В Края на Втората Световна Война, решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“.

След 9 септември 1944 г. новата политическа конюнктура променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. той е арестуван и е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Оттам е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Арестуван е отново през октомври 1947 г. След това здравословното му състояние се влошава. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ (до февруари 1948) г.

“Самуил, цар български”, повести и разкази

След издаването на първите 3 книги от тетралогията, вниманието на писателя е съсредоточено към втората голяма тема на творчеството му – темата за личността и епохата на Самуил. От 1956 до началото на 1960 г. Талев осъществява дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – написва и издава „Самуил, цар български“, трилогия романи (“Щитове каменни”, “Пепеляшка и царският син” и “Погибел”) за края на Първата българска държава. През 1948 г. Талев написва повестта „Въстанието в Чипровец“, която излиза през 1954 г. под заглавие „Кипровец въстана“, повестта представлява една своеобразна панорама на Чипровското въстание. През 1962 г. обнародва историческата повест за Братя Миладинови „Братята от Струга“ и романа за Паисий Хилендарски „Хилендарският монах“. Двете произведения говорят за интересa на писателя към възрожденската епоха. През 1962 г. излиза сборникът „Разкази. Повести“ с подзаглавие 1927 – 1960. В него Талев е събрал разкази писани през съответния период подредени в следните раздели: „Някогашни люде“, „Легенди“ и „Случки“. В сборникът присъстват и повестите „Два милиона“ и „Последно пътуване“, в които Талев рисува по-широки картини на живота, сред които героите му страдат и се борят за по-добри дни. Със забележително майсторство той разкрива човешката душа с нейните светли и тъмни страни, с нейните стремежи към красивото в живота и сблъскването с низостите.

Димитър Талев след Девети септември 1944г.

Новата политическа конюнктура променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. той е арестуван и е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Оттам е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Арестуван е отново през октомври 1947 г. След това здравословното му състояние се влошава. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ (до февруари 1948) г. Там Талев е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците (анархистът Христо Колев Йорданов – големия).

По-късно пред Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с Голгота:

„

Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. […] Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.[5]

“

През този период, голяма заслуга за освобождаването на Димитър Талев има неговият дългогодишен приятел и колега Георги Караславов, който многократно се застъпва за него пред съответните органи. След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.

В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век властта променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“(1966), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в 5-ото (31-вото) Народно събрание през 1966 г.

През 2016 г. Димитър Талев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Луковит“

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Още по темата:

• Македонците имат тракийски (пеонски) произход, а древните македони не са живели в дн. Северна Македония

• Лигвистиката на езика доказва, че северните македонци са българи, а не потомци на древните македони

• ВИДЕО: Солунската акция на ВМРО 1903г.

• Северномакедонският език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура и език

• Турция дължи 20 млрд. компенсации за имотите на тракийските бежанци, каквито са 80% от населението в Бургаска област

• Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.

• Днешните македонци нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя

• МАКЕКОМЕДИЯ: „Македонецът“ Цар Самуил с бил на Беласица с Василий II „Българоубиец“ от Македонската династия в Константинопол