За да има обективна журналистика, тя трябва да не е обвързана с политическата конюктура. Но дали това е така в Бургас? Ще разберете в следващите редове.

1. Започваме с популярния световно неизвестен

   ЖЪЛТ сайт флагман.бг

Кои са флагман.бг ли? Ако питате ,значи не сте от Бургас.Това са уникално надменни „журналисти“,които никога не са учили журналистика никъде,камо ли да имат кетап. За това пък са бухалка на ГЕРБ и Валери Симеонов срещу всеки неудобен на властта.

Керанка Касабова – главна редакторка на сайта е жена на Валентин Касабов- дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която „услужливо“ се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като реклама към сайта флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината  в Бургас да няма много частни  инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.

Всеки може да си поръча статия във флагман.бг.

Струва между 200 и 500 лева. Стига тя да не вреди на техните покровители – Бойко и Валери Симеонов.

Сайтът флагамн.бг случайно е спечелил миналият месец обществена поръчка за пиар на полицията в Бургас и малко Търново. Ах,колко случайно. 

2. Бургас инфо.

burgasinfo.com

Бургас инфо е сайтът – пиар агенция на кмета на Бургас – Димитър Николов от ГЕРБ. Същият сайт е осъществил предизборните кампании  на ГЕРБ в Бургас ,както за кметските избори,така и за всички избори досега.

Кой е Димитър Николов – кмет на Бургас от ГЕРБ и каква е връзката със сайта Бургас инфо… Ще прочетете по-долу:

Престъпление без наказание

Годината е 2007-ма.

Местна медия публикува разкритие за контрабанда на сухо мляко замилиони .

Цитираме без редакторска намеса:

Началото

„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото.

Същественото е Дунав мост

Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.

Схемата

На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.

Развръзката

В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.

Темида гледа през превръзката

На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.

Справедливост с мирис на корупция

„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.“

Бизнесменът е прозрачен, но не съвсем

Колко е спечелил от далаверата със сухото мляко кмета на Бургас и какво е върнал на държавата, не е ясно. Според имотната декларация на тогава 40-годишния Николов, която бе оповестена от предизборния му щаб, той не е голям богаташ. Имал бил три коли ­ „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежавал апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.“Искам бургазлии да знаят какво притежавам преди да бъда избран за кмет на Бургас, като по този начин подчертая намеренията си за прозрачно управление“, каза самият Николов.Освен движимите и недвижими имоти в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“.Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие ­ хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко ­ не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.

Далавера 2

Когато осъществява гешефта с плажа Корал през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е „червеният“ кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг „Корал“ за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.

Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона „Блатно кокиче“. На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика „Победа“ заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от „жълтият“ зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г.

Далаверата със земите на „Корал“ е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата.

Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстановизащитената зона „Блатно кокиче“, въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества.

Историята започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи.

Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м. Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашния кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево.

„Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души, и да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат.

Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба, няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите.

Политически сделки

Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов свидетелства, че зад одобрението на продажбата стои политическа сделка.

Преговорите с общинарите се водят от Димитър Николов в Царево и в неговия кабинет във фабриката в Бургас, спомня си той. Николов пряк е съдружник във „Витатур Инвест“ чрез „Европа 5“.

„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов. (виж видео интервю с Димо Иванов и Николай Николов).

На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ присъстват Милко Милков и Димитър Николов, спомня си Димо Иванов. Те представят фирмата си като мощна компания собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.

От офиса на бургаския кмет заявиха, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко в управлението на „Витатур“, въпреки че е съдружник с управителя й Симеон Симеонов в „Европа 5“, един от акционерите във „Витатур“.

И съпартийци на Аранаудов със съмнения за сделката

Въпреки предварителната политическа договорка обсъждането не минава съвсем гладко. Сред някои от общинарите, и то съпартийци на Арнаудов, има съмнения, че обещанията на инвеститорите са голословни. „Какво ще стане, ако вземат земята на тази ниска цена и после нищо не инвестират?“, питат общински съветници на заседанието. Те настояват в договорите за продажбата да се поставят изрични условия на фирмата.

С решението си Общинският съвет  (ОС) възлага на кмета да сключи договори с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне на договора. [решение 1] [решение 2] [решение 3]

Арнарудов обаче не изпълнява дословно решението на ОС. В сключените от него договори за продажба условията са отбелязани, но не е записано, че неизпълнението им води до разваляне на сделката. Вместо това са вписани парични неустойки. Ако „Витатур инвест“ не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10000 лв. за всеки просрочен месец. [договор 1] [договор 2] [договор 3]. Сключени са 8 отделни договора за всеки един от продадените парцели.

Според бившия общински съветник Никола Николов (виж видеото) това е първата корупционна сделка на Петко Арнаудов с дейното участие на адвоката Евгений Мосинов. По-късно Мосинов взема дейно участие и в проекта „Златна перла“. Николов говори за раздаване на подкупи на общинските съветници, за да прокарат решението. Николов сезира прокуратурата, но без резултат.

Първи опит за спирачка

Областният управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач“, заявява Витанов в заповедта си за отмяна на спорното решение.

Той завежда две дела срещу община Царево, но и двете ги губи пред Върховния административен съд. В първото дело ВАС счита, че общинският съвет може да продава без търг и конкурс, а във второто отсъжда, че след като съветът е наредил на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси.

Месец след делата, на 07.08.2003 общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест“. Година по-късно, на 19.11.2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв на кв.м, на който построява почивна станция.

На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката за подкрепа на Петко Арнаудов. След преизбирането на кмета бившият председател на СДС в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общината. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема.

Добра печалба

Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.

Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват 8 свързани със собствениците на „Витатур Инвест“ фирми. Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур“. Крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. По-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързан със столичния общински съветник от НДСВ Владимир Каролев

„Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал“ са предложени през 2006-2007 г. за продажба за 35 милиона евро. През това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен.

„Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м. Данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г.

Става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн евро.

Заличеното със заповед блатно кокиче все още вирее на „Корал“

Ако се върнем в началото на сагата, проблем за бъдещия строителен проект се явява защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

Според експерти на РИОСВ – Бургас, направили проверка в района на „Корал“ през месец май същата година, „върху цялата площ на защитената територия, възлизаща на 50 дка, не е намерен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, основен предмет на опазване на защитената територия“. Регионалната инспекция прави предложение до МОСВ за заличаване на обекта.

