Менча Кърничева убива предателя на ВМОРО – Тодор Паница по време на концерт във Виена!
Вечерта на 8 май 1925 година, по поръчка на ВМОРО, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева.
Това е посленото доказателство на смелата македонска българка за вярност към каузата на ВМРО, след което лидерът Ванча Михайлов я взима за своя жена и се жени за нея.
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен, е деятелка на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещеник в Крушево, убит е от турците.[3] Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.[5]
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.
Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.
Във връзка с убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г. е проверяван и Георги Хазнатарски по информация за още стрелци по Паница от други ложи на театъра. Дълго време в Държавна сигурност са работили по информацията, че Тома Радовски и Георги (Гогата) Хазнатарски също са участвали в стрелбата в подкрепа на Менча Кърничева. За австрийската полиция е било малко вероятно едно слабо и болнаво девойче да извърши убийство от такъв мащаб. Тома Радовски и Георги Хазнатарски се прибират с параход по Дунав в България. Хазнатарски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.
По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски, Иван Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Сярско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“
Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.
| Менча Кърничева | |
|---|---|
| българска революционерка | |
 |
|
|
|
|
| Родена |
Мелпомена Димитрова Кърничева
|
| Починала | |
| Етнос | българи |
| Партия | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
| Псевдоним | Менча Кърничиу Кармен |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Михайлов |
Кое е Тодор Паница (член на ВМОРО)
Тодор Николов Паница с псевдоними Димитър Арнаудов и Müller е български революционер, деец на комунистическото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония и Одринско, терорист и инициатор за създаването на ВМРО (обединена).Той е племенник на българския военен и революционер Коста Паница.
Във ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Роден е в град Оряхово на 2 юли 1879 година в семейството на Никола Паница от Търново и Митанка Пелтекова от Свищов.
Учи в Лом, където е съученик с Михаил Думбалаков, като според него Паница е привлечен към македонското освободително движение от брат му – Димитър Думбалаков.
По-късно остава сирак и е отгледан от чичо си във Варна. В гимназията негов съученик е Михаил Даев, който го привлича за каузата на Върховния комитет. След гимназията за период от три години Паница служи като кавалерист в армията. В края на 1902 година бяга от казармата и се включва в дейността на ВМОРО. Постъпва в четата на Никола Пушкаров, действаща в Кумановско и Кратовско. Участва в Илинденското въстание като четник в Скопско. След въстанието се прибира във Варна.
През 1904 година тук Паница отново заминава за Македония и постъпва в четата на драмския войвода и негов съученик – Даев. Определен е за негов заместник, помощник-войвода на Драмска околия. Поради липсата на оръжие в четата се връща в България през 1906 година. Осигурява 24 пушки и няколко пистолета, като тази му постъпка го превръща в герой. На втория конгрес на Серски революционен окръг през 1906 година Тодор Паница е избран за член на Серския окръжен революционен комитет.
На 12 януари 1907 година в Грачен седемчленната чета на Паница се сблъсква с четата на Дукас Гайдадзис, като четирима от българските четници са убити.
На 31 юли 1907 година Даев и Паница похищават с цел откуп в село Гюреджик полковник Елиът – пристигнал да инспектира британските офицери, служещи в турската жандармерия и контролиращи изпълнението на Мюрцщегските реформи. За тяхно нещастие са забелязани и подгонени от войската. Елиът се отскубва и с револвера си убива един четник и ранява тежко Паница и друг четник. Акцията не е съгласувана с ръководството на ВМОРО и неуспехът предизвиква остра критика. В същото време Тодор Паница се запознава в село Калапот с учителката Екатерина Измирлиева и се венчава за нея на 17 май 1907 година. Кумува им Михаил Даев. Сватбата на четник е против правилата на ВМОРО, което усложнява допълнително ситуацията в четата на Даев. По това време Сярската група на Сандански вече се опитва да наложи свое мнозинство в ръководството на Организацията.
В Сярската група на ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация
След разцеплението на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), Паница предава на Сандански подготвяния от Михаил Даев, Иван Гарванов и Борис Сарафов заговор за убийството му.
Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт.
За убиец на Сарафов и Гарванов е определен Паница, който трябвало да изкупи греха си към организацията, защото тайно се оженил.
Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители Организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов.
После заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си. Тя е учителка в Несебър. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез Народната федеративна партия и живее в град Драма. Участва в похода на Младотурците към Цариград през 1909 година заедно с четите Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарност през 1910 година младотурците го даряват с огромен чифлик в Драмско, където се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912, Драма – 1948, Владая) който е лекар.
Като член на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) по време на войните за национално обединение
При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско. Изпраща подвойводата си Яне Богатинов да подготви северните драмски села. Паница отбранява проходите в Драмско, а делегация от Просечен му предава града, след което той влиза в него с четата си. В дните след това четниците се защитават от настъпващите турски части.
По-късно служи в Първа и нестроева рота на 14 воденска дружина.
През юли 1914 година Паница е амнистиран със закон, гласувана от българския парламент. Участва в Първата световна война в боевете при Криволак, където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст „За храброст“. В Драмската военноинспекционна област изпълнява военнополицейски и разузнавателни функции. Димитър Азманов, който по това време е началник на щаба на 10-а пехотна беломорска дивизия в Драма пише, че покрай тази си дейност Паница и неговите „харамии“ се занимават и с плячкаджийство.
