Как бяха създадени македонската нация и език – Резолюция на КОМИНТЕРНА по Македонския въпрос и ВМРО (об.) от януари 1934 година

Много пъти съм писал как бе създадена изкуствените македонски нация и език от Коминтерна, но тук ще започнем от самото начало, защото преди тази резолюция и лявото крило на ВМРО, и “Михайловистите”  (отмъстителите за смъртта на Тодор Александров) не са застъпвали за отделен етнос – македонци, а са се се борили за обединение с Майка България!

Комунистическият интернационал създава такива интриги, че впоследствие  атентаторите на ВМРО се насочват един срещу друг в кървава разправа взела животите на най-видните революционери.

„Майският манифест“ на ВМРО и Коминтерна

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

„Майският манифест“ е обръщение на Вътрешната македонска революционна организация към македонското население и македонските революционери, подписано на 6 май 1924 година във Виена. Документът апелира към обединение на всички крила на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“ и към тясно сътрудничество с Коминтерна. Манифестът прави разлика между „македонския“ и другите балкански народи и поради това този акт се смята днес в Северна Македония, като един от основните жалони по пътя към официалното признаване на отделна македонска нация.

На основата на принципите на Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с комунистическите движения през октомври 1925 г. във Виена се създава ВМРО (обединена)

Вътрешната македонска революционна организация (обединена) е българска политическа организация с лява идеология. Част от членовете ѝ приемат и идеите на македонизма, а след 1944 година участват в управлението на СР Македония и избиванията на българи след 1944г.

През 1931 г. Коминтерна призовава съответните компартии да обсъдят националния въпрос с цел правото на народите на самоопределение до отделяне.

Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), поставят за първи път въпроса за отделна македонска нация.

ВМРО (обединена) участва в изготвянето на ‎резолюцията на Коминтерна за признаване на отделна македонска идентичност през 1934 г.

През този период членовете на ВМРО (обединена) са преследвани от ВМРО и срещу тях са организирани няколко атентата.

Убийството на Александров и последвалите акции на отмъщение от страна на десницата окончателно разцепват освободителното движение. Новият ръководител на организацията Иван Михайлов налага еднолично управление и прекъсва връзките с левите. Той организира убийствата на договорилите манифеста Петър Чаулев и Тодор Паница, а в 1928 година и на генерал Протогеров. За да се спаси Влахов остава в Западна Европа, а по-късно емигрира в СССР. Майският манифест предизвиква смут в правителството на Цанков, което обвинява ВМРО в „болшевизъм“ и „предателство“. Западните държави с тревога виждат в това засилване на комунистическите позиции на Балканите и се дистанцират от подкрепа за македонското революционно движение.

На основата на принципите на Майския манифест през октомври 1925 година във Виена Димитър Влахов, който след скандала е изключен от ВМРО, заедно с други дейци на лявото крило, по-голямата част от които по-късно стават комунисти, организира учредяването на ВМРО (обединена). Постепенно, идеите на организацията еволюират в съответствие с тези на Коминтерна и БКП.

Междувременно, поради поредната промяна в международните отношения, СССР сменя външната си политика и БКП прокарва нова линия на поведение. Пред явната вече германска заплаха СССР търси сближение с досегашния враг Франция и нейните съюзници Югославия и Румъния. Снемат се лозунгите за разпадане на Югославия и Румъния. Популяризира се широко правото на самоопределение на народите.

Това намира отражение в решенията на IV разширен пленум на ЦК на БКП през 1933 година, на който се декларира отказ от идеята за Балканска федерация и се издигат идеи за национално освобождение на Добруджа, Тракия и Македония и техните народи. В статия озаглавена „За националния въпрос“ във вестник „Работническо дело“ от 4 декември 1933 година се излага официалното становище на БКП, а то е че Тракия, Македония и Добруджа са чужди земи, чиито народи империалистическа България иска да завладее, за да ги подложи на колониална експлоатация. Така се стига и до инициирането от ВМРО (обединена) и лично от Влахов, който е станал паралелно и член на

БКП, на Резолюцията на Коминтерна по Македонския въпрос и ВМРО (об.), която цели признаване правото на самоопределение на отделен македонски народ.

Текстът на документа е подготвен от Балканската комунистическа федерация и е одобрен в Москва на 11 януари 1934 година от Изпълнителния комитет на Коминтерна, с което за първи път авторитетна международна организация официално признава съществуването на славянски македонски народ.

Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)

Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)
Резолюция о Македонском вопросе и ВМРО (об.)
Автор	Димитър Влахов, Максимилиян Хорвиц и Бохумил Шмерал
Първо издание	януари 1934 г. Москва, СССР
Оригинален език	руски
Жанр	резолюция
Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.) в Общомедия

„Резолюцията по Македонския въпрос и ВМРО (об.)“ (на руски: Резолюция о Македонском вопросе и ВМРО (об.)) известна също като „Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

Предистория

В началото на 30-те години на XX век няма политическа партия или организация на македонските българи, която да поддържа открито тезата, че македонците са отделна етническа група.

По това време дори левичарската ВМРО (обединена) все още поддържа идеята, че македонците са българи. Показателна за нейната позиция е реакцията ѝ по повод на статия, публикувана на 11 януари 1930 г. в „Дойче Алгемайне Цайтунг“. В статията се твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби, представляват едно особено племе от югославянската националност“. В отговор на това ВМРО (об.) съобщава, че в статията не казва нищо ново, защото това е официалната теза на великосръбската идея.

„

… „В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност. Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ.”

“

Скоро обаче започва съществена промяна в политиката на Коминтерна, под чието пряко влияние се намира ВМРО (об.), което довежда до промяна и в позицията на самата организация.

Предпоставки

На изборите през 1931 година нацистите стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа и засилването на национализма, през юни 1931 г. техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за „правото на самоопределение на народите до отделяне“ с чисто пропагандисткия лозунг за Балканска федерация на работническо-селските републики и пр.^[2] Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма“ за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. На преден план се изтъква „правото на народите на самоопределение до отделяне“. Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. Участникът в тези събития Михаил Сматракалев споделя през 1947 г.:

„

„…Тази идея за македонската нация, днес е поставена вече научно, ясно и категорично, но не датира от 1941 г. Този въпрос не го поставиха македонските партизани, титовите партизани. Този въпрос го постави още ВМРО (обединена), през 1932 г. Вярно е, че тогава, когато се постави този въпрос ние, които поддържахме съществуването на македонската нация, бяхме наричани „предатели“, даже някои ни наричаха „сектанти“ и т.н., обаче, въпреки това, тази идея си проби път, защото е исторически верна идея, защото с нея е истината. И в края на краищата тази идея разруши десетки години натрупваното, наслояваното великобългарско чувство…“

“

Приемане

Коминтернът е запознат с тези идеи от специален доклад на Дино Кьосев изнесен в Москва по същото време. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си македонския въпрос. По спомени на присъствалия на заседанието Димитър Влахов – член на БКП и ВМРО (об.), там е решено да се повери изготвянето на резолюция по въпроса на полския евреин Максимилиян Хорвиц и чеха Бохумил Шмерал, които нямали понятие от тази проблематика. С участието на Д. Влахов резолюцията все пак е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 година и е утвърдена от Политическия секретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. Според някои сведения в разработката ѝ участват също Георги Караджов и Георги Германов. Самата резолюцията е приета от Изпълнителния комитет на Коминтерна през февруари 1934 г. От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (обединена) и през април 1934 г. „Македонско дело“ публикува дословния текст на резолюцията. В документа между другото се казва:

„

„…Буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуванетв на македонска нация“. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената“ на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Македония…“

“

В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война“, поради което се търси вариант за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят.

Това решение според Коминтерна е в създаването на т. нар. „македонска нация“.

След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси“.

Последици

Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те също се подчиняват на новата политическа линия. Задграничното бюро на БКП в Москва прави опит да създаде група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация“ и да излезе с решение. В нея влизат Алекси Величков, Димитър Гачев и Дино Кьосев. Отделни дейци дори предлагат издаваните на книжовен български език вестници на ВМРО (об.) да бъдат преустроени постепенно на „ македонско наречие“. В тази връзка в България по-късно се създава т. нар. Македонски литературен кръжок.

Новото решение и новите лозунги не се възприемат еднакво от всички.

Във ВМРО (об.) настъпва разцепление, като част от членовете му отстоява остават за лозунга за независима и обединена Македония в рамките на Балканска федерация. Все пак линията на Коминтерна постепенно се налага и БКП, ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония.

Тенденцията към „македонизиране“ на българското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща само част от комунистите. Доказателство за това е проявилото се противоречие по време на участието на България във Втората световна война. То касае тенденцииите за „македонизирането“ и запазването на българското национално съзнание на населението в анексираната от България Вардарска бановина и намира израз и в острите спорове между ЮКП и БКП.

След намесата на Коминтерна самоприсъединилите се към БКП македонски комунисти, водени от Методи Шаторов, са върнати под контрола на ЮКП. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона. Той се засилва с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт и води до подписването на Бледската спогодба. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и нов език.