МОСВ назначава втора проверка от комисия, в която трябва да има представители на РИОСВ, Областната управа на Бургас, МРРБ, Община Царево, Държавно лесничейство Царево и Общинската служба „Земеделие и гори“ – Царево. Въпреки че всички те са редовно призовани, при проверката на комисията на 24 юли присъстват единствено РИОСВ -Бургас, общината и лесничейството.

Комисията „констатира, че на територията на природната забележителност няма блатно кокиче (включително и през сезона на цъфтеж), като стига до заключението, че вида е изчезнал три години преди това“. Комисията предлага заличаване на територията.

Според сегашния министър на околната среда и водите Нона Караджова „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна“. Това става ясно от отговор на Караджова от 28 май тази година на запитване от народния представител Лъчезар Тошев (СДС).

Истината обаче е, че въпреки министерска заповед от 2003 г., с която е заличена защитена територия и природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“, растението до ден днешен не е изчезнало от местообитанието си и оцелява под веригите на багерите, които тази пролет му пресушиха блатото (видео).

От фирма „Райд Екстрийм“ (въпросните сърфисти, бел.ред.), която е наела и поддържа държавния плаж, заявиха, че искат възстановяването на резервата, защото на „Корал“ наистина има блатни кокичета. Те изразиха готовност дори да платят за изготвянето на експертизата, която да определи новите граници на един бъдещ резерват. Блатното кокиче е изключително рядък вид. Растението съдържа вещества, които са изключително ценни за фармацевтичната промишленост за производство на медикаменти за болни от левкемия.

Жълто

През 2003 г., когато Куюмджиев заличава защитената територия на блатното кокиче, известният царист Владимир Каролев е в борда на бургаската захарна фабрика „Победа“АД, заедно със „създателите“ на „Витатур“ Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, Димитър Николов (областен председател на СДС) и Мариета Тошева. Формално той не фигурира в нито една от фирмите основали „Витатур“ („Европа 5“ и „ЗИТ“), но освен от „Победа“, името му изкача и от „Балканска консултантска компания“.

Чрез нея Каролев участва също така в инвеститорската компания „Прайм Пропърти“ АДЦИС създадена през октомври 2003 г. Един от големите акционери в Прайм е „Българско туристическо дружество Глобал Турс“, което принадлежи на дъщерни фирми на „Победа АД“ и се управлява от братя Чоролееви. През 2006 – 2007 г. компанията инвестира парите на акционерите си в 25 декара от земята на „Витатур“ в къмпинг „Корал“, купувайки ги от свързани с „Победа“ и „Витатур Инвест“ фирми.

„Прайм пропърти“ успява да закупи около 50 дка в района и прави проект за ваканционен комплекс, който ще се разполага на 40 дка. Дружеството има издадено строително разрешително, но все още отлага началото на строителството. Обяснението е, че се проучва инвестиционния интерес и се търсят оператори на хотелските части.

От „Ибердрола“ уточниха изрично, че нямат съвместен проект за ваканционно селище с „Прайм проперти“.

А кой губи?

Към този момент, пет години след като строителството на „Корал“ би трябвало да е приключило както е по договор, няма данни, че кметът Арнаудов се е притеснил за неразкритите работни места и неизпълнените инвестиционните намерения.

Изглежда, че Петко Арнаудов не само е забравил да потърси неустойки, но и няма спомен за тази сделка. „Те („Ибердрола“) са закупили два терена, които преди време бяха реституирани като земеделски земи“, твърди той пред в. „Сега“ на 29 юли 2009 г. Но според имотния регистър „Ибердрола“ не е купувала от други фирми или лица, освен от изброените по-горе свързани с „Витатур инвест“ фирми.

Кметът на Царево би трябвало да носи отговорност освен за неправомерно сключените договори, така и за пропуснатите ползи от непотърсените неустойки по договорите с „Витатур Инвест“, които към момента възлизат на над 3 млн лева. Всеки месец община Царево има да получава нови 80000 лв неустойки от тази фирма.

„Има платени някакви неустойки…“ – отговаря финансовият директор на общината на въпрос зададен от общинския съветник Людмил Николов по време на сесия. До този момент не е ясно кога, колко и за какво е платила „Витатур Инвест“ на община Царево.

Възниква и въпросът дали за ощетяване на общината трябва да се броят само неустойките по договора, или трябва да се пресметне също колко е изгубила тя от продажбата без търг на златната земя край брега.

„На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“

„Цял ден се занимавам само с това, изпратете писмени въпроси и ще получите отговори, заяви в сряда кметът на Царево Петко Арнаудов в отговор на въпрос на Mediapool потърсил ли е неустойки от „Витатур“ заради лъжливите обещания за инвестиции. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“, обеща Арнаудов.

Очевидно в тази сделка победата на частния интерес над обществения е пълна. Но вина за това едва ли може да се търси у бизнесмените, които не са длъжностни лица, а като всеки предприемач купуват евтино и продават скъпо. Наистина, не си плащат неустойките, но пък и никой не им ги търси. От друга страна царевският кмет се радва на завиден комфорт и при сегашното управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.

3. Е-Бургас

Сайтът е собственост на жената Евгений Мосинов.

Кой е Евгений Мосинов?

ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК и председател на БСП- Бургас до 2015г.

Участие в предишен ОбС: мандат 2011-2015 г.

Участник  в следните комисии:

Постоянна комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението – председател

Постоянна комисия по правни въпроси – зам.-председател

Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – председател

Комисия за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки благоустройствени проекти – член.

Ето какво написа Биволъ през  2014г. за далаверите, в които е взел участие Евгений Мосинов:

Един от имотите в Парк Странджа, приватизирани от депутата от ДПС Йордан Цонев

През 2001 г. в Община Царево започва истинска инвазия от мераклии за възстановяване на държавни и общински земи, попадащи в границите на Парк Странджа, с удостоверения за наследници. Сред тях е тъстът на Йордан Цонев, Георги Николов Якимов. Цонев, с изключение на един мандат от 2001 до 2005, е неизменен член на Парламента от 1997 г. до днес – бивш депутат от СДС, а сега зам. председател на ПГ на ДПС и като такъв – шеф на Комисията по бюджет и финанси. Същият е познат в Бургас, като крупие в миналото, а после собственик на верига чейнж-бюра, популярен с прякора си Ментата. Името на сегашния ДПС политик е покрито с печална слава от годините на правителството на Костов, когато Йордан Цонев оглави областната структура на СДС, а Венцислав Чамурджиев – общинската. Заедно с небезизвестния Антон Петров – Кабата, те бяха лицето на Синята партия в региона. Архивите /дори и бедни в интернет тогава/ все още пазят спомените за онова мрачно време.