Предателство към на ВМОРО и ВМРО
След 1919 година и поредната национална катастрофа на власт в България идват левите земеделци, които преследвт незаконно забогателите през войните спекуланти. Като заподозрян за мародерства над гърците в Драмско, Паница дълго време се укрива. Впоследствие за да не бъде преследван предлага услугите си на правителствато на Стамболийски в борбата му с ВМРО. Използвайки ситуацията той изгражда структури на МФО в Неврокопско. От друга страна Тодор Александров с десни активисти създава ВМРО. Двете крила се изправят пред директен сблъсък и на 16 октомври 1922 г. четите близки до Александров с над 400 души, превземат град Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО. По-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана. Паница успява да избяга в Гърция заедно със Стоян Мишев, Григор Циклев, К. Попиванов, Стоян Чочков и други.
В емиграция
Впоследствие той се установява в Белград, откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО.
След преврата на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити. По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори минава за техен идеолог. Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на Септемврийското въстание.
Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Според данни на Филип Атанасов получава парична издръжка от гръцкото правителство и Задграничното представителство на БЗНС в Белград през 1924 и 1925 г. Участва в подготовката на подписването на Майски манифест от страната на МФО, като поддържа, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се подменят лидерите ѝ.
След провала на Манифеста, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от Иван Михайлов. Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена). Участва в конгреса на МФО на 20 февруари 1925 г., където изнася доклад за предстоящи задачи. Те предвиждат с гръцка и сръбска поддръжка да бъде извършен преврат в България, като бъде свалено правителството на Александър Цанков и след това се ликвидерат структурите на ВМРО в Пиринска Македония.
Вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева.
Във връзка с убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г. е проверяван и Георги Хазнатарски по информация за още стрелци по Паница от други ложи на театъра. Дълго време в Държавна сигурност са работили по информацията, че Тома Радовски и Георги (Гогата) Хазнатарски също са участвали в стрелбата в подкрепа на Менча Кърничева. За австрийската полиция е било малко вероятно едно слабо и болнаво девойче да извърши убийство от такъв мащаб. Тома Радовски и Георги Хазнатарски се прибират с параход по Дунав в България. Хазнатарски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.
По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски, Иван Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Сярско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“
ВМОРО Петър Низамов Petar Nizamov Македония
ВМОРО Петър Низамов Petar Nizamov Македония
ВМОРО Петър Низамов Petar Nizamov Македония
ВМОРО Петър Низамов Petar Nizamov Македония
петър низамов, перата, съд, сгс дела,съд варна,председател на сгс,съдебни решения по граждански дела,решения по дела,пловдивски съд,решение на съда,решения дела,варна съд,наказателни,дела,окръжен,окръжен съд решения,работа в съда,сгс председател,сгс съдии,софийски съд,пос съдии, пловдив, съд пловдив, съдии пловдив, всс, инспекторат всс,вкс, вас, върховен съд, висш съдебен съвет, адвокат, адвокат наказателни дела, адвокат граждански дела, адвокат брачни дела, адвокат административни,наказателно право,наказателен процес,гражданско право,
граждански процес,административно право,конституционно право,Петър Низамов, Перата, Петър Низамов- Перата, Бургас, България, новини, новини от последния час, новини от деня, новини от днес, България новините, The news from Bulgaria, блиц новини, топ новини, най-важното, най-коментираното, последните новини, Бойко Борисов, БТВ новините, новините на Нова,путин, русия, зеленски, кирил петков, украйна, войната в украйна, байдън, сащ, нато, изтребители, военна техника, украински бежанци, азов, мариупол, киев, лвов, харков, николаев, донецк, луганск, чернигов, днипро,
запорожие, аец, атомна централа, бомбардировки, ракети, байрактар, танкове, руска колона, костадин ангелов, здравей българия, зоран заев, патриотична коалиция, вмро бнд, воля, валери симеонов, красимир каракачанов, веселин марешки, телевизия скат, ива николова, илияна беновска, николай бареков, пик, политическа партия герб, делян пеевски, беновска пита, pikbg, pikbg, стефан янев, кирил петков, асен василев, продължаваме промяната, пламен узунов, станислав илчовски, евродиков, сашо диков, The Clashers, евроком, тошко йорданов, мика зайкова, ива митева, седем осми тв, слави трифонов,
люба кулезич, росен миленов, шивиков, има такъв народ, бойко борисов, републиканци за българия, румен радев, отровното трио, арман бабикян, николай хаджигенов, осман октай, иво христов, доц. Мангъров, николай марков, васил божков, костадин ангелов, цветан цветанов, валери симеонов, топ 10, красимир каракачанов, Kristian Tanev, българско лято, веселин марешки, бойко рашков, станислав цанов, костадин костадинов, пп възраждане, пламен пасков, киро брейка, христо иванов, цвета караянчева, корнелия нинова, мая манолова, министър ангелов, томислав дончев, изправи се мутри вън,
настимир ананиев, стоян колев, стъки, гарджока, ангел джамбазки, научно популярни филми, баба ванга, иван гешев, йорданка фандъкова, системата ни убива, петър низамов, цанов напред и нагоре, демократична българия, ничия земя, господари на ефира, крис танев, господари на уеба, national geographic, бг аудио, скандау, national geographic бг аудио, 2021 discovery бг аудио, 2021 публицистиката на NOVA, дискавъри бг аудио, 2021 съдебен спор, ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА, преслава, тайни записи, скандал, скандално, българска национална телевизия, БНТ, Канал 3 TV, канал 3 тв, илияна йотова, elit mediaBulgaria,
народни песни, васил левски, христо ботев, българска история, фончо тариката, рашия, гибо, ала бала, румен радев освиркан, филми бг аудио, научнопопулярни филми бг аудио, научно популярни филми с бг аудио, свободна европа, даниел лорер,петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,
петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,
петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов, петър низамов,
Истории
Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov
