Върнати деца

През 1994 г. британската рок група Blur направиха хит, в който с нострадамуска прозорливост се пее за настъпващата революция в сексуалните нрави и половата идентичност.
Girls who are boys (Момичета, които са момчета,)
Who like boys to be girls (на които им харесва момчетата да са момичета,)
Who do boys like they’re girls (които оправят момчета все едно са момичета,)
Who do girls like they’re boys. (които пък оправят момичета все едно са момчета.)
Този текст никога не е звучал по-актуално от сега, когато в новото десетилетие многообразието в половата фауна вече е факт. Независимо дали това ни харесва или не.
В Риксхоспитале, най-голямото държавно болнично заведение в Норвегия, от няколко години функционира NBTS – Националната здравна служба за транссексуални. Тя предлага напълно безплатно хормонално и оперативно лечение на хора с трансексуална ориентация. Ненавършилите 18 години, които желаят да се възползват от услугата смяна на пола, минават през вход с надпис “Деца и жени”, качват се на четвъртия етаж на болницата и, след като попълнят формуляр на регистратурата, се явяват на преглед при специалист по психическо здраве на подрастващи.
Това обаче е само най-първата от многото стъпки, които младите пациенти трябва да изминат, докато постигнат желания резултат. Ако изобщо това се случи…
Спрямо 2012 г. броят на децата в Норвегия, които искат да сменят пола си, е нараснал сто процента. Две трети от желаещите са от биологичен женски пол в ранна тийнейджърска възраст. В случай, че тези девойки получат зелена светлина за лечение, хормонална терапия може да започне на 16-годишна възраст, а веднага след като навършат пълнолетие, оперативно им биват отстранени гърдите, матката и яйчниците, а вагината, образно казано, се “зашива”. И – хоп! – Лизе вече е Томас.
Какъв е общият психологически портрет на момичетата, които взимат такова решение? На първо място, всички те се чувстват неадекватно в собствените си тела. В социален аспект пък се чувстват не на място в момичешка  компания, защото изобщо не се интересуват от гримове, прически и момчета. В един момент започват да се ровят в интернет, за да търсят отговор на въпроса: “Какво не ми е наред? Защо съм такава?”.
И почти винаги изводът, до който достигат, е един и същ: Защото съм транс.
Тъй като броят на желаещите да сменят пола си нараства с епидемични размери, много от пациентите решават да прескочат тромавите и крайно взискателни процедури на NBTS и се насочват към частни клиники, където цедката за одобрение за хормонална терапия е с много по-широки дупки. Логично, много специалисти започнаха да дават глас на притесненията си, че в един момент ще се стигне до “прелекуване” на “дъщерите на нацията”.
Тези мнения обаче срещат значителна критика и отпор от страна на всички онези, които смятат, че трябва да се сложи край на монопола на Националната служба, не само заради високите изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите за смяна на пола, а и заради закостенелите им, стереотипни разбирания за полова идентичност и сексуалност. Затова и, според тях, трябва да се даде повече свобода на алтернативните здравни институции.
Обаче хората от единствената за момента институция с официално делегирани права да извършва подобен вид лечение, не се поддават на натиска и отвръщат на удара, задавайки един напълно резонен въпрос:
Ами какво правим, ако се окаже, че за пациента това е просто фаза и след операцията съжали за решението си?
Всъщност реалните причини, които карат едно дете да иска да смени пола си, много често са неосъзнавани и нямат нищо общо с разбъркването на биохимичните процеси в организма му. Според данни на Риксхоспитале 60% от момичетата, които се обръщат към NBTS, страдат от депресии, социална тревожност, различни форми на страхови неврози, породени от сексуални посегателства, аутизъм, анорексия и редица други психологически проблеми. Не е за подценяване и фактът, че заради стресиращия социален натиск от страна на връстниците им, момичетата, които не се вписват в представата за секси и “вървежни”, нарочно пренастройват идентичността си в посока на другия пол.
Разбира се, никой не отрича, че на много от тези деца не само им се струва, а на практика са транссексуални. Това всъщност е реална диагноза, според която човек се ражда с полова идентичност, противоположна на биологичната.
И само за уточнение – транссексуалността няма нищо общо с травестизма. И не, не всеки мъж, който се облича с рокля и слага токчета, за да изиграе, например, скеч в “Комиците и приятели” или защото тoва го възбужда, е транс и иска да му резнат пениса.
И нека за малко да се прехвърлим на друг континент и да видим как стоят нещата отвъд океана. В САЩ отдавна текат крайно поляризирани дебати относно проблемите на половата идентичност. Много блогъри и ютюбъри се надпреварват да привличат внимание, споделяйки личния си опит като транссексуални. Скептиците на този виртуален тренд ги наричат “транспушъри” (transpushers).
Влогърката Аманда МакКена се преобрази в момчето Майлс буквално пред погледите на всичките си последователи в YouTube. Трансактивистът и влогър Ейдън Дауинг пък получи огромно медийно внимание, когато стана първият транссексуален мъж на корицата на иконичното списание Men’s Health. В Норвегия към момента най-известният транссексуален младеж е 17-годишният Ковю Кингсрьод (бел.ред. на снимката горе), който сподели всеки момент от тестостероновата си терапия по пътя на превръщането от жена в мъж с 240 хиляди свои последователи в YouTube.
Теориите, че нарастващият брой на желаещите да сменят пола си се дължи както  на желанието за освобождаване от нормираните полови роли, така и на социалния натиск, провокират раздразнение във все повече транс-активисти.
Лука Еспсет, говорител на Дружеството за равноправие на половете и сексуална различност, казва: “Много е трудно да признаеш пред себе си и пред всички, че си транссексуален, защото това автоматично те поставя в една крайно стигматизирана обществена група. И когато това все пак се случи, предстои да се сблъскаш челно в бюрократичната стена на Риксхоспитале, защото докато тече дългият и сложен процес на одобряване за терапия и операция, могат да минат години. Това, че някои хора сравняват желанието на други хора да сменят пола си с модно увлечение, само показва колко далеч все още се намира обществото ни в разбирането на трассексуалните и техните проблеми.