Командировал ли е Лозан Панов преимуществено съдии от ССБ в гражданските и търговските колегии на съдилищата
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) прие Годишния доклад на председателя на Върховния касационен съд за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 година. Очаквано, констатациите в доклада на Лозан Панов предизвикаха поредица от коментари и въпроси от страна на членовете на ВСС. Правосъдният министър Данаил Кирилов също бе провокиран от дебата по отчета да постави един особено значим за съдебната система въпрос, а именно – командироват ли се преимуществено определени съдии в различни съдилища в страната по неясни критерии и с неопределена цел.В рамките на презентацията си по доклада, Панов повтори вече оповестеното в публичното пространство резюме на отчета, като без изненади – основните акценти, които той постави, бяха свързани с критичната му позиция към дейността на Съдийската колегия и Народното събрание. Последното провокира Даниела Марчева първа да вземе думата, за да попита реално какво е свършено от председателя на ВКС и какви мерки той е набелязал за справянето с проблемите на съдебната система, извън обичайната му политическа позиция на критик на всичко случващо се в съдебната система и държавата изобщо.
Гешев награди прокурорката, която отказа да разследва Цветанов за „Апартаментгейт“
„Нямах намерения да задавам въпроси на председателя на ВКС, защото докладът е достатъчно подробен. Интересна беше презентацията на доклада, която явно има своята цел, няма да коментирам акцента, който той постави. Това, което искам да питам председателя на ВКС е относно проблемите за неравномерната натовареност, които са всеизвестни от години. Отново обаче не виждам никаква ваша визия относно решаването на този проблем. Аз и в дебатите тук в колективния орган не съм чула такова Ваше становище. Не намирам оправдание, каквото се чете в доклада, че това е проблем само на отделни членове на Съдийската колегия. Проблемите в системата се нуждаят не от едно, а от няколко радикални решения, но искам да чуя вашето мнение по въпроса. Това е важно и по отношение на вашето обещание, че ще дадете отчет за това, което сте свършили от началото на мандата ви дотук“, посочи Даниела Марчева.
„Темата за съдебната карта е такава, която сме обсъждали и преди, а в един колективен орган е много трудно да се прокарат конкретни идеи. И преди съм казвал, че подходът трябва да е конкретен за всяка една от институциите, както и че прилагането на модела, който се възприе от прокуратурата няма да свърши работа в съдилищата. Смятам, че ситуацията с COVID-19 и мерките, които се взеха, показа, че съдебната система може да работи и с по-малък капацитет и то достойно“, отговори в типичния си лиричен стил Панов, без обаче да даде конкретика във връзка с идеите си.
Последното предизвика реплика от страна на Марчева, която посочи, че отговорът на Панов не съдържа нищо конкретно. „Пак не разбрах как точно виждате реформата. Не одобрявате модела с териториалните отделения в прокуратурата, който може би няма да е подходящ за нас, но имаше и други предложения за реформа в съдебната карта, които не се възприеха от вас. Реформата на съдебната карта се изразява и в оптимизиране на щата. Има ли според вас друг вариант, освен закриване на съдилища. Всички предложения, които бяхме внесли за оптимизиране на щатове в съдилищата, вие отхвърлихте и гласувахте „против“. Добре е да бъдем конструктивни, а не само да критикуваме“, отговори му Марчева.
Панов отказа да отговори конкретно.
Важен въпрос повдигна от своя страна председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който попита Панов, дали се спазва заповедта на заместниците му, с която не се допуска произнасяне на тричленни състави, в който влизат двама командировани съдии. Председателят на ВКС отрече да е имало такива случаи, но очевидно излъга, тъй като Чолаков го контрира, че още от миналата година е запознат лично с казус на дисциплинарно наказан съдия, по чието дело е имало произнасяне на тричленен състав с двама командировани магистрати в него. Отговор и в тази връзка не последва.
Боряна Димитрова пък попита Панов какво конкретно възнамерява да предприеме във връзка с голямото натоварване на колегите му във ВКС. „Вече поредна година наблюдаваме намаляване на броя на делата във ВКС. Това е свързано и с промени в закона. Тази тенденция е видна и последователна“, оправда се Панов, въпреки че минути по-рано в презентацията на отчета си посочи, че колегите му върховни съдии са подложени на огромна натовареност, в това число и заради тълкувателната им дейност.
„Само не разбрах – нямате никакви предложения конкретни, които Съдийската колегия би могла да удовлетвори във връзка с щатове или друга мярка, която би разтоварила ВКС?“, настоя Димитрова.
„Няма да искам повече щатове“, отсече Панов, минавайки покрай въпроса на Димитрова.
Критики по доклада имаше и Евгени Диков, председател на Комисията „Управление на собствеността“, във връзка с „неверни“, по думите му, твърдения в отчета на Панов, касаещи сградни проблеми в някои съдилища в страната, както и твърдения, че членове на ВСС живеят във ведомствени жилища „безплатно“, въпреки че цените за такива апартаменти са регламентирани законово от години.
„Сега като се констатираха такива фактологични грешки в доклада, следва ли да го приемем или трябва да се коригират, защото не е добре да изпращаме в Народното събрание доклад с грешки“, попита Марчева, визирайки изявлението на Диков.
„След като считате, че при ниска наемна цена магистратите едва ли не живеят безплатно, как сте реагирали в годините когато магистрати, а и не само, са живеели, в някои случаи и над 12 години, плащайки такава пренебрежимо ниска цена?“, попита Огнян Дамянов. Панов обаче го препрати към протоколите от предходни заседания, в които можело да се види как е гласувал по подобни казуси във времето.
След известно време в спорове дали твърдението в доклада на Панов за „безплатните квартири“ за членове на ВСС е лично негово или е извадка от искането на Пленума на ВКС до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на поправката в ЗСВ относно кариерните бонуси на членовете на кадровия орган, за които „Правен свят“ писа в сряда, в разговора се намеси и правосъдният министър Данаил Кирилов и то много на място.
„С оглед предстоящия дебат в Народното събрание, искам г-н Панов да е подготвен, затова ще попитам – колко съдии са били командировани през 2019 година по всички способи, колко от тези съдии са членове на ССБ, за да мога да преценя, вярно или невярно е твърдението, че в някои търговски колегии, например, в СГС, САС и ВКС са предпочитани магистрати, членове на тази съсловна организация. Тези факти не са известни за мен, тъй като измененията в ЗСВ са налице и такова членство вече не се декларира от магистратите.Тези данни са на разположение при вас.Това е важно, за да се прецени дейността на председателя на ВКС и в двете му качества – и като председател на ВКС и като председател на Съдийската колегия на ВСС. Моля за съдействие от администрацията на ВСС за тези данни, като моля това да се случи преди внасянето на доклада на председателя на ВКС в Народното събрание и неговите комисии“, настоя Данаил Кирилов. Атанаска Дишева веднага зае защитна позиция по отношение на приближението й колеги, членуващи в ССБ, в секундата, в която чу споменаването на името на организацията, като се изказа, че изискването на подобна информация за това дали те са нейни членове или не било „дискриминация“.
„А не е ли дискриминация да се командироват само съдии от тази организация?“, повдигна обратния въпрос Даниела Марчева.
Казусът обаче остана отворен, а отговорите във връзка с него предстои да бъдат дадени именно от председателя на ВКС Лозан Панов – ако се осмели…
Истории