Сценарият с имотите на юг от Царево е следният: Наследници, припознали се за собственици на апетитни парцели на първа линия атакуват имоти, за които няма заявления за собственост от истинските наследници и които по закон трябва да станат общински. Много от тях успяват да се сдобият с решение от Поземлената комисия, за да влязат във владение на десетки декари край Резово и Варвара.

Общината обаче завежда еднотипни дела в Районния съд в Царево и ги печели, защото съдът действително установява, че терените са придобити незаконно. Имотите на тъста на Цонев също са върнати на общината с решение на съда. В защитата на Община Царево ясно е формулирано и подкрепено с документи твърдението, че нито нечии законни наследници, нито държавата е предявявала претенции към тези имоти, които изведнъж са дадени от Поземлената комисия на изникналите претенденти без документи за собственост.

Междувременно властта в Царево се сменя и за кмет е избран червеният лидер Петко Арнаудов. Той веднага маха адвоката на общината – Евгени Атанасов, който е водил и спечелил делата срещу шмекерите с нередовните документи. Заменя го верен партиен кадър на БСП – Евгени Мосинов.

Малко след тази рокада роднините на Йордан Цонев и останалите мераклии за земи обжалват решението на РС Царево на по-горна инстанция в Окръжен съд Бургас, като действат синхронно. Знае се, че негласният водач на групата е именно политикът, който вече се е трансформирал в един от най-близките до Ахмед Доган. Внезапно юристите на общината-ищец започват да се дезинтересират от делата, не се явяват на заседания, пропускат се срокове и в крайна сметка претендентите с нередовните документи печелят и стават собственици на златните земи по крайбрежието. Запознати с казуса коментират пред Биволъ, че обжалването и загубата на тези много чисти казуси със земите в парка не е просто късмет за „собствениците“. „Ако се анализират нещата, вероятно ще си проличи, че това бяха зорлем загубени дела.“, споделя магистрат от Бургас, но добавя, че вече няма кой да търси отговорност от Арнаудов и Мосинов. Особено от сегашните 4 парламентарни партии, които неизменно защитават имотните далавери.

Историята на собствеността, която се проследява в имотния регистър показва, че стремежът да бъдат приватизирани тези ливади и ниви има ясна мотивация: да бъдат застроени. Една част от земите, чрез дарения и симулативни сделки с подставени лица стават собственост на скандалния арх. Калин Тихолов, главен герой в аферата Дюнигейт по застрояването на пясъците край Несебър, която Биволъ разкри в края на 2012 г. Едва ли е чудно, че именно този човек бе предложен от правителството на БСП и ДПС за Министър на новото Министерство на инвестиционното проектиране, което да сложи под една шапка всички инвестиции, заедно с устройството на територията на страната, т.е. „цялата далавера“ в едно. Тихолов е и автор на ОУП на Царево, предвиждащ масово застрояване на защитеното крайбрежие, където попадат и тези земи.

Друга част отива при кума на Йордан Цонев – Милчо Киряков. Киряков е „дясната ръка“ на Цонев, негов бизнес съдружник и едновременно съдружник и с Калин Тихолов. Той е изкупувал и след това продавал земи в парка на жената на Йордан Цонев – Пролетина. В играта с имотите, която е изключително сложна, са включени и фирми, контролирани от Цонев, Киряков и Тихолов.

През 2010 г. пресата гръмна, че прокуратурата разследва мащабна мошеническа схема с емлячните регистри и удостоверения за наследници. (виж в. 168 часа, от 15.6.2010 г). Става дума точно за казуси, които претърпяват неочакван и ощетяващ обрат за Община Царево, вещо бранена в съда от Евгений Мосинов. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, по чл.308 от НК – за подправяне на официални документи, което на популярен език ще рече – фалшификат. Тук е мястото да се припомни, че ако се проследи професионалната биография на Тихолов и Мосинов, се вижда странна закономерност, как те следват общи периметри на действие по Черноморието, от община Несебър, бавно слизащи на юг към Резово, като след тях остават опустошени брегове, превърнати в бетонни клоаки за най-ниска класа туристи.

Три години по-късно извършителят все още не е известен на Прокуратурата, макар че е кристално ясно кому е изгодно. Това е и въпрос със занижена трудност към Цацаров, чието ведомство е иззело всички документи за тази мащабна фалшификация.

Правният „мозък“ на далаверата – Евгений Мосинов, сега е доверен човек на Станишев в Бургас и лидер на партийната структура.

Именно бургаската организация беше сред първите, които номинираха Сергей Станишев за водач на листата за евродепутати. Същият този Станишев, който лицемерно се врече да брани Странджа с ресурсите на партията си. Как БСП ще брани Странджа от самата себе си стана ясно с назначението на зам.-министъра Бюрхан Абазов, чийто подпис стои под незаконни продажби на държавни гори и земи в Странджа. Ликвидаторът на природния парк бивш кмет Петко Арнаудов пък бе назначен за шеф на общинските гори в Царево. Да ги пази, както се справи с парка! Двамата герои, които успяха да закрият през лятото на 2007 г. ПП Странджа, заради криминалните действия по незаконно строителство, протектирано от тях, бяха не наказани, а еволюираха с благословията на Станишев. Не може да се отрече незаменимата им роля, че именно тия двама ликвидатори на Парк Странджа предизвикаха всъщност първите масови граждански протести на Орлов мост преди 7 г. – предтечите на сегашната обществена непоносимост към подобен олигархичен начин на управление на страната. След толкова време нещата се повтарят. Обречеността на омагьосания кръг в чиято гибелна орбита ни водят все едни и същи зловещи сенки от зоната на политическия здрач. Явно ролята на Мосинов като верен партиен кадър е оценена по достойнство, защото преди месеци той се издигна до висшия пост – шеф на БСП в Бургас. Грижата за Странджа на Станишев си личи и по принудителното уволнение на Директора на Парк Странджа Стефан Златаров, който го заслужи заради непреклонната си позиция през годините срещу властовите престъпления и своеволия срещу природата и законите на страната. Цинизмът на подобна политическа демагогия би могъл да бъде сравнен с абсурдния пример, ако си представим как зловещия д-р Менгеле би могъл да оглави здравеопазването на Израел след Втората война!

