Помакедончването!
Законът за защита на македонската национална чест е специален наказателен закон, приет от правителството на Социалистическа република Македония под властта на Тито в края на 1944 г. Президиумът на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония (АСНОМ) създава извънреден съд за прилагането на този закон, който влиза в сила през 1945 г.
Трибуналът е трябвало да съди „сътрудниците на окупаторите, които са предали македонското национално име и македонската национална чест“, като част от опит за разграничаване на новата македонска идентичност от тази в съседна България, а в исторически план от българската общност в Османската империя.
Това решение е взето на втората сесия на това събрание на 28–31 декември 1944 г.
Въпреки че е малко използван след 1950 г., законът остава в сила до 1991 г. и независимостта на днешна Северна Македония от бивша Югославия.
По време на Втората световна война местното население във Вардарска Македония в мнозинството си посреща българската армия като освободителка от сръбска власт и масово участва в българските държавни структури в областта, но от формално правна гледна точка анексията на Вардарска Македония е в разрез с международното право.
След войната в Вардарска Македония, като част от комунистическа Югославия е въведен политически терор спрямо хората с българско съзнание.
Да се прокламира българска идентичност според сръбски историци е разрешено само в района на Струмица.Той е част от така наречените Западни покрайнини, които са български до 1919 г. Според български изследователи обаче, това е позволено само за преселници от сръбската част на Западните покрайнини, където официално е признато българско малцинство, но не и на местни жители в СР Македония.
1. Кумановското клане е масов разстрел на 48 осъдени лица през януари 1945 г. от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).
На 14 януари 1945 г. 48 лица от Куманово и околията са осъдени с присъда на военнополевия съд в Куманово. Лицата са отведени на тайно място и са разстреляни като „сътрудници на окупатора“.
Според Коста Църнушанов част от тях са осъдени като привърженици на великобългарската кауза.
2. Прилепското клане е (на македонска литературна норма: Масакрот во Прилеп) е масов разстрел на привърженици на Методи Шаторов – Шарло и българи от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).
Според Коста Църнушанов клането се извършва през 1945 г. по заповед на Цветко Узуновски – Абаз и Светозар Вукманович – Темпо. Така са убити привържениците на Шаторов
3. Велешкото клане е масов разстрел на 53 затворници от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА) и е малка част от репресиите над българите в Македония под властта на Титова Югославия.
Разстрелът се провежда на 15 януари 1945 г., когато служители на ОЗНА застрелват 53 затворника във велешкия затвор. За повечето от затворниците е имало съмнение, че са противници на комунистическата съпротива.
В своята книга „Моят татко – Методи Андонов – Ченто“, синът му Илия Андонов казва, че първи председател на Президиума на АСНОМ разбира случайно за този случай и че такива действия започват още в края на 1944 г. в Скопие, когато там е Едвард Кардел, като гост на Второто заседание на АСНОМ.[2] Коста Църнушанов смята, че затворниците са убити, защото са се смятали за българи. Според него сред тях е имало дейци на ММТРО и ВМРО. Църнушанов смята, че отговорни за разстрела са Ратко Петровски, тогава помощник-началник на ОЗНА, Боро Коробар и Киро Попадиче.
Част от избитите според Църнушанов са:
Благой Попгьорчев – деец на ММТРО.
Благой Георгиев – 36-годишен, служител.
Димко Крепиев – деец на ВМОРО.
Лазар Крепиев – 64-годишен, братовчед на Димко.
Пере Торопан – 50-годишен, шивач.
Раде Торопан – син на Пере.
Димко Нацев, 52-годишен, манифактурист.
Петре Дърндаров, 52-годишен.
Димe Сребров, 55-годишен.
Панче Караколев.
Асен Варналиев, часовникар, млад мъж, от родолюбивото семейство Варналиеви, дало герои в освободителната борба.
Коце Църното – шивач.
Димко Цифкалама.
Тоде Порецов, касапин.
Пано Николов – деец на ВМРО, войвода на контрачета.
Лазо Илиев Сълпянецот, бакалин и брашнар.
Георги Ставрев Валавичарот
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Петър Низамов Petar Nizamov
Истории
Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov
