ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 30.08.2005 Г. ПО Т.Н.Д. № 1/2005 Г., ОСНК НА ВКС
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 30.08.2005 Г. ПО Т.Н.Д. № 1/2005 Г., ОСНК НА ВКС
Елена Низамова с впечатляващ дебют: Две втори места в групата от SHARKS Swimming Cup 2026 в Бургас
Докладчик съдия Г.И
Протестите за Палестина в Германия
Искрено и лично: Петър Низамов разказва за младостта си и как е станал известен в Бургас
Председателят на ВКС на Р.Б на основание чл. 86, чл. 1, във вр. чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт е направил предложение пред ОСНК за издаване на тълкувателно решение по приложението на чл. 349 във вр. чл. 344, ал. 1 и ал. 3 и чл. 304, ал. 1 НПК, като се произнесе по въпроса:
Документален филм за Петър Низамов с бюджет 200 000 ЕВРО скоро ще е по кината
Допустимо ли е касационно обжалване на решенията на въззивната инстанция, постановени по жалба или протест против определенията по чл. 304, ал. 1 НПК.
Общото събрание на наказателната колегия, за да се произнесе, съобрази следното:
Съдия Марина Мавродиева върна комунизма в Бургас докато влизахме в Шенген
Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) е единство от принципи и правила, развити с оглед осъществяване задачите на наказателния процес, чиято крайна цел е правилното приложение на закона. Затова тълкуването на всяка една процесуална разпоредба, определяща реда, по който се извършва наказателното производство, не е самоцел, а следва да обхване точния смисъл и на всяка друга норма, имаща отношение към конкретната материя на регулиране. Отговорът на поставения с предложението въпрос налага чрез способите на тълкуване на нормата на чл. 304, ал. 1 НПК и съпоставката и с другите процесуални норми, уреждащи същата или сходна материя – за отговорността и наказанието, да се разкрие действителното и съдържание, а чрез него – характера и режима на актовете, които съдът постановява на това основание. Анализът на систематичното място на чл. 304, ал. 1 НПК в раздел VI – “Постановяване на присъдата” и съпоставянето му с предходните разпоредби от този раздел показват сходство в предмета на регулиране, включващ едни и същи материалноправни въпроси, по които съдът поначало се произнася при постановяване на присъдата. Следователно за отговорността и общото наказание при съвкупности, общия и специалния рецидив и изтърпяването на наказанието определението на съда по чл. 304, ал. 1 НПК има същото основание и правни последици, каквито има и присъдата по чл. 299, ал. 1, т. 3, предл. второ, т. 6, 8 и 9 НПК. Императивният характер на нормата на чл. 299, ал. 1 НПК изисква решаването на тези въпроси още при постановяване на присъдата. Това не винаги е възможно или поради пропуск на решаващия съд, или защото към момента на произнасяне, съдът не е разполагал с необходимите доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 299, ал. 1, т. 3, 6, 8 и 9 НПК. Липсата на произнасяне или непълното произнасяне по тях не позволява да се формира материалната задължителна сила на присъдата в съответната и част.
Петър Низамов предизвика Pulse Фитнес Галерия Бургас на състезание по обща физическа подготовка
Непълнотата на присъдата по изчерпателно посочените от закона материалноправни основания, включително по чл. 299, ал. 1 т. 3, предл. 2, т. 6, 8 и 9 НПК, поначало води до съществено нарушение на процесуалните правила. Процесуално неоправдано е отстраняването на допуснатото нарушение да се извършва чрез отмяната на присъдата по реда на обжалването или на възобновяването по чл. 359 и сл. НПК. Това води до усложнения и значително забавяне на процеса при повторно разглеждане на делото. Ръководен от принципа за процесуална икономия и бързина, законодателят е приел разрешението по чл. 304, ал. 1 НПК, като е предоставил на съда правомощието да се произнесе по тези въпроси отделно от присъдата – с определение.