Биволъ от своя страна работи върху разплитането на мрежата от сделки, в която подобно на Дюнигейт се пресичат интересите на водещия политик от ДПС Йордан Цонев и арх. Калин Тихолов, чието протеже Иван Данов стана министър на негово място. Всъщност, ако не бяха разкритията на Биволъ Тихолов сега щеше да е министър и да бъде директно, заедно с Цонев, в явен конфликт на интереси: проектант на ОУП, собственик на апетитни земи за строеж и овластен да сложи лично подписа си за унищожаването на Странджа.

Годината е 2012-та, а  Мосинов легализира връзка в журналистка

Илияна Тодинова не само е полегнала на мощното рамо на партийния деец, ами вече се е нанесла и в апартамента му, казват запознати.

Ето какво написа една регионална медия през 2012г.

Бившата звезда на СКАТ тв вече се нанесла в апартамента му

Илияна Тодинова, бившата звезда на СКАТ тв, грейна в широкоразпространен кадър леко полегнала на рамото на БСП-ара Евгений Мосинов. Мосинов е известен още и като бивш председател на Изпълнителното бюро на БСП-Бургас, една от спряганите червени фигури за депутат догодина.

Всъщност любовната връзка между двамата от около две години не е тайна нито в гилдията на журналистите, нито в юридическите и партийни среди. Мосинов дълго бе обсъждан затова, че има хубава любовница и че се грижи по достойнство за нея – задоволява всичките й нужди, дори я снабди със сребрист джип Мерцедес, с който да си джитка напред-назад. Най-големият жест, който обаче адвокатът направи за своята любима брюнетка бе това, че й осигури поле за професионална изява – финансира сайт и списание, където Илияна да показва своите качества на журналист. Злите езици говорят, че Илияна не само цъфти на фотос във фейсбук, качен и на двете Стени – както на Евгений, така и на нейния, ами отскоро се е нанесла официално в апартамента му, даже обзавели една от стаите за сина й, който щял да бъде второкласник.

4. БУРГАС НЮЗ

Шеф на бургаската медия Бургас нюз Екатерина Капрова си признава, че пише, каквото им подадат от полицията

Валери Симеонов докарва до фалит популярна банка “Пеков”, след като взима от собственика й Румен Пеков пари за съдружие в неговата телевизия СКАТ. Това твърди в интервю пред бургаски седмичник Дончо Градинаров, бивш синдикалист, работил заедно със Симеонов в зората на демокрацията.
Симеонов подмамил Пеков да му даде пари да направи кабеларката си, но не всичките вписал като дял от фирмата, както му обещал. По документи трезорът е налял в телевизията 572 021 лв. Едва 17 хил. са вписани като дялов капитал. Останалите са потънали неизвестно къде. Градинаров обаче си спомня, че синдикът, фалирал популярната банка, Христо Христов, му е казал, че Пеков е налял 30 млн. лв. в СКАТ. След дълги скандали Винкела е върнал на загробения банкер едва 260 хил. лв.
Валери Симеонов е бил спипан и в опит да открадне 25 тона метал, твърди още Градинаров. Като представител на КТ “Подкрепа” в Бургас той е имал право да продава скрап от името на фирма на синдиката. Но вместо скрап Симеонов натоварил един вагон с напълно годни заготовки, замаскирал ги отгоре с отпадно желязо и се опитал да ги продаде на частни бизнесмени. Колегите му го усетили, повикали полиция и провалили далаверата. Срещу Винкела е започнало разследване, но до дело не се стига, защото е изтекъл законният срок. Тогава магистратите се изплашили и започнали да отлагат завеждането на дело, защото градът е разтърсен от синдикални протести.
Симеонов злоупотреби с пари на “Подкрепа”, пише в исковата си молба К. Желев, който поема ръководството на синдиката, след като Винкела е отстранен за далавери. Докато е бил профсъюзен лидер в “Промет” – Бургас, той е давал на заем пари на синдикална фирма “Геохиминженеринг”. Според свидетели от онова време от касата липсват между 90 хил. и 200 хил. лв. Синдикалистите са намерили документи за 25 хил. лв. и са предявили иск за тях.
На вестник “Атака” са известни 2 документа. Единият е разходен касов ордер № 00134 от 1991 г., с който председателят на профкомитета Валери Симеонов е дал сам на себе си заем от 5000 лв. Вторият е от 1992 г. и се отнася за кредит от 4000 лв. От “Подкрепа” го надушват, но за да не го разкрият и съдят, Винкела отива в централата и прибира всички документи на управляваната от него секция под претекст, че ще му трябват за дело срещу синдиката.

Жълтият сайт на Валери Симеонов и Керанка Касабова – “Флагман“ – рекордьор по присъди за клевета и обиди

Долу е публикация от 2004 година относно фалита на банката .

