, сграден фонд, трудови и материални ресурси, пазарна насоченост и други. Тези договори се сключват с разрешение на министъра на външните работи.
По искане на своите клиенти фирмата им представя необходимите трудови ресурси – работници и специалисти – български граждани. В зависимост от сложността на стопанската дейност клиентите на зоната могат по договореност с фирмата да наемат на работа квалифицирани специалисти – чужди граждани. В представителствата броя на чуждите граждани не може да надвишава 50% от служителите в тях. Клиентът на зоната заплаща на фирмата за наетите от него работници и специалисти – български граждани, трудово възнаграждение в конвертируема валута, което се определя в договора. На работниците и специалистите – български граждани, фирмата заплаща трудовото им възнаграждение в български левове.
Клиентите на зоната сами осигуряват своето материално-техническо снабдяване като не е изключено съдействие от фирмата на зоната. Фирмата предоставя по искане на клиентите на зоната за стопанската им дейност електроенергия, вода, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали, както и технически средства за връзка, комуналните и другите услуги.
Управителят на зоната организира и осигурява съгласувано със съответните държавни органи вътрешната и външна охрана. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане във и от зоната, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства. За достъп в зоните се осигуряват поне два входа и специални пропуски с отличителни знаци, като се издават по предложение на ръководителя на фирмата. Управителят на зоната съгласно с компетентните държавни и стопански органи издава инструкции за реда за предоставяне и отнемане на пропуски.
Клиентите на зоната съгласувано с управителя осигуряват охраната на своите обекти. Противопожарната защита се осигурява от управителя. Зоната е под митнически контрол и влизащите и излизащите физически лица се контролират съгласно митническите нормативни актове.
Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им на митническата територия за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които Р България е страна. В останалите случаи – за транзит, реекспорт, износ или временен внос, се прилагат действащите митнически нормативни актове. За извършване на тези формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителя. Клиентите на зоната, които установят липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по тези констатации. Управителят на зоната може да назначи комисия с участие на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.
Стоките, суровини и субстанции, които са на склад в зоната и могат да се употребяват за изработване на инкриминирани стоки, остават собственост на клиентите. Собствениците на стоките са длъжни да ги изнесат от зоната в срок, определен им от управителя. Ако в определения срок стоките не бъдат изнесени, те се считат за изоставени. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на Митницата по установения ред. Не подлежи на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната за строителни мероприятия и облагородяване на зоната, за задоволяване социални потребности на български граждани, работещи в зоната, за отдаване под наем на клиенти, за изпълняване на други задължения на фирмата. Ръководителят на фирмата е длъжен да уведоми управителя на зоната писмено.
При нарушения спрямо виновните лица се прилагат санкциите, предвидени в българското законодателство. Действията на управителя на зоната, свързани с митнически контрол, може да се обжалва пред Агенция “Митници” в седемдневен срок от деня на получаване на писмено уведомление за решението на управителя на зоната.
Свободните зони се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, необходими за разнообразяване и увеличаване на износа и постигане на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството, при спазване на условията и реда, установени с действащото митническо законодателство, Указ №2242 за свободните зони, Правилника за прилагане на Указ № 2242 и Правилниците за управление и стопанисване на свободните зони.
Аз съм Петър Низамов, роден на 11 Септември 1985г. . На 34 години. Юрист. Председател на „Български юридически комитет“ и „Свободна Европа“ .
Моят пра-прадядо е Поп Георги Стоянов Джелебов, който е дал дома си да бъде построено първото българско училище – „Св. Св. Кирил и Методий“ и първата българска църква – едноименния храм в центъра на града. Там е и неговия паметник като убит в Национално-Освободителните борби и борбата за църковна независимост в края на ХIХ век.