В тази насока, историческият преглед на измененията в съдържанието на нормата на чл. 304, ал. 1 НПК показва тенденция за разширяване предмета на производството с предоставяне възможност на съда допълнително да се произнесе с определение по въпроси от съществото на делото съгласно измененията, обнародвани в ДВ, бр. 28/1982 г. и ДВ, бр. 89/1986 г., както и изменението на § 90 ЗИДНК, ДВ, бр. 92/2002 г., с § 44 ЗИДНК, ДВ, бр. 103/2004 г.
Възприетият от законодателя подход на идентичност на част от материалноправния предмет на разглеждане и решаване с двата акта, дава основание да се приеме, че определението по чл. 304, ал. 1 НПК има значение на акт, допълващ присъдата. Следователно по действие и правни последици то има същата материална сила като присъдата. В този смисъл са мотивите към т. 1 на Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/1981 г.
На следващо място, налице е сходство и в процесуалноправен аспект в реда на постановяване на присъдата и определението по чл. 304, ал. 1, т. 1-3 НПК. Отчитайки значението на определението и систематичното му място в раздела за постановяване на присъдата, разпоредбата на чл. 304, ал. 2 НПК предвижда решаването на въпросите по съществото на делото да се извърши в съдебно заседание при изисквания, задължителни и за постановяване на присъдата.
Еднаквият подход на законодателя спрямо реда на постановяване на двата акта е последователен и по отношение на техния инстанционен контрол. След като постанови определението по чл. 304, ал. 1, т. 1-3 НПК, първоинстанционният съд не може сам да го отменява или изменява. Съдът не може да определя и функционалната (инстанционната) подсъдност на обжалвания акт, защото според чл. 344, ал. 1 НПК определението по чл. 304, ал. 1, т. 1-3 НПК подлежи на проверка по реда на глава ХV НПК, по който се разглежда и правилността на присъдата. Този ред на обжалване е предвиден само за определенията, с които съдът се произнася по въпроси, свързани с отговорността и наказанието. Това е така, защото преди да направи изводите за определяне на наказанието, съдът задължително извършва преценка на обстоятелствата, водещи до основанията за наказателната отговорност, включително и за деянията при множество престъпления, изразени в съвкупности, общ или специален рецидив. Затова, произнасянето по материалноправните предпоставки на чл. 23-25, чл. 27, чл. 28 НК винаги предхожда определянето на наказанието и неговото изтърпяване.
Спортни цели през 2025 година на Петър Низамов
Определенията по чл. 304, ал. 1, т. 4 и 5 НПК са изключени от режима на постановяване и проверка, приложим за определенията по чл. 304, ал. 1, т. 1-3 НПК. Те се проверяват по друг ред за въззивен контрол, уреден в глава ХVI НПК, съгласно чл. 344, ал. 3 НПК. Нещо повече, с разпоредбата на чл. 347 НПК е предоставена и възможност при жалба или протест съдът, постановил определението, сам да го отмени или измени. С постановяване на въззивното решение в производството по глава ХVI НПК то влиза в сила, защото за тези контролни актове на въззивния съд не е предвиден последващ контрол както чрез касационна проверка по чл. 349 и сл. НПК, така и по реда на възобновяването съгласно чл. 359 и сл. НПК.
По основателността на жалбата/протеста срещу определенията, постановени по чл. 304, ал. 1, т. 1-3 НПК, в производството по глава ХV НПК въззивната инстанция се произнася с решение. Този извод следва от чл. 40, ал. 1, т. 1-2 НПК и чл. 337, ал. 1 НПК. При недопустимост на жалбата или протеста, съдът се произнася с определение.
След като определението по чл. 304, ал. 1, т. 1-3 НПК и присъдата са приравнени по материалноправни последици и при въззивното обжалване е налице еднакъв ред за тяхната проверка, не може да има различен ред за последваща инстанционна проверка на постановените по тях въззивни решения.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.





