КСК/ Пеков-Популярна банка ще бъде разглеждана като кооперация или като банка. Защитата твърди, позовавайки се на съдебната регистрация, че т. нар. популярна банка е кооперация, която само в името си съдържа думата банка. Ощетените граждани обаче показаха в съда документите, получени при сключването на сделките за влог, на които е било написано само Пеков-Популярна банка. Те твърдят, че КСК пред Популярна банка Пеков е прибавено впоследствие. По процеса са конституирани 135 ищци, 4-ма от които са починали, докато са чакали 10 години делото да влезе в съда. Окръжният съдия Денчо Стоянов не прие гражданските искове да се разглеждат по настоящия наказателен процес. Мотивът му беше, че е трудно осъществимо 135-те ищци да присъстват задължително всеки път. Отсъствието само на един от тях ще бъде причина за отлагане на всяко поредно заседание на съда. Решението на съдията може да бъде обжалвано в 7-дневен срок в Бургаския апелативен съд. Най-бързо може да се стигне до присъда, ако ищците заведат паралелно граждански дела, в които да предявят финансовите си претенции към Пеков, коментираха юристи. Така, ако бъде признат за виновен в наказателния процес, обвиняемият автоматично ще трябва да удовлетвори завелите граждански дела ощетени вложители.Предмет на делото са близо 28 млн. лв. /неденоминирани/, които според прокуратурата са присвоени или безвъзвратно загубенивследствие на неизгодни сделки и престъпно нехайство от страна на обвиняемия бивш председател на КСК Пеков-Популярна банка. Причините, способствали за извършване на престъплението, са умишлено създаване на счетоводен хаос и стремеж за облагодетелстване, посочва прокуратурата в обвинителния акт. Преди време Пеков е събрал ужилените вложители и обещал да им изплати дължимите суми, ако не подадат искове срещу него в съда. Следствието обаче не му дало възможност да се разплати с кредиторите си по неясни причини, твърди самият Пеков. Той има чисто съдебно минало. На 16.05.1996 г. му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, от 2.10.1996 г. тя е трансформирана в домашен арест, а на 3.07.2003 г. е изменена в подписка. Едва тогава Пеков беше привлечен за обвиняем. На 12.01.2004 г. беше даден ход на делото, но то се отложи, тъй като беше поискана нова счетоводна експертиза заради смъртта на едно от вещите лица.Капанът с високия лихвен процентКСК Пеков-Популярна банка залага на изпитаната практика за печелене на клиенти, предлагайки висок лихвен процент по депозити. След откриването кооперацията бързо измества много банки в града по брой сключени сделки. Стартиралият непредвидимо добре бизнес на Румен Пеков го амбицира да разшири влиянието си на пазара и той разкрива клонове на предприятието си в Сливен и Царево. Усилено развива банкова по същността си дейност – приема пари на влог в левове и във валута, предоставя парични кредити.След две години работа извън закона през 1994 г. Румен Пеков завежда гражданско дело за неиздължен кредит срещу ЕТ Рустар-Стоян Русев. Районният съд в Бургас обаче отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист поради нищожност на сключения договор за кредит – КСК Пеков-Популярна банка няма лиценз от БНБ за сключване на банкови сделки. Решението на съда Пеков получава на 20.01.1994 г., но това не го спира – той сключва 1021 договора за влог. До 31.3.1996 г. общият размер на депозитите е 66 907 981 лв., от тях в лева са 41 829 9958, а левовата равностойност на валутата е 25 078 220 лв.Пропуските в закона – в услуга на защитатаПеков не прави никакви опити да внесе необходимите документи в Банков надзор на БНБ за получаване на лиценз, а необезпокояван извършва банкова дейност в нарушение на чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗБКД, твърди Бургаската окръжна прокуратура.Тук обаче трябва да се спомене, че именно пропуските в законите и по-скоро липсата на синхрон между тях е препъникамъкът. По тогавашния Закон за банките и кредитната дейност Пеков е извършил нарушения, за които може да носи наказателна отговорност. Според Закона за кооперациите /ЗК/ обаче неговата кооперация, носеща в името си и думата банка, не извършвала нерегламентирани дейности. Това е основният пункт, на който залага защитата, защото той може да оневини Пеков напълно. Според съдебната регистрация КСК Пеков-Популярна банка е създадена именно по ЗК.Пет обвинения – 15 години затворВ делото са описани 104 сделки, за които са предявени 135 иска. Предмет на делото е времето 5.06 – 6.07.1995 г. За този един месец от влогове на граждани в условия на продължаващо престъпление Пеков е получил неправомерни доходи в размер на 5 680 132 лв. /неденоминирани/. Това обвинение е по чл. 252, ал. 2 от НК за извършване на банкова дейност без лиценз. Според прокуратурата деянието е извършено с пряк умисъл. В разрез със задълженията си като председател на кооперацията обвиняемият Пеков не е потърсил вземания на кооперацията от 17 031 430 лв. /към 1.12.1995 г./, осчетоводени по сметки Липси и начети, Доставчици по аванси, Съучастия, Подотчетни лица и Кредити. Това обвинение е по чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 3 за лошо стопанисване на имущество от длъжностно лице и необезпечаване на кредити.От служители на кооперацията Румен Пеков не е потърсил 1 562 942 лв. вземания за периода март 1993 г. – март 1996 г. Обвиняемият не се е възползвал от правото да се удовлетвори от всички сметки на кредитополучатели с невърнати суми по реда на служебното инкасо, включително и от средства по сметки в други банки. Визираният период е 31.5.1993 г. – декември 1996 г. Възможно било по свой избор председателят на КСК да покрие вземанията с всички обезщетения едновременно или само с едно от тях по избор, категорични са от прокуратурата. Става въпрос за 24 кредита на стойност 13 571 292 лв. За строителството на къмпинг Св. Наум до Царево КСК влага 1 138 000 лв. Само година по-късно – през 1995 г., кооперацията се отказва да строи и изплаща за демонтаж 61 660 лв., за които няма документ за разход. При проверка на 28.11.1995 г. е установено, че изоставеното имущество на кооперацията е разрушено и разграбено, а нанесените щети са за 1 199 600 лв.Третото обвинение е по чл. 202 за длъжностно присвояване чрез съзнателно сключване на неизгодна сделка. Става въпрос за неизгодно съучастие в Милица ООД-Бургас. За периода 1993-1994 г. КСК при дялово участие 45 000 лв. е извършила разходи за 2 819 785 лв., като са възстановени 1 756 843 лв. Неизгодно е и съучастието в България-Кубан ООД.Към Пеков е предявено обвинение и за длъжностно присвояване в свой интерес, за това, че съвместно със свои служители е продавал и купувал валута от финансова къща Промар Пекова и обменно бюро СД Пеков и фамилия, трансформирана по-късно в ЕТ Реми-Даниела Христова. Първата фирма е на сестрата на Пеков, а втората – на бившата му съпруга. Чрез тези сделки от разликите в курсовете Пеков е осигурявал приходи за фирмите за сметка на КСК, тъй като разликите се осчетоводявали като загуби на кооперацията. По този начин е присвоил 815 685 лв.През октомври 1995 г. са осчетоводени дълготрайни и краткотрайни активи на стойност 278 457 лв. От извършената инвентаризация от данъчните органи в наличност като имущество са признати 75 780 лв. Това означава, че обвиняемият е присвоил разликата от 202 977 лв.Общият размер на присвоените средства от Пеков възлизат на 1 637 349 лв., посочва прокуратурата в обвинителния акт.Последното, пето обвинение срещу Румен Пеков е за превишаване на правомощията му по чл. 282, ал. 2. Без съгласието на ОС на кооперацията той е купил женския футболен отбор Медия и го е включил в структурата на кооперацията. За него са похарчени 634 803 лв., които имат вредни последици за кооперацията.Максималната присъда, която може да получи Румен Пеков, ако бъде признат за виновен, е 15 години.НАЧАЛОТОУЧРЕДИТЕЛНОТО събрание за създаване на Кредитно-спестовна кооперация Пеков-Популярна банка с дялов капитал от 100 хил. лв. по Закона за кооперациите се е провело на 14.03.1993 г. 9 са лицата, регистрирани като учредители. Румен Пеков притежава 92 дяла, или 92 хил. лв., а останалите по 1 дял от 1000 лв. Предметът на дейност, вписан в регистъра на БОС, е кредитно-спестовна дейност във валута и в лева, покупка и продажба на ценни книжа, приемане на поръчителство и др. . Нова счетоводна експертиза отлага делото за пореден път

