Днешните македонци нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя

424
0

Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.

Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.

Македонистите забравят, че народът на Александър Велики и Филип Македонски, освен, че са говорили на техен език, който е бил доста близък лингвистично до езикът, на който са говорили в Атина и са били с гръцки манталитет, ами са били и по-малък народ, за разлика от Траките, за които Херодот (бащата на историята) пише, че били най-големия народ – тогава познат, заедно с индийците.
( автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ )
Древните македонци, заедно с древните атиняни, спартанци, тесалци, пирейци и т.н. формират заедно с малоазийските племена – хети и т.н. – т.нар. гръцко-говоряща част на Римската империя, която после се отделя от латинския Запад и образува Византия с център Византион, прекръстен на Константинопол.
Макар и завладени към 1-2 век. траките, те не се присъединяват към тази група, защото от римляните те са били разглеждани като варвари, които воюват помежду си даже под властта на империята и не искат да се “интегрират”, казано по-съвременно.
Така, че македонският народ, заедно с гражданите на полисите и малките гръцки държави (каквато е Македония преди разрастването и по времето на Филип и Александър) формира т.нар. в днешно време гръцка народност и етнос, говореща днес на гръцки език. Тук не бива да подценяваме и етипската теория за произхода на гърците.
Траките не са били елинизирани, траки са и даките, които формират основата на румънската народност (пак е спорно), и възприемат тогава латинския език, а не гръцкия. Т.е. , траките са РОМАНИЗИРАНИ частично (в северната част – даките,които се смятат за траки), а не елинизирани, както древните македонци от народа на Филип. Даките даже възприемат латинското писмо, което използат и до днес. И до днес румънският език е от латинската група езици.
Македонския народ , за която идентичност последните извори са около 1 век преди Хр. е малък ЕЛИНИЗИРАН народ, който е част от гръцкия етнос и той спира да съществува отделно от останалите гърци (познати в изворите след V век като “ромеи”) , след Римо-Македонските войни, при които Римската република ги завладява.
По време на Великото преселение на народите етническият състав на Балканите рязко се изменя. Идват Българите, аварите, славяните (лингвистична, а не етническа група), които изтласкват живеещите там и цивилизовани гърци и македонци наюг към Тесалия и Пирея. Т.е. влетия във Византийската империя и цивилизован македонски народ на потомците на Александър Велики се мести също в тази посока, докато Тракия и Македония се заемат от новите народи, които Византийската империя в началото приема. Античните народи – елините (гърците), илирите и траките се или смесват с новите народи, или живеят отделно в постоянни племенни войни. Илирите например се изтеглят към Албанските планини, където по-късно формират албанския етнос.
За траките нещата са малко по-сложни, спорно е дали са се смесили със славяните, или в Мизия и Тракия са живели траки при идването на Аспарух. Третата теория е , че траките също се изтеглили към планините – Балкана, Странджа, Родопите и т.н. Четвъртата е, че се изтеглили на север и заедно с даките (от същата група на траките) формирали румънския етнос.
Едно обаче е сигурното, че при идването на Аспарух на Дунава, нито в Тракия, нито в Македония по-късно при следващите владетели, неговите съюзници не са говорили на гръцки, какъвто подобен език са говорили народът на Александър Македонски.
Тези земи са били населени със славяни и българи, на от гръцко-говорящите наследници на Александър и Филип, а тези славяни и българи формират нашата БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ след покръстването при Борис и приемането на общия език.
По време на турското робство, там се заселват доста турци и черкези, но голяма част от тях бягат заедно с турската войска – първо при Руско-Турската освободителна война 1877-78г., така и после при Балканските войни.
Основният енически състав на днешна Северна Македония е етнически българи, с фалшиво македонско (несъществуващо) самосъзнание.
За разлика от тях, молдовците не отричат, че са румънци, а просто искат да са отделни…
Да отричаш историята си е все едно да се изплюеш на дедите си.
От всичко това произлиза, че даже да има някакви останали потомци на Александър Велики днес в РСМ, то те са част от гръцкото им малцинство, което говори от хиляди години на гръцки език по тези земи.
А днес наричащите се “македонци” са потомци на негръцко-говорящите тракийски племена на пеоните, които дълго са имали държавност в тези земи, които след като са били завладени от Апаруховите Българи през VII век са се смесили с господстващия народ Не бива да подценяваме и Хан Ку̀бер, който е брат на Аспарух и член на рода Дуло, и който се е заселил именно в Македония.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет”

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцкиΑλέξανδρος Γ’ ο Μακεδών или Μέγας ἈλέξανδροςМегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.

Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща Филип II и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд.[1] Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.[2]

До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр.н.е. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица[3] – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.

Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.[4]

Ранни години на Александър III Македонски

Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли 356 г. пр.н.е., въпреки че точната дата не е известна,[5][6] в град Пела, тогавашната столица на Македония.[7] Негов баща е цар Филип II Македонски (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица Олимпиада Македонска (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир.[8][9][10] Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.[11] По традиция родът на Александър Велики се води от митичния Херакъл, чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първият македонски цар Каран.

Плутарх описва неговата външност така:

Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя – лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето.
— Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски

Македонци

Римско копие на произведението на Лизип. Едно от най-достоверните произведения за външността на Александър, Лувъра

Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството, шутът и актьор Лизимах, а от 343 г. пр. Хр. – великият философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – риторикалитератураестествени наукимедицина и философия. Аристотел му подарява копие от „Илиада“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.

Плутарх пише за характера на Александър:

Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди – не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се стараел повече да убеждава, отколкото да заповядва.
— Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски

На 16-годишна възраст Александър е оставен да управлява Македония, докато Филип обсажда Византион, и младият престолонаследник жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 г. пр. Хр. в битката при Херонея, Александър проявява пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.

Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 337 г. пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра Евридика, племенницата на неговия военачалник Атал. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра Клеопатра Македонска (355 – 308 г. пр.н.е.) през 336 г. пр.н.е. с епирския цар и техен вуйчо Александър I Молоски (370 – 331 г. пр.н.е.).

Македонци

Статуя на Александър в археологическия музей на Истанбул

Възкачване на престола на Александър III Македонски

По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр.н.е. Филип II е убит от телохранителя Павзаний в театъра на старата столица Еге (Вергина).[12] Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика, ражда син Каран и дъщеря Европа точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които възможен претендент е Аминта, син на цар Пердика III Македонски и братовчед на Александър. В действителност Аминта вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминта с дъщеря си Кинана.

Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен за наследник на престола и нов цар на Македония.

При встъпването си на македонския престол първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминта да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.

След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки подкрепа в лицето на все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. Хр. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в Тива, най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.

В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония.

Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход срещу Персийската империя.

Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.

Период на завоевания на Александър III Македонски

Завладяване на Мала Азия и Сирия от Александър III Македонски

Македонци

Походът на Александър Македонски в Азия

Македонци

Империята на Александър Велики

През втората половина на ІV век пр.н.е. Персийската империя все повече отслабва. Персийският цар Артаксеркс III се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През 338 г. пр.н.е. Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името Дарий III. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на Ксеркс I по време на Гръко-персийските войни. Назначавайки Антипатър за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава Хелеспонта с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната Троя.

Античният историк Диодор Сицилийски предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници:
Пехота – 32 000 души – 12 000 македонци (9000 в македонската фаланга и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките градове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари (траки и илири), 1000 стрелци и агриани (пеонийско племе в Тракия).
Конница – 5100 души – 1800 македони (хетайри), 1800 тесалийци, 600 гърци, 900 траки и пеони.[13]

Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е Мемнон, талантлив гръцки военачалник от Родос. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река Граник, която се влива в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменион преминават реката, където започва битката. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 000), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките хоплити наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2000 наемници са взети в плен и изпратени в Македония като роби.

След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число Сарди и Гордий, столици съответно на Лидия и Фригия. Единствено крайбрежните градове Милет и Халикарнас, в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито се съпротивлява Халикарнас, но след няколко щурма е изоставен от гарнизона си.

В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр.н.е. Александър завладява голяма част от Мала Азия. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна Сирия, за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр.н.е. при град ИсаБитката завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В Дамаск са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.

Победата при Иса открива пътя на македонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град Тир, разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След осеммесечна обсада през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува.

