История на Бургас и родът на Петър Низамов
Историята на Бургас е тясно свързана с делото на българските възрожденци, които през XIX век поставят основите на българската просвета, духовност и национално самосъзнание в региона. Един от най-значимите бургаски възрожденци е иконом поп Георги Стоянов Джелебов – духовник, учител и общественик, който играе ключова роля в борбата за българска църковна независимост в Бургаския и Странджанския край.
Поп Георги е не само виден участник в борбата срещу фанариотското духовно владичество и част от историята на град Бургас, но и основател на първото българско училище и първата българска църква в Бургас. Именно на мястото на неговата къща по-късно е построен днешният централен храм „Св. св. Кирил и Методий“, който и до днес е символ на българската духовност в града.
Прочети за Поп Георги в Уикипедия като натиснеш ТУК
По родова линия поп Георги Джелебов е пра-прадядо на Петър Низамов, което прави неговото дело част от родовата история на фамилията Низамови и част от историята на Бургас.
Елена Низамова – майката на Петър Низамов и учителката на поколения
Ранни години на поп Георги Джелебов
Историята на Поп Георги Стоянов Джелебов започва като е роден през 1810 година в странджанското село Гьоктепе, днес село Звездец. Той произхожда от заможно джелепско семейство, занимаващо се с търговия на добитък.
Баща му Стоян Джелепинът е сред най-заможните хора в селото, макар и със скромна грамотност. Въпреки това семейството осигурява образование на младия Георги, който посещава гръцко килийно училище – единствената възможност за образование в района по онова време.
По-късно той продължава обучението си в Малък Самоков, където усъвършенства гръцката граматика и получава добро образование за времето си. Именно там се оформя неговият интерес към просветата и духовната дейност. Нищо това не говори за последвалото му след това участие в историята на Бургас.
Петър Низамов – биография, спорт, каузи и предприемачество
Учителската дейност и началото на просветителската мисия
След завръщането си в родното село Гьоктепе, Георги Стоянов започва работа като учител. Съселяните му го назначават за даскал, за да обучава децата им.
В училището той преподава гръцки език, но се отличава и със знания по аритметика, което му носи уважението на местните хора. По това време грамотността сред населението е изключително ниска и всеки образован човек има ключова роля за развитието на обществото.
След известно време местните чорбаджии го назначават за писар. Тази работа му дава възможност да пътува и да се запознае отблизо с живота на българите по Южното Черноморие.
Именно тези пътувания го убеждават, че българите се нуждаят не само от образование, но и от духовна независимост.
Константин Пенев Низамов – честност, синдикализъм и демокрация (Бащата на Петър Низамов)
Свещеник в Созопол
По молба на своите съселяни Георги Стоянов е ръкоположен за свещеник от созополския владика Прокопий.
След няколко години служба той е поканен да служи в Созопол, където проявява изключителна отдаденост на духовните си задължения. Благодарение на своята работа той е повишен в сан протойерей, а по-късно става и архиерейски наместник.
Работата му го среща с много хора и му позволява да види отблизо тежкото положение на българското население, което е подчинено на гръцкото духовенство.
Това поражда у него силно желание да се бори за духовна независимост на българите.
Конфликт с гръцкото духовенство
През 1867 година настъпва решаващ момент в живота на поп Георги.
След смяната на владиката Прокопий с фанариота Неофит между двамата избухва остър конфликт. Поп Георги се противопоставя на гръцкото духовно господство и защитава правото на българите да имат собствена църква.
След скандал той е изгонен от митрополията.
Този момент се оказва повратна точка – оттогава нататък поп Георги започва открита борба срещу фанариотите.
Поп Георги идва в Бургас
Същата година бургаските първенци канят поп Георги да дойде в Бургас като свещеник.
По това време българското население в града започва да нараства, но духовният живот е под контрола на гръцкото духовенство.
Поп Георги приема поканата и се установява в Бургас със своето семейство.
Той се заселва в малка къща, която се намирала приблизително на мястото на днешния площад „Св. св. Кирил и Методий“.
Именно тази къща по-късно ще бъде дарена от него за построяването на първата българска църква в града.
Създаването на първата българска църква в Бургас
Поп Георги организира българската общност в града и създава църковно-училищно настоятелство.
Основната цел е изграждането на българска църква и училище.
За тази цел той прави огромна лична жертва – дарява собствената си къща, за да може там да бъде открита първата българска църква.
Така през 1869 година е извършена първата църковна служба на църковнославянски език в Бургас.
На същото място по-късно е изграден днешният храм „Св. св. Кирил и Методий“, един от най-разпознаваемите символи на града.
Първото българско училище в Бургас
Паралелно със създаването на църквата поп Георги основава и първото българско училище в Бургас.
Училището също носи името „Св. св. Кирил и Методий“.
То става център на българската просвета в целия регион и подготвя поколения млади хора, които по-късно ще участват в националноосвободителните борби.
Апостолската дейност в Странджа
Поп Георги не се ограничава само с дейността си в Бургас.
Той започва да обикаля десетки села в Странджа, като убеждава местното население да се откаже от гръцката патриаршия и да подкрепи българската църква.
В своята дейност той посещава повече от 300 села в района.
В много от тях организира български училища и назначава учители и свещеници.
Тази дейност го превръща в един от най-влиятелните духовни водачи в региона.
Срещата с Васил Левски
По време на революционното движение поп Георги се среща и с Васил Левски.
Двамата обсъждат създаването на революционни комитети в Странджа и Малкотърновско.
Тази среща показва, че поп Георги е не само духовен водач, но и активен участник в националноосвободителното движение.
Трагичната смърт на поп Георги
След избухването на Априлското въстание османските власти започват да преследват българските учители и свещеници.
Поп Георги е арестуван и отведен на съд в Сливен.
След освобождаването му той се връща към Бургас, но по пътя спира в гръцко кафене в село Атанасово.
Там е отровен, вероятно по поръчка на фанариотите.
Той умира през 1876 година, изтощен от преследванията и борбата за българската кауза.
Паметта за поп Георги в Бургас
Днес паметта за поп Георги Джелебов се пази на няколко места в Бургас.
На входа на катедралата „Св. св. Кирил и Методий“ има поставен барелеф в негова чест.
Има и улица „Поп Георги“ в централната част на града.
В родното му село Звездец също има паметна плоча, която го определя като първия български свещеник в Странджа и Бургас.
Поп Георги и родът на Петър Низамов
Историята на поп Георги Джелебов е не само част от историята на Бургас, но и част от родословието на Петър Низамов.
Като негов пра-прадядо, поп Георги е сред онези бургаски възрожденци, които поставят основите на българската духовност и образование в града.
Делото му – основаването на първата българска църква и училище – остава завинаги вписано в историята на Бургас.