Партията на Валери Симеонов – Георги Манев е съдружник на задържания с Митьо Очите – Бенчо Бенчев

Хамелеоните са семейство влечуги. Някои видове съществуват и в Южна Европа и Азия. Представителите на този вид са прочути със способността си да променят окраската си в зависимост от фона на околната среда. Големите очи на хамелеона имат особено устройство и могат да се движат самостоятелно, примерно едното може да гледа напред, а другото назад.

Казват че тази му способност е много полезна за търсене на храна, както и за предпазване от врагове. Хамелеонът се движи бавно, само ако е застрашен прави скок от цели 50 сантиметра, за да се хване за друг клон или кабел в нашият случай за който ще пишем днес.

Вероятно след 10-ти ноември 1989 г. времето се е стоплило значимо, защото много човешки хамелеони се нароиха и то в нашият Бургас и продължават да се увеличават. Преди време в.”Под лупа” ви обеща, че ще започне една такава рубрика: „Хамелеоните на прехода”, която стартира с разказ за историята на шеметното „израстване” на бургаският бизнесмен Георги Манев. Дойде ред и на вторият персонаж в тази рубрика бизнесмена и собственик на телевизия СКАТ и още 13 действащи, 3 архивирани и 4 неактивни фирми, Валери Симеонов.

Прекарва ли мигранти „патриотът“ Валери Симеонов ?

Според широко тиражираната от в.”Атака” биографична справка поместена дори и на 11-ти ноември само ден след скандалното му напускане на ПП „Атака” от съпругата на Волен Сидеров-Капка Георгиева в нейно интервю Валери Симеонов е роден на 14 март 1955 г. в гр. Долни Чифлик ( някои сведения сочат с. Зараево Поповско, откъдето е майка му, а баща му о.з. полк. Симеон Балевски сочи с. Бутан Врачанско) в семейство на военен и учителка. „Фамилията на Валери е Балевски, от която са излезли 23 висшисти, двама професори( Ангел Балевски и Методи Балевски) един зам.министър , а от селото са излезли и двама видни комунистически министри Петър Панчевски и Благой Иванов”-така пише бащата на Валери Симеонов. Ще рече виден комунистически род?! Бащата е запасен полковник от армията и както сочат медиите и до днес е член на БКП „Георги Димитров” в Поповско. Няма лошо, поне е последователен. В негова статия посветена на 9-ти септември 1944 г. публикувана във вестника на сина му той пише: „9 септември 1944 г. е историческа дата за България. Тогава народът от села и градове свали монархофашистката власт и установи властта на Отечествения фронт. Трудно може да се опише в няколко реда всичко, което е направила народната власт…” Иначе казано не правете илюзии, че червена круша ражда сини сливи, но.. Да се върнем на биографичната справка. Симеонов завършва ВМЕИ в София, специалност електроинженерство. Две години работи в „Транстрой”Бургас на летището и пристанището. Три години е бил ел. механик на риболовен траулер. От 1985 до 1991 г. е енергетик на прокатна линия в металургичното предприятие „Промет”-Дебелт. През 1991 г. създава първата си частна фирма за монтаж на таксиметрови апарати. Година по-късно започва да изгражда кабелна телевизия в комплекс „Меден рудник” в Бургас. На 24 януари 1994 г. с първата новинарска телевизионна емисия стартира програма СКАТ.

Можем да добавим, че Валери Симеонов е бил кандидат-член на БКП (макар че по някои неофициални сведения той е бил 14 години член на БКП), но събитията от 10-ти ноември 1989 г. го изпреварват и малко по-късно той е направил онзи подобаващ скок на хамелеоните от около 50 см. и е увиснал на клона на КТ „Подкрепа” в комбината, където работи. Вече синдикален лидер той проявява частна инициатива. Нали си спомняте за очите на хамелеона те му дават добра информация да съзре плячката в подходящ момент. Така и става. Негова фирма обслужва „Подкрепа”. Следват слухове и полуистини за далавери, заради които един бургаски журналист беше на съд със Симеонов, години след тези събития.

По онова време медиите публикуват информация, че касата на синдиката била обрана, че имало злоупотреби с метали, но нищо годно за публикуване не е останало.

През 1992 г. трима бизнесмени Антон Ангелов, Румен Пеков и Валери Симеонов създават кабеларката СКАТ. Най-скандалният от тях Румен Пеков осигурява парите от своята „Популярна банка-Пеков”, която завлича хиляди лековерни бургазлии и хора от съседни области, които са жадни за печалби и големи лихви. Създадена през март 1993 г. банката-пирамида финансира телевизия СКАТ. Ето какво казва Румен Пеков за това: „Участвахме в създаването на една от най-големите, да не кажа най-голямата, кабелна телевизия в района на Южното Черноморие – “Скат”. Тази телевизия после стана с национално значение, да е жива и здрава.”

Да е жива и здрава телевизия СКАТ, ама 67 милиона лева сиромашки пари къде са?! Да си ги търсят ли, завлечените от финансираните от тази банка обекти и предприятия или не и това морално ли е или не вие преценете? Такива истории, а телевизия СКАТ е на „народа”…както обичат да изтъкват нейните кадри?!

