Подготовка на Руско-турската освободителна война:
Известно е определението на Руско-турската освободителна война като дипломация с други средства.
Войната за освобождението ни от 1877-78г. не прави изключение. Тя е част от вековния стремеж на Руската империя да съкруши господството на Османската империя в геополитическия район, който руската политика счита за зона на свои жизнено-важни интереси.
Тези интереси се определят преди всичко от обстоятелството, че Черно море е единственото незамръзващо море, част от чиито брегове владее Русия.
Брегове, които опират до особено богати руски земи, интензивно развиващи се през XIX век, както в аграрно, така и в промишлено отношение.
Преобладаващата част от руския износ и внос се реализира чрез пристанищата на Черно море.
Ключовете за това море обаче са се намирали в ръцете на враждебно настроената мюсюлманска империя.
Турците го помилваха, сърбите го убиха - подвигът на Лямбе Блажев - Сръбския терор в Македония след Първата световна война
Турците го помилваха, сърбите го убиха – подвигът на Лямбе Блажев – Сръбския терор в Македония след Първата световна война Лямбе Блажев, зет на легендарната баба Кръста Йосифова от Охрид, пред изкопания му гроб в местността „Ръча“, убит от сърбите след превземането на Охрид по време на Първата световна война. ЛАМБЕ БЛАЖЕВ (1880-1921 г.) – […]
petarnizamov.com
От друга страна, както и всички Велики сили в тази епоха, Русия се е стремяла към непрекъснато териториално разширение за сметката на слаби съседи.
Естествено, идеалният вариант на руските стремежи наюг е бил цялостното поглъщане на Османската империя, или поне на малоазиатската и част и зоната на Проливите.
Но идеалният вариант е бил неосъществим поради рязкото противодействие на останалите Велики европейски сили.
Поради това Русия е била принудена да действа съобразно концепцията “малки стъпки”.
Главната цел на дългосрочната си политика, русите смятали да постигнат чрез постепенно омаломощаване на турската империя, чрез на нанасяне на военни удари в благоприятна от гледна точка на международната политика момент, чрез откъсването на територии, присъединявани директно към Русия или оформянето им като независими държави, плуващи в орбитата на руското влияние, чрез изтръгването на реформи за християнското население на империята и признаването на специални интереси на Русия от Високата порта в собствените и владения.
През 1876 г. обстановката в Османската империя, а и в Европа изобщо, е благоприятна за постигане на основната външнополитическа цел пред руската външна политика.
През 1875г. избухнало въстание в османските области Босна и Херциговина.
През 1876г. в България избухнало Априлското въстание, удавено за няколко дни в потоци от кръв.
Следва продължение…
Leave a Comment
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.