След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до Ефрат, голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за съпруга на македонския цар. Парменион посъветва Александър да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия Александър Македонски продължава пътя си към Египет през Палестина, където съпротива оказва град Газа, но и той е превзет след двумесечна обсада.

Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.

Завземане на Египет и Вавилон от Александър III Македонски

Александър (името на царя) с йероглифи
<
G1E23
V31
O34
M17N35
D46
D21
O34
>

През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, съхранявайки системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до Сива, през същата 332 г. пр.н.е. в делтата на Нил, той основава град Александрия, който се превръща в най-големия икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко пред местното население, за това, че е син на Зевс, главния бог.

През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в Азия в посока към Северна Месопотамия. Войските му преминават реките Ефрат и Тигър, и се озовават пред Мидия, сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен Иракски Кюрдистан), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар Дарий. На 11 октомври 331 г. пр. Хр. тук се състои решителната битка. Войската на персийския цар е разбита, а самият той бяга. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.

Александър се придвижва на юг, където древните Вавилон и Суза, една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да назовават Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на Мардук (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.

На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – Персида. През планинските проходи Александър се отправя към Персеполис, център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия Ариобарзан, и през януари 330 г. пр. Хр. Персеполис е завладян. Дворецът на Ксеркс I, а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в Атина по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.

Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските от хетерата Таис от Атина, любовница на военачалника Птолемей, която подстрекава пияната компания на Александър по време на един от пировете.

През 330 г. пр. Хр. македонската армия тръгва от Персида към Мидия. В Екбатана – древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски – към Партия.

През юли, по време на бяството си на изток, Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на Бактрия Бес, който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни 329 г. пр. Хр.

След смъртта на Дарий III Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави.

Обявявайки се за наследник на персийските царе обаче, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него.

Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.

Цар на Азия – Александър III Македонски

Македонци

Александър Македонски пирува с хетери в завладения Персеполис

Ставайки владетел на персийските земи, Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги обедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на харем, персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват през есента на 330 г. пр. Хр. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност проскинезата – нисък поклон, последван от целуване на краката на царя.[14] Близките приятели и придворните ласкатели без колебание застават зад Александър.

Съюзническата армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 г. пр. Хр. е разкрит заговор срещу Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участници). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, стратега на хетайрите Филота, е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията Филота не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на Филота, пълководеца Парменион, е убит без съд и без никакви доказателства за вина – само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими войници, за които също има подозрения, са оправдани.

Този заговор не е последният. През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и Калистен, историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикувал новите придворни порядки.[15] Тенденцията за развитие на деспотизъм у Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на Клит Черния, командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 г. пр. Хр.

Поход в Средна Азия (329 – 327 г. пр.н.е.) на Александър III Македонски

След смъртта на Дарий III местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империя се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в Средна Азия, с продължителност 3 години (329 – 327 г. пр. Хр.).

Тази война не напомня на предходните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в Бактрия и Согдиана (на територията на съвременните АфганистанТаджикистан и Узбекистан).

В Согдиана Александър разгромява скитите. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега Сърдаря). Александър не продължава по-нататък на север, защото местата там са пустинни и по представите на гърците – слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее – ако не с щурм, то с хитрост и настойчивостБес, който преди това се провъзгласява за цар под името Артаксеркс IV, като продължител на династията на Ахеменидите, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана – Мараканд.

Гръко-македонските войски завземат също ХирканияПартияАрияДрангиана и Арахозия. В движението си на изток Александър строи градове крепости, в които оставя македонски гарнизони. В Согдиана Александър основава град Александрия Есхата (съвр. Худжанд). В Бактрия, върху древни развалини, основава Александрия в Арахозия (съвр. Кандахар). В желанието си да се сближи с местната аристокрация Александър се жени за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт.

През 326 г. пр. Хр. останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък по пътя на завоевателя на изток е Индия. Умората на армията и промяната в личния ѝ състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.[16]

Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.

Нахлуване в Индия на Александър III Македонски

След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за богатствата на този край, Александър решава да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия.

Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река Хифазис и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък.

Александър е принуден през 326 г. пр. Хр. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на 324 г. пр.н.е. сухопътната армия и флотът на Александър достигат до Месопотамия. През първата половина на 324 г. пр.н.е. Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река Дунав и Черно море, на юг стига до Индийския океанАрабския полуостров и включва ЕгипетЛибия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишава персийската държава.