Другото действащо лице Антон Ангелов с труда си е кабелизирал „Меден рудник”, поне така се говори, а Валери Симеонов… Той трябва да е мениджъра на проекта, може би.

В началото на частните телевизии в Бургас имаше остра конкуренция. Всичко обаче се намести, когато на кормилото в община Бургас застана през 1995 г. Йоан Костадинов. Тогава конкуренцията между „Рент” ТV на Емил Райков и новоизгрялата само година и половина преди това събитие телевизия СКАТ се изостря. След нападките на Емил Райков срещу Йоан Костадинов през първият му мандат общинският фаворит вече става телевизия СКАТ, а „Рент” ТV започва да се свива до пълното си изчезване през 2005 г. Спомняте си обаче, че хамелеонът има едно ефективно защитно средство-промяната на своята окраска според заобикалящата го среда. Тази околна среда се сменя още през 1997 г., тогава сините приятели са на власт начело с Иван Костов, а бургаският кмет е червен. Окраската се сменя. Хамелеонът ползва заслугите си към ОДС на парламентарните избори през 1997 г. и към тогавашният областният управител Христин Петков така пише един бургаски журналист Стоян Иванов във в. „Черноморски фар” в статията си „СКАТ ТV замесена в скандал за ефира” на 8 ноември 1999г. цитирайки своя колега Валентин Касабов. Ако си мислите, че това е бившият програмен директор на СКАТ и виден атакист и понастоящем депутат от „Атака”, Стоян Иванов сте абсолютно прави. Статията се мъдри под многозначителната рубрика: КОРУПЦИЯ и описва как телевизия СКАТ излъчва без лиценз на честотата на 28-ми канал, където се излъчва националната телевизия и „Канал 1″!!! Стоян Иванов ловко заиграва между интересите на СКАТ и общинският съветник от „Гергьовден” Валентин Касабов, който пък е изобличен от Валери Симеонов, че е направил пет рекламни спота за Йоан Костадинов за скромната сума от 2.5 милиона лева. Нашият главен герой г-н Симеонов лукаво съветва: „Нека „Гергьовден” да поразсъждава на тема корупция”- визирайки своя бъдещ служител и съпартиец Валентин Касабов. Накрая Валери Симеонов мъдро прави извода, че: „Явно атаката идва от друг” намеквайки за Йоан Костадинов. Та такива бяха игричките по това време.

Идва обаче период, когато отново цвета на окраската се сменя и леко пожълтява и накрая почервенява. Кулминацията на националната телевизия СКАТ е постигната по време на управлението на тройната коалиция, срещу която от 2006 г. се „бори” и г-н Валери Симеонов. Разсъжденията върху сентенцията, че случайни неща няма си заслужава, нали ?! В дните когато вождът Волен Сидеров от кандидат-жълт депутат се превръща в националист, забравяйки обругаването на едни други националисти от началото на 90-те години и възхваляването на Ахмед Доган само девет години по-рано, точно „патриотичната” телевизия СКАТ на Валери Симеонов вече в нова окраска бяло, зелено, червено му осигурява уютно гнезденце за неговото предаване „Фронтално”, което се преименува в „Атака”. Ето защо Валери Симеонов твърди:” “Атака” е продукт на телевизията, няма да ми казват кой ще кара влака.”

Парадоксално, но членовете на ПП”Атака” виждат своя лидер първо по телевизията на Симеонов. В тази телевизия работи един професор, който е делегат на последният конгрес на БКП – Юлиан Вучков, един друг партиец от БСП и директор на НИМ по времето на Жан Виденов, д-р Божидар Димитров и един кадрови разузнавач от ДС като Велизар Енчев, а и още колко подобни… Пропагандната машина СКАТ- творение на Валери Симеонов става ракета носител на Волен Сидеров и „Атака”, която ги извежда до 40-тото Народно събрание и до балотажът на президентските избори през 2006 г. Подобно на хамелеоните и тя сменя своя облик според интересите и околната политическа среда, нищо чудно хамелеоните раждат хамелеони.

По време на тези президентски избори г-н Симеонов естествено с благословията на Волен Сидеров пробват един познат трик на уж неоправдани и спрени от властите предавания на СКАТ и губят естествено изборите. Този урок повече не се повтаря.

Задават се нови избори-местните избори през 2007 г. и окраската отново се пренарежда. Сега „националистът” Симеонов е вече местен националист, сиреч бургаски патриот. От това време е и неговото изказване: „ Нашето намерение е да работим за Бургас с всички партии, без противоконституционната ДПС. Това, което говорим в момента за ГЕРБ, се отнася и за БСП, въпреки че в тройната коалиция не намираме общ език с тях. Също се отнася и за СДС, същото се отнася и за останалите новосформирани групички, партийки, които даже нямат национално представителство… Политиката свършва с акта на изборите, след това вече няма политика…”

Запомнете това последно изречение то пак ще се появи в този материал.

Някъде по това време вече „израсналият” телевизионер и политик си купува мотел със 60 двойни стаи, няколко апартамента и ресторант с 250 места и бар на цената на два апартамента. Купува и прилежащата земя от 7 декара. Той е и собственик на агенция за недвижими имоти. По скромни и непретенциозни изчисления СКАТ е вложила и около 400 милиона евро инвестиции в своя бизнес. Скромна сума натрупана по времето на различни по политически цвят управления или… Пак в това червено време е сключил изгоден договор, с който получава солидни суми от болните в МБАЛ Бургас и то с партиен функционер на БСП, д-р Будаков. Ако си пациент на МБАЛ за един месец това ще ти струва около 100 лева?!

Осребряването на политиката се чувства навсякъде в СКАТ през този период. Въпреки големите приходи Симеонов плаща данъци от 2196 лв. до 3316 лв. през 2005 и 2006 г., горе- долу, колкото едно такси?! Следват значими придобивки след като местният лидер на „Атака”, Валери Симеонов вкарва 13 души общински съветници в общинския съвет на община Бургас. След като още преди балотажа на местните избори се знаеше, че той ще е председател на ОбС Бургас, а Димитър Николов ще е кмет всичко може да ви се поизясни. Новият политик на Бургас, Валери Симеонов успя още на второто заседание на ръководения от него общински съвет да прекара проточил се във времето проблем на неговата телевизия- кабелизацията и така още няколко пъти. По времето на Йоан Костадинов стартира и осъществяването на тотален видеоконтрол и видеонаблюдение за над 1, 8 милиона лева и то не само в Бургас?!

