Македонски партизани на Тито пишат на БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК – Позив към населението от 1944г.

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

По това време в Македония пристига специалният емисар на Тито Светозар Вукманович . Вукманович трябвало да активира борбата и да й придаде нова етническа македонска фасада.

Това доведе до възхода на младото поколение антибългарски ориентирани партизански лидери, които бяха лоялни към Югославия.  Те формират през 1943 г. Народноосвободителната армия на Македония и Македонската комунистическа партия . В западната част на областта албанските партизани също участват в съпротивителното движение. Същите тези ще се отличат после с нечувана жестокост, когато започват чистките срещу изявени българи в Македония.

След като България сменя страната си във войната през септември 1944 г. , българската 5-та. Армия, разположена в Македония, се придвижва обратно към старите предели на България. Чак тогава започва истинска партизанска борба в Македония. Такава , каквато е имало през всичкото време на нацистката окупация в останалата част на Югославия.

В началото на октомври новосформираната Българска народна армия заедно с Червената армия отново влизат в окупирана Югославия, за да блокират оттеглянето на германските войски от Гърция. Югославска Македония е освободена в края на ноември, когато е създадена комунистическа Югославия . След германското отстъпление, принудено от българското настъпление, наборът на македонци в армията се увеличава значително.

Операцията е наречена Националноосвободителна война на Македония (на македонски : Народноосвободителна борба на Македония, Народноосвободителна борба на Македония ) от югославската марксистка историография , в съответствие с голямата Югославска народноосвободителна война . Някои от бойците също развиват стремежи за независимост на района на Македония , но в края на войната са потиснати от комунистическите власти. Той бележи поражението на българския национализъм и победата на проюгославския македонизъм в района. В резултат на това новите комунистически власти преследват бившите колаборационисти с обвинения в “Голям български шовинизъм “и скъсах всички организации, които се противопоставиха на югославската идея и настояват за независимостта на Македония .

Среща на български войници и македонски партизани в Прилеп, на 9 септември държавен преврат . Командирът на гарнизона полковник Димитър Младенов  отказва да се оттегли и остава в града с четниците, като успява да го задържи 12 дни, блокирайки движението на германските войски.

---

 

 

Германска 11-та танкова дивизия настъпва в Югославия от България като част от Дванадесета армия .

Македонски войници се предават в Скопие, април 1941 г. Германците разпръснаха листовки на български, изготвени от БАК , с апел да бъде освободена Македония. ^[18] [19] В резултат на това македонците, мобилизирани в югославската армия, се предават масово. ^[20]

Българските войски влизат в Битоля на 21 април 1941 г. Всъщност те са посрещнати като предполагаеми освободители от сръбското владичество, докато пробългарските настроения преобладават в ранните етапи на окупацията. ^[21]

Окупация и разделяне на Кралство Югославия през април 1941 г. България окупира централната и източната част на Вардарска Македония, а най-западната част е окупирана от Кралство Италия .

Югославски военнопленници, ръководени от български войници и немски бронирани автомобили.

Италианските войски влизат в Охрид на 12 април 1941 г.

Югославски македонски военнопленници в лагер в Тимишоара, май 1941 г., преди освобождението им. Със застъпничеството на българската администрация са освободени повече от 12 000 македонски военнопленници, призовани в югославската армия.

Бившето българско полицейско управление в Прилеп е нападнато от Прилепския партизански отряд на 11 октомври 1941 г. Днес обектът е мемориален музей.

Съпротива в Югославия през септември 1941 г. В Македония не се наблюдава реална партизанска дейност.

Приемане на бежанци, избягали от албанската окупационна зона в Македония (Дебър, 1942 г.), в Охрид, българска окупационна зона.

Съпротива в Югославия след капитулацията на Италия , септември 1943 г. В Македония партизанската дейност е съсредоточена в бившата италианска окупационна зона, отстъпена на Албания.

Италиански и български военни на границата между Албания и България в Македония пред демонтирана картечница Шварцлозе.

Партизани от батальон ” Стив Наумов “, създаден през ноември 1943 г. в Горна Преспа .

 

Поздрав на бившия началник на ВМРО Петър Лесев от новобранци от Българската армия, след назначаването му за управител на Община Кратово през 1943 г. ^[80] Македонски новобранци формират до 60% от войниците в Българската армия във Вардарска Македония.

Членове на Велешка контрачета през 1943 г. Някои местни жители формират античетнически отряди, за да подкрепят българската полиция и армия в борбата с комунистическите македонски партизани и сръбските четници.

Обществен митинг в освободеното Кичево след капитулацията на Италия в албанската зона, 26 септември 1943 г.

Албански и македонски партизани маршируват с прозрачно. В него пише: “Да живее братството на македонския и албанския народ!”

Силите на Balli Kombëtar в Дебър

Делегати, пристигащи на първата пленарна сесия на ASNOM през август 1944 г.

Светозар Вукманович посреща гръцки и македонски партизани в Караджовата долина (Гърция). Под негово ръководство пробългарският окръжен комитет на комунистите в Македония е разпуснат и те са обвързани с югославските комунисти.

Създаване на нов партизански отряд от македонски партизани при с. Шешково през август 1944 г.

Карта на Балканския военен театър през септември 1944 г. – януари 1945 г.

Българските войски се връщат в Югославия през октомври 1944 г.

Основните български сили влизат в Скопие на 14 ноември. Първи български части влизат в града на 13 ноември 

Македонците хвалят освобождението на Скопие през декември 1944 г. Надписът на плаката възхвалява обединението с Югославия.

XV македонски корпус на път за Сирмския фронт през януари 1945 г.

Шаторов е водач на македонските комунисти през 1941 г. Изчезва при неизвестни обстоятелства през септември 1944 г. Има индикации, че е убит от агентите на Тито като политически неудобен лидер. ^[123]

Панко Брашнаров , първият говорител на АСНОМ . През 1950 г. е арестуван и затворен в трудовия лагер Голи остров , където умира на следващата година.

Методий Андонов, първият президент на АСНОМ и на Народна република Македония. След несъгласие с политиката на нова Югославия е арестуван и осъден на 12 години затвор.

Лазар Колишевски става в края на 1944 г. министър-председател на СР Македония. Той започна политика за пълно прилагане на проюгославската линия и взе строги мерки срещу всяка опозиция.

Паметник на българските парашутисти, паднали в Северна Македония през есента на 1944 г. (София). Македонски източници твърдят, че тогава българите не са водили сериозни битки. ^[153] Български източници настояват, че по това време в Северна Македония са паднали 2000—3000 войници.