Връщане от Индия на Александър III Македонски

През 323 г. пр. Хр. Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни умира на 32-годишна възраст.

Смъртта на Александър Велики

Македонци

Астрономически дневник (ок. 323 – 322 г. пр. Хр.) записал смъртта на Александър (Британски музей, Лондон)

На 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II, във Вавилон на 32 години.[17] Плутарх отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от Ариан. Около 14 дни преди смъртта си Александър празнувал със своя адмирал Неарх и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден, пиейки с Мидий от Лариса.[18] След това на 18 десий (месец по македонския календар) той развил висока температура.[19] На 25 десий той вече не бил в състояние да говори.[20] На 26 десий повечето войници се притеснили за здравето му или помислили, че е вече мъртъв. Поискали да го видят и военачалниците на Александър позволили.[21] Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.[22] Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки че Аристобул казва, че е било 30 десий), Александър е мъртъв.[23] От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка, след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония,[24] което е също отбелязано като алтернатива при Ариан, но Плутарх отрича това твърдение.[25] След смъртта му започват противоречия между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към старата столица на Македония – Еге, където са царските гробници, траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока Мемфис (Египет) от Птолемей I.[26] Години по-късно тялото му е пренесено в Александрия.

Македонци

Античен медальон Александър

Вероятни причини за смъртта на Александър III Македонски

Отрова 

Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,[27] едва ли е изненадващо, че има догадки за намеса при смъртта на Александър – Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,[28] но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.[24][29] Въпреки всичко описанията посочват Антипатър, отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с Олимпиада, като глава на предполагаемия заговор. Може би, приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда[30] и виждайки съдбата на Парменион и Филота,[31] Антипатър изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър да го отрови.[28][29][31] Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.[32][29] Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.[33]

Болест 

Има и няколко болести, за които се предполага, че може да са причинили смъртта на Александър – малария или коремен тиф са очевидните кандидати. През 1998 г. статия в New England Journal of Medicine твърди, че неговата смърт е причинена от коремен тиф, усложнен от чревна перфорация и нарастваща парализа,[34] докато други по-скорошни анализи предполагат спондилит (възпаление на гръбначния стълб) или менингит.[35] Сред другите болести, които могат да бъдат причинители, са остър панкреатит или западнонилска треска.[36][37][38] В произведението „Успоредни животописи“ за Александър Македонски Плутарх пише:[39]

… когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му…

Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя обаче странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в Бронкс. В тази година заболяването за пръв път се появява в Северна Америка като е наблюдавана масова смъртност сред враните и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия днес е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска.

Теориите за естествени причини за смъртта на Александър подчертават, че здравето му може да не е било добро след години на много пиене и след няколко наранявания (вкл. едно в Индия, което едва не му коства живота). Освен това мъката, която Александър чувства след смъртта на Хефестион, може да е допринесла за влошаване на здравето му.[34]

Най-вероятната причина за смъртта на Александър е в резултат от предозиране с лекарства, направени от кукуряк, смъртоносен в големи дози. Малкото неща, които са известни за неговата смърт, могат да бъдат обяснени само с непреднамерено отравяне с кукуряк. [40][41]

Разпадане на империята на древните македони

Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен Филип III Аридей – полубрат на Александър. Роденият след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър, също е обявен за цар, но действителната власт е в ръцете на авторитетния военачалник Пердика. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както и преди, си остава Антипатър.

Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия срещу наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – диадохите, а след това между техните наследници – епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе Пердика се опитва да се противопостави на диадохите. Египетският сатрап Птолемей I Сотер задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 г. пр. Хр. Пердика е убит от подчинените си.

След това убийство диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му назначеният за царски регент Полиперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на Касандър, също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердика, най-могъщ се оказва Антигон I Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, а в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк. През 309 г. пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, след като владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

македонци

 

Previous articleДнешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.
Next articleВИДЕО: Анархизъм
Avatar of петър низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации.Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“Собственик и администратор на PetarNizamov.com :Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ЕИК/Булстат : 205028308Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18Имейл: [email protected]

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here