Резюме:

След като КомИнтерна поръчва убийството на Тодор Александров, започват вътрешни борби между комунистите във ВМРО- наречени “Протогеровисти” – на Александър Протогеров и националистите – “Михайловисти” на Ванча Михайлов.

Първите са обвинени за убийството на Т.Александров и Ванчо Михайлов, който има доста силни позиции в Българската следвоенна съдебна и изпълнителна власт започва една чистка до 3-то коляно на всички замесени, което превръща улиците на София в плацдарм на вътрешната война, където са емигрирали повечето дейци на ВМРО след Парижките мирни договори , сложили края на Първата Световна Война (Втората национална катастрофа на България).

Така и общественото мнение се настройва срещу ВМРО заради десетките ежедневни показни убийства.

ВМРО винаги се е занимавала с убийства. Само, че когато убиват югославския крал Караджорджевич в Марсилия, заедно с външния министър на Първата военна сила тогава и Голямата победителка от ПСВ – Франция, през 1934г., с оглед на Балканската федерация , в която само България не участва,има реална опасност от окупация на България и за това Цар Борис III я забранява.

Цялата доктрина на ВМРО е свързана с убийства на видни представители на турската , а после и на сръбската, и гръцките власти.

След 1903г. и провала на Илинденско-Преображенското въстание, ВМРО изцяло се преориентира към убийства на големци и идеята за всеобщо въстание е изоставена.

След 1944г. бе създаден македонски изкуствен език.

През 1944г. в Скопие по заповед от Сталин бе създаден “книжовен македонски език”, който не е нищо друго, освен вулгаризиран български език. В сърцето на Европа, в средата на ХХ век, в Република Македония – част от Федеративна ТИТОВА Югославия, бе съставен нов, изкуствен език, приет с гласуването на 10 учители, 1 поет и 1 политик.

            “Син съм на БЪЛГАРИ, чувствам се и съм се усещал БЪЛГАРИН.”

Заради тези трогателни думи, през 1942г. (преди комунизма), осъденият на СМЪРТ, затворник-комунист Лазар Колишевски е ПОМИЛВАН от Цар Борис III.

През 1944г. същият съставя списък на 1200 българи-патриоти в Титова Македония, които да бъдат ИЗБИТИ, само, защото ОТКАЗВАЛИ ДА СЕ НАРЕКАТ МАКЕДОНЦИ!

Законът за защита на македонската национална чест от 1944г. предвижда до 10 години затвор за всеки, който се нарече българин!

Само през 1945г. , по веме на масовите репресии в Охридско и Преспанско са убити над 23 000 БЪЛГАРИ.

Телата им са хвърлени в езерата с вързани камъни и пръснати по дерета и чукари.

Още 130 000 българи са насилствено изселени или изпратени в конц-лагерите на ТИТОВА Югославия!

Долу хронологията на най-голямото предателство в историята ни, опитът на БКП да продадат България на Сърбия, осуетен само, заради интересите на Сталин.

Из дневника на Георги Димитров (БКП):

“Коларов (Тодор) при мене. Обсъждахме условията на съюзен договор между Югославия и България. Сталин се обади и каза – Югославяните ми се съобщиха, че предложили на България да влезе в Югославия, на онези права, както сърбите и хърватите, но българите не се съгласили и настоявали за създаването на равноправна съюзна държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните – не. Влизането на България в Югославия означава поглъщането на България.”

Декларация на Г. Димитров във в. “Правда” – 19.11.1947г.

“Ние ще създадем голям и силен южно-славянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск.”

Доклад на КГБ до Сталин – 23.01.1948г.

“Получихме данни, че този съюз за Тито и Димитров е първата крачка към създаването на федерацията на всички народни републики (Комунистически).”

Сталин – март 1948г. :

“Това е НЕЧУВАНА ПРОВОКАЦИЯ!

Те искат да създадат независим социалистически блок, независим от Съветския съюз.

Нарушиха принципа, че най-важните решения взимам АЗ.

Ще си платят!”

В последствие Тито скъсва отношенията си със СССР и не влиза във Варшавския договор и икономическия съюз – СИВ (противовес на ЕС- СИВ – съюз за икономическа взаимопомощ), а в България, БКП са принудени да жертват един от членовете на Политбюро и началника на партизанското движение – Трайчо Костов, който е осъден на смърт за “тайни връзки срещу Съветския съюз”, за да спасят главата на Георги Димитров.

 

„Солидаридад Оврадера“

„Изменниците на Македонското дело“, Прага, 1926 г.

„Борбите на македонския народ за освобождение“, Виена, 1925 г.

**************

Можете да подкрепите нашия канал на Patreon, като щракнете върху „Donate“