По това време нямаше конфликт на интереси, а само интереси, така че …

Голата истина за хищническите инстинкти на някои видове лъсна, когато на заседание на ОбС Бургас беше вкарана за разглеждане докладна записка от кмета на общината по която се пледираше да се разреши на телевизия СКАТ да изкупи съседен парцел и този под телевизията в ж.к.”Зорница”.

Пресметнатата печалба се очертаваше за около 10 милиона лева ! Спомняте си, че странните очи на хамелеона му дават възможност да гледа хем напред за плячка, но и назад за врагове. Това уникално свойство на хамелеонът му позволи да разтури няколко сделки на свои политически опоненти позовавайки се на мотива за борба с корупцията.

Когато дойде времето за градене и рушене на джамии, местният патриот Симеонов направи най-големия пи-ар на тогавашната му партия „Атака” и й осигури тема за предизборна агитация, която освен, че изостри етническите отношения в Бургас, орезили маса общински съветници и кмета Николов като поддръжници на ДПС и мюсюлманството. Така е, когато околната среда се променя и оцветката на хамелеона действа адекватно. Разиграната трагикомедия на тема оставка от председателският пост в ОбС показа артистичността като качество на г-н Симеонов, той може би да го нарече последователност, но…идва Видовден макар и през ноември ( празника се чества през юни-бел. ред.).

Заслепени от новата си роля на месии кадрите на СКАТ начело с Валери Симеонов, Стоян Иванов и Валентин Касабов-всичките кандидат-депутати от „Атака” предусещаха сладката тръпка на победата и уюта на топлото депутатско кресло. Първият кръг от изборното състезание в област Бургас беше спечелено от тях и те очакваха това да се повтори и на парламентарните избори през юли т.г., но тогава дойде голямото разочарование на тези, които посяха бури и пожънаха какво…неуспех и то твърде голям. Въпреки денонощната пропаганда на СКАТ, стотици хиляди флайери, въпреки включеното в предизборна борба ново оръжие- вестник с главен редактор Катя Касабова, въпреки използваните 16 спорни билборда на Милчо Добрев, от които ни гледаше вождът Волен Сидеров и наетите още десетки такива чудото не се случи. Видните атакисти Валери Симеонов и Валентин Касабов изпадаха от класацията победени от един Бойко и сие.

Реденето на листите за изборите става причина за охладената любов и последвал развод между Волен Сидеров и Валери Симеонов, както и финансирането на предизборната кампания, където са изтекли хиляди и хиляди лева от СКАТ и Симеонов. Всъщност истинската причина е незадоволения хищнически апетит и на единият и на другият, всичко останало е бизнес и нищо друго, никаква политика, никакъв патриотизъм. Отново в променената околна среда, хамелеоните сменят своята окраска. Следват забрани за споменаване на „Атака”в ефир, както и отмяна на прегледа на печата по СКАТ, където се прави преглед и на личният печатен орган на вожда в.”Атака”. Отпада появата на Волен Сидеров по СКАТ и отпадане на неговото предаване „Атака”. Разводът назрява. В Бургас, СКАТ събира подписка срещу новините на турски език под нейна егида, нито дума за ПП „Атака”. Помните ли, че отбелязах, че ще срещнем едно изречение отново, това че след изборите не трябвало да има повече политика? На близостта и на навеждането на Сидеров в безусловна подкрепа на премиерът Борисов и ГЕРБ се противопоставя СКАТ и Симеонов, макар че негови са думите коментирани по-горе, което си е чиста игра. Вследствие, на последните заседания на ОбС Бургас никой от групата на общинските съветници избрани като представители на ПП „Атака” вече не се представя такъв. Това, че вота на тези бургазлии, които са гласували за „Атака” е подменен не пречи и не смущава Валери Симеонов. За него това е просто промяна на окраската в унисон с променената околна среда. Кой е важният, а ?!

И последното въплъщение в цвят и съдържание се случи на историческата дата 10 ноември. Отначало на извънредното 26-то заседание на ОбС Бургас, кратка декларация прочетена от председателят на съвета Снежина Маджарова обяви, че вече няма група общински съветници на ПП „Атака”, а има нова независима група общински съветници състояща се от 10 члена начело с общинският съветник Валентин Касабов. Сред тези 10 независими съветници, някъде из групата сменил вече окраската се беше притаил и Валери Симеонов. Оглеждайки, ослушвайки, жаден за бъдещи успехи, готвещ се за поредния скок от онези 50 см., който ще му дадат новата възможност да се хване за поредния нов политически или бизнес клон или жица… Само ден преди „историческите промени” главната редакторка на неговия вестник имаше непринудена среща с общински съветник от БСП и негови другари пред централата на общинското ръководство на лявата партия. Дали е вярно твърдението на Волен Сидеров, че : „ Явно собственикът на телевизия СКАТ е решил да превърне студиото в офис на БСП и ДПС…”?! Поредното пребоядисване или…

Не е ясно за Волен Сидеров дали тази група ще напусне ОбС, но за нас които познаваме тези местни хора и техният водач е ясно, че те ще си кютат и ще търсят нови съюзници и нови отигравания, защото този който ги създаде има интереси и те са точно тук, макар че се е разпрострял и на север и на изток и на юг и на запад в цяла България. Да е жив и здрав патриотизмът, че пълни джобове и издува платната на закъсали политици във време на безпътица.

Иначе приказките на Волен, че: „Достойното поведение изисква, когато си влязъл с бюлетината на „Атака” и напускаш общинската група на партията, да напуснеш и общинския съвет, а не да ставаш независим.” – не са намерили точният адрес. Както Сидеров постави диагнозата: „…типичен пример за липса на достойнство”

Какво да правиш какъвто учителят, такива и учениците. Всичко вече е ясно, нали…?! Политиканстване, псевдопатриотизъм и лични интереси…

Просто бизнес или хамелеонщина, намерете приликите и разликите сами ?

Ние само събрахме фактите и обстоятелствата като за една приказка, за съжаление не много чиста, но пък бургаска… Нищо лично!