Важно е да се отбележи, че Поп Георги е деен участник във Великденската акция през 1860г. и той- единствно от Странджанско чете молитва без да спомене гръцкия патриарх в Константинопол.
Името на поп Георги Стоянов не е от най-известните в Бургас, независимо че няма бургазлия, който да не е виждал барелефа му върху външната фасада на катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“. Малцина в морския град знаят, че някога, за да натрие носа на гръцките фанариоти, поп Георги дава собствената си къща за българска църква и училище, въпреки че има осем деца. Намирала се е точно там, където днес на нейно място се издига печалния храм, разцепен като следствие от алчността човешка.
Като реверанс към свещеника, честванията около 139-годишнината на Бургас през 2017г. започнаха с тематична вечер, посветена на живота и делото му!
За него има даже материали в pomagalo.com за студенти!
С тематична вечер, посветена на този заслужаващ почитта ни свещеник започват честванията по повод Освобождението на Бургас от османско иго.
Поп Георги е роден в странджанското село Гьоктепе, днес Звездец. Расте в родолюбиво семейство и още от юношеската си възраст се запалва по идеята за духовно и политическо освобождение на родния край. Ръкоположен като свещеник, поп Георги обикаля от Бургас до Одрин, за да агитира за независима българска църква. Установява се в нашия град през 60-те години на 19-ти век и става водач на местната българска общност. Борба за българска църковна независимост.
Негова е идеята за създаване на първото българско училище в Бургас през 1869 г. – Св. Св Кирил и Методий в центъра на Бургас
На 21-ви април същата година, с дейното участие на поп Георги е основана и първата българска църква в нашия град – днешния Храм „Св. Св Кирил и Методий“ в центъра на Бургас!
За него се знае, че е единственият от Бургаска област, който се е срещал с Васил Левски по повод създаване на комитети в Малкотърновско.
Негов родственик е Тодор Джелебов, който е роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Дико Джелебов е войвода на ВМОРО, а сестра му Милка – ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. В началото на 1898 година заедно с Лефтер Мечев, Петко Жребечков, Жеко Джелебов, Тодор Попов и Димитър Райчев оглавява тайното просветно дружество „Странджански край“, чиято цел е повдигане на националното съзнание на българите в Малкотърновско. В 1899 година влиза в Малкотърновския комитет на ВМОРО. След Младотурската революция в 1910 година е сред учредителите на околийския комитет на Народната федеративна партия (българска секция) в Малко Търново.
Поп Георги е пра-прадядо на мен – автора на статията – Петър Низамов. Неговият зет и мой пра-дядо – Коце Низамов е първия книжар в Бургас.



Прадядо ми Коце Низамов, който е бил единствения книжар в Бургас по онова време на Цар Борис …. Защото е бил от чист български род , той е бил женен за една от петте дъщери на СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ СТОЯНОВ ДЖЕЛЕБОВ- Цвета Стоянова – негова пра баба.
Прадядото на неговия прадядо – Иван Стратиев е бил обявен за помощник на хайдушка чета в Странджа през 18 век и е бил арестуван от трима „низами“ – войници от редовната войска на Османската империя. С помощта на свои съселяни , той е успял да се измъкне от ареста на турците и е убил двама от „низамите“. От там идва и фамилията на Прадядото Коце Низамов.
Преди 70 години
Като стана въпрос за книги, трябва да отбележим, че през 30те и 40-те години на 20 век в страната е отбелязан истински просветителски бум. Така например в. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 24 октомври 1940 г. информира, че:
„По почина на местното читалище „Пробуда” от началото на идния месец се открива неделно училище за неграмотни и малограмотни в Бургас. Записванията на желающите да посещават неделното училище стават при помощник библиотекаря на общинската библиотека. Курсът е безплатен. Записванията в признатия от държавата шестмесечен вечерен търговски курс продължават и се извършват и в книжарницата на г. КОЦЕ НИЗАМОВ”.
Прадядо ми Коце Низамов, който е бил единствения книжар в Бургас по онова време на Цар Борис …. Защото е бил от чист български род , той е бил женен за една от петте дъщери на СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ СТОЯНОВ ДЖЕЛЕБОВ- Цвета Стоянова – негова пра-баба.
Прадядото на неговия прадядо – Иван Стратиев е бил обявен за помощник на хайдушка чета в Странджа през 18 век и е бил арестуван от трима „низами“ – войници от редовната войска на Османската империя. С помощта на свои съселяни , той е успял да се измъкне от ареста на турците и е убил двама от „низамите“. От там идва и фамилията на Прадядото Коце Низамов.
Преди 70 години
Като стана въпрос за книги, трябва да отбележим, че през 30те и 40-те години на 20 век в страната е отбелязан истински просветителски бум. Така например в. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 24 октомври 1940 г. информира, че:
„По почина на местното читалище „Пробуда” от началото на идния месец се открива неделно училище за неграмотни и малограмотни в Бургас. Записванията на желающите да посещават неделното училище стават при помощник библиотекаря на общинската библиотека. Курсът е безплатен. Записванията в признатия от държавата шестмесечен вечерен търговски курс продължават и се извършват и в книжарницата на г. КОЦЕ НИЗАМОВ”.



Плоча на Поп Георги в с. Звездец (Гьоктепе)
За да натрие носа на гръцките фанариоти, Поп Георги Стоянов дава собствената си къща за българска църква и училище, въпреки че има осем деца. Днес на нейно място се издига катедралния храм в Бургас – „Св. Св Кирил и Методий“ в центъра на Бургас.
Както неведнъж вече стана дума в моите публикации, докъм средата на ХІХ в. в Бургас преобладава турският и гръцкият етнически елемент, като българското население по това време в нашия край, по редица причини, все още е малобройно.



На паметната плоча, отстрани на катедралния храм «Св. св. Кирил и Методий» в центъра на Бургас, е написано: «Тук през 1869 година се открива първото българско училище, основано от поп Георги. Учители Боян Керемидчиев, Сава Катрафиров и Стоян Шивачев»
По тази причина тук по-късно започва национално-освободителната борба и респективно движението за самостоятелна бъргарска църква и народна просвета, предшествани от съпротивата срещу културно-националния гнет на гръцката буржоазия и турското феодално подтисничество. Активната и целенасочена борба за политическото пробеждане на българското население в Бургас и околността му е неразривно свързана с идването в града на поп Георги Стоянов. До 1869 г. в крайморския град съществува само гръцко училище. В него за известен период учителства роденият в Бургас бъдещ варненски и преславски митрополит